Наистина, понякога сме твърде недоволни. Често с основание, защото винаги очакваме повече - от живота, от политиците, от технологиите, от началниците си дори. Слава Богу, че е така, защото иначе ще затънем в блатото на посредствеността и ще сме си добре с това, което сме постигнали, а оттам вече всичко става безинтересно.

Но точно в минутите на това недоволство, дори мрънкане, задължително трябва да си спомним две важни неща. Едното е ясно - какво сме имали преди двайсетина години, как сме живели и как можем да го сравним с това, което имаме сега. Естествено, за всеки е различно, но стандартът, който най-общо България има през тези дни, разбирането за добър живот, възможностите за бизнес и успех, са просто несравнимо по-добри и все по-близо до мечтите ни за един наистина "западен" живот. 
И второто, ама много важно - недоволни сме от това и онова, от този или онзи... А от себе си? Защото оттам започва всичко.