Респект към Андрей и Иван за всичко това, което правите. Наистина, това е уникално. Но има нещо сгрешено в това. Аз се качих малко късно във влака на този проект – може би в третата или четвъртата година. Ако трябваше аз да го правя, може би щях да го нарека “Bulgaria Deserves You”.

Не е само wants. България заслужава всички вас. Вие я заслужавате, това е ясно. Това е нашата родина, ние работим там, чувстваме се щастливи. Вие, които сте в Германия се връщате при компотите, туршиите, роднините на село, баба, дядо и всичко останало.

По-важното е, че България ви заслужава, защото може да бъдете в Германия, Австрия, Англия, Канада, Австралия или където и да сте, но всички вие сте българи. Затова си мисля, че “Bulgaria Deserves You” е по-точното название на целия този проект.

Аз нямам много опит и съм работил само на три места в живота си. Няма да казвам на колко години съм, защото не знам. Често ме питат, но казвам, че не знам и не ме интересува. Аз работя по 18 часа на ден откакто се помня и съм работил само три неща.

Изкарах 5 години в машиностроителен завод като шлосер. След това бях 10-12 години журналист и от 30 години се занимавам с public relations. Точно 30 години прави моята компания тази година. Супер много съм щастлив от това, което правя. 30 години ме вълнува една единствена тема, освен че ходя всеки ден на работа, разрастваме бизнеса, плащаме заплати, но това е част от бизнеса.

Интересува ме как България се възприема в света. Това, което и вас ви интересува със сигурност супер много. Защото сядате в кръчмата, отивате на работа, влизате в автобуса, питат ви комшиите откъде сте и вие казвате, че сте от България.

И е супер важно как хората по света възприемат България. За мен е най-важната кауза и тук нямам никакви емоции. Имам единствено и само бизнес виждане и фокусиране върху това как можем добре да продадем страната ни такава каквато е, а не захаросана или идеална, с плажове, планини, гори и всичко останало.

Имам една история от преди 10 години, а някои от вас може и да сте я чували. Имах един обяд с принц Чарлз в двореца Сейнт Джеймс. Двамата приключвахме обяда и той ми каза, че има подарък за мен. Благодарих му, сигурен, че ще бъде някоя чаша от Бъкингам или книжка с някаква история, а той ми каза че е поканил няколко бизнесмени в съседната стая на чай и коняк, и имам 15 минути да продам държавата си като им кажа най-важното нещо за нея. И аз много се вцепених, въпреки целия си опит. Защото пред тези хора – CEO-то на „Tesco“, на „British Petrolium“ и още 4-5 души, които дори не ми се представиха, да продадеш България не е никак лесно. И това е може би висш пилотаж. Едно е да напишеш някаква статия или дописка във вестник, пост във Фейсбук; друго е да седиш пред тези хора.

Минахме в тази стая и през цялото време моят мозък вреше, защото мислех какво да им кажа. Принц Чарлз седна на едно кресло, аз на една табуретка до него и тези хора стояха на кресла. Той ме представи като негов нов приятел от България, който ще им разкаже за неговата държава. И аз станах и я представих като „Държавата WWW”. И всички млъкнаха, а принцът ме погледна и каза, че е чувал за най-бързия интернет в Европа. Но аз му казах, че няма нищо общо с интернета.

Обясних, че това е „weather, women, wine“,и разбира се, всички започнаха да се смеят. След това стана нарицателно, но понеже women е леко сексистко започнах веднага да обяснявам: времето са четирите сезона; жените, но също така хората; виното, и кухнята и всичко останало.

Защо ви казвам тази история? Защото това беше измислено за 15 секунди. И много пъти съм измислял такива неща за секунди. Когато си стресиран, знаете, че няма нищо по-мотивационно от крайния срок, или 5 минути преди него.

След 2 години, неговият баща ме покани на вечеря в Бъкингам и аз много се колебах дали да отида. Но след това разбрах, че той е херцогът на Единбург, а дъщеря ми учеше в Единбург и аз я взех, и отидохме на вечеря. Имаше 200 души на тази вечеря, и в един момент принц Чарлз тръгна към нашата маса. И дъщеря ми каза, че той сигурно ме познава, но аз не допусках, че е така – ние сме обядвали с него едва час и половина. И този човек се приближи до масата и каза „WWW,I remember!”.

