В зората на свежата, но и много противоречива, и не чак толкова разбрана българска демокрация страната ни беше разделена на червени и сини. Беше наистина ужасно – семейства се развеждаха заради политика, братя се биеха, комшии не се гледаха… Едните със спомените от червените, другите – с надеждите за сините.

Но това да се случва през тези дни за мен е истинска изненада. Целият свят е объркан – две войни, току до границите ни, суперсилите се тресат от предстоящи и вече отминали избори, икономиките се задъхват от постковид неразбориите и от финансовите трусове на хипербогатите и нещастно бедните. И ние тук... в периферията на Европа вече не се делим само на сини и червени, а на всички възможни цветове от бояджийските каталози. Докато един ден не разберем, че всъщност всички сме от един цвят и всички искаме да живеем по-добре и по-смислено. Дано този ден дойде скоро.