Статия на Симона Димитрова, вестник "24 часа". София, България.

 

„Беше втората или третата ми среща с Царя в Мадрид, с който станахме близки приятели, след като се запознавах с него през 1992 г., тъй като му бях вземал няколко интервюта. Разказвах му какво се случва в страната му. Той слушаше внимателно, а аз просто не можех да се начудя как е възможно да се разхождаш спокойно с толкова известен мъж в центъра на града и никой, абсолютно никой да не му обърне внимание.

Стигнахме до петзвездния хотел „Меридиен“, където ни чакаха хора за обяд. На предишната вечер в този хотел аз бях получил много високо отличие. И тъй като пред главния вход идваха и излизаха доста хора, дори не обърнах внимание на един млад мъж, който някак естествено се присъедини към нас и някъде в огромното фоайе Симеон Сакскобургготски се обърна към мен и почти прошепна:

"Бехар, това е моят син, големият син, Кардам".

Усмихнат, дружелюбен, Кардам ми подаде ръка и започна направо на испански, а като разбра, че това не е моят език, веднага мина на английски.“

Това запознанство на журналиста, дипломат и ПР експерт Максим Бехар с българския престолонаследник Кардам поставя началото на голямото им приятелство, от което бизнесмена пази скъпи спомени.

Някои от тях сподели пред „24 часа – 168 истории“ по повод преместването на тленните останки на покойния син на Сакскобургготски, които бяха погребани в царската фамилна гробница в криптата на православния параклис "Св. Св. Цар Борис и Йоан Рилски Чудотворец" във "Врана“. Церемонията беше в тесен семеен кръг и бе извършена в навечерието на 9-ата годишнина от кончината на княз Търновски. Той почина на 7 април 2015 г., след като 7 г. бе в будна кома. При катастрофа на 15 август 2008 г. Кардам и съпругата му Мириам Унгрия пострадаха тежко, след като колата им излетя от пътя и се заби в дърво. И двамата бяха хоспитализирани, но Кардам получи тежка мозъчна травма, която не успя да се излекува.

На обяда в „Меридиен“ Максим Бехар и княз Кардам седели един до друг и водели повече от интересен разговор.

„Кардам беше на много висока позиция в „Телефоника“ - испанския телекомуникационен гигант, а аз го убеждавах колкото се може по-скоро да дойде в България, както баща му – спомня си ПР експертът. – Той ми отвърна, че няма търпение това да се случи.“

6 години по-късно престолонаследникът спазил обещанието си и решил да посети страната ни за първи път.

„Беше в края на лятото на 1998 г., когато рано сутринта Царят ми звънна и малко смутено, че още няма 7 ч.,  ме покани на закуска в апартамента си в тогавашния хотел „Кемпински“ – разказва Бехар. - Все още не се беше решил да влиза в политиката, нямаше и достъп до двореца във Врана и естествено живееше на хотел.

На срещата ни, той ми каза: „Бехар, князът много се е впечатлил от това, което сте му разказвал за България и реши да дойде и да се включи в събора на Рожен, организиран от президента Стоянов и да се запознае с български бизнесмени. Мога ли да ви помоля да бъдете с него през цялото време,

вие познавате всички, а той - никой…“

Веднага се съгласих и страшно много се зарадвах. Уговорихме се с Царя, че ще го чакам на разклона за Пампорово и заедно ще отидем с него и съпругата му принцеса Мириам до Рожен и после ще обиколим България заедно за седмица.“

Максим Бехар познавал Кардам, но не и Мириам. Разбира се, това не било проблем за него, защото, както по-късно се убедил, тя била страхотен човек. А животът и случките след това ги направили семейни приятели - неразделни завинаги.

„Голям джип паркира до моята, тогава скромна тойотка и от него първо слезе Бойко Борисов – посочва журналистът. -  Царят беше изпратил най-доверения си бодигард да доведе Кардам до Пампорово и след това ни го остави в ръцете на друг доверен охранител от „Ипон“ – Любо.

Така започна нашето пътешествие из България с Кардам и Мириам,

а и нашето вечно приятелство.

Първата вечер останахме в най-луксозния хотел в Пампорово за онова време, който беше собственост на Ветко и Маринела Арабаджиеви. Те се присъединиха към нас за късно питие в бара на хотела. Преди това вечеряхме в един традиционен и много балкантуристки ресторант, в който и Кардам, и Мириам се разтопиха от удоволствие поръчвайки си шопски салати и кебапчета на воля и наслаждавайки се на нестинарските танци. След късното питие в бара обаче, вече тръгвайки към стаите си, дръпнах настрана Кардам и доста строго му казах:

„Ваше височество, това е абсолютно неприемливо.

