Максим Бехар гостува на Райна Дамяна по „Дарик Радио“, за да коментира книгата си „Пет минути до утре“ и как COVID-19 събуди лидерите в един нов свят. Това е и основната тема в новата му книга, в която отразява настоящите трудности в условия на пандемия, с които се сблъскват лидерите на малки и големи бизнеси.

Водещ: Имам аз една такава неписана традиция - обичам да мириша, от малка, хартията, как мирише тя, не само вестникарската, и когато получа за първи път нова горещо родена книга… да видим на какво ще попадна.
„Март 2020, две трети от фирмите в България нямат антикризисен план,“ това сочи проучване на БСК, проведено сред над 630 компании от всички региони на страната и от почти всички икономически сектори. Ето на това попаднах, а „В часа на синята мъгла“ в студиото на Дарик на живо попада Максим Бехар. Добре дошъл.

Максим Бехар: Добър ден на всички слушатели на това прекрасно предаване, и на теб Райна. Ти попадна на най-икономическата част от тази книга, която е голямо изключение, защото книгата, за която ще си говорим сега е по-скоро психологическа, комуникационна и адресира, разбира се, и бизнеса, тъй като най-много, от целия този цирк, наречен коронавирус, най-много е засегнат бизнесът, чисто прагматично, и най-много всички ние хората, чисто психологически.

Водещ: Когато си бил малък от кого си получил най-ценния ти и добър урок за парите, за инвестициите, за това дали човек трябва да пести, как да харчи и как въобще да се отнася към парите, които са в основата на икономиката?

Максим Бехар: Преди три години на една моя презентация в TEDX, разказах история, която сега ще разкажа съвсем накратко. През 1929 г. когато започва голямата криза, моят дядо Моше, един от най-големите вносители на яйца в България, търси кредити от няколко банки за да може да вснесе яйцата в България, да ги продаде, да се разплати с банките и въобще години наред така е работила тази система. Имал е офиси в няколко европейски града, обаче започва кризата и всички банки му отказват пари, отказват му кредити, яйцата стоят на границите във вагоните, вероятно ще се развалят, и той отива в хотел Централ, пиша едно писмо и слага край на живота си с един изстрел. Това писмо аз го имам, това е неговото предсмъртно писмо. Всички са в паника - неговата съпруга, моята баба Матилда, която аз помня прекрасно, защото бях на 10 години, когато тя си отиде, събират се всички роднини, събират пари, вкарват яйцата, продават ги, покриват кредитите. И се връщам към твоя въпрос. Когато бях малък, баба ми Матилда казваше, „Всичко, което се оправя с пари, не го мисли“. Това е първият ми урок, бил съм на шест-седем години. Разбира се, тази история аз я научих вече, когато бях на 40 години, може би. Моят чичо Давид от Шумен, който си отиде в Израел преди две години, на 96 години, ми донесе това писмо от един шкаф, който намерили в Израел и този урок, че всичко, което се оправя с пари не трябва да го мислиш, и до ден днешен ме напътства, защото всички знаем, че има далеч по-важни неща, а парите ще ги намерим, ще си ги вземем назаем, ще ги изработим, но отношения, човечност, морал, етика - тези качества те не могат - както казва Коко Шанел, „най-хубавите неща в живота са безплатни…“

Водещ: Кой ти подари първия часовник?

Максим Бехар: Вероятно татко ми. Тук в книгата, която ти държиш в ръка, всъщност започва с една история свързана с татко ми през далечната 1969-та година. Откакто се помня, може би от първи клас, още втори клас, откакто се помня нося часовник. Аз нямам идея да купувам скъпи часовници или такива неща, въобще не си падам по лукса много.

Водещ: Не ти личи. Казвам го приятелски.

Максим Бехар: Гледам те да са с вкус, да вършат работа и да ми пасват на стила – това е много важно за един човек. Ти ще видиш, тук в тази книга, освен всичко друго, има едни нетипични правила за нетипични лидери, и те са главно и единствено от моя опит в бизнеса, вече 25-26 години. И едно от тези правила е, че лидерите трябва да обръщат много голямо внимание на облеклото си, защото те контактуват с хора, трябват да имат тази харизма и част от нея се крепи в това как се обличаш. Не казвам, че трябва да носиш някакви супер скъпи дрехи, още повече пък има една глава цяла в тази книга, която разказва за това как пропада луксозния бизнес и бизнеса на скъпи стоки.  

