Хост(Лора Инджова): „Твоят ден“ продължава, уважаеми зрители, към новините от политическата сцена. Нараства напрежението около разцеплението в редиците на Движението за права и свободи. След като във вторник Централното оперативно бюро на партията изключи Делян Пеевски и част от приближените му от партийните редици– общо 7 членове на парламентарната група и 10 председатели на областни структури – реакцията не закъсня. Вчера Делян Пеевски определи решението като нелегитимно, а късно снощи от пресцентъра на ДПС публикуваха в социалните мрежи част от обръщението на почетния председател Ахмед Доган към неговите съпартийци, в което говори именно за изключването на Делян Пеевски и част от тези, които го подкрепят. „Твърде много прекали момчето“ – това е точен цитат от това, което каза Ахмед Доган – „Връщане назад няма.“ По отношение, че е нелегитимно взетото решение за изключване на Делян Пеевски и други членове на формацията, Доган отговаря, че не са чели чл. 6. Няма да влизаме в момента – в следващия разговор и анализ – в юридическата рамка. Малко по-късно ще го направим отново. Вчера разнищвахме ситуацията в юридическия смисъл. Къде обаче е цялата комуникация тук и ще се разреши ли този сблъсък – своеобразна война – между Доган и Пеевски след резултатите на изборите? Колко ключова е комуникацията между двете крила в „Движението за права и свободи“ и избирателите по места, защото вече се правят прогнози кой лидер би взел по-голям електорат и доверие от хората на следващите избори? Един въпрос, с неизвестен към момента отговор, но поканихме PR експертите, експертите по комуникация, с които да разсъждаваме в посока колко ключова е наистина комуникацията от тук нататък и в предизборната кампания, не само за „Движението за права и свободи“, а изобщо на политическите формации. Максим Бехар и доц. Александър Христов отново са тук при мен. Здравейте, господа!

Максим Бехар: Добро утро!

Хост: Както ви посрещнах в студиото, ви казах, дано днес да е някак си по-спокоен  и очакван ден, а не толкова неочакван, колкото беше миналият понеделник, когато гледахме с вас какво се случва в президентството с г-жа Кожарева и г-н Радев. Няма да се връчи мандат, имаме служебен кабинет, задават се избори. Къде ще бъде позиционирана комуникацията между политиците и избирателите, и дали този път ще я видим някъде на по-високо ниво?

Максим: В България е толкова интересно през последните месеци, че никога не знаем в кое предаване, в кое студио и по кое време ще стане нещо, което да ни изненада. За голямо съжаление, комуникацията през последните години съвсем се загуби, тъй като всички ние – и медиите, и избирателите – сме фокусирани върху личности. Доган се кара с Пеевски, Пеевски – с Доган. Сега в БСП Нинова дава-не дава пълномощни и всякакъв хаос цари навсякъде. Там като че ли на преден план са личностите, а не това, което предлагат. Радостната новина е, че сега става интересно на тези избори. Имаме няколко разцепени партии, няколко партии, които дават заден ход или определено ще имат по-малко гласове и по-малко избиратели, и в същото време имаме едно обединено БСП. Смятам ,че ще бъде обединено с личности, които са вече малко поизтъркани от живота, от политиката и от студиата, но така или иначе са разпознаваеми. От друга страна, имаме и не толкова добра новина и това е, че наистина няма конкретни послания. Ако попитаме когото и да е каква е разликата между икономическата платформа на „Продължаваме промяната“, ГЕРБ  и „Възраждане“, никой не може да отговори. И аз не мога, и Вие не можете.

Хост: При „Възраждане“ може би ще посочим някои основни различния. За тях знаем.

Максим: Обаче те не са чак толкова икономически, а по-скоро политически и социални.

Хост: И в това има някаква доза истина, прав сте.

Максим: И това е следствие от липсата на идеи и комуникация. Наистина няма комуникация – няма хора, които да обяснят какво искат да постигнат и как искат да докажат, че са го свършили.

Хост: Направи ми впечатление наистина сериозно „Твърде много прекали момчето“ – това е обръщение задочно към Делян Пеевски. Умишлено ли е направено, за да се подцени като сила, като позиция и като изява? Г-н Бехар, давам Ви възможност да добавите нещо по отношение на самия начин на изразяване в случая на г-н Доган, ако имате желание да се фокусирате върху това. Но Ви задавам и другия въпрос, който си записах докато Ви слушам, за ДПС и БСП като процеси. Случайно ли е, че тези процеси се случват сега точно, в тези две партии? Това не са партии, които са се появили преди година, а са с дългогодишна история. Виждаме сериозни процеси, които най-вероятно ще са необратими като резултати и ефект – в негативен или позитивен план през годините.