Цял ден сме заедно, хората по улиците ви поздравяват, тук в хотела, преди това в ресторанта, спират се до вас, ама вие една дума на български не обелихте, може ли така. Поне едно „добър ден“ или „как сте“ или пък „много ми е приятно“.  Въпреки сумрака на хотелската рецепция видях как Кардам почервеня, смути се, при подадения от мен лист с около 50 фрази и кимна като му казах строго:

„Това ви е домашното за утре на закуска, тогава ще се изпитваме“.

Междувременно до нас беше едно приятелско семейство, както на Царя, така и на мен, които срещнахме случайно по пътя към хотела – незабравимият Дими Паница и съпругата му Ивон. Дими изчака Кардам и Мириам да си тръгнат към стаята и се обърна доста рязко към мен: „Максиме – така ме наричаше винаги той и по френски слагаше ударението на „и“-то.

- Я малко по-внимателно, това е престолонаследника, не може така да му заповядваш!“.

Отговорих му и аз малко по-рязко, че именно защото е престолонаследникът трябва задължително да знае стотина български думи и ако някой приеме незнанието му за неуважение, всичко това ще падне върху Царя.“

Американският журналист Паница си тръгнал леко обиден и възмутен, но не и княз Кардам.

„На сутринта удивително си беше научил всичко и с леки грешки и смешен акцент все пак докарваше разбираеми фрази, които доста усъвършенства през следващите дни, докато се срещахме със стотици хора -  отбелязва Бехар. - Всъщност представянето му на бизнес дискусията на събора в Рожен беше блестящо и с огромно желание разказваше за България пред света като за отлична инвестиционна дестинация. Вече имаше доста висок пост в огромната корпорация „Телефоника“ и до последния си момент в съзнание не спираше да хвали и разказва за нашата страна.“

Следващото идване на княз Кардам у нас е в деня, когато Симеон Сакскобургготски печели изборите и на 24 юли 2001 г. става премиер на България.

„Разговарях с Царя в кабинета му в Министерския съвет привечер, точно в деня, в който той пое поста и когато се обърнах към него с обичайното „Добър вечер, Ваше величество“ при влизането си, той ме изгледа строго и ми каза:

„Бехар, забравете това, докато съм тук, обръщението към мен е като към премиер.“ – спомня си бизнесменът.

- Но в деня  на спечелването на изборите през 2001 г. всичките му деца бяха в залата в НДК и тогава предложих на Кардам и Мириам на следващия ден да ги разходя до прекрасното пловдивско село Брестовица, за да видим избата на нашия добър приятел Иван Тодоров, да опитаме от кехлибарените му вина и да чуем прекрасните народни песни от медения глас на съпругата му Петя. Изкарахме си прекрасно с много веселие и невероятно настроение. И както си бяхме на двора в избата, изведнъж нахлу трупа испански туристи, заобиколиха масата ни и започнаха да молят Кардам и Мириам за снимки с автографи.

Бяхме доста учудени - посред лято испанци в България и то в Брестовица.

Кардам стана, позира с всички за снимки и като приключи фотосесията се обърна към една възрастна испанка, която очевидно беше водачка на туристите и я попита какво правят тук. На свой ред тя се учуди и му каза: „Питай баща ти,. От години се показва по всички испански телевизионни канали и говори как трябва да дойдем в България. И ето ни тук и никак не съжаляваме, така да му кажете на своя баща“.“ 

Няколко години по-късно, през 2005 г., дипломатът трябвало да отиде до Мадрид за бизнес среща и в самолета случайно до него, в икономична класа, седнала царица Маргарита.

„Никой не я чакаше на летището, нямаше хора от посолството, които да и целуват ръка или да й предоставят дипломатически „Мерцедес“ – отбелязва Максим Бехар. - Мен ме очакваха бизнес партньори, предложих транспорт, но тя отказа и си взе такси. Още докато пътувах към хотела си в центъра на Мадрид, Кардам ми се обади и леко ми се накара, че не съм му казал предварително, че пристигам и без дори да чуе обяснения почти ми заповяда: „Утре, в 9 ч. сутринта - закуска в кафенето „Хихон“. Чакам те и не искам да ми откажеш, моля те“. Естествено веднага отложих всички срещи и като се появих в „Хихон“ една цяла маса беше заета от шумна компания и в центъра й беше Кардам:

„Ето го, ето го –посочи ме с пръст той и продължи на висок глас и на английски език.