Бях в Швейцария миналата седмица и телефонът ми е пълен със снимки на витрини на магазини със скъпи бижута и часовници – всичките са с 50% надолу, тотална разпродажба, и голя част затворени. В летищата всички магазини, разбира се, са затворени. Снимал съм много затворени магазини с решетки, но такива са времената. Да се обличаш добре ти идва отвътре, не е свързано с кризата, нито с пандемията, нито с това дали имаш много или нямаш. Аз познавам страшно много хора, които просто знаят как да се обличат и как да се държат, и аз знам, че много от тях не могат да си позволят големи разходи, още повече сега.

Ако трябва да се върнем към книгата, в тези няколко месеца, в които стояхме затворени и не знаехме точно какво се случва и не знаехме как трябва да управляваме бизнеса си от вкъщи и всички хора стоят зад лаптопите си у дома, реших че може би сме преживявали доста интересни моменти, които мога да ги споделя в една книга и буквално я написах ей-така спонтанно за около седмица - 10 дни най-много. Случих на издател, на Нейко Генчев от „Фабер“ във Велико Търново, който пък само като чу тази история и каза, „92 книги пререждаш, които в момента печатам и ще я направим за една седмица, устройва ли те?“. И така за един месец се роди една книга.

Водещ: Току-що сподели с нас, според мен, едно от правилата на успеха. Независимо дали става дума за криза, рецесии и COVID, според мен, Максим, едно от правилата е взимането на бързи решения.

Максим Бехар: Това беше първото правило в онази далечна 2009 г., когато издадох книгата си “111 правила във Facebook”, която сме дискутирали с теб в това студио. Първото правило, сега след 11 години се подписвам още по уверено под него, и то е „И най-лошото решение е по-добро от невзетото решение.“ 

Водещ: „Лари Финк, председател и главен изпълнителен директор на компанията за управление на инвестиции „БлекРок“, когато първоначално седнах, за да напиша това писмо, бях в офиса, разсъждавайки върху това как да опиша събитието 2019 г., както и постиженията на БлекРок през изминалата година. Не всичко това изглежда като нещо от далечното минало. Офисите ни по света са почти празни и вместо това Ви пиша от изолацията на собствения си дом, в състояние, в което се намират и милиони други хора. От януари насам коронавирусът превзе животът ни и преобрази нашия свят, изправяйки ни пред безпрецедентни здравни, икономически, и чисто човешки предизвикателства. Последствията от пандемията за всяка една държава и всеки един от нашите клиенти, служители и акционери са дълбоки и ще отекват в продължение на много години. На всеки един от нас се налага да действа бързо, за да се приспособи към промените на необичайното време, в което живеем. Изпълнителните директори, които успеят да изведат компаниите си от кризата ще бъдат запомнени за дълго. Затова те не бива да се ограничават само до посланията, които биха желали да отправят те. Трябва да се съсредоточавате върху това какво иска да чуе аудиторията.“ Какво иска да чуе аудиторията?

Максим Бехар: Иска да види харизматични лидери, които умеят да взимат правилни решения и които имат визия, поне да кажем година-година и половина напред. Винаги съм имал визия между 5 и 7 години. Сега, ако успея до шест-седем месеца да предвидя какво бих искал да направя в моята компания, това за мен е успех.

Винаги съм смятал през тези 25 години, че да управляваш бизнес е голяма отговорност – колеги, работиш с хора, контактуваш с клиенти, гледаш световни тенденции. Винаги искаш да бъдеш най-добрия в света и това винаги е било моята цел и всяка сутрин чета по нещо, което казва някой от най-големите експерти в моята област, водя си бележки. Обаче сега 2020 година осъзнавам, че тази отговорност е многократно по-голямо, тъй като условията са съвсем различни, бизнесът става по-различен. Разбира се, той се промени изцяло преди седем-осем години, когато социалните медии започнаха да доминират над традиционните медии, и когато всеки един от тези пет-шест милиарда души в света получи медия в ръцете си - едни могат да управляват, други не могат, едни пишат на нормален разбираем език, други са хейтъри, трети са недоволни, четвърти пиша поезия и най-различно. Всички имаме медии в ръцете си и този факт увеличава многократно отговорността да изведеш един бизнес през трудната джунгла на такава криза, каквато света не помни. Имало е през 1815-16-та година така наречения испански грип, всички сме писали за него преди един век, обаче тогава нито е имало медии, нито  хората са могли да получават информация и не са знаели какво се случва, докато сега цялото това многообразие от информация дори ни стъписва още повече. Сутрин ставаме, включваме телевизора, гледаме нещата в интернет, в Google, навсякъде и трябва да имаш много сериозно точно професионално, дори бих казал и човешко отношение към своя бизнес, към хората край теб, за да можеш да успееш. Всичко това го описвам много подробно в книгата, начина, по който аз съм го видял, цитирам тук-там някой друг голям мениджър, ти преди малко цитира един от тях, но за мен е най-важно това, което ние сме направили в България. Тя излиза от другата седмица в Амазон на английски и съм сигурен, че ще има много голям успех, защото цялото ми търсене през тези две-три седмици, докато я пишех, да видя дали някой не е написал книга за това как се е оправил в бизнеса си по време на COVID, дали няма някакви правила, дали няма някакви рецепти.

