Хост(Лора Инджова): „Твоят ден“ продължава, уважаеми зрители. Имам удоволствието днес да стъпим на политическия терен, заедно с PR експертите Максим Бехар и доц. Александър Христов. Здравейте господа и добре дошли!

Максим Бехар: Добро утро!

Хост: Радвам се да ви видя. Накъде отиваме, вървейки по политическия терен, оглеждайки позициите, заявките, срещите, преговорните екипи? Далеч са медиите – ние просто четем позициите, които се разпращат и снимки, на които виждаме двете страни на преговорните екипи: едната на ГЕРБ-СДС, другата на Демократична България. Очакваме да видим в някакъв момент и БСП, Има Такъв Народ, също имат кадри в тези разговори. И едно нещо, което ми направи впечатление – появата на Радан Кънев на преговорите от страната на Демократична България. Знаем, че той е настоящ евродепутат. Г-н Бехар?

Максим: Прокарваме смело пътя напред и след нас се движат с голяма скорост Франция, Германия, Белгия, Испания отчасти, и създаваме председенти, които както виждаме другите европейски държави следват. Според мен, ако има правителство ще е много трудно, и ще трябва да има договорки и изключително големи компромиси. Не давам повече от 20% шансове да се случи правителство. Това са хора, които не могат да се гледат. Не става въпрос за политически или икономически различия или дори бюджет. Как ще работят заедно и ще стоят в едно правителство? Как ще взимат решения заедно? Там има някаква дълбоко вкоренена балканска непоносимост, което е недопустимо в сегашно време, когато целият свят се променя и след 20 януари, когато новия американски президент встъпи в длъжност промените ще настъпят с още по-голяма скорост, не е възможно в България да има такива отношения, не между политическите партии, а дори между съседи, хора, които не се понасят или се лъжат взаимно в бизнеса. За голямо съжаление не виждам перспектива БСП с ГЕРБ, с „Да, България!“. На какво отгоре?

Хост: Доколко тук идеологията би била спирачка? Как си представяме БСП с Демократична България, например, в една спойка?

Максим: Многократно сме го виждали и дори и при първото правителство на НДСВ. Не бих драматизирал чак толкова липсата на идеология, защото това се наблюдава в много други държави по света и е резултат от разпадането на т. нар. демокрация, която вече не работи като система. Повече от ясно е, че ще трябва да се излезе от тази задънена улица. По-скоро аз акцентирам върху личната непоносимост и личните взаимоотношения между политиците, които си говорят главно чрез медиите, при това с обидна реторика и епитети.

Хост: Какви неща сме виждали, г-н Бехар. Говорят си така и после заедно влизат в коалиции. Арестуват се и после влизат заедно в коалиции.

Максим: Така е, обаче в модерния свят има някакви граници все пак. Да ги нарекат разделителни линии или санитарни кордони, или каквото искат като определения, но има граници. Избирателите се изморяват и са тотално объркани, не знаят кой за какво говори. Дори полемиката за бюджета, която е единствената конкретна и разменените реплики между Асен Василев, министъра на финансите от една страна, Николай Василев, това е единствената полезна реторика в момента, която се случва, защото рискът България да не спази трите процента дефицит са много големи. Никой не разбира тази реторика и спор, който въобще не е пренесен в парламента. Там се обсъждат какви ли не дребни неща.

Максим: Въобще не смятам, че има идеология в днешно време–лява или дясна. В Америка, Франция, Германия–навсякъде се гласуваше за определени политически партии или главно за личности. Струва ми се, че преговорите, които се водят между политическите сили в България трябва да се водят пред очите на медиите, на обществеността, с много интелигентен, конструктивен тон, с конкретни предложения или персонални, а министър-председател или правителство, но трябва всички ние да можем да чуем аргументите на една или друга политическа сила. Това никога не се е случвало досега в България, и е крайно време да се случи за да могат тези хора, които ще отидат евентуално след няколко месеца до избирателните бюра да знаят за кого гласуват и кой как се държи публично.

Хост: Нещо по темата за равно отдалечения премиер. Имаме насоки от ген. Атанасов, лидера на ДСБ за равно отдалечен банкер и юрист. Как ви звучат тези подмятания в ефир? Умишлено пропускане на информация ли е това, пак за измерване на нагласите?

