Хост(Лора Инджова): „Твоят ден“ продължава, уважаеми зрители. Благодарим ви, че сте заедно с нас в празничното издание на „Твоят ден“. Следващите ми гости са доц. Валерия Кардашевска – преподавател по публична реч, и комуникационният експерт Максим Бехар. Здравейте! Радвам се да ви видя точно в този формат и точно на този празничен ден. Честит празник!

Максим: Добро утро! Честит празник!

Хост: Поканихме ви за да погледнем, през призмата на историческата дата, към посланията на политиците – изявените политически фигури – тогава и днес. Каква е разликата? Доколко те комуникират правилно? Как се обединяват хората? Как се разединяват, защото говорим и за сериозно разединение към днешни дни? Какъв е вашият прочит на този ден, първо през исторически план? Празник е – в действителност, голяма цел е била постигната преди 139 години. Г-н Бехар, кажете, дали сте съгласни с доц. Кардашевска по отношение на успешната комуникация? Подозирам какъв ще е отговорът обаче ми се струва, и затова продължавам с въпроса си: тежестта на думите ли е била оценявана повече тогава, или нещо друго е причината, комуникацията и обединението, през посланията на управленците, да успява?

Максим: Опитваме се да сравняваме несравними неща. Това, което е било преди 139 години няма нищо общо с това, което е 2024 година. Посланията на политиците са стигали дни, може би седмици и месеци, със закъснение до хората – до избирателите, българите. Освен това, тогава послания са отправяли не повече от едни стотина души в България, Франция, Италия или където и да е – във всяка държава. Това са били политиците – хората, които имат власт и могат да говорят – и тогава журналистите са ги слушали. Преди 139 години не знам дали в България е имало вестници. Сега, 2024 година, имаме 4 милиона и половина българи, които имат в ръцете си социални медии, и всеки един от тях отправя какви ли не послания – дали ще бъде рано сутрин с кафето и ще бъде нещо позитивно и добро или ще бъде вечер, след 2 ракии, да напълнят цялата атмосфера с хейт. Връщаме се на политиците – тяхната дума не струва нищо, защото сутрин казват нещо, на обяд го отричат. Има много такива примери.

Хост: Казах го и сутринта – може би не е релевантно и не е правилно буквално да сравняваме периодите миналото с настоящето. Но по-скоро фокусът, към който искам да ви насоча на разсъждение, е тежестта на думите. Обезличиха ли се думите като послание? Обезличи ли се посланието – политикът, който говори на избирателя и говори на хората в последствие, когато вече управлява?

Максим: Не, не е така. Сега думите и посланията имат много по-голяма сила, защото пристигат мигновено и до много хора. Да, вярно е, че ние сме залети. Всяка сутрин, няма човек – ваш зрител – сигурен съм, който да не започва с мобилния си телефон, лаптопа си или с таблета, и сме залети с милиони думи и послания. Но в крайна сметка ги научаваме много бързо и имаме тази уникална възможност, каквато преди 139 години не сме имали – да правим сравнения между различните хора, мнения и политици. В този смисъл животът ни е много по-шарен и по-интересен, и думите тежат много по-силно. Обаче, разбира се, когато имаш милиони послания всеки ден, естествено е да няма такива, които да се открояват и да тежат много.

Хост: Ще ми се да застана на Вашата позиция от гледна точка на тежестта на думите, обаче някак не мога напълно на 100% да се съглася – абсолютно лично мнение, без да ангажирам никого, и то е именно заради политическата риторика. Г-н Бехар, комуникацията тогава и комуникацията сега на политиците със сигурност не можем да я сравняваме в никакъв случай, по нито един критерий, просто защото времето е различно – социални медии, изобщо съвремие. Но все пак, ако трябва да оцените комуникацията тогава и сега, каква би била оценката Ви за всеки отделен исторически период?