Водещ: Аз мисля, че ще се родят съвсем скоро.

Максим Бехар: Да, но не можах да намеря до сега и това още повече ме мотивира и да напиша тези 200 страници, за да може някой – и го казах на самата премиера преди два дни в книжарница Greenwich - ако някой намери едно изречение в тази книга, така че да може да промени неговия бизнес, живот, възгледи, тогава ще е голям успех. А твърдя, че книгата изобилства от такива изречения, че всеки един ще може да се хване за нещо и да си каже, „Да и аз сега го мислих, обаче дай да го направя.“

Водещ: Ето на какво попаднах. Ето сега това нещо наистина ми отива - мениджмънт в предишния живот. Това е литература само за мен. А иначе при теб има една традиция на възгледа и на представянето на твоите книги съвсем така с една съпоставителна критика или подкрепа от хора, които са в твоя обсег – интелектуален, духовен и професионален. В нашия случай са журналиста Георги Милков, финансиста Левон Хампарцумян, професор Любомир Стойков - медиен експерт, IT предприемача Пламен Русев, предприемача Светлин Наков, визионерът и твой, мога да кажа, приятел Соломон Паси, но на мен най-много ми харесва това, което Стефан Вълдобрев е написал, „Увлекателен текст за хора, които искат да бъдат чути.“

Максим Бехар: Това са седем души, мои приятели, на които изпратих книгата в някакъв формат, седмица преди да влезе в печат, за да ги попитам дали това нещо струва, дали е интересно, дали някой може да го прочете, те какво мислят, и тези седем души ми изпратиха по едно свое изречение. Даже Георги Милков беше в офиса ми, когато аз вече приключвах книгата и му казах, „Хвърли едно око, моля те, дано ти хареса.“

Водещ: И той хвърли две, защото е страхотен професионалист.     

Максим Бехар: Той я прочете за час, сигурно по диагонал или по една бърза система, и ми изпрати неговото мнение, и това вече ми даде увереност, че тази книга след като може да я хареса Стефчо Вълдобрев или Левон Хампарцумян – хора, които са с различен начин на правене на бизнес и живот, реших, че наистина може да послужи на много други хора.

Водещ: Вярно ли е това, че богатите ставали по-богати, а бедните по-бедни, и че в световен план, така да се каже, намалява или поизчезват терминалите на средните класи, съответно и на клиентите на PR агенциите?

Максим Бехар: Четох статистика, че хора като Бил Гейтс или Илон Мъск са станали по-богати и аз това го намирам съвсем нормално, защото особено в подобни ситуации или времена, разбира се, че хората ще купуват все повече онлайн стоки

Водещ: И те ще поскъпват повече.

Максим Бехар: Дали ще поскъпнат зависи от пазара, от търсенето и предлагането. По едно време всички видяхме истерията в Австралия за тоалетната хартия, как мъкнаха с цели пакети.

Водещ: Защото тя няма как да е виртуална, както и други неща все още.   