– Сега моят приятел Макс ще ви разкаже за България, най-прекрасното място за инвестиции и почивки на света“. След малко пристигнаха още негови приятели, беше ги поканил, за да мога да им разказвам и да им възбудя интереса към страната ни. Разговорът в кафенето нямаше край, а моят полет до Барселона, следващата ми дестинация от това пътуване, беше някъде около обяд. Никой от масата не си и помисляше да ме пусне да си взема багажа от хотела. Звъннах на рецепцията, обясних им случката и казах, че някой друг ще мине да събере багажа ми, за да ми го донесе на летището. Това направи моят братовчед Йосиф Давидов, легендарен журналист, който още живее в Испания и така хем успях да убедя още десетина инвеститори да дойдат в България, с помощта на Кардам естествено, хем спасих пътуването си.

Това беше един незабравим ден, наистина. Двамата с Кардам, в историческото „Хихон“ почти стъпили на столовете в края на една дълга маса убеждаваме двайсетина испанци как България е най-хубавата страна на света, а те звъняха по мобилните си телефони и канеха още техни приятели да дойдат.“

За съжаление следващата среща на журналиста с престолонаследника е последната, в която двамата си говорят свободно.

„В края на 2007 г., точно преди Коледа, Кардам ми звънна, че идват само за Бъдни вечер до царска Бистрица, за да се видят с фамилията и страшно много ще се радва да се видим на летището на другия ден преди да отлети обратно за Мадрид – спомня си Бехар.

- И така нашият коледен обяд беше с малко сандвичи и парчета баница на 25 декември във ВИП салона на софийското летище, заедно с Кардам, Мириам и тичащите край нас все още малки и палави Борис и Белтран.“

Само 8 месеца по-късно Бехар влиза в офиса си и прочита току-що полученото съобщение от приятели в Мадрид за жестоката катастрофа, която са претърпели княз Кардам и съпругата му.

В главата му нахлуват мрачни мисли.

Сетил се за коледната им среща на летището, която можела да е последната. Повече можел и да не види усмивката на престолонаследника.

„Кардам никога след това не дойде в ясно съзнание след този злополучен 15 август 2008 г. – споделя с тъга ПР експертът. – В края на 2014 г. бях в Испания и реших да изкарам новогодишния ден с него, с Мириам и децата в лятната им къща. Той беше в кома на инвалидна количка. През целия този 1 януари аз му говорих и разказвах истории с наши общи познати и приятели.

Занесох му много подаръци, икона от нашата катедрала "Александър Невски", специално осветена за него.

И до днес съм на 1000% сигурен, че той чуваше и разбираше абсолютно всичко. Реагираше само с клепачите си и единственият човек, който се съгласяваше по-късно с мен, когато разказвах тази история беше неговият баща, Царя. „Бехар – казваше ми той – и аз съм сигурен, че той ни разбира, много хора не го вярват, но аз го чувствам. Благодаря ви, че ми го казвате“.

Смъртта му дойде очаквано, но и много тежко.

През всичките тези години в кома всички вярвахме, че чудо може да стане, и в известен смисъл то стана – тялото на Кардам се върна в България и когато го почетохме в прекрасния параклис в Двореца „Врана“ преди седмица, прегърнах Царя и му казах: „Сега вече ще можем да идваме по-често и да си говорим с него тук, на нашата си родна земя, която той толкова обичаше.“ Кардам наистина носеше България в сърцето си.

Много рядко съм виждал човек, който да говори така разпалено и с такава любов за страната ни, а както добре знаете, съм срещал десетки хиляди хора извън България. Никога няма да забравя как на една от срещите ни веднъж той извади полусмачкано листче от джоба си, показа ми го и рече:

„Винаги е с мен когато знам, че ще се срещам с теб“.

Беше онзи мой „речник“ от Пампорово в далечната 1998 г., леко пооръфан, но надлежно подчертан и запаметен.“

През годините, след смъртта на княз Кардам, Максим Бехар продължава да се вижда със съпругата му Мириам и децата му Борис и Белран на различни места и по различни поводи.

„Винаги си говорехме за Кардам – посочва дипломатът. - Най-вълнуваща ни среща беше на 2 декември 2022 г., когато Кардам трябваше да стане на 60 г. Решихме със съпругата ми Венета да отпразнуваме рождения му ден в Лондон заедно с Борис и Белтран, докато Мириам беше по същото време в Мадрид.

Направихме прекрасен, дълъг и тържествен обяд в един изключително фин ресторант в Кенсингтън, говорихме много за техния баща, чухме се с Мириам и през цялото време бях сигурен че той, Кардам, накъде незнайно откъде и по неведоми пътища знае за всичко това и се радва. Точно както се радва, че вече си е обратно в България. И ние също.“

Завинаги Максим Бехар ще носи в сърцето си престолонаследника и ще говори със същата любов за него, както сега. Той продължава да бъде един от най-близките хора както до неговото семейство, така и до царската фамилия.

 

Текст към снимката: Максим Бехар с принц Кардам и принцеса Мириам де Унгрия в центъра на Смолян по време на първото им посещение в България през лятото на 1998 година.