Хост(Лора Инджова): Дали ще се получи от седмия опит да има някаква стабилност и мнозинство в следващия вече 51-ви парламент? За това ще говорим и ще гласуваме, вероятно, заедно с PR експертите Десислава Олованова и Максим Бехар. Здравейте и добре дошли! Радвам се да ви видя, особено в такъв формат, за да говорим през комуникацията за поведението на политиците, заявките им в рамките на предизборната кампания – вече официална – в която се намираме. Искам да започнем с нещо малко по-различно и нестандартно, защото на мен ми прави огромно впечатление. Случи ми се миналата седмица. Вчера гледах Лора Крумова в едно политическо интервю и ми направи абсолютно същото впечатление с тази радикализация в поведението на политиците – склонност да са по-скоро в нападателност, а не в начин по-скоро да обяснят на избирателите защо те трябва да ги подкрепят на следващите избори. Съгласни ли сте, първо, с това и какво очаквате от самите кандидат депутати като риторика?

Максим Бехар: Първо смятам, че това не е тенденция само в България – радикализацията на политическото говорене. Това е тенденция и в чужбина – вчера случая в Австрия, Франция преди това, Германия, Белгия. По принцип има радикализация на политическите възгледи, не само на начина, по който те говорят. В България обаче той не е предизвикан от политически аргументи или политически позиции и уклони, а по-скоро от политическо неможене. Това са хора, които може да имат някаква политическа ориентация – ляво, дясно, националисти, патриоти или каквото и да е. Но това са хора, които нямат абсолютно никакъв поглед върху това какво трябва да се случи в България в близките 3 до 5 години. А всичко се състои в икономика, в бизнес, в това дали ще има пари, дали ще има съответно улеснение за чуждестранните инвеститори, дали ще има някаква стабилност в законодателството. Никой не гледа политиката. През 70-те години, когато в Италия на всеки 2-3 седмици се сменяше правителството икономиката си вървеше идеално и пушек се вдигаше.

Хост: При нас какъв е проблемът и защо тези въпроси са някак встрани, в периферията, изтикани за после, когато ни изберат? Едно такова мислене сякаш битува.

Максим: Защото не могат и не знаят. Това е причината да имаме седем избори, че тези хора от първите избори до сега – до седмите – които взимат решения, са неспособни да изведат България към по-добър пазар, по-добри икономически бизнес взаимоотношения.

Хост: Могат ли политиците правилно да обясняват теми, свързани именно с икономиката? Например миньорите и този план за установяване на устойчивост, който така се превърна в една дъвка за политиците, обаче в същината си не се обяснява, не знам дали не е умишлено, на хората. Какво представлява той, включва ли наистина компенсации за тези хора, не включва ли тези компенсации? Дори в опита си на всички нас, като журналисти, да обяснят и задавайки въпросите на политиците за какво става въпрос и защо стана този скандал, в който пяха химна, скубаха кабели и се прегръщаха на трибуната, пак не се получават отговорите в конкретиката им. Как се отразява на избирателите това, което чуват от политиците и онова, което не чуват?

Максим: Това са мимолетни сценки от политическата оперета, която наблюдаваме вече от няколко години. Това как се отразява на избирателите показва избирателната активност, която спада с всяка изминала година и всеки изминали избори. Основната причина е, че няма истински дебат в медии, по места, или където и да е, за това какво трябва да се случи в България. България трябва да се отвори чисто икономически, пазарът на България трябва да се отвори още повече, да се промотира брандът „България“, да се обяснява, че дори да се сменят правителства, да дойдат да инвестират, защото България има едни от най-ниските данъци в Европа, много ниши за правене на бизнес и най-важното – България има много свестни хора. България има интелигентни, амбициозни, можещи хора, които искат да работят и това го доказват многото фирми, които правят бизнес в България за износ. Това са технологиите и какво ли не.

Хост: Не го чуваме това от политиците, този позитивизъм.

Десислава Олованова: Но им става все по-трудно последните години.

Максим: За намиране на добри хора – в целия свят е така.