Максим Бехар: Да, все още. Но това е нормално да има бизнеси, които все още да печелят повече и да има бизнеси, които да губят повече, като индустриите, които изискват хората да имат персонално присъствие на местата на производство, и когато пазят карантина и когато ходят с маски или не ходят на работа, тогава страдат повече. Лично аз смятам, че политиката е друга тема. Политиката е умряла вече. Този тип управление, което ние по една или друга причина все още наричаме демокрация, навсякъде е умряло. Виждаме какво се случва във Вашингтон, Лондон, Москва, и в София. Обаче, ми се струва, че все още моделът, в който средната класа ще изнася обществения просперитет и ще задоволява хората, така че те да живеят по един добър за тях начин, продължава да бъде основен носител на икономическите отношения. Не смятам, че средната класа може да изчезне, защото това което са много богатите и много бедните, ние го видяхме в България през 90те години. Ние така живяхме - 5% средна класа, а сега е 25%.  

Водещ: Като погледна един мой голям недостатък, Максим, че аз съм един изключителен мазохист по отношение на медиите и особено на телевизионните – гледам всичко, но не преглъщам и не приемам всичко, и не само български медии, и си казвам, като започнем от власт-имащите през някои медийни хора, до последното нещо, което е сервирането в кулинарните предавания. И си казвам, че всичко това е проекция на култура, и тези хора щом не могат да се оправят сами, трябва да си търсят PR-и, не за да им казват какво да правят, а да бъдат един ориентиращ термометър във време, в което всичко е земетръс. Когато ценностите се друсат и човек не знае това красиво ли е или е грозно, това хубаво ли е, добро ли е, полезно ли е, не е ли полезно. Какво прави PR-ът в този случай, когато е потърсен за тази бизнес услуга?

Максим Бехар: Преди десетина години, това, което ми казваш сега, може би беше задължително. Сега през 2020 г., хората за които говориш, имат достъп до медии. Затова към нашата професия се гледа с едно подозрение. Ако някой ме потърси за съвет или за услуга, известен телевизионен водещ или публична личност, каквото и да му кажа, в един момент му минава мисълта, „Абе, аз имам Facebook“. Има много случаи, в които ми казват, „Г-н Бехар, дали може Вие да работите с нас, ама с Facebook моята секретарка се справя чудесно, пък аз си пиша в Instagram, и ако може нещо друго да ми помогнете.“ Достъпът до медии даде самочувствието на много хора, че те могат да се справят със своя образ. Обаче, много голяма част от тях са тотален провал, защото един човек когато има негативни качества, социалните медии ги експонират като лупа, защото той пише глупости и той не може да пише грамотно, той не знае въобще кои са неговите читатели. Има страшно много детайли, които ги знаят професионалисти като нас и в нашата компания, и много други сигурно в България. Затова когато някой поиска нашият свят, нашата помощ, твърдо настоявам за това да прави точно това, което ние му казваме и нищо друго. И винаги правя сравнение със зъболекаря. Отиваш на зъболекар, отваряш си устата и не те интересува той какво прави, защото той е професионалист. Това е проблем на доверието. Ти му вярваш ама като дойдеш в една Public Relations компания ти казва, „Чакай сега, аз знам това, знам онова, аз имам един приятел там, ще му се обадя.“ Не. Във Великобритания и Америка, които са майката и бащата на този бизнес, там когато PR консултанта застане пред своя клиент. той го гледа в очите и си записва, и това става много често в България, когато ние с нашия авторитет, познания, професионализъм, упоритост си отстояваме бизнеса. Никога няма да разреша на някой да ми дава акъли как да го направя, защото той си мисли така.

Водещ: В доверието е закодиран ключа към всички взаимоотношения.

Максим Бехар: Много пъти казвам, че ние продавам доверие. В момента, в който клиента или партньора, или твоя събеседник ти има доверие, от там нататък той си е решил всички проблеми.

Водещ: Всички, които по някакъв начин сме се докосвали, имаме информация за твоя начин на живот, за книгите ти, за възгледите ти, медийното ти присъствие, за човешкото присъствие, знаем колко си динамичен, дисциплиниран, точени - това не са комплиментарни похвати, а просто едно училище.

Максим Бехар: Аз не ги приемам като комплименти.

Водещ: Аз го казвам за широката ни аудитория. С това словесно прет-а-порте всъщност искам да те попитам намаляха ли пътуванията ти, срещите ти, тези динамични срещи по света, които са много важни за теб и за твоя бизнес като цяло, физическите срещи.

