Хост(Мария Константинова): По време на предизборна кампания сме затрупани от множество фалшиви новини и дезинформация. Рискът е и да се окажем затрупани от съдържание, което е генерирано от изкуствен интелект.

Хост(Виктор Дремсизов): Как да се справим с разпространението на дезинформация, и как да отсяваме вярната от невярната информация, ще говорим сега с Християн Даскалов, който е експерт по киберсигурност, и PR експертът Максим Бехар.

Максим Бехар:Добро утро!

Хост: Веднага Ви хващаме в разговора за дезинформацията. Г-н Бехар, достатъчно критични ли сме към това, което четем и виждаме в социалните мрежи, особено по време на предизборна кампания? Проверяваме ли информацията, която получаваме, или по-скоро се доверяваме?

Максим: Смятам, че сме доста невнимателни, обаче това е процес, който върви от години насам. Появата на социалните медии преди петнайсетина години и засилването на тяхното влияние изведнъж им даде идентификация, каквато навремето имаше и се казваше: „Във вестника пише“. Което означава, че щом във вестника го пише, това е последна инстанция. Кой каквото иска да говори, във вестника го пише. След това беше: „по телевизията го казаха“. И сега вече, хората казват; „видяхме го написано“. Разбира се, самият факт, че имаме 4 милиарда собственика на медии в целия свят, тези медии са интерактивни и може да има двупосочна комуникация, ги поставя първо под голямо съмнение за тяхната достоверност. Второ ги поставя в необичайна за медии ситуация, която никога не се е случвала по света, че когато всеки може да споделя, то и всеки потенциално може да заблуждава и фалшифицира. Затова, ми се струва, че трябва да имаме винаги едно наум, трябва да има проверка поне от 2-3 страни. Сега с изкуствения интелект навлизаме в територия, в която всичко трябва да се проверява. Самите вие използвате изкуствен интелект, и ние всеки ден в нашата компания. И виждаме, че от 10 неща, които ни се предоставя като информация поне 7-8 трябва да бъдат проверени със сигурност. Това е светът, в който живеем. Бих го оприличил на управляване на автомобил: караш си колата, имаш светофари, знаци, трябва да внимаваш, имаш и пешеходни пътеки. Не можеш да се качиш на автомобил и да караш както искаш.

Хост: Ние с г-н Даскалов преди минути си говорихме за това, което е записано в конституцията – всеки може да пише и свободно да изразява своето мнение, но там много ясно е казано: ако не накърнява достойнството на другия. И тук в полето на PR стратегиите, това политическа немощ ли е да използваш и да се опитваш да дискредитираш опонента си, за да можеш ти да изпъкнеш? А и ние като че ли не видяхме много големи дебати между партньорите, а повече нападки.

Максим: Това е похват, който се използваше, дори когато нямаше социални медии, а само вестници. Сега се засилва, разбира се. Не знам дали е комуникационна или PR немощ. Аз лично не видях кой знае какви гениални хрумвания по време на тази и миналите предизборни кампании. Смятам, че политическият маркетинг е в гигантска криза, поне в България. Струва ми се че, самият факт, че изведнъж всички тези хора станаха издатели, защото характеристиката на един издател е да притежава медия, те не го осъзнават. И като пият 2 ракии вечерта, си мислят, че това е тяхната територия. Вие знаете колко често някой пита, защо му пишат на стената, но тя не е само негова. Това е публична медия, в която всеки може да коментира. Или питат, защото пишем на английски, след като сме в България. А ние не сме в България, а в една световна платформа, която може бързо да превежда и предполага писането на език, който ти си пожелаеш.

Хост: Да, но къде са границата и знаците? Къде е знак „стоп“, ако използваме пътната терминология?

Максим: Знакът „стоп“ е единствено и само в публичността и верификацията на хората, които пишат. Няма никакъв друг начин. Лично аз смятам, че създаването на фалшиви новини би трябвало да бъде криминализирано. И го споделям това в много световни и международни форуми. Имам поддръжници, мои приятели от Скандинавия, защото те са много стриктни в това отношение. Но нямам поддръжници например от моите колеги от Съединените Щати или от Великобритания. Когато създаването на фалшиви новини се криминализира, и всички профили са публични, тогава всичко ще си бъде наред. Както караш колата, има пътни знаци, знае се кой кара тази кола и той подлежи на съответните санкции.

Хост:  Г-н Бехар, как да има доверие и от избирателите към политиците и към това, което получаваме като информация?

Максим: Това са две абсолютно различни територии, за които говорим. Фишинг(Phishing) атаките по дефиниция, са визирани от закона. Това е кражба - криминализирани прояви, които могат да бъдат преследвани. Другата територия са обикновените лъжи. Те също могат да бъдат визирани от закона, когато срещу теб има публикувана лъжлива информация и на твоето име се вреди. Това е, обикновено, целта на тази информация – по някакъв начин да ти навреди. Политиците въобще не ги засягам, защото това е въпрос на избори. Те обещават преди избори, след това няма никакъв контрол.

Хост: И това добри лъжи ли са? Те казват, че ще направят нещо, и не го правят. В крайна сметка сме излъгани. Но има ли добра лъжа в политиката?

