Няма да гласувам. Три обикновени думи, които започвам да чувам все по-често и това няма как да не ни тревожи. Всички нас! Добре, да ги приемем, че са част от действителността, част от демокрацията, дори от свободното изразяване на мнения или действие. Дотук добре.

Но гласуването е далеч по-особено и уникално действие от предпочитанията на едно или друго ястие, дестинация, книга, филм или дори партньор. Каквото и да правим във всекидневието си и наша лична работа и с много малки изключение никой по никакъв начин не би трябвало да ни се меси. Но дори и всички теми малки лични неща зависят от голямото и най-важното – кой ни управлява и накъде води страната ни. А това няма как някой друг да го определи освен нас. Само и единствено с  гласуване.

И очевидно тогава би трябвало думите да станат четири – наистина трябва да гласувам. За да живеем по-добре и по-смислено. И ние да си го определяме как, а не някой друг.