Максим Бехар: Категорично всички намаляха. За тези седем-осем месеца имам на практика едно пътуване до Швейцария миналата седмица - трябваше да подпиша едни документи тъй като управлявам Световния комуникационен форум в Давос и там банката искаше лично присъствие. Иначе нямам никакви други пътувания. Виж, това не е в момента чак толкова важно. Разбира се, важно е да се виждаш с хора. Сега има едно ново списание BGLOBAL, в което започвам рубрика, която сигурно ще продъложи години, ако това списание, надявам се да излиза тези години, се казва „Уроци от върха“ и там описвам, сега първото представяне мисля, че другата седмица излиза броя на списанието, е с Хилъри Клинтън, след това имам истории с принц Чарлз, и с много други хора, с които съм се срещал. Обаче това е разликата в живота, и това отстоявам от първата до последната страница в книгата, че животът ни никога вече няма да бъде същия. Не казвам, че няма да пътуваме, че няма да се срещаме с премиери, президенти, царе, крале и каквото досега съм правил, но никога няма да бъде същия по една единствена причина - сега сме много по-прагматични. Сега вече мислим за всяка една минута, всяка стотинка, за всяка една наша дума и всичко това изпъква на преден план от особена важност, особено начина, по който се държиш, начина по който управляваш.

Ще видиш в книгата 2 основни неща, които отстоявам и си мисля, че са интересни - едното е дефиницията за лидерство. Тя се променя постоянно, но сега това, което аз виждам като лидер и единственият критерий за неговата оценка е дали един лидер създава други лидери. Не можеш да бъдеш лидер и да се разхождаш с ръцете в джобовете някъде и да командваш. Ако създаваш след себе си други лидери, които да стават дори по-добри от теб, и това е целта, ти наистина си един добър лидер. Това е основна тема в тази книга „Пет минути до утре“ и другото мое много малко откритие, в процеса на писането, разбрах, че разликата между лидера и мениджъра е супер проста. Тя се състои само в една приставка, само една-единствена приставка, и в момента, в който го прочетеш това изречение си казваш, „Да, точно така е.“ Мениджърът Управлява – той взима решения, той управлява, той следи бизнеса. Лидерът  НАправлява и това е толкова простичко. В момента, в който лидерът разбере, че не е този, който следи всяка дейност или коригира всичко свързано с офиса, той просто трябва да има визията да ги направлява, да им помага, да ги съветва. Ние всеки ден в 16:00 имаме онлайн среща целия офис и моите колеги знаят, че всяка среща започва с моите думи, „Какво мога да помогна?“ Аз не искам да контролирам, да направлява, а искам да помагам и това е много важна разлика. Ако има колеги, които по някакъв начин не могат да направят разлика между мениджър и лидер, и това важи не само за големи компании, а и за един плод- зеленчук или един малък бизнес . Много често лидерът може да се застъпи с мениджъра, обаче тогава той трябва много добре да разбере разликата между двете функции и да се опитва да бъде мениджър, когато трябва да управлява и да бъде лидер, когато трябва да направлява.

Водещ: За сериозните хора – бизнесмени, визионери, които са от страната на барикадата, като метафора барикадата, които твърдят че covid-19 е резултат на конспиративни конфигурации, намаляват ли шансовете им за успех, именно защото се отдалечават от реалността?

Максим Бехар: Аз не вярвам в тази конспирация. Ако не беше в цял свят, може би да, но това нещо в световен мащаб да има чак такава конспирация и всички политици да манипулират обществата, не вярвам. По-скоро ми се струва, че мениджъри, лидери, хора, които управляват големи и малки бизнеси, трябва ясно и точно да си дадат сметка какво искат да постигнат, да се съсредоточат, да взимат прагматични решения, и когато трябва да се освободят от хора да го направят по един човешки и интелигентен начин, когато трябва да свият бизнеса, да знаят как да го направят. Не може такава голяма отговорност да е джаста-праста, само защото има пандемия и извънредни обстоятелства. Всички ние трябва да постъпваме много отговорно и това дали има конспирация, дали няма, въобще не трябва да ни вълнува, защото какво от това - и да има, а и да няма, управляваме бизнес, с който не само допринасяме за нашите колеги и не само даваме заплати и работа, допринасяме за обществото. Всеки един от нас, който печели, който плаща данъци, оставам настрана чисто политическите въпроси кой краде, кой не - това въобще не бива да ни вълнува в момент на криза. Трябва нашите бизнеси да оцеляват, да стават още по-добри, клиентите да разберат и без значение дали сме в PR бизнеса или някакъв друг, че всеки един клиент от там печели, клиентите да разберат, че имат нужда от нас.  Ето това е всъщност фокусирането върху това да управляваш бизнеса си.

