Хост(Ганиела Ангелова): Разломът и фракциите в системните партии са знак за какво?  Говорят Нидал Алгафари и Максим Бехар. Добър вечер, господа, и добре дошли!

Максим Бехар: Добър вечер!

Хост: Вчера, ЦОП изненадващо изключи Делян Пеевски без кворум. От тук нататък какви са ходовете за „Движението за права и свободи“? Не трябва ли първо това да мине през Централния съвет? Г-н Бехар, тук запознати ли сте?

Максим: Това е въпрос към юристи по-скоро. Струва ми се, че цялата тази бързина и всичко това, което се случи, беше провокирано от това, че изборите са едва ли не утре. Те са на 27 октомври.

Хост: Регистрацията е до 11 септември.

Максим: Няма съд, който да може до 11 септември, пък и до 27 октомври, да каже дали има или няма кворум. В съобщението се казваше, че тези, които не са съгласни, могат да се обърнат към ревизионна комисия или някакъв подобен орган, който те имат. Тази комисия няма срок, в който трябва да каже кой е прав. Така че, това е юридически въпрос. Има по-скоро и политически, и той е, че България започна да прилича малко на Великден. Тоест, чудеса стават. Какво е чудото? ДПС се разцепи, а БСП се обедини. Имаме малко по-различна политическа среда, отколкото имахме през последните два или три избори вече. Мисля, че тези, които ни предстоят, са седми. Аз с голям интерес бих наблюдавал какво ще се случи. Първо, дали наистина Ахмед Доган ще успее да убеди техните избиратели, които са много хомогенна маса, че всъщност той е лидерът. И второ, дали БСП няма да се окаже втора политическа сила, след ГЕРБ. Лично моите очаквания са, че ще имат доста впечатляващ резултат. Голямо разочарование имаме всички ние от хората на бизнеса, които са във властта, защото „Продължаваме промяната“ са млади хора, които дойдоха от бизнеса. И имаше други бизнес представители в различните политически формации. В един момент аз, наивен, тъй като не се занимавам с политика, слава Богу, си мислех, че ще дойде един бизнесмен и ще приоритизира бизнеса в България. Някой в това студио да знае разликата между политическите платформи на различните политически сили? Никой. Може да поканите целия парламент.

Хост: Дали те ги знаят е друг въпрос.

Максим: Много е вероятно, наистина да имаме едно ДПС, което да върви след своя легендарен лидер – човекът основател. Жалкото обаче в случая е, че спрягаме имена – Делян Пеевски, Ахмед Доган, Кирил Петков, но какво предлагат? Имаше бизнесмени, които управляваха България, и най-високата инфлация беше по време на тяхното управление. Цените вървяха нагоре, и хората не знаеха какво се случва с пенсиите и доходите. Тоест, имаше един микс от псевдо-лява политика, раздаване на пари, пазарът се напълни, цените се вдигнаха. Сега всички ние, тези избиратели, може би 3-4 милиона в България, гласуват пак, но се питат какво им се предлага. Предложението е половината част от порцията, която ние би трябвало да имаме на изборите. Другата половина е контролът върху това, което се случва.

Хост: Предложения няма и контрол няма. Защо да излизат да гласуват хората?

Максим: След изборите някой трябва да ги попита за тези обещания, защо не са изпълнени. Но никой не задава тези въпроси. Първо, няма кой да ги зададе. Второ, дори в парламента това не се обсъжда, а всеки върви в някаква посока след като спечели изборите. Така България много трудно може да продължи напред. През всички тези 34 години вече, ние седим и вярваме. Да, България много се промени и целият свят се промени. България тръгна напред – има много бизнеси, много ниши, в които се развива бизнес. Хората живеят по-добре. Обаче това не означава, че ние сега, 2024 година, трябва да спрем и да си кажем, че вече сме постигнали всичко – Европейския съюз и НАТО. Не е въпросът да се качиш на върха, а да останеш на върха. А ние дори не сме още в подножието.

Хост: Г-н Бехар, започнахте с това, че БСП се обединяват. Чухте аргумента на г-н Алгафари.

Максим: Да, аз смятам, че ще се обединят. Всички тези хора са интересчии, и тях ги обединява това, че те искат да участват в този публичен живот, от който бяха извадени почти насила през последните няколко години. Но това, за което говорим, ни връща към една основна тема, и това е Конституцията на Република България. Не толкова промяната, касаеща т.нар. „домова книга“, а тази, която визира служебните правителства – абсолютно излишни в българската политическа действителност през 2024 година. Можеше да има правителство, което да управлява, да си правим избори, и това правителство да има продължение на своята политика. Иначе кой чуждестранен или български инвеститор ще дойде да инвестира 100 хил. или 2 млн. евро? Говорим за икономика – най-важното нещо. Въобще не ни интересува кой каква позиция ще има или на кое място в листата е.

Хост: Политиците най-вероятно не си го задават този въпрос.

Максим: За нас – тези, които плащаме данъци, произвеждаме продукт, плащаме заплати – е много важно да има добри играчи на пазара. Разговарям с много хора, които пристигат и казват, че чакат редовно правителство, за да вземат решение. Ако ние премахнем тази част със служебните правителства, нещата ще бъдат много по-предвидими и по-добре контролирани. Това не е служебно правителство. Вече можем да казваме, че е служебно (постоянно) правителство.

Хост: Дали ще има кабинет след тези избори? Задавам ви въпроса с ДПС-Доган, заради ПП-ДБ и онези думи на Христо Иванов – да работят с Доган, за да елиминират Пеевски.

