Хост(Йордан Бързаков): Ще има ли черен PR в кампанията и как влияе той, коментираме в студиото с PR експертите Десислава Олованова и Максим Бехар. Здравейте!

Максим Бехар: Добро утро!

Хост: Г-н Бехар, възможно ли е т.нар. „черенPR“ или по-скоро да го наричаме с по-прости думи – размятането със скандални истории, да промени нещо в изборите, или по-скоро хората свикнаха с почти всичко и нищо не ги учудва или шокира? Разнасят се истории за кражби на милиарди преди всички избори и никой не се интересува от това. По-скоро имам усещането, че станахме фен клубове на отделните политически партии, политическите играчи и следваме партийната линия.

Максим: От години обикалям света и ходя по различни международни форуми, и се изказвам много остро против това определение „черен PR“, защото съм категорично против някой да слага пред моя бизнес определението „черен“. Няма „черен PR“ и не е възможно да има. Или някой лъже за нещо, или някой казва истината – това са двете неща. Когато една политическа сила публикува нещо, или даде гласност на нещо срещу друга политическа сила, и то е вярно – това не е „черен PR“. Това, в крайна сметка, е нещо, което излиза на бял свят и е било скрито по една или друга причина. Когато, обаче, това нещо не е вярно – или е лъжа, или fake news, или скалъпено, изкуствено направено – тогава това означава, че това е лъжа и си има съответните закони или ако не, да кажем юридически, морални закони, или етични, според които трябва да бъде казано, че това е лъжа. Вероятно президентът разбира повече от PR от мен, може би трябва да пия някой ден едно кафе с него. Мисля, че тази е шеста поредна кампания, ако са изборите 2 в 1, значи са шеста и седма заедно. Според мен, за голямо съжаление, цялата кампания ще протече по-скоро с изтъкване на недостатъците на другата политическа сила, отколкото предимствата на тази, която иска да привлече гласоподавателите.

Хост: Г-н Бехар, от комуникационна гледна точка, как и какво трябва да се промени в начина на говорене на политиците, така че те да засилят изборната активност? Тъй като се готвя за едно бъдещо предаване с премиера на Литва, разгледах как стоят там нещата с предизборната кампания, въобще в балтийските държави. Разбира се, че има същите скандали, всеки гледа да дръпне чергата към себе си. Този елементарен, дори просташки начин на изказ на места, който дори чуваме в Народното събрание, просто го няма. Забелязва се дори в дебатите им изключително уважение един към друг и работят заедно за увеличаване на изборната активност.

Максим: Това е грешка, че сравнявате Литва с България. Литва е държава, която много добре познавам, и не само Литва – Полша, Чехия, Унгария – те са несравними неща. В крайна сметка, ние сме малко или много на територията, която ние самите си наричаме Балкански полуостров. Или Балкани, което е доста обидно и аз никога не използвам тази дума, а използвам източна Европа. Но ние сме на тази територия и изразите са други, лексиката е друга. Според мен, политиците в продължение на двайсетина години допускат една и съща грешка. Следя много внимателно и разговарям с част от тях, макар да не правим политически маркетинг и това е забранено в нашата компания, за да мога да гледам на нещата отстрани. Всички политици се опитват, като клишета, като copy-paste, да използват едни и същи политико-социални послания, които никого не топлят и никой не ги слуша, никой не знае кое е ляво, кое е дясно, кой е либерал и кой консерватор. Социалист е малко по-разпознаваемо, и „патриот“ също, като слагам патриот в големи кавички. Тъй като, Вие водите едно прекрасно предаване за бизнес в Нова Телевизия, ще Ви кажа, че дори сега, през 2024 година никой не споменава нищо конкретно за финанси, за бизнес и за това как ще се развива България. Защото България е в криза, и няма смисъл да казвам на зрителите, които всеки ден ходят по магазини, по ресторанти и виждат какво се случва. Има огромно количество пари в населението и това вдига инфлацията много, много рязко и вдига цените навсякъде. Прави покупателната способност относително балансирана, но за сметка на многото пари в населението. Обаче, няма политическа партия, няма политик, който със своята харизма, и слагам харизмата на първо място, защото вече не ги различавам, да сложи на масата неща, които би трябвало да се случат в България. Има, обаче, 2 неща, които законодателят, според мен, не е предвидил и това е една голяма грешка. Първото е, че е разрешено един политик да се кандидатира от няколко места. И това е голяма обида за всички – той води листата в Бургас, на второ място в Смолян, на трето място във Видин, и на всичко отгоре кандидатства и в евролистата. Откъде накъде един човек ще кандидатства на 5-6 места и където влезе, ако от някъде му се отвори парашута. Това е голяма обида към всички избиратели и смятам, че трябва да бъде променено колкото може по-скоро - на следващите избори, които вероятно ще бъдат след няколко седмици. И второто е, че по време предизборна кампания, ние тук в това студио и в много други студиа нямаме право да споменаваме политици и политически партии. Защо да не си кажем мнението? Нали затова има хора, които дискутират и имат своето мнение. Това не е нито пропаганда, нито ще накърни някого.

