Хост(Виктор Дремсизов): Добър вечер! Започва „Денят ONAIR”, аз съм Виктор Дремсизов и днес с продуцентът на предаването Гергана Маринова търсим отговори на важните въпроси от деня. Могат ли изборите да родят стабилно правителство? Петдесетото народно събрание си отива – какво успяха да свършат партиите? Анализът е на социолога Кольо Колев и PR експерта Максим Бехар. Здравейте и добре дошли!

Максим Бехар: Добър вечер!

Хост: Правим равносметката: и този парламент си отива – какво успяха да свършат партиите? Г-н Бехар, ако парламентът беше една компания, успя ли да си изпълни целите и задачите, които са били поставени?

Максим: Връщам се на първия въпрос – какво свърши този парламент за времето, което беше. Отговорът е безкрайно лесен и се съдържа само в 4 букви, и това е нищо. Партийното разделение, всички тези кремоли, които се случиха в ДПС, обединение в БСП – това няма нищо общо с парламента. Това са вътрешнопартийни движения, които рано или късно щяха да настъпят. Парламентът не свърши нищо, защото, да, вярно, че това е законотворческата институция в тази държава, обаче в крайна сметка работата на един парламент е първо да създаде добри условия за политически живот и някаква дейност, и второ да направи икономиката още по-добра. Тъй като ние, ако усещаме някаква криза, тя не се усеща в политиката или в социалния живот. Вероятно не се усеща и в културата – театрите са пълни, концерти – под път и над път. Кризата е в икономиката. И тази криза е в икономиката, защото България не се движи напред и ако беше предприятие, разбира се този парламент отдавна да е фалирал и да е забравил, вероятно да плаща дългове някъде. Една компания, когато фалира, след нея остават дългове, неизплатени заплати, неплатени услуги и всичко останало.

Хост: Тук дълговете не са ли към избирателите?

Максим: Тези дългове към избирателите са по-скоро имагинерни. Вярно е, че от утре започва предизборната кампания, но от това, което виждаме, че се случва досега, при целия ми безграничен оптимизъм, който познавате от години, не мога да си помисля, че през останалите 30 дни ще има сблъсък на икономически концепции. Кацам преди час от Лондон, и така ми се случи, че обядвах вчера в Камарата на лордовете с мои приятели, които правят цялата комуникационна кампания на лейбъристите. Предишната вечер вечерях с един човек, с когото не се познавах досега – Греъм Дейвис, който пък прави цялата комуникационна кампания на консерваторите. Не правя никакви сравнения, защото Великобритания и България са далеч от това, хеле пък в политиката. Разпитвах ги по какво се различават и какво правят в момента – всичко е икономика. В Англия няма противоречие на тема Украйна, или на тема Израел-Палестина-Близък изток – там нещата са по-ясни. Обаче огромната разлика е в икономическите подходи. В България година и половина имаше много силна инфлация. Тя в момента е леко поуспокоена, но истина е – година и половина ние видяхме цени, които се покачиха двойно, изключително силен натиск върху заплатите, върху заплащането в бизнеса, и всичко това направи държавата и пазара ни съвсем различен. Тук, ако има свестни партии, икономисти, според мен би трябвало да акцентират и тук трябва да бъде голямата дискусия – какво правим с българската икономика? Отваряме ли я? Тя е затворена в момента – един чужденец, ако иска да работи в България, ще отнеме една година вероятно формалности и какво ли не, а България няма работна сила.

Хост: Тогава каква ще бъде партийната икономика сега, или икономия, която ще направят партиите в тази кампания? Към хората ли ще се обърнат или към твърдите си ядра, отново да си гарантират гласовете? Ветрилото ще се разтвори ли? Емоцията ли ще ни води, г-н Бехар и ще има ли нова стратегия?

Максим: Аз лично не вярвам емоциите да водят в гласуването, но избирателната активност е големият проблем в България в момента, а тя наистина е ниска. Това означава, че хората, които искат да се занимават с политика би трябвало да имат много ясни, точни и конкретни послания и програма как те да бъдат контролирани след това. Защото всеки може да обещава – и аз мога да изляза на площада и да обещая, че ще увелича двойно пенсиите, ще вдигна три пъти заплатите, след това да се скрия в парламента, на входа на който пише за съединението и за силата, и след 6-8 месеца или година пак да си тръгна и да кажа, че не стана. От една страна, икономическата битка ще е много решаваща. Да, имаме примера с големия разрив в ДПС – Ахмед Доган, Делян Пеевски. Единият си има своите верни хора, другият си има своите верни хора. Каква е разликата? Какво е посланието в двете различни формации? Как те ще оправят икономиката на България? Добре, затягаме коланите – защо ги затягаме и какво ще се получи след това? Или къде какво трябва да се направи за да работи бизнесът по-добре? А може много да се направи. Или пък моята любима тема – България да се брандира по-добре в чужбина, за да могат да дойдат повече инвеститори, защото всички знаем, че тук-там някои си тръгват вече. И не познавам човек, който да не отиде да гласува за тези хора, които ясно, точно и разумно му обяснят как може да стане това, и му дадат платформа как след това ще се отчетат пред него. Ето тук се къса огромната връзка между обещания и отчетност, и разбира се това демотивира много хора, които не виждат разлика за кого ще гласуват.

