-         Хей Макс, казаха ми, че твоята компания може да прави визитни картички…

Макар и съвсем в зората на бизнеса ми, когато в офиса имах само една незавършила още университета асистентка, тази думи можеха доста да ме засегнат.

Хайде сега, дотам ли го докарахме да прави визитни картички и то на милиардна американска компания, според мен тогава едва ли случайно попаднала в София…

Бях почти готов да си тръгна веднага когато

погледнах този човек в очите

и там видях само доброжелателност, дълбочина и желание за сериозна работа. През 1996 година в България това беше твърде рядко. Поех подадената ми ръка и така започна нашето вечно приятелство с Джим Шийлдс, човекът, която в първите години на така крехкия ни свободен пазар говореше непрестанно, че България е неговото откритие, главно заради супер интелигентните си и работливи хора, но и заради историята и природата си.

-         Виж Макс, обиколил съм доста страни и никъде не съм срещал толкова много интелигентни и работливи хора на едно място. Имате освен това и прекрасна страна, която трябва много да пазите и да развивате постоянно.

Amoco Petroleum,

един от лидерите на петролния пазар

 в Америка ненадейно беше решила да започне инвестициите си за първи път в Европа точно от България, а след това е в Полша и Румъния. Целта беше да се опита пазарът, за да може да може бизнесът да се разпростре в цяла Еврова ако опитат излезе успешен. С Джим прекарвахме дълги часове, понякога от рано сутринта до късно през нощта и чертаехме много смели планове.

Амоко публично обеща да построи в България 50 бензиностанции, нещо нечувано като инвестиция по това време, с изключение на белгийската „Солвей“, която логично и по исторически причини купи заводът за калцинирана сода в Девня.

„Ако искаме да бъдем добър инвеститор, трябва просто цялата компания

да се държи като почтен и добър гражданин,

всички българи да знаят, че ние сме едни от вас, само така ще ни повярват“, казваше често Джим на целия си екип и след това сядахме на вечеря в някой софийска кръчмичка да мислим как това да го направим на практика.

Първата страхотна бензиностанция отрихме в Бургас… с фанфари ще бъде бледо ако използвам тази изтъркана фраза.  Тогавашната американска посланичка Ейвис Боулън, блестящ дипломат и голяма приятел на България която беше неотлъчно до нас по време на цялата подготовка, направи прочувствена реч за България на един много прекрасен български език и с това спечели сърцата на хората на събитието, а това на практика бяха почти половината град.  

За България

тези моменти наистина бяха незабравими,

живеехме с уникалното чувство, че не мореплавателите откриват Америка, а този път Америка преоткрива България и й дава нови сили на живота.

„Макс, успяхме и да знаеш след нас ще дойдат още много инвеститори като видят какво сме направили и ще преобразят България, ще има не само инвестиции и работни места, но главното – уроци как да се държите на свободния пазар, как да се справяте с конкуренцията, как да печелите и част от тези печалби да инвестирате обратно в обществото… Така, както ние правим в Америка от десетилетия“, често ми поотваряше Джим по време на нашите безкрайно дълги срещи и искрите в очите му говореха повече от думите.   

Прибрахме се в София повече от щастливи, цяла България беше информирана от вестници и телевизии за тази инвестиция. Само две седмици по-късно, трябва да е било доста след полунощ, когато телефонът ми звънна и Джим с много делови глас ме помоли точно в седем да закусим в „Шератон“ на „нашата маса“. Тогава още не знаех, но вече от години знам, че

трябва ли да закусваш с някого в седем,

почти винаги не е на добро…

На масата заварих заедно с Джим и един нисичък непознат господин с малки очилца, от далеч приличаше на спретнат и изпълнителен чиновник. Без много да се бавим Джим Шийлдс ми съобщи, че Amoco Petroleum закрива бизнеса си в България и скоро ще го продаде на друг партньор. Целият ресторант заедно с огромните си кристални полилеи се завъртя пред очите ми и „слязох“ обратно на земята, когато господинът със сивия костюм и с очилцата ми каза: „Идвам направо от Чикаго, днес пускаме един прес рилийз с пет изречения, да кажем, че се изтегляме от България, и утре пътувам обратно…“.

Това обаче ми дойде вповече.

Едва стартирах бизнеса си, обяснявах на целия свят как единствено и само чуждестранните инвестиции ще сложат България на световната бизнес карта, как Amoco идва, за да остане завинаги… И

почти избухнах, толкова емоционално,

че малкото ранобудни гости на хотела спряха да се хранят и ме изгледаха доста тревожно. „Значи така! Идвате, обещавате, срещате се с министри и кметове, разтягате локуми за милионни инвестиции и сега тук ми казвате – напиши пет изречения и хайде, тръгваме си обратно.“

Бях вече станал прав и държах облегалката на стола така, сякаш всеки момент ще го стоваря върху непознатия, който леко страхливо и невинно примигаше с очи сякаш ми казваше, че нищо не зависи от него, такива инструкции има, това ще прави.

С доста драматичен жест и Джим стана от масата, застана до мен и каза: „Виж Макс е прав, ние говорихме с повече от сто журналисти през последните месеци, трябва отново да ги поканим всички и да им обясним това корпоративно решение. Да действаме, че няма време…“

Наистина, доста нестабилната тогава

България не беше причинатаза това решение,

просто компанията реши да се изтегли от Европа, а месеци по-късно беше придобита от British Pеtrolеum и едва тогава всички разбрахме, че двата гиганта си бяха разпределили световните пазари, в чиито сметки страната ни така и не попадаше.

Направихме дълга и детайлна пресконференция, още пазя снимки как мои колеги журналисти едва сдържат сълзите си, тръгваше си от България не само Amoco, но и един от първите и най-последователни нейни „преоткриватели“…

Джим обаче остана месеци след това, за да приключи бизнеса, която тогава беше купен от не по-малко влиятелната и известна Shell, идваше много пъти обратно, срещаше се с приятели, с журналисти, с бизнес партньори. И винаги ни канеше да му отидем на гости.

Пред месеци наистина приех поканата. Видяхме се в прекрасното малко градче Естеро, надалеч от Нейпълс във Флорида и когато влязох в скромното му кабинетче в къщата му, първото което видях да стои срещу бюрото му беше малка пластика от Вежди Рашидов заобиколена от десетки снимки и спомени от България… Погледнах го учудено и той ми каза: „Обичам да откривам нови места, но прекрасна страна като България, страхотни хора като българите никога не съм срещал и сега те винаги са тук, ето тук, с мен…“.

Погледна ме и посочи сърцето си.