А Министерство на имиджа може ли?

Изграждането на бранд на една държава е много, ама много дълъг процес и често огромното натрупване на положителни новини, на истории и мнения трябва да е толкова силно, че да може да засенчи и най-неприятната случка. И всичко това с важното условие да се прави всеки ден

В цялата суматоха около пандемията, ваксините, локдауна и площадната политика със сигурност у нас забравихме темата за позиционирането на България като атрактивна държава с прекрасни млади, образовани и готови за успех хора, които могат да направят всеки чуждестранен инвеститор щастлив. България е прекрасна европейска държава, раздирана от социални противоречия и балкански политически амбиции на твърде посредствени хора, но и страна, която без съмнение върви напред в противоречивото си посткомунистическо развитие.

В моите професионални среди, когато някой спомене думата „брандинг“, веднага се прави аналогията с реклама. Не всичко обаче може да се отнесе към тази категория, особено когато става дума за дългосрочен проект за десетилетия напред.

Досегашната практика категорично показва, че за последните двайсетина години цялата промоция на държавата ни се крепеше на два основни, доста несигурни и крехки стълба – телевизионна рекламна кампания и т.нар. road shows. Всичко това обаче бе правено на парче – да мине една кампания, добра (или не чак толкова добра) рекламна агенция да вземе някой лев, някой друг министър да се поразходи насам-натам, да понаучи как се сменят слайдовете на прожектора и как да си чете текста на разбираем английски и с това приключваше цялата временна дандания.

Ние, бизнесът и правителството, играем в един отбор – отбора на България, но както в спортните тимове, и в този всеки трябва да си знае мястото. Бизнесът винаги е в нападение – трябва да вкарва голове, а правителството е в защита и трябва да пази бизнеса, а и да му дава възможност да отбелязва колкото се може повече. Това е основен закон в отношенията правителство – бизнес, особено когато става дума за инвестиции и така необходимите на всички печалби. Според Company Guru броят на регистрирани чуждестранни компании в България е паднал дотам, че вече наближава хиляда на година, докато през 2017 г. е бил 16 пъти повече. Добра тема за размисъл, за да бъдат взети наистина спешни мерки.

Ето защо смятам, че вече е настанало времето правителството, което и да е то, и бизнесът да седнат на една маса и да направят дългосрочна прагматична и конкретна стратегия как да изпратят България на по-високо място в световните класации за добри места за правене на бизнес, за почивка и за живеене.

Няколко прости неща могат да бъдат свършени в краткосрочен план веднага след изборите.

Министерство на имиджа

Няма нищо страшно, нетипично или екстравагантно в тази идея. Трябва ни добър министър с малък екип и офис с една зала за срещи някъде в София – нищо повече. Този добре подбран министър с широка и модерна визия би трябвало единствено и само да бъде генератор и координатор на срещи и дискусии на още по-разбиращи от него хора от България и чужбина и да може да предлага на правителството техните идеи. Ако направим сравнение с почти толкова екстравагантната позиция на непалския министър на щастието, то позицията на нашия бъдещ министър на имиджа е без съмнение доста подобрена версия, защото ако той си свърши работата добре, щастието ще бъде едно от първите неща, които ще дойдат още по-осезаемо към България. Да не говорим, че дори само тази новина ще постави България на първите страници на световните медии.

Асоциация за позициониране на България сред световния икономически елит

Необходима е такава добре работеща асоциация, която да се занимава единствено и само с позиционирането на страната ни сред световния икономически елит, в която среща да направят бизнес организациите, правителството, комуникационният бизнес и университетите. Преди няколко години беше създадена подобна организация, сполучливо наречена „Българският образ“, но така и не ѝ беше подадена ръка, за да продължи работата си. На тази основа трябва да се създаде нова организация, която да се среща всеки месец онлайн и да докладва накратко лично на премиера, който и да е той, какво е свършила. Непременно поне една трета от членовете ѝ, а и от ръководството трябва да бъдат българи, учещи или работещи в чужбина и разбиращи от тази материя.

Чуждестранните инвеститори в България

Те също трябва да имат своя добре работеща организация, която не само да предлага, но и да финансира различни прояви, които да разказват за успешните проекти, дори и за трудностите, които ги съпътстват, и с това да помагат на правителството да прави страната ни още по-привлекателна. На практика това, което трябва да се разбие буквално на парчета, е администрацията, защото тя може да попречи на бързи и резултатни инвестиции. България наистина трябва да стане „европейският рай“ за всеки инвеститор, защото – като изключим бюрокрацията – основните предпоставки са налице, и то от години: едни от най-ниските данъци в Европа и практически никакви изисквания за регистрация на фирма с минимален основен капитал от символичното 1 евро.

Работата върху образа на България е абсолютно и неизменно най-важното задължение на всяко правителство оттук насетне. И в цялата тази „спешна операция“ далеч на става дума само за промотиране на морските или планинските ни курорти. Говорим за доброто позициониране на най-съществения бранд – бранда „България“.

Това, от една страна, ще направи страната ни много по-разпознаваема за света, а от друга, ще спаси вече изнемогващия туризъм и всичките му партньори, довеждайки инвеститори, туристи и всякакви любопитни хора, които ще искат да видят цялата тази приказка на живо. Преди всичко обаче нека им я разкажем.