Хост(Стефан А. Щерев): Фестивалът в Кан като магия – филмовият фестивал е празник на живота и сладък парад на суетата, разбира се и на киното, ексцентричността, известните, богатите и, както казват някои, недостижимите. Дали е така не знаем, но под жаркото слънце на южна Франция, по прочутия крайбрежен булевард de la Croisette в Кан са вървели имена като Фелини, Висконти, Бертолучи, Роселини, Виторио де Сика, Орсън Уелс, Антониони, Копола и кой ли още не. Тук са изгрявали звездите на Изабела Аджани, Клаудия Кардинале, Грейс Кели, Бриджит Бардо, Жана Моро и още страшно много други. Фестивалът в Кан през 2024 година бе едно от най-вълнуващите събития в света на киното. Селекцията „Петнайсетднетвката на режисьорите“ включва 30 филма, които се противопоставят на доминиращата идеология. Каква е тя, сега ще разберем. Българското участие на този фестивал също не е за пренебрегване. Повече за Кан и събитията около него сега ще разговаряме с Максим Бехар. Здравей и добре дошъл при нас!

Максим Бехар: Добро утро!

Хост: Кадри като слънце, както се казва – вижда се всичко, хората ги следят с интерес. Винаги е любопитно кой ще мине по червения килим и кой не. Но какви са твоите впечатления от тазгодишното издание?

Максим: Е, по червения килим минава кой ли не. Разбира се, най-важните хора са тези, които обират най-многото овации. Фестивалът беше много дългоочакван, не само заради тези 2-3 години на Ковид, в които всички бяхме замръзнали пред телевизорите си и в общи линии кино бизнесът беше умрял, а защото имаше много големи и силни заявки. И смятам, че продукциите, които, за голямо съжаление много малък тесен кръг от хора могат да видят на самия фестивал, бяха много висококачествени. Разбира се, аз като българин бях много горд от тези 25 минути, които изгледах с Мария Бакалова.

Хост: Не само, и във филма на Константин Божанов, негова актриса получи награда. Имаше и още други, а скоро видях името на други българи в екип на нещо. Мария Бакалова беше едно от нещата, които се случиха.

Максим: Да, беше може би най-атрактивното.

Хост: Да, с тази така обсъждана рокля.

Максим: Не само роклята - и филма, и режисьора. Снощи като изгледах всички трейлъри си казах, че това е второ участие на Мария Бакалова в американските избори. Всички помним преди 4 години тя участваше в „Борат“. И тогава визираше тогавашния президент. Сега визира кандидат президента. Но най-важното бяха филмите с изключително високи качества, които ние видяхме. Ще видим дали филма „Анора“ наистина притежава тези страхотни качества, за които журито го оцени. Сценарият изглежда изключително интересен и фабулата изглежда много интересна. Така че, беше много високо равнище тази година.

Хост: Това е, от тази гледна точка. Да видим другата страна, ролята на PR-а и въобще комуникациитев организирането и популяризирането на фестивала в Кан.

Максим: Без добър public relations, без добър маркетинг, не само по отношение на филмите, а по отношение на актьорите, на цялостната организация, много трудно може да стане добър фестивал. И тъй като самият PR бизнес е много динамичен и се развива, често казвам, със скоростта на светлината, ми се струва, че тази година наистина беше много добре изпипано всичко. Бил съм няколко пъти на фестивала и съм наблюдавал с голям интерес хилядите хора, които са ангажирани в организацията. Защото не само това, което четем в социалните медии и вестниците можем да го наречем с двете букви “PR”.PR е всичко, което се случва на фестивала от първата секунда до последната – цялостната организация, кой кога минава на червения килим, точно по кое време, кога е усмихва на камерите. Беше перфектно тази година.

Хост: И тази гледна точка е била добре първо покрита от Вас, второ и казвате на ниво. Във Вашата книга „Пет минути до утре“, говорите за промяна в лидерството. Как тези промени се отразяват в киноиндустрията и фестивалите въобще?

Максим: Аз написах тази книга по време на Ковид, когато видях глобалната промяна в това кой как взима решения. До 2018-2019 година беше много лесно -  мениджърите бяха по вертикала, което най-вероятно и в киноиндустрията важи. Но сега, когато вече всички имаме в ръцете си медии - социални медии, но те са много влиятелни медии - е много важно всеки да съзнава, че е лидер на своето място. В киноиндустрията това важи от години – всеки един актьор и режисьор знае, че е лидер на своето място и носи тази отговорност. Ако актьорът направи силна роля, това означава силно лидерство и бързо взимане на решения. Според мен, същността е в бързото взимане на решения. Има едно правилно, че най-лошото решение е по-добре от невзетото решение. Колкото по-бързо взимаш решения, дори да са погрешни понякога, и колкото по-бързо ги прилагаш в своя бизнес и в живота, толкова по-печеливша може да се окаже стратегията. Без съмнение в кино бизнеса това също важи, защото създаването на един филм понякога трае години. Копола, който представи своя филм в Кан, каза, че го е мислил и правил 40 години. Представете си, това е един човешки живот в който правиш един филм. Вярно „Мегалополис“ не спечели тази година, но беше голямата атракция.

Хост: Чух и страшно противоречиви коментари, от всякакво естество и хора. Както казваш, всеки е своя медия и поема отговорност за думите си и снимките, които поства. Ще ти задам такъв въпрос: да кажем, че филмът е успешен и актьорът прави чудна роля, обаче поведението му в социалните мрежи е коренно противоположно на философията на филма. Това всъщност може ли да повлияе на зрителите, като ги откаже да гледат филма и го бойкотират заради поведението на актьора в социалните мрежи?