Водещ: В коя държава или къде си опитвал най-вкусния хляб на земята?

Максим Бехар: Може би Франция, обаче да ви кажа, тъй като съпругата ми се занимава с хляб - управлява една френска компания, която произвежда мая за хляб и много често имаме вкъщи тук в България най-добрия хляб. Мисля, че във Франция, но аз не си падам чак толкова много по гастрономията и по хлябовете. Разбира се, харесвам и хубавата храна, но не съм много фокусиран върху нея. По-скоро хората, които ме познават, знаят, че аз се занимавам с така наречените гаджетс или мъжки играчки. За мен не е важно каква кола карам, обаче е много важно какъв компютър имам, защото това е моя бизнес, това е моето средство на труда, както един стругар трябва да има хубав струг.

Водещ: Това е особеният прагматизъм на Максим Бехар.

Максим Бехар: Да, но това е от години, не е от сега. Преди винаги съм си мислил, че пишещата ми машина, която татко ми подари на 25-тия рожден ден, Марица 22 – пазя я в моя офис. Между другото, в моя офис имам менгеме от завода, с което аз работех като шлосер, преди да започна да следвам. Сегашния собственик ми се обади преди 10 години и ми подари менгеме, което стои в офиса ми – най-малката стая в целия офис. Там е моето менгеме, моята пишеща машина „Марица 22“, там е първото ми „Блекбери“, първата ми „Нокиа“, първия ми лаптоп. И това са вжните неща в живота, защото това са средствата на труда, най-важните за човек, който сериозно иска да се занимава с бизнес, с работа.

Водещ: Аз не мога да си те представя как стоиш на едно място и нищо не правиш, и мисля, че такъв миг нямаш дори когато спиш.

Максим Бехар: Тук в книгата си разказвам един еврейски виц, или по-скоро поговорка, че от вътрешната страна на тоалетната на Моше има надпис „Не стой така, мисли нещо.“ Има интересни неща в тази книга.

Водещ: Дай ми съвет как да не прегарям, защото три телефона, лаптопи, ангажименти и имам усещането, че времето не стига, клаустрофобия…  Как burn out-a да не ме достигне, защото правя много неща. Дори докато се къпя мисля за много неща. Е, как да не прегоря?

Максим Бехар: Всички ние го имаме това. Всъщност нямам рецепта как да не прегори някой, защото всички ние имаме различни неща в главите си. Аз сутринта под душа също мисля много, обаче ще ти кажа какво аз правя. Сутрин под душа си мисля за това, което се случва през деня, какво ще трябва да се случи през деня и нищо друго. Трябва да се фокусираш върху нещо. Не можем да решим 20 неща едновременно, просто не сме продуктивни и не е възможно. Обаче, ако имаме приоритети - едно или две или три неща. Знаеш ли, в предишната си книга съм писал за този принцип на „Трите S”, който аз имам и много от моите колеги в офиса приемат, и това са три S, които човек трябва да спазва в модерните времена, на английски се пише - “Speed, Simplicity, Self-confidence”. „Бързина“ – много е важно бързо да се взимат решения, бързо човек да знае какво иска, да не отлага. „Простота“ – да имаш приоритети, да ти е много ясно какво искаш да свършиш. Едно-две, а за другите да си кажеш, че не са толкова важни, може да изчакат, а и да не ги свършим не е голяма драма. „Самочувствие“ – не познавам един успешен човек в света без да има самочувствие, или човек, който е доволен от себе си и е наясно със своята същност. Трябва да имаш самочувствие.

Водещ: Максим, не мислиш ли, че самочувствието до голяма степен е плод на яснотата на чувствата, на това какво искаш в живота. Ти ако не знаеш какво искаш, какво самочувствие да имаш?
 