Максим: Тази концепция във вашето студио сме я обсъждали многократно, и това е съвсем логично да имаме икономист или юрист. Аз бих акцентирал повече върху финансист. Не знам дали това са податки, по-скоро това е съвсем логична и допустима концепция. Според мен трябва да бъдат обсъждани конкретни имена. Ако някой, по някаква причина изгори или се окаже, че не е подходящ, то обществеността да знае. Иначе получаваме премиери, спуснати отгоре, особено служебни, за които нищо не знаем и изведнъж се оказва, че те стават за министър-председатели, а не са ставали преди това. Според мен в целия този преговорен процес, идеята е, че Бойко Борисов иска да стане министър-председател. Това е абсолютната истина и прозира отвсякъде.

Хост: Не е ли ясно, че това не го приемат потенциалните коалиционни партньори?

Максим: Това е причината той да разкара Продължаваме Промяната и да каже, че не иска коалиция с тях, защото това е тяхната категорична позиция, че те не искат той да стане министър-председател.

Хост: Аз чувам и от другите, че не искат и поставят такова условие.

Максим: Вероятно затова ГЕРБ дават няколко стъпки назад за да може да се започнат преговори. Вероятно Бойко Борисов няма да стане премиер, но може и да стане. Не е ясно кой какви отстъпки ще направи. Затова съм убеден, че тези преговори, или каквито и да е политически стъпки да бъдат направени на високо равнище трябва да се водят, ако не в директно предаване и излъчвания, то пред очите на медиите и обществеността–да се знае кой за какво говори, какво предлага. В един квартален блок нещата се обсъждат от всички, какво остава, когато става въпрос за цялата държава по време на криза, по време на две войни до границите ни и в една много сложна международна ситуация.

Хост: Този подход да се пуска в медийното пространство какъв би следвало да е равноотдалеченият премиер, юрист, банкер, пожелателно ли е, случайно изпусната реплика ли е или напротив – по-скоро има умисъл и своя конкретна цел, да се види какви ще бъдат реакциите?

Максим: Това е съвсем логично. Всеки втори гражданин, вероятно ако бъде попитан какъв трябва да бъде премиерът той ще каже или икономист или финансист, или юрист, който може да се справи с всякакви конституционни проблеми, задачи, промени и всичко останало.

Хост: Като казват банкер аз се сещам за конкретен човек.

Максим: Той е много обвързан политически и няма да може да стане, според мен. Той е мой много добър приятел, в няколко борда сме заедно и се чуваме и виждаме много често.

Хост: Спекулираме в момента между другото. Никъде официално не е споменато.

Максим: Много добър вариант, но притеснението ми е, че беше в политиката. За юрист не се сещам в момента, въпреки че има няколко.

Хост: Юристите са много. Затова казах – юристи много, но не икономист, а банкер да посочиш ни навежда на една конкретна мисъл да обсъждаме.

Максим: Няма лошо. Добре е, ако няма конкретни имена, то поне конкретни професии или хора с опит, за да могат да бъдат обсъждани техните имагинерни качества. Тук референциите са и към Марио Драги в Италия, който, в един силно кризисен момент с Италия, беше извикан от Европейската банка за да стане министър-председател и той направи доста успешен преходен период. Но ставаше въпрос за преход от няколко месеца. Докато тук говорим за премиер, който би трябвало в най- добрия случай да изкара четири години и да управлява държавата разумно. Конкретни имена трябва да бъдат обсъждани. Трябва да бъдат питани конкретни политически сили и това трябва да се случи публично пред всички нас за да знаем кой какво мисли.

Хост: Ако трябва да обобщим този разговор и да погледнем към нагласите и очакванията ви, какви са те: за кабинет или за осми избори? И ако пак цитирам Борисов, защото той направи много любопитна прогноза, дори заявка – „Ако отидем на осми избори, директно отиваме и на девети.“ Тоест, ако сега се направи кабинет, ще се направи. От там нататък влизаме в избор след избор отново.

Максим: Може да има правителство, но то няма да е добре работещо, защото, както и в бизнеса, ако постоянно правиш компромиси и отстъпваш от своите позиции, гледни точки и цели най-вече, тогава тази система не може да работи. Но единствената реална прогноза, която аз мога да направя е тази, че ще имаме весели празници, идва Коледа и Бъдни вечер, и трябва да бъдем все пак позитивни. Трябва всеки да си стои на работното място и да си върши работата, и това важи особено за тези 600 хил. държавни чиновници, които не би трябвало да се пресират или стряскат от това, че има правителство, а да си вършат работата да работят за България.

Хост: Още една информация за нашите зрители – президентът ще връчи първия мандат след Нова година.

Максим: И да е роден, не само този, когото празнуваме, да е родено и новото правителство.

Хост: Да видим, господа. Весели празници!

 

Може да гледате цялото интервю тук.