Максим: Логично е да предполагаме, че ще има правителство след изборите на 27 октомври. На английски това се нарича „wishful thinking“ или пожелателно мислене. Обаче си задаваме веднага следващия въпрос: ако ще има правителство, защо сега нямаше при тези избори? Или, защо нямаше при миналите избори?

Хост: Защото имаше „сглобка“.

Максим: Имаше някаква сглобка, а преди това имаше още три, ако не се лъжа, или четири служебни правителства. Резултатът няма да бъде грандиозно различен. Вероятно ГЕРБ пак ще бъдат водеща сила, и ако някой иска да прави правителство след изборите, моля да бъде така добър да си го каже от днес – с кого ще прави коалиция, че тази коалиция ще направи така, че България да влезе в Еврозоната, в Шенген и какви конкретни стъпки ще направят за това. Иначе, да ходим пак да гласуваме като стадо овце, всеки поотделно, след това да започнат някакви безкрайни разговори, и я стане нещо, я – не, не е сериозно.

Нидал Алгафари: Всички знаем, че става въпрос за голяма баница, която не я изяждат политиците – не е корупция, – а я раздават на бизнес интересите, които са около тях.

Хост: Кога са я давали? Да, на бизнес интересите около тях винаги я дават.

Нидал Алгафари: Това е винаги, и в цял свят е така – политиците имат бизнесмени, които стоят до тях или зад тях, помагат им и съответно след това очакват помощ в замяна. Не говоря за корупция или нещо незаконно. Политиката и икономиката са свързани една с друга.

Хост: Държавата като баница, г-н Бехар, раздавана на определени хора.

Максим: В цял свят е така, обаче с малко по-особено мнение съм, защото винаги има и за опозицията, и за всеки. Не знам дали сравнението с баницата е най-подходящото. Между другото, не съм съгласен, че ако някой каже с кого ще се коалира преди изборите, би загубил от това. Ако има разумни хора, които гласуват за България да има постоянно редовно правителство, то ще има добра политика. Аз бих гласувал за политическа партия, която ми каже какво ще се случи след изборите, ако това което ми каже, е позитивно.

Хост: Няма ли да загубят ПП-ДБ, ако кажат, че ще управляват с ГЕРБ и ДПС на Доган, например? Това е хипотеза, когато си се родил като анти-ГЕРБ и анти-ДПС.

Максим: Те управляваха вече.

Хост: Не беше коалиция според тях – „некоалиция“ и така нататък, с ирония разбира се.

Максим: Сглобка – както и да се нарича – те управляваха и там разни кафета и всички тези метафори се вкараха в инструментариума от словесни битки. Няма нищо страшно в това да кажеш, че в името на България, на хората, които гласуват – на нас, българите – ти би управлявал с някого, и би изпълнил конкретни стъпки, за да може България да стане по-добро място за живот. Всички искаме това.

Нидал Алгафари: Политическите партии в момента много добре знаят, че ще излязат твърдите ядра. Много е трудно да накараш периферията, или малко по-отдалечените от тях, да ги убедиш с каквото и да е било, защото са лъгани повече от 30 години от всички. Така че, сега гледат да си запазят твърдите ядра със слова, думи и действия, които да не направят така, че да се отцепи нещо от тях, а след това лидерите евентуално да се събират или не. Никой не би пожелал в такава предизборна ситуация да каже, че ще се коалира с Бойко Борисов или той да каже, че ще се коалира с тези, които го арестуваха. Има теоретична възможност, а и на практика може да се случи, да се отцепят хора и да се откажат да гласуват за тях. Разумните хора, като теб, г-н Бехар, които да мислят положително, са малко в България.

Максим: Не, но има и голяма възможност хората да се зарадват, че след всички караници политиците са намерили общ език и искат да направят нещо добро за България. Защото, освен всичко друго, всички ние сме уморени. Цяла България, всички гласоподаватели са уморени от тези 3 години, вероятно и от предишните още – да ходим да гласуваме и нищо да не се случва.

Хост: Ще се справи ли това МВР с купения вот? ПП-ДБ не харесват и този министър.

Максим: Аз не бих прехвърлил всичко върху избирателите, защото начинът, по който говорят политиците, това, което слагат на масата, това, което казват, че искат да направят и поемат ангажимент да го направят, и поемат ангажимент за него, е най-важното нещо. Няма нормален човек в България, който да гледа телевизионни дебати или послания, и да види, че някой иска да направи нещо добро, изглежда читав човек, и да реши да гласува за него. Видяхме какво се случи на предишните дебати и на по-предишните – една изключителна говорилня от празни послания. На всичко отгоре, лидерите се крият и не ходят да дебатират един срещу друг.

Нидал Алгафари: Хората като че ли в един момент спряха да се интересуват от политиците, и много трудно може да ги дръпнеш от живота и стандарта им, да си отделят 15 минути да гласуват.

Хост: …като мисленето е „Всички са маскари.“ Финални думи.

Максим: Да, и това показва, че България не е в криза, че се е променила, обаче всички ние искаме да бъде още по-добре. Всички ние искаме да има още по-читави хора, и ако е възможно да има нови лица, нови хора. И не говоря за това къде и какво са завършили, а да имат харизма, умеят да убеждават, да се отчитат какво и как са свършили. Тези хора един ден ще дойдат и дано да дойдат по-скоро.

Хост: Благодаря ви за този разговор! С нотка оптимизъм завършваме.

Максим: И ние благодарим!

 

Може да гледате цялото интервю тук.