Десислава Олованова: Става все по-трудно изобщо да оперираш в България, да си планираш бизнеса в България. Липсата на каквато и да е политическа стабилност не ти дава възможност ясно и категорично да планираш бъдещето на своя бизнес.

Хост: Голям инвеститор напусна България между другото – говорим за кабелния завод в Мездра и в Плевен има също сериозно оптимизиране.

Максим: Това са хора, които си тръгват не заради България, те си свиват бизнесите на световно равнище.

Хост: Прехвърлят дейност в Румъния, доколкото прочетох.

Максим: Не вярвам, че в България бюрокрацията или трудностите за един пазар са по-големи отколкото в сродни държави. Не говоря за Запада, където вече има установени отношения. И не вярвам, че политиката, освен в някакви изключения – в големи инвестиции, когато някой иска подкуп или комисионни – влияе чак толкова много на бизнеса в България. Бизнесът в България е основата – той изкарва парите, дава заплати, плаща данъци.

Хост: До някаква степен мога да се съглася с Вас, но например в един разговор с шеф Манчев, който, извън това, че е образ от телевизията, той е предприемач с бизнес, казва, че за бизнес представителите е важно да има предвидимост. В този хаос с непрестанното въртене на служебни кабинети бизнесът няма предвидимост. Това не е ли проблем в този смисъл за инвеститорите?

Максим: Лора, предвидимост няма никъде по света. Никой не може да очаква. Предвидимост имаше по времето на комунизма – тогава беше супер лесно, имаше каквато искате предвидимост. Няма предвидимост. Днес може да си супер успешен, утре може да си фалирал. Това са законите. В Силициевата долина в Америка, ако не си фалирал 3-4 пъти, значи не ставаш за нищо. Това са нормални процеси.

Хост: Все пак да има някаква стратегия за развитие – някаква посока.

Десислава Олованова: Аз смятам, че проблемът е друг – по никакъв начин законите, които съществуват не се спазват и няма никакви санкции за нарушителите. Тоест, при еднакви условия една фирма, която използва корупционни схеми, наема на черния пазар служители, не им плаща осигуровки, и друга, която го прави, защото е западна и принципите, по които функционира са абсолютно различни – едната е абсолютно неконкурентна спрямо другата и България го позволява, защото е като разграден двор и няма никакви санкции.

Хост: От кого зависи да си заградим двора, тогава?

Максим: Зависи от контролния орган и съдебната система, естествено. Понеже сме четвърти ден в предизборна кампания и ще има поне още едни 25 дни, басирам се с който пожелае, че няма да чуем конкретна бизнес икономическа програма от нито една политическа партия, защото ги нямат и не могат.

Хост: Финални думи, г-н Бехар.

Максим: Знаете ли, каква ще бъде коалицията – дали 4 или 6 партии – няма абсолютно никакво значение, защото от нито една от тези политически сили, или поне ние, не сме видели ясна, точна, консервативна икономическа програма, която да казва как в България ще се живее по-добре. Няма абсолютно никакво значение колко партии и каква коалиция ще има, ако тези хора нямат една единствена цел, която да ги обединява и да работят за нея здраво.

Хост: И да го обяснят на хората – каква им е конкретната заявка.

Максим: Ако го имат може и да намерят начин да го обяснят. Има по някой-друг PR експерт, който се върти, обаче ако те го знаеха това нещо вероятно биха го обяснили. Най-важното е това, какво ние ще правим в България – това е съдбоносно в момента, защото виждаме какво се случва в целия свят.

Хост: Благодаря ви за този разговор. Ще ви поканим отново до финала на кампанията и тогава може да имаме още материал по повод заявките на политиците в рамките на кампанията.

Максим: Ако междувременно чуете някаква икономическа мисъл от политическите партии, записвайте си ги моля, за да ги обсъдим.

Хост: Със сигурност, обаче все така не смея да се хвана на бас с Вас, защото определено по-скоро мисля в посоката на това, че конкретика ще липсва по отношение на икономическа стратегия. Дано да грешим, и аз, и Вие, като да сме лоши пророци, а не в правилната посока. 

 

Може да гледате цялото интервю тук.