Хост(Диана Радева): Замислих се как е в София – продава ли се днес алкохол или не, щом в 20 часа за времето пада? Вече са толкова често изборите. Едно време се знаеше, а сега не е много ясно. Мисля, че местните власти решават.

Максим Бехар: През този един месец не можахме да видим интересни новини и сега, в деня на изборите, ще се случи така, че да разследваме блокирали или хлътнали ключалки. Това е комично днес, обаче не е никак комично в перспектива. Всички знаем как тръпнехме в очакване да видим неща, които не видяхме през този месец. Първо, не видяхме ясни и точни програми на политически партии и движения, които да ни покажат как България ще излезе от кризата през следващите 1-2 години – това е ключово. Второ, не видяхме сблъсък на лидери. Не видяхме хора, мастити, които ходят обкръжени от сервилни журналисти и хора край тях, или хора, които им задават неудобни въпроси, но те отговарят каквото си поискат или в общи линии не отговарят. В същото време сме 2024 година. Вярна е, че чакаме какво ще се случи в Америка на 5 ноември – целият свят го чака, не само България – обаче чакаме още по-нетърпеливо политици, политически мениджъри, които да ни покажат как България ще се развива занапред. Не е само Еврозоната, Шенген, инфлацията. Има такива несъответствия в бюджетната политика на няколкото правителства досега, които водят до страхотни сътресения на пазара. Всички виждаме как скачат цените, какъв дисбаланс има между пари, които са свободни на пазара и потребителски отношения между клиенти и продавачи, и производители. Това трябва да се сложи в ред от един точен, ясен, почтен и интелигентен икономист – проста работа. Когато не вървят нещата в една фирма, викаш счетоводителя и питаш какво да правиш. Няма го счетоводителя в България.

Хост: През цялото време се прокрадва тази нишка за разединението и обединението.

Ива Екимова: Неизбежно е. Вие сама анонсирахте погледа в сегашната ситуация в България, през призмата на предстоящите избори в Америка и г-н Бехар отвори тази тема. Един от кандидатите постоянно говори за обединение – такова нещо не чухме от нашите кандидати.

Максим: Ако реферираме към Съединените щати, ние видяхме същия език, който се използва и тук в парламента, и в дебатите между двамата кандидати – абсолютно на съвсем различно равнище, много по-остро обаче, много по-обидно, особено единия от кандидатите. Знаете ли, мен не ме вълнува чак толкова този език, който ние виждаме и е необичаен за разговори и за политици. По-скоро ме вълнува, че наистина няма идея как ще се излезе от тази криза. В едно семейство хората се карат също. Могат да се скарат, обаче в крайна сметка има други ценности – децата да пораснат, да ги изучим, да ги оженим, след това ще се караме.

Хост: Да поспоря и аз с Вас – мен много живо ме вълнува езикът, защото показва модел на мислене, и той е модел на съзнание. Ако така говориш, значи така мислиш, така се чувстваш, така разсъждаваш, такава е твоята перспектива.

Максим: Показва липса на идеи всъщност и липса на конкретни цели и стъпки.

Ива Екимова: Действията не показват разлика. Вземете агитационните клипове – от 30 години съм в бранша и такова нещо не ми се е случвало.

Хост: Защо става това?

Максим: Защото политическият маркетинг умря и всички тези хора, които смятат, че правят политически маркетинг всъщност са застинали някъде края на 90-те години.

Хост: Защото имат самочувствие, че знаят как стоят нещата и нямат нужда от някой, който е професионалист или?

Максим: Защото смятат, че не е чак толкова важен и посланията не са чак толкова важни, а са важни съвсем други неща – дали ще бъде корпоративен вот, купуване на гласове или влияние чрез отделни институции. В България има около 650 хиляди държавни чиновници. Никой не очаква, че тези хора ще искат промяна или да имат различно статукво – ясно е, че биха гласували за всеки, който управлява. Не визирам въобще политическа сила, но всеки, който им гарантира това статукво, при тази избирателна активност, този брой от държавни и общински служители, шансът да спечели е огромен. Затова, не разчитат чак толкова много на послания, на социални медии, на конкретни стъпки, тъй като смятат, че каквато и икономическа програма да предложат за България да излезе от кризата хората няма да я разберат. Обаче, ако нагрубят някого или ръкомахат много по телевизията, това ще се запомни. И това влезе в езика на политическия маркетинг и не съм много сигурен, че и в България има много хора, които разбират това, и които се занимават с тази професия, която е много сложна.

Хост: На предните избори стигнахме до един етап, в който ние, от официалните медии, бяхме изненадани, че в Народното събрание влязоха хора, за които някои от нас не бяха чували никога. Има ли потенциал сега да се случи подобно нещо – да излязат нови проекти, които, заради ниската избирателна активност, са на една крачка от парламента?

Максим: Не вярвам това да се случи, а и да се случи няма никакво значение. Основните политически сили, които трябва да седнат и да се разберат, ако могат и искат разбира се, са най-важните всъщност. Но дори и те да се разберат, без програма, без ясен поглед какво се случва в България, как трябва да се промени бюджета, как трябва да се преразпределят тези пари, да се спре безогледното източване на европейски фондове и всякакви други източници нещата не могат да се случат. И може би малко да поработят върху егото си също. Виждам един вагон политици, които използват думичката „аз“ малко повече, отколкото обикновените хора вкъщи го правят, и които много си вярват, мислят, че са незаменими и те са най-добрите. Обаче историята показва, че хората идват и си отиват, остават програмите и конкретните мерки, които те трябва да направят. Въпреки всичко, наистина съм голям оптимист, защото България в момента е в един летаргичен сън от две години – ходим, гласуваме за едни и същи хора, след това пак гласуваме, те не се разбират, има служебни правителства. Да не говорим, че тази институция – служебно правителство – е абсолютно противопоказна и трябва да бъде премахната. Не можем да сменяме министри като носни кърпи на всеки 4-5 месеца. Трябва да имаме правителство и затова моля всички да излязат да гласуват. Аз отивам да гласувам, освен това при гласуването, освен че изразяваш позиция, становище, виждаш комшии и интересни хора, които не си виждал, а виждаш само на избори. Всички очакваме спад в активността на гласуване, обаче е добре да отидем да гласуваме, за да може и ние да участваме в този процес България да излезе от летаргичния си сън, в който е от няколко години, а тя ще излезе съвсем скоро.

Хост: Много благодаря!

 

Може да гледате цялото интервю тук.