Максим: Комуникацията се провежда през комуникационни канали и те са драстично различни сега и тогава. Вижте, отново, не повече от стотина души в България са имали възможност, на определени позиции в държавата, да изпращат своите послания към хората, и те са били много по-премерени и по-отчетливи. Разбира се, че делата също са важни, обаче в момента говорим за посланията, които хората разбират. Сега е много по-добро време да отправяш послания, да докажеш своите дела. И не бива да ни притеснява това, че в България няма как да не направим някакво сравнение с политическия ентусиазъм в онези години и голямото разцепление на обществото и политиката сега. Не бива да ни притеснява това, че имаме 100 или 200 партии, или че не може да се направи правителство. Тук само преди седмица си говорихме, че политическата криза никога няма да свърши, защото това е политическата действителност – това, което се случва в парламента сега, е отражение на това в душите на хората. Има хора в един вход, някъде по комплексите, които не могат да се гледат – живеят на една площадка и не могат да се гледат, и се карат. И всичко това е отражение в нашата действителност в парламента. Не може да искаме видиш ли една силна партия, която ще има абсолютно мнозинство, и тя ще ни командва, и ще бъдем много щастливи.

Хост: Към днешна дата виждаме, че го няма вече това нещо.

Максим: Няма и да стане и това е разнообразието на живота. Но пък това поставя изключително високи критерии към политиците как да говорят със своите избиратели, какво да казват, и като кажат нещо, да си го изпълнят. Ако не го изпълнят, не могат да бъдат в политиката – чао!

Хост: Тема за разговор ли е днес фактът, че целта е била една тогава – преди 139 години – голяма цел, постигната е с обединение, а днес ние не можем да оповестим, че имаме мнозинство в парламента – базата на политическия живот?

Максим: Цел имаме. И тази цел, на всички нас в България, е да живеем по-добре, обаче е леко размита като цел. Защото ‘89-‘90 година падна комунизма и всички ние бяхме супер ентусиазирани да живеем по-добре, да има свободен пазар – това беше целта. Даже, идеята беше да имаме свободни медии, защото ние не си представяхме какво е да имаме свободен пазар. Ето, имаме свободни медии.

Хост: Тази дискусия за свободните медии продължава и днес, само да кажа.

Максим: Обаче ги имаме, и продължава в съвсем друга плоскост и съвсем други теми.

Хост: Така е.

Максим: Има ги. Имахме свободен пазар и бяхме много ентусиазирани. След това дойде ‘94 година и много искахме да станем нещо на световното по футбол, и станахме нещо, обединихме се. Това беше голяма цел. Всички помним ‘94 година –цяла България беше по улиците. След това имахме, 2007 година, Европейския съюз. Това беше най-голямата цел, която аз си спомням през изминалите 30 години – да станем част от Европейския съюз, да можем да пътуваме свободно, да можем да работим свободно. Това е огромна цел, която сме постигнали.

Хост: Постигната е, и вече я възприемаме за даденост между другото.

Максим: Да, ние си я приемаме така – като паднала от Господ. В Германия има 600 хиляди българи, които работят. В Испания има 500 хиляди българи, които работят. Във Великобритания е малко по-трудно, обаче и там има огромна група. Това са хора, които се реализират в чужбина, печелят пари, издържат своите родители тук, учат се на интересни неща. Някои от тях се връщат, някои от тях – не. Тоест, това беше една огромна цел, която ние прескочихме и сега изведнъж казваме, че искаме да живеем по-добре, искаме да имаме стабилно правителство, обаче това са малко размити цели. Но трябва да свикнем с това, защото след Европейския съюз къде повече? Да, организацията за икономическо сътрудничество, ОИСР – това е голяма цел, да влезем. Но тя е някак си далечна и няма да се отрази чак толкова чувствително на хората, които гласуват. Според мен, сега е времето – 2024 година – когато всеки един от нас, в своето семейство, своята компания, своя кръг, трябва да си постави своя цел. Аз имам свои цели в бизнеса, с моята компания. Когато ги постигна, знам, че ще дам добри заплати, ще осигуря добра работа за много хора. И ако вие постигнете вашата цел – предаването да е още по-гледано, имате още по-интересни гости, по-интересни теми – тогава ще живеем по-добре.