Това беше абсолютното доказателство, че когато ние правим нещо, всъщност ние сме посланиците на България. С най-голямо уважение към посланика, с почитания, разбира се, обаче във вашите офиси, семейства, местата където живеете, вие сте тези, които можете да представите България по най-добрия начин, с WWW и без него.

Социалните медии направиха света съвсем различен и това е революция. Книгата „Световната PR революция“, която аз написах и излезе в Америка преди 4-5 години, сега е на първо място в най-добрите PR книги на всички времена ведна американска класация. И започвам да си мисля, че това е революция, която никога няма да се върне.

Вие, уважаеми нови и стари приятели, сте нещо средно между издатели, редактори и репортери. И това сме всички ние – това ни донесоха социалните медии.

Издатели сме, защото притежаваме медии, а това е, всъщност, характеристиката на един издател. Редактори сме, защото се грижим за съдържанието на тези медии. Всъщност съдържанието е най-важното нещо. И сме репортери, защото тези медии трябва да имат новини, а етимологията на думата репортер, за нас са новини.

Ако ние успеем да се справяме в социалните медии по начин, по който представяме нашата държава по възможно най-добрия начин, това е голям успех. За мен България е страхотна държава. Живял съм в чужбина много години, обиколил съм толкова много страни, видял съм се с какви ли не хора и винаги съм се връщал в България.

Моята съпруга, която снима с телефона в момента, след 30 години във Франция се върна в България. Когато се запознахме преди 10 години, я питах какво прави в България след 30 години. А тя каза, че остава и не я интересуват Франция или Белгия. И това са много хора.

Люси беше много по-емоционална, защото това е нейната натура и бизнес. Това е нейната душа. Аз съм по-прагматичен. В България се чувстваш по възможно най-добрия начин, всичко покрай теб ти помага. Там имаш своята компания, място и това не са емоции. Това е правене на бизнес и начин на живот.

От всичко това, което чух и прочетох  за този прекрасен проект “Bulgaria Wants You”, искам да ви кажа, че не понасям две думи. Едната дума е „емигрант“ и другата дума е „чужбина“. Come on, 2024 година е. Какъв емигрант? Как може някой да е емигрант в Европейския съюз? Има цяла плеяда от политици, президента Плевнелиев е един от тях, които успяха в това България да стане част от Европейския съюз. Няма чужбина и това не е чужбина.

Да, ние говорим български, в Германия говорят немски, в други страни друг език. Има разбира се други порядки, навици, отношения, но б крайна сметка това не е чужбина, както България не може да бъде чужбина. Вие видяхте колко хора казаха интересни неща. Не е перфектната държава, вероятно и Германия не е.

Не познавам Германия добре, но вие се срещате с трудности всеки ден, както от емигранти и други хора, които живеят тук. България е много трудна държава през тези години, защото преживява един изключително непредвидим от нас преди 30 години труден преход на ценности, на това кое е добро и лошо, дали политиката е добра в България. Но политическата система не работи в целия свят.

Върнете се 20 години назад в България. Тя не е друга държава в момента, тя е друга планета и няма нищо общо с тогава. Светът също е така, но особено България. С тази България, която имахме началото на 2000 година, всичко се промени.

Най-важното, което се промени е, че в този свят, който е тотално глобален, можеш да говориш онлайн, с когото си искаш в Австралия, Канада и където и да е, да правиш бизнес. Въобще не трябва да излизаш от офиса си за да бъдеш добър и печеливш.

В този свят, който е тотално променен, политическата система не се е променила. В България се случва доста по-често, това е разликата, но на 4 години пускаме талончета да изберем някого да ни управлява, след което изведнъж или виждаме, че някакъв друг човек се появява или виждаме, че този, за когото сме гласували не става.