Максим Бехар: Връщам се на твоята тема с прегарянето. Трябва да имаш приоритети, и да знаем кое е важното и кое не е важното. Това ако човек не го знае в живота, той е загубен тотално. Той ще прегаря, ще се оплита, ще се блъска от една стена в друга и никога няма да разбира какво иска. Има важни неща, има неща без, които не можем, има неща, които трябва да ги свършим, ама не сега веднага, и тогава според мен, като че ли, отново всеки човек е различен, но си подреждаме малко по-ясно и по-добре живота и може много по-добре да се справим. Понякога и на мен ми звънят 100 души по телефона или 20 души ми стоят на главата в офиса, трябва да взимаме бързи решения. Да, случват се тези неща, но отново, ако нещо може да изчака, ще изчака. Няма бърза работа, но има важни неща, особено свързани с работата, които трябва да бъдат свършени. В моя бизнес клиентът е най-важния. Разбира се, екипът е по-важен от клиента – това е категорично, обаче като имаш екипа, имаш бизнеса, като знаеш как да го управляваш и да го менажираш, като ти звъни клиент, трябва да си на разположение 24/7 – може да има криза, проблем или въпрос. Оттам нататък вече всичко може да бъде свършено и друг път.

Водещ: Книгата може да бъде намерена и аналогово и супер съвременно в интернет, нали?

Максим Бехар: Може да бъде намерена електронно и като аудио в Storytell. Навсякъде има в електронен формат. Ще бъде и в Амазон на английскии – тя е преведна и редактирана вече.

Водещ: Аз я видях за първи път след онлайн поканата за премиерата ти, може би преди две-три седмици. Ти направи като фотосесии много интересни и ще ти кажа съвсем откровено какво ме впечатли и зачетох се „пет минути до утре“, но по начина, по който се нонсира, в мен остана едно усещане - пет минути до успеха, пет минути до по-доброто, пет минути до светлината

Максим Бехар: Пет минути до решението е по-точно. Много малко време имаш да разбереш, че трябва да промениш своя бизнес, че живеем в съвсем друга среда и в съвсем други отношения – и не само в бизнеса, а и приятелски, психологични, и всякакви. В тези пет минути трябва ние всички да си дадем сметка, че имаме нужда от промяна. Няма как да не се променим, целият свят се е променил от години – социалните медии, комуникациите. Изведнъж сега се появява и пандемията.   

Водещ: И който не успее, ще бъде като в лодките, или извън лодките, от Титаник.

Максим Бехар: Не, чак толкова апокалиптично не ми се иска така да го мисля. Който не успее, за голямо съжаление ще му бъде много трудно. Ако бъде извън лодката ще трябва да гребе много дълго докато стигне до нея, ако оперираме с този образ. Или който не разбере, че светът трябва да бъде друг, а той е друг, защото околната среда е друга, може би ще изостане и няма да може да управлява бизнеса си повече. Но това не е голяма драма, защото десетки хиляди компании фалират и се създават всяка минута в света. Драмата е да си наясно със себе си, личностно и професионално, и след като околната среда е друга, ти също трябва да бъдеш друг. Трябва да извлечеш най-доброто от нея, за да се чувстваш по-добре, не да успееш, а да си щастлив, защото няма по-важно нещо от щастието на един човек. Когато си щастлив, много неща се отварят пред теб и ти много по-лесно можеш да се оправиш в света, а всички ние искаме да се оправяме по-добре в света всеки ден, всяка минута, защото той е все по-непонятен.     

Водещ: Моят любим Ерик Еманюел Шмит, за който често пиша и говоря, ми каза лично в театър „Сълза и смях“,  „Райна, светът е една голяма празна къща и в нея винаги има кой да те чуе“.

Максим Бехар: Да, но тази къща трябва да си я подредиш.

Водещ: Каза прагматикът Максим Бехар. А в книгата „Пет минути до утре“ съм убедена, и го казвам не защото си тук в студиото, че всеки един от нас ще си намери изречението, посланието, думичката, смисъла. Благодаря ти, че я написа.

Максим Бехар: Това е моя пета книга, и за първи път съм убеден, в това което казваш, защото и аз го казах на премиерата преди два дни. Сигурен съм, че има много изречения и много думи, които едно да научи човек ще разбере, че има и друг начин на на мислене и дай Боже да го приемт.
 
Водещ: И нещо друго, което може би ще продължим да го коментираме, и не само с теб, че е прекрасно да имаш възможността да се променяш и да не бъдеш все един и същи, и че в това няма нищо страшно.

Максим Бехар: Това е голямото предимство в модерния свят, защото технологиите се променят, средите се променят. Кой си е помислял преди 15 години, че може в тази минута да разбираме какво се случва в Америка. И фактът, че ние можем да черпим страшно много информация, а информацията е знание, и това знание да ни прави други хора, да ни развива, да ни прави по-добри хора, това е безценно, Райна.

Слушайте цялото интервю.