Хост: Как се определя националния интерес? Защото аз може да го възприемам по един начин, Вие по друг. От кого да го очакваме това, да се припознаем в него?

Максим: Хайде, да се върнем 139 години назад тогава, щом е 6 септември. И тогава и сега, националният интерес е бил един, и това е ние да си вършим честно и почтено работата, както са я вършили нашите прародители тогава, преди 139 години. И когато имаме добри семейства, добър бизнес и сме честни и почтени, няма нищо по-ценно от това. И когато всички или колкото се може повече хора в България го правят това нещо, тогава държавата ще стане по-добра. Няма по-ценен и по-отчетлив национален интерес от това, да си вършим добре работата и да сме честни и почтени. Толкова е простичко. Няма нужда от чак толкова големи лозунги, толкова големи призиви да бъдем някакви. Вършим си работата честно и почтено кой колкото може. Някой може да изкара 100 лева, друг – 1000 лева, трети може да изкара 100 хиляди лева – с честен и почтен труд. И това се случва във всички развити демокрации по света, от години.

доц. Валерия Кардашевска: Това са човешките ценности – абсолютно съм съгласна. Но освен тях, нашите предци са имали идеята, и целта им е била да се превърнем в нация, да се обединим. Това е, което се случва по време на съединението.

Максим: Но ние и сега сме нация, и то много добра нация.

доц. Валерия Кардашевска: Не го отричаме.

Максим: Обединена, бих казал.

доц. Валерия Кардашевска: Дали сме обединени?

Максим: Да, разбира се – един гласува за една партия, друг гласува за трета партия – 100% по-добре, отколкото докато бяхме обединени през всички тези 40 години, и когато гласувахме за една единствена партия 99%.

доц. Валерия Кардашевска: Безспорно, никой не спори за това.

Максим: Обединени сме, защото сме българи и живеем в България.

доц. Валерия Кардашевска: Така е, но имаме ли цел, към която да се стремим всички заедно? Тогава целта е била да се обедини княжеството с Източна Румелия, да се превърнем в свободна и демократична, в смисъла, в който нашите предци са го разбирали, европейска държава. Да се откъснем от Евразия, от империите и сами да определяме съдбата си.

Максим: Да, вече сме такава държава, от много години.

доц. Валерия Кардашевска: За съжаление, аз мисля, че твърде много давление има върху нас и като че ли губим тази посока.

Хост: За това, дали сме обединени или разединени, връщам назад лентата, защото пак гледам към политиците. Лично мен много ме влече фокусът към политическата обстановка и терен, може би защото там има сериозни проблеми и турбуленции в момента. Не знам откога не сме имали редовен кабинет. Но Румен Радев, като настоящ президент и държавен глава, беше обвиняван няколко пъти, и от политици, и от политически наблюдатели, след новогодишни свои речи, че разединява, вместо да обединява обществото ни. Там някъде намираме ли теми, поводи за разединяване, подклаждани от политиците?

Максим: Такива винаги ще има, защото самите политици имат различни политически, част от тях и икономически, възгледи. И след като те са различни, ако спазват добрия тон, ако няма напрежение или арогантност в техните думи и послания.

Хост: Но го има всичко това, което изброявате.

Максим: Има, да. От време на време го има. Но никой не може да види друг политик, че има различна позиция.

Хост: Позиции – да. Въпросът е, до колко се подклажда това разделение в обществото? Едва ли ще дадем отговора ние, тримата тук с вас. Факт е, че сме разединени по едни теми. По други, надявам се, да се обединяваме, не само покрай спорта. Някои от моите гости днес между другото го каза – хубаво е, че се радваме и всички сме обединени, когато се връща наш спортист с олимпийски медал, но е хубаво да ни обединяват и още редица теми, победи и цели, които сме си поставили.