Максим: Тези процеси са назрявали с години. И в БСП очевидно тези процеси назряваха, защото една системна партия с огромни традиции и относително твърд електорат, която губеше позиции в продължение на шест избора досега през последните 2 години и половина, беше съвсем нормално да търси някаква възможност за категорична промяна. Начинът, по който обаче се държи бившата председателка, е наистина изключително учудващ и изненадващ, тъй като тя наистина се слага над партията и навсякъде отгоре. По същия начин виждаме адекватно държание на Ахмед Доган, обаче той има далеч по-голямо основание да го прави това нещо, защото той е основател, символ, баща, ореол и всичко, което е за тази партия. Лексиката на Доган показва всъщност неговото превъзходство, и той иска да каже къде стои той и къде стои Пеевски. Дали „момчето“ или „късно е, либе, за китка“ – всички тези символи, които той използваше. Как ще се случат нещата в ДПС, много трудно може да се предвиди. Лично аз смятам, че електоратът ще се обедини зад Ахмед Доган. Обаче трябва да изчакаме реакцията на Пеевски, тъй като той и хората около него все още не са реагирали както трябва и с послание какво ще направят за следващите избори. Много е възможно нито една от двете формации – ако приемем че има 2 формации – да бъде регистрирана за изборите и те да търсят трета, независима политическа сила или партия, чрез която да бъдат регистрирани. Така че, наистина става интересно. Жалкото е, че всички сме се фокусирали върху тези дребни битки, а не виждаме голямата картина в България и начина, по който България изглежда извън границите на бозата – там, където са инвеститорите, хората, които биха искали да дойдат в България да правят бизнес. Тук все още може да се прави огромен бизнес, туризмът да се развива и много други отрасли. Обаче, хората стоят в своите офиси на 62-ри етаж в Чикаго или Ню Йорк и не гледат сериозно на България заради постоянните избори, служебните правителства и така нататък. Отварям голяма скоба, да ви кажа, че цялата тази несигурност се поражда не от Конституцията, която промениха и направиха тази т.нар. „домова книга“, а Конституцията, която не премахна служебните правителства – абсолютно никому ненужна институция, която поражда само несигурност и сътресения вътре в бизнеса и държавата.

Хост: Тази идея се лансира много отдавна – правителството да си действа в оставка до провеждането на изборите, обаче никой между другото не предприе такава стъпка за промяна и за закриване на служебния кабинет като институция.

Максим: Никой не стига до там в мислите и визиите си, според мен, а това е в основата на всичко.

Хост: Може би някой ден ще стигнат, когато няма да има как да намерят министри, за да попълнят състав на служебен кабинет.

Максим: Този ден ще дойде много скоро.

Хост: Аз правя такава прогноза и това е в контекста на онази история, която разказахте миналата седмица за пълната зала с хора, които са били министри – някой се провиква „Г-н министър!“, и всички се обръщат. Вчера четох как сред един от най-клишираните и най-често задавани въпроси е: кога ще излезем от политическата криза? Ще се възползвам и аз днес да задам този въпрос, но в малко по-голяма конкретика. На 27 октомври имаме избори, вече са влезли в кампания, макар и неформална, партиите. Малко тясно политически е въпросът: Позиция на ПП-ДБ е, цитирам: „Анти-Пеевски коалиция е единствената възможност“; Борисов обаче към края на август каза, че ще сподели отговорността с тези, които харесват политиките на ГЕРБ, независимо дали е Костадинов, Доган, Пеевски и т.н. Вчера Цончо Ганев от „Възраждане“ изрази позиция при Мира Иванова в „Здравей, България“, как те с ГЕРБ няма да управляват, защото и такава интрига тръгна след приемането на този закон в парламента. Къде виждате вие оправията в тази политическа криза и ще ни изведат ли тези избори от нея? Говоря за това да имаме стабилно мнозинство.

Максим: Веднага ще Ви отговоря на въпроса – няма да излезем от политическата криза, вероятно никога.

Хост: Никога? Тук вече ме изненадахте.

Максим: Да, абсолютно. Това не е криза.

Хост: Все още имам някакъв оптимизъм в себе си.

Максим: Да, аз също имам огромен оптимизъм, обаче това не е криза. Това е политическата действителност, която ще продължава години. Между другото, тази действителност може да се види в много европейски държави в момента. Виждате, че Франция вече 2 месеца и повече няма правителство, и Макрон отказа да го прави. Белгия няма правителство. И това няма да го наричаме вече „криза“, а ще го наричаме „това което се случва в този момент веднага след изборите“. Всяка една политическа сила, системна или не, новоизгряваща или вече утвърдена, според мен, трябва да направи много ясна заявка преди изборите какво иска да направи след тях. Ако искат ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ по някакъв начин да вървят заедно, да направят едно правителство и да имат обща силна икономическа политика, така че в България да се живее по-добре, инфлацията да бъде по-ниска и процесите да бъдат контролирани, нека да бъдат така добри да си го кажат още преди изборите. Не да гласуваме първо и после мислят какво ще правят. Според мен, трябва да има прозрачност, предвидимост, и когато един избирател отиде да гласува за която и да е политическа сила, партия или движение, да знае какво ще се случи след това. Това е голямата въпросителна в българската политическа действителност, че всеки се опитва да играе някакви игри след изборите.

Хост: Но знаете ли колко пъти медиите са обвинявани за това, че задават въпроса за предвидимостта на политиците по време на активна предизборна кампания? Аз лично го задавам този въпрос много. Отговорът е: къде сте тръгнали да питате за коалиции и възможни партньорства, при положение че не сме видели резултатите от изборите. Не е ли нормално избирателят да бъде наясно, когато гласува за една политическа формация, кои са потенциалните партньори на тази формация? Какво ще получи след изборите?

Максим: Медии не могат да бъдат обвинявани, че задават въпроси, защото работата на медиите е да задават въпроси.

Хост: Те дори осмиват този въпрос като несериозен, с аргумента, че резултатите още ги няма и не знаят какъв пазарлък могат да направят, образно казано.

Максим: Точно обратното – трябва да знаем предварително.

Хост: Благодаря, господа, за този анализ! Удържахме – спокойно е.

Максим: И ние благодарим! Ще се радваме, нещата, които си говорим тук при Вас да се случват.

 

Може да гледате цялото интервю тук.