Представете се с няколко думи…

Максим Бехар, управлявам голяма компания за публични комуникации и дигитални услуги вече над 30 години – M3 Communications Group, Inc., създавам нови стандарти в нашия бизнес не само в България, но и по света, президент съм на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария, председател сам на Съвета на Настоятелите на УНСС в София. 

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Интересна, много предизвикателна 24 часова работа в много динамична сфера, която се помени тотално през последните десетина години. Започнах самичък в малко апартаментче под наем в центъра на София, сега имаме огромно портфолио от изключително престижни клиенти, за които работят десетки прекрасни експерти в компанията ми. 

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Не беше избор, по-скоро като че ли бе нещо като карма. Това ми се работеше още от студентските години – да свързвам едни хора с други, да имам медии, да създавам текстове, съдържание… Стана някак си неусетно, постепенно и завинаги. И то наистина в световен мащаб. Стана с много труд, въображение, про-активност и иновативност. Не съжалявам за нито един ден в компанията, за уроците, за срещите ми с екипа, с клиентите, за проектите, за целият този фантастично интересен път.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Исках да знам всичко за този феноменален бизнес Public Relations, но нямаше кой да ми каже и една дума – никой в България не знаеше какво е това пред повече от 30 години. Нямаше социални медии, имаше някакъв измислен и недоправен интернет с едни ръбести модеми, които повече вдигаха съскащ шум, отколкото правеха връзка. Наистина исках до знам всичко. Чаках на една километрична опашка пред американското посолство за виза, взех малко пари назаем от баща ми, качих се на самолета за Ню Йорк и за цяла месец обиколих десетина щата, за да се срещна с PR компании. Така научих всичко. За тогавашните стандарти. И от тогава се уча всеки ден на нови неща, буквално всеки ден.  

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Само когато направи хобито си професия и така не се налага да работи нито един ден през целия си живот. Точно това се случи с мен. Наричам работата си с други имена – удоволствие, предизвикателство, приключение… Понякога имам усещането, че в офиса карам Формула 1, понякога, че управлявам изтребител, но никога нямам усещането, че се движа като костенурка или като охлюв. Искам да съм обиколки пред всички останали в бизнеса, в професията, в детайлите, в проектите… Това ме изпълва с адреналин и прави живота ми фантастичен! Тогава разбира, че тази професия е точно за мен, разбира го всеки дени и всеки час.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Трите П – Прецизност, Почтеност и Про-активност. С тях всеки ще успее, само трябва да ги спазва точно и да има мечти, големи и смели мечти, които като само си мислиш за тях да ти се разтреперят от вълнение краката и да се чудиш, дали не са безумни.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Като акцентираме интелигентно на това, което можем, как мислим и каква визия имаме по този или онзи въпрос. Като сме позитивни, конструктивни и логични.  Тогава нашите бъдещи контакти ще кажа… „Хм… интересно. С този трябва непременно да се запознаем“. И така. Зависи единствено и само от всички нас, от всички вас.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Правя всеки ден грешки, но не се уча от тях. Какво да се учиш от грешките си? То е ясно, че ще се постараеш да не ги повториш. Уча се единствено и само от успехите си. Анализирам ги детайлно и си правя изводите как да постигам още по-големи успехи. Това е моя лична сентенция, описах я в една от книгите ми пред повече от 15 години, никъде не съм я срещал по света, затова я смятам за революционна и ми носи огромни предимства.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Усеща се във въздуха. Той става отровен, напрегнат, нетърпим. Съветът ми е веднага да си тръгнете, незабавно. Това усещане никога не може да се оправи и никога няма да се оправил Рано или късно щ си тръгнете, най-добре е да е рено. 

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Вероятно бих стаял малко повече в сянка, а не на преден план в компанията си, но всъщност нямах избор. Идвах в професията си от журналистиката,  и това от само себе си предполагаше, че вече съм публична и разпознаваема личност. Но генерално не бих променил нещо, бих вървял по същия път. Понякога ми се иска да съм по-малко емоционален, да реагирам малко по-спокойно, но пък се казвам: „,Е, ако сега си замълчиш, няма да си истинският Максим…“. Човек трябва да е истински, неподправен и честен.     

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Не сам имал такива моменти. И не съветвам, който и да е да ги има. Sky is the limit, какъв застой, кога, защо…?

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Има само една единствена рецепта – когато изпитваш удоволствие и от „двата“ си живота, когато у дома имаш партньор, който знае, че служебният ти живот е важен, и когато в офиса имаш добри колеги, които имат респект към личния ти живот. В известен смисъл съм го постигнал.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Веднага щом ни стане скучно и загубим интерес към това, което правим.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Ако мечтите ви не ви плашат, то те не са достатъчно големи. Но това е само за тези, които търсят наистина успех в бизнеса, пък и в живота.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Да ходиш сутрин в офиса с удоволствие, с интерес и с мотивация. Нищо повече.