Максим: Това е казус, естествено. Обаче, аз се опитвам да погледна важните неща, или по-голямата картина – имаме свобода. През всички тези 30 години някои загубиха пари, други – имоти, трети успяха, четвърти пътуват в чужбина и останаха там. Обаче България си запази свободата – свободата да се изразяваме, да правим бизнес – на всекиму различно. И ако това нещо ни обеднява – ние да запазим тази свобода, и да можем да бъдем толерантни и почтени един към друг – тази държава цена няма да има.

Хост: Казвате нещо много важно: може би, към момента не се чувстваме застрашени за да изпъкне това обединение – много вярно, обаче все пак, за да завършим оптимистично, че ако, не дай си Боже, сме застрашени – буквално тази свобода бъде застрашена – ще видим това обединение. Хубаво е да виждаме обаче и онези по-малките цели в крайна сметка, за да не стигаме до онази история със залата и министрите.

Максим: Аз си мисля наистина, че и сега сме обединени. Няма българин, ваш зрител, който да не иска да живее по-добре, да печели по-добре, неговите деца, неговото семейство – това ни обединява. Голяма част от нас, или от хората, нямат ясна концепция как да го постигнат. Както казва моят приятел Сашо Морфов: „Всички в България искат да забогатеят, ако може до обяд.“ И имаме различни пътища и концепции как да го направим. Иначе сме обединени в това, че искаме да живеем по-добре и искаме България да стане по-добра страна.

Хост: Тук съм сигурна – едва ли има човек, който да каже, че не иска да живее по-добре. На финала искам да завършим цитирайки писателката Здравка Евтимова, която казва: „Нека почтеността бъде продължение на съединението.“ И тя нарече този път и този момент „бъдещето на почтеността“. На мен много ми хареса. Виждате ли такова бъдеще на почтеността?

Максим: Аз виждам бъдеще на прозрачността, което е всъщност най-важния фактор за една почтеност. Защото сега нашето общество, за разлика от преди 139 години, може да бъде прозрачно и всяка секунда, всеки може да знае всичко за всеки друг човек. И аз твърдо вярвам, че това, което е прозрачно е почтено. Например, много пъти са ме питали какво е корупция, и аз обяснявам: ако някой ти подари скъп подарък, за да му свършиш някаква работа, и ти можеш да го споделиш пред медиите, това означава, че не се чувстваш корумпиран. Обаче, ако ще си го скриеш в джоба – скъпа писалка, пари или каквото и да е – тогава, това означава, че нещо си гузен. Тази прозрачност да споделяш всичко, да правиш всичко прозрачно както в бизнеса, така и в общественото ти положение, според мен ще води до етика, а етиката и почтеността са най-важните неща в момента, които трябва да ни обединяват.

Хост: Благодаря ви много, за това, че бяхте тук, че дойдохте в студиото. В тези празнични дни обикновено хората пътуват, но вие останахте тук и взехте участие в „Твоят ден“ и смятам, че споделихте много любопитни важни и ключови послания. Надявам се да има кой да ни слуша и на нашите зрители да им е било интересно. Пожелавам ви хубав празничен ден, насладете му се, и до много скоро. Така ще се разделим, защото ще ви очаквам отново в студиото ни. Вероятно по по-злободневни теми ще ви поканим. Г-н Бехар периодично влиза като политически наблюдател, доц. Кардашевска също не избягва от тази роля, и сте ни ключови гости, защото четем по думите на политиците и по тяхната комуникация. А проблем с комуникацията днес политиците определено имат. Дано някой да ви е чул и този път.

Максим: Благодаря, Лора, и поздравления за прекрасното предаване! 

 

Може да гледате цялото интервю тук.