Хост: Дали, според Вас, затова виждаме номинаця на кметове да бъдат водачи на листа? Това ли е другата стратегия – познатите лица, които в региона са се доказали?

Максим: Аз малко се учудих от това, защото, доколкото разбрах, Борисов е казал, че те ще се кандидатират, но няма да бъдат депутати, а ще си останат кметове. Тоест, това е някакъв евтин трик, който иска да привлече повече, защото те са разпознаваеми лица. От години казвам, че трябва да бъде забранено със закон депутат, който се кандидатира, да може да се откаже. Този номер го правят абсолютно всички политически сили.

Кольо Колев: Същия номер с двете кандидатури на две места.

Максим: Или две кандидатури от един представител. Как ще се кандидатираш и в Шумен, и в Смолян? От къде на къде? Искаш да бъдеш депутат, да правиш закони, да решаваш неща свързани с България и нашия народ, хората тук – кандидатирай се на едно място и ако не те изберат – чао! Ще дойде другият. А изведнъж виждаме кандидатури на кметове, за които техният партиен лидер казва, че ще останат кметове. Това е такава безпардонна манипулация, и аз съм изключително учуден. Смятам, че трябва да има закон в това отношение. Между другото, този пропуск създава голяма част от абсолютния миш-маш, който се случва в политиката. Ти не знаеш за кого да гласуваш, плюс това отиваш и гласуваш за един партиен лидер, а на другия ден той казва, че няма да бъде депутат. Как така?

Хост: И тук идва въпросът: колко важна е тежестта на водачите на листите, ако те ще са водачи, а после няма да станат народни представители, или ако са водачи в няколко района? Има ли оферти, г-н Бехар, и общо взето има ли как партиите да предложат нещо различно? Видяхме сглобка, кабинет с ротация, безпартиен, надпартиен. Има ли друг вариант?

Максим: Има възможност за оферти все още през този един месец. Между другото на последните избори се яви една странна формация, която, ако не се лъжа, се казваше „Синя България“, от която останах безкрайно изненадан. Кольо Янков – бивш заместник-министър на икономиката и още няколко души край него имаха както разумна политическа, така и икономическа платформа. И много смислено говореха пред екрана. Това показва това, което и Кольо Колев казва, че понякога емоциите взимат връх, защото те изцяло изпаднаха от играта.

Хост: Да, не успяха. Въпреки че в София успяха, на национално ниво не успяха.

Кольо Колев: Взеха по 2%.

Максим: Аз се бях заслушал и си бях казал, че за тези хора искам да гласувам и те могат да направят нещо интересно. Ако подобно нещо дойде от голяма политическа сила, която има много последователи, би могла да събере други партии край нея и да ги убеди в това, не да има сглобка, а една нормална коалиция, както във всяка една здрава демокрация. Всички помним това споразумение над 1000 страници в Германия, в онзи коалиционен кабинет, как се договаряха 6 месеца и след това започнаха да изпълняват тази програма. Тук ни трябват не повече от 10 страници – няма нужда да преговаряме месеци, но трябва да има ясни икономически цели. Вижте, ако в едно семейство свършат парите, за какви емоции или политика ще говорим? Всеки ще мисли как да изкара пари. Същото е и в България в момента – свършили са парите и трябва да има разумни мениджъри, които да се прикрият зад фасадата на политиците и да могат да изкарат България на европейския пазар по един много достоен начин, за да може държавата ни да успява. Това е голяма цел между другото – това е българска мечта, която е постижима според мен.

Хост: Финално – кажете ми двамата, има ли как да се обединят? Ето, ГЕРБ казват, ако са първа сила, нека вторите, третите, четвъртите – първите формации да се обединят. Но къде се къса нишката на диалога? Кажете, г-н Бехар, от този политически ураган има ли изход?

Максим: Смятам, че има възможност основните политически сили да се разберат около една цел. Не е само първата и втората световна война. Най-близката история, Европейският съюз, 2007 година – това също беше национална цел. НАТО – също 2004, въпреки че по-малко хора разбираха от това. Сега нямаме национална цел, която да обединява всички българи, да си мислят, че утре като я постигнем ще потекат реките с масло и с мед, и всичко останало. Според мен голямата цел в България трябва да е политиците малко да си посмалят егото, малко да слязат на земята и да помислят как може да оправят държавата. И в ГЕРБ, и в Продължаваме промяната, между другото и в БСП, въпреки че те пледират за малко повече държава, биха могли да намерят допирни точки вероятно и с някои от ДПС-тата, да си подпишат едно програмно споразумение, да си го спазват. Никой не е изпаднал чак толкова много зад борда, че да се притеснява. Всички губят от това, че няма съгласие.

Хост: Имат един месец да ни убедят, за кого да гласуваме, така че времето започва.

Максим: Помните последните избори – всички бяха на минус. На тези избори, ако те не намерят общ език ще бъдат още на минус.

Хост: Ще видим какво ще се случи. Много благодаря за този анализ в „Денят ONAIR“!

 

Може да гледате цялото интервю тук.