Моята теория е, че държавите трябва да се управляват по бизнес маниер. Ако това се случи в една международна корпорация,CEO-то излита на следващия ден.Обаче, в политическата система това не може да се случи. Ние имаме тотално разминаване на ценности и на стабилност.

Аз съм го живял това нещо в Италия 70-те години, когато се сменяха правителства на всеки 2 седмици, буквално. Виждате в целия свят какъв хаос е, и колко са раздробени в момента нещата. Единствения недостатък, който мога да кажа за България, е, че политическата система не е много ясна и в момента много хора са объркани. Обаче, от бизнес гледна точка – уау!

Готов съм да споря с всеки един от вас, сега или когато и да е, защото това е началото на един разговор. Аз съм най-лесно намираемият човек на света може би – в Instagram, Twitter, Facebook, LinkedIn, Threads, където искате. Винаги съм, на разположение да ви отговоря, да споря с вас, да се съглася с вас. Във всички случаи от този разговор ще излезе нещо добро и полезно.

Готов съм да се обзаложа с всеки един от вас, че няма такава държава като България, в която има толкова много ниши за работа и успех. Може да дойдеш с 50 хиляди евро в джоба или банковата сметка и да започнеш бизнес. Гарантирам ви, че от това, което се нарича „бившите соц страни“, от Източна Европа – Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Хърватия, каквото си изберете, България е единствената, в която има толкова много ниши.

Обаче, трябва много бачкане, постоянство и идеи. Винаги съм вярвал на тази формула, че можеш да успееш, ако имаш някакви умения, положиш максимално усилия тези умения да станат нещо и успееш да се концентрираш. Обърнете внимание, че това е умножение. Ако един от трите множителя е нула, крайният резултат също е нула. Това съм го прилагал в Българи стотици пъти.

Между другото, в офиса ми работят към 60 души в момента и сигурно даваме хляб на още 300-400 души, на възраст между 20 и 24 години. Това е т.нар. поколение Z, от които всички се оплакват, че не става за нищо, не знаят, нямат трудови навици, не са дисциплинирани, нямат ценностна система и всичко останало.

Но всеки понеделник събирам моите мениджъри и им казвам, че тези хора са по-добри от нас и не трябва да се променят. Ние трябва да се променим спрямо тях. И тези хора, както и вие, имат огромна възможност да успеят в България. Има огромна ниша да бъдат себе си.

Много пъти са ме питали кой е успешният човек. Какво значи да си успешен? Дали да имаш един милион в банката, да си купиш къща, да караш джип? Или дали имаш такива критерии в България от 90-те години? Тогава всички знаем, ако си купиш джип или къща вече си стигнал всичките си възможности и това е успехът.

Не, нещата са много по-прости. Успешният човек е щастлив човек. Може да живееш в студентска квартира и да си щастлив. Може да имаш работа, която е 18 или 4 часа, да живееш в Мюнхен или в Дортмунд, където и да е, и да работиш онлайн за България, и в същото време да си щастлив.

Не са нужни пари или чак толкова много материални неща. Ако ти си щастлив, всъщност си успешен. Има го и обратното, разбира се – да имаш много неща и да си нещастен. А ние искаме да бъдем успешни. Лично аз смятам, че в България имаме всички възможни причини и условия да бъдем щастливи.

Има две концепции за човек, който е успешен. Едната е да бъдеш винтче в някоя компания или сфера, обаче винтчето можеш да го отвиеш, да го хвърлиш и да завиеш друго. Дали си Ханс Петър или Иван Петров няма значение – ти си винтче, отвиват те и те хвърлят.

Другата концепция е да си зъбно колело, а има още една по-висша степен – да си водещо зъбно колело. Във всеки един аналогов часовник е най-важно това зъбно колело, което върти пружината.

В човешкия живот, ако някой от нас успее да стигне до там да може да върти тази пружина и часовникът да е точен, това според мен е най-голямото постижение. Ако успееш да си го направиш на твоята си ръка, т.е. в държавата, където си израснал или където си роден – за мен това е най-голямото постижение. Вие си избирате дали да сте винтчета или зъбни колела.

Благодаря много!

 

Цялото видео можете да гледате тук.