Максим: Това не важи само за киноиндустрията, но за нея е в много по-голяма степен, защото актьорите, режисьорите са публични личности - всеки се вторачва в тях и гледа те как се държат извън телевизионния екран и тяхната презентация в киното. Разбира се, че ако сгрешиш в социалните медии – ако напишеш или направиш нещо, което е доста арогантно или агресивно, естествено, че ще отблъснеш много хора. Цялото движение “MeToo” го преживяваме вече повече от 10 години, с всички тези обвинения срещу актьори, независимо правилни или не. Някои от тях съдът ги възстанови, но знаеш този стар виц между двама евреи: Исак отива да пие кафе при Моше и една лъжичка изчезва. Моше му звъни и пита къде е лъжичката. Накрая му казва, че е намерена, но лошото чувство остава. И по същия начин в социалните медии, може да си сгрешил, може да не си, но трябва всеки много да внимава. Там се намира много по-голяма публичност отколкото в самото кино. Един филм може да го гледат един милион души, но един твой пост в социалните медии, който е противоречив, неточен или не на място могат потенциално да го прочетат милиарди.

Хост: Не само, милиарди могат да го ре-постнат, препратят един на друг.

Максим: Всеки си го интерпретира през своята глава. Зависи дали е на 2 ракии, чаша вино, дали е станал сутринта в 6 часа и го е прочел, какво му е настроението. Затова се изисква доста голям професионализъм, бих казал, от всеки един актьор, не само това, което играе на сцената или на екрана.

Хост: Явно тези очаквания, свързани със социалните мрежи, към публичните личности няма да престанат. Те винаги са били интересни, и са били храна и за и за лешояди, и за лястовички, условно казано. Да поговорим за лично твоите преживявания на фестивала в Кан. Кога беше последно там?

Максим: Когато за пръв път отидох, това беше наистина голямо преживяване. Една компания ни покани, заедно с актрисата Теодора Духовникова. Аз не се познавах с Теди преди това. Направихме един обяд, запознахме се и стояхме няколко дни в Кан. Най-интересното преживяване беше, че председател на журито беше Робърт Де Ниро и аз реших, че на него трябва да му се занесе интересен подарък. Какво да му занесеш на Робърт Де Ниро? Икона, розово масло, сувенир от България? Тогава прочетох случайно в един вестник, че един български ученик – Радко Котев е измислил петото решение на Аполониевата задача, което на никой нищо не говори. След това прочетох, че това е една геометрична задача, на което последното ѝ решение – четвъртото, изгоряло в библиотеката в Кайро по време на големия пожар през 18 век. Обаче Радко Котев, тогава 10 клас в Математическата гимназия в София, решава тази задача чисто геометрично. Отидох в гимназията, намерих го и му казах, че отивам в Кан и искам да занеса подарък на Робърт Де Ниро. Той седна на един чин и нарисува цялото геометрично решение на задачата. Сложихме го в една рамка и той, като председател на журито, беше хипер зает, но неговата PR съветничка ни прие, заедно с Теди Духовникова. Връчихме ѝ да предаде подаръка. Преди три или четири години тя ми написа имейл да ми каже, че подаръкът – задачата решена от Радко Котев, още стои в кабинета на Робърт Де Ниро. Това ми донесе много голяма радост, защото математиците и успешните хора, вече и в киното, са нещо, с което България може да се похвали. Тази година, в Кан, обаче, освен всичко това, което видяхме като българско присъствие имаше още едно българско присъствие, за което никой не знае и сега за пръв път ще го обявя. Има една нова продуцентска компания в България - Global Q Productions, която се управлява от един много известен американски продуцент – Моше Диамант, който от няколко години живее в България. Заедно с Мартин Кембъл, който е режисьора на „Казино Роял“, „Маската на Зоро“, на още няколко други много големи продукции, тази компания се създаде в България и всички те бяха в Кан, защото искаме да направим България интересна дестинация за снимане на филми. Тя е достатъчно интересна с няколкото студиа, които има вече, но виждаме, че има много голям потенциал. Разговарях с Моше, който е в Бевърли Хилс в момента, снощи и той ми каза, че е направил наистина много силно представяне. Надявам се и това е моята мечта - България да бъде сложена освен на инвестиционната карта на света, и на филмовата карта. Тук има страшно много подготвени хора и могат да се снимат прекрасни филми. Законодателството е много добро, данъците са много ниски. Смятам, че това, което виждаме на екрана – Мария Бакалова, и всички тези успешни хора – е много важно и да продадем България на продуцентите и на режисьорите, и те да се поинтересуват от нея.

Хост: Аз допълвам към това, тук несъмнено има потенциал, заснети са много важни филми, да не казвам само „Черната Далия“.

Максим: Всъщност Моше Диамант е продуцентът на „Черната Далия“. Това е първата му среща с България и той тогава решава да остане тук, жени се за прекрасна българка и така.

Хост: Аз само добавям филмът да бъде с наши творци. Ако може това да се случи, ще бъде още по-хубаво. Дали ще е режисьор или актьор – само това да си пожелаем, вече сме много напред.

Максим: Ако филмова продукция се снима все повече в България, шансът да има наши творци – актьори, телевизионни екипи да участват в тези снимки, да се развиват и да стават по-големи професионалисти и да попадаме на световните фестивали е много по-голям.

Хост: Много благодаря! Максим Бехар беше тук. Благодаря за гостуването!

 

Може да гледате цялото интервю тук.