Хост:
Къде да започнем, ако искате от помилуването на Десислава Иванчева, престрелките между институциите. Дойде ли изненадващо това помилване?

Максим Бехар:
Не виждам нищо лошо в това вицепрезидентката да направи заявка още от сега, че иска да започне кампания. И аз лично смятам, че тя ще започне съвсем скоро.
Не знам дали са свързани двете неща – помилването на бившата кметица на „Младост“. Не вярвам, тъй като познавам Илияна от много години, и не вярвам тя да се плъзне по така наречената лесна популистка пързалка.
Според мен тя просто е решила, че след като има това право... Отдавна не сме научавали толкова публично за президентско или вицепрезидентско помилване.
Това е еднократен акт, който в крайна сметка се забравя. Да е жива и здрава бившата кметица Иванчева, да си гледа детенцето и да е щастлива.

Хост:
А този ракурс, ако гледаме по този начин на хората осъдени за корупция, като жертви, опасно ли е?

Максим Бехар:
Да, защото знаем всички, че доверието към съдебната система не е в най-високите си проценти. Трябва да бъде далеч по-високо.
Кой от нас може да каже дали бившата кметица на „Младост“ е виновна или не е? Това може да го каже само съдът.
По-безпокоителни са две неща:
Първо – институциите в България от години не си говорят. Дундуков 1 и Дундуков 2 комуникират през медиите, иносказателно, метафорично.
Приветствам това, което премиерът Желязков каза – да се съберат екипи, да седнат да разговарят. Да си ходят на гости, да пият кафе, дори чаша вино или коняк – няма значение. Да си говорят, а не през медиите.

Второ – не ми харесва желанието на правителството да се намеси в пазарната икономика. Това може да бъде голям шамар за България.

Хост:
Ако управляващото мнозинство е под напрежение, особено със заявката на Пеевски за закриване на антикорупционната комисия?

Максим Бехар:
Не вярвам да има риск. Това са някакви вътрешни игри, които лично аз не разбирам.
Струва ми се, че правителството на Росен Желязков ще оцелее. Главно защото той е диалогичен и търпелив човек, който първо мисли, после говори.
Голямото изпитание е влизането на България в еврозоната. Това не трябва да се подценява. Трябва да сме добре консолидирани.

Хост:
Какви са различията между президента и премиера?

Максим Бехар:
Разликите между президента и премиера не са толкова политически, а външнополитически – Украйна и еврозоната.
Всеки политик трябва да се анализира индивидуално – Радев, Желязков, Борисов, Дончев, Пеевски. Виждам положителни неща и при президента, и при премиера.
Не виждам никакъв проблем един от тях да пресече улицата и да каже: „Кое е най-важно?“
Ама България, разбира се, че България е най-важна. Трябва ли България да стане по-добра? Трябва.
Трябва ли да живеем по-добре? Да. Това изглежда невъзможно, но е напълно възможно.

Хост:
Предстоят ли мащабни протести?

Максим Бехар:
Според мен цялата тази енергия вече е загубена. Да протестираш общо срещу корупцията, без конкретика – това няма ефект.
България няма да бъде променена от протести, а от политици. От един добър президент през 2026 година – много европейски, разпознаваем, консервативен. Например Росен Желязков.
Или един добър икономист като Николай Василев – човек, който знае какво прави, може да въведе ред без големи заеми и без хаос.

Хост:
Очаквате ли нов политически играч?

Максим Бехар:
Да, очаквам. Това е моя мечта – нов политически играч от бизнеса. Много разчитах на колегите от Харвард, но не се получи.
Има огромна ниша – трябва нова политическа партия, която да акцентира върху бизнеса. Държавата живее от приходите на бизнеса и работните места, които той създава.

Максим Бехар очертава ясна визия за бъдещето на България: диалог между институциите, стабилност при влизането в еврозоната и поява на нов лидер от бизнеса. Според него именно бизнес практиките могат да вдъхнат нов живот на политическата система и да осигурят устойчиво развитие на страната.

 

Може да гледате цялото интервю тук.