Максим: Не, няма добра лъжа. Лъжата е лъжа. Лично аз смятам, че който лъже, може и да открадне, даже със сигурност краде. Според мен политиката е много отделна тема. Те не влизат все още в нашите компютри, не крадат нашите данни, пароли или данни за кредитни карти. Но това са наистина различни територии. По-скоро аз визирам това, когато някой сподели лъжлива информация, с цел да навреди на някого. Или дори да не иска целенасочено да навреди, обаче се опитва да си играе с компютъра като играчка. Например, караш си колата, удряш се в бордюр – това не си го правил нарочно. Загубил си за момент контрол над управлението и се удряш. Обаче трябва да внимаваш да не го направиш.

Хост: В кампанията не видяхме ли нещо точно такова с едни записи, които били манипулирани, нарязани и монтирани, както е угодно за бъде дискредитиран опонента?

Максим: Да, това е дискредитация. Смятам, че ако визираме кампанията, трябва вниманието да бъде насочено към това дали е истина или не, а не дали е публикувано или не. В крайна сметка, политиците са публични личности и какво си говорят помежду си засяга милиони хора – техните избиратели, мислите им, подходите и желанията. И би трябвало да бъдем съсредоточени върху това, което се говори дали е истина или не. Ако не е истина, има си служби и експерти, които могат да го проверят буквално за ден-два. Това въобще не е голяма философия. Този запис, който и да е, от която и да е политическа партия,да го бяха дали да го проверят или да кажат какво са си говорили.

Хост: Стана практика тези разговори да се записват, после тези записи са излизат в публичното пространство и да започват серия от обяснения, обиди или обвинения едни към други.

Максим: Аз смятам, че тези записи би трябвало да бъдат достояние на обществото. Какво си говорят политиците помежду си касае цялото общество и техните избиратели. Нас ни засяга това как ще се развием от тук нататък. И ако някой политик говори врели-некипели или за пари, каквото и да е, и не е нещо, което нас избирателите ни устройва, по-добре да си го каже публично. Не може при политиците да има скрити послания и публични послания.

Хост: Г-н Бехар, в периода на кампания, когато виждаме атаки от опонентите, между служебното правителство и президента, няма как да не попитам за скандала от вчера. Служебният министър-председател и президентът Румен Радев отново са в словесен огън. Това, което каза президента, че никога не е заявявал решение на България за изпращане на войски в Украйна и, взирайки служебното правителство, че евроатлантиците са страхливи и не могат да вземат такова решение. Тези атаки, в полето на кампания, уместни ли са сега да ги говорим или можехме да изчакаме, и тогава да говорим кой е евроатлантик и кой не е? Може ли това да повлияе на гласоподавателите?

Максим: Смятам, че този тон не би трябвало да бъде използван от политиците, особено от президента, без значение дали е преди или след кампания. Не може да си говорим така с правителството и да се използват епитети. Аз бях изключително учуден вчера. Министър-председателят се държа много спокойно и интелигентно, но тук не искам да давам никакви оценки. Езикът на политиците, първо трябва да бъде много уважителен, почтителен, дипломатичен, конкретен. И второ, ако имат нещо да си кажат, да си го кажат помежду си, а не чрез телевизиите. Единият на едната страна в България, другият – на другата, и си говорят през камери и се обиждат. Това е изключително недопустимо. На предизборната кампания не виждам как ще повлияе. Единствено някой , който е мислел да гласува за някой, който е подкрепян от президента да се откаже да гласува, защото вижда как си говорят. Хората вкъщи не си говорят така. Понякога се карат, но не си говорят по този начин.

Хост: В този смисъл, г-н Бехар, видяхте ли по време на тази предизборна кампания, която е към финал, опити да се накарат хората да не гласуват? Особено, да бъдат отказани да гласуват хората в периферията, с някакви действия или бездействия от страна на политиците.

Максим: Дори да е имало такива, не смятам, че са умишлени. Няма политическа сила, която да каже да не гласуваме, защото някой ще вземе повече гласове или не си струва. Обаче, всички знаем, че тази кампания беше изключително вяла и безхаберна. Нямаше силни послания, силни лидери, харизма. Нямаше лидерски дебат поне до днес, вторник, а изборите са в неделя. Би трябвало лидерите на политическите сили да седнат в някое студио и да споделят своите стратегии и идеи. България е в икономическа криза, очевидно и политическа, а може и в ментална криза, или в безпътица и да не знаем накъде отиваме. Моля, лидерите да дойдат да си кажат своите стратегии, но това не се случи. И това може да бъде предпоставка да няма избори, и много от гласоподавателите да не знаят за кого да гласуват, защото не са чули какво искат да направят политиците. Това е много жалко и се надявам на следващите избори, които може би ще бъдат много скоро, да се случи нещо по-интересно, по-хващащо, по-интригуващо всички нас като избиратели.

Хост: Това го очакваме с всеки следващи избори, и то така и не се случва, г-н Бехар.

Максим: Тази тенденция върви низходящо, за съжаление. Ще видим в неделя каква ще бъде активността на избирателите. Категорично смятам, че трябва да се гласува. По какъвто и да е начин, трябва да се гласува. Има избор, не е да няма.

Хост: И ние се присъединяваме към вашия призив. Много би благодаря! Надяваме се хората да вземат сами, информирани своя избор и да направят винаги необходимата проверка. Това можем да направим като обобщение на нашият разговор – че винаги е добре да се проверява информацията, за да не останем излъгани.

Максим: Извинете, но на колегите специалисти по киберсигурност вероятно трябва да се възложи да направят един софтуер, който да следи обещанията на политиците и тяхното изпълнение. Това би трябвало да бъде супер лесна работа.

Хост: Хубав финал на разговора ни. Благодарим за това гостуване!

 

Може да гледате цялото интервю тук.