Хост: При положение, че би трябвало точно в този един месец най-активно да говорим за политика, за постижения, за неуспехи и така нататък.

Максим: Ако тези две неща ги оправим, и се появи един усмихнат, млад, интелигентен човек, силен консерватор в бизнес смисъл, да каже малко да затегнем коланите. И примери  за това има един вагон - от Балцерович през 90-те години в Полша, през Клаус в Чехия, и още много други.

Хост: Въпрос и към двамата – осъзнават ли българските политици и лидерите на политическите партии от какво се интересуват наистина хората преди изборите? И въобще от какво се интересуват хората. Преди, по-рано сутринта говорихме от какво се интересуват европейските граждани за европейските избори – емиграция, политическа обстановка, културни и социални въпроси. От какво на първо място се интересува българският народ и въобще политиците интересуват ли се от това?

Максим: Българският народ се интересува от това, от което се интересува всеки един човек на планетата – да живее по-добре, да има по-добра заплата. В рамките на шегата ще Ви кажа моята теория, която е, че в България на хората не достигат три неща и това са: една стая в апартамента, 1000 лева към заплатата и един ден да си свършиш работата. Драмата е, че дори да знаеш кой от какво се интересува, или какво иска, или какво би желал, няма концепция, която да покаже как това нещо може да бъде постигнато. Тоест, липсва система на контрол. Някой може да обещава каквото си иска, но да дойде на влас и да не го направи. Например може да обещае, че ще увеличи пенсиите с 30% през следващата една година, когато дойде на власт. Ако не увеличи тези пенсии или социални придобивки, бюджет за отбрана, бюджетен дефицит, или каквото е обещал – трябва да си отиде веднага, на секундата, обаче няма такава система. В бизнеса, ако едно CEO обещае да постигне определени резултати и след това акционерите видят, че тези резултати не са постигнати, той си тръгва веднага и идва другият. Но това в държавата не може да се случи все още, което означава, че политическата система не работи. За съжаление, ние трябва да живеем в тази политическа система. И ако ние, избирателите, може би и законодателя измисли система за контрол, която да бъде желязна, така че кой каквото обещае след това да положи максималните усилия да го свърши.

Хост: Как да мотивираме избирателите да отидат до урните, имайки предвид политическия материал, който разполагат пред тях? Какво бихте казали и двамата? Да речем на един 18-годишен човек, който за пръв път има право да гласува, вижда какво се случва, израснал е в денонощни политически разпри и мотивацията му е нулева. Как бихте мотивирали този човек да стигне до урните, като финален въпрос?

Максим: Вижте, изборите са най-важното нещо в една демокрация, с добра или лоша, работеща или не политическа система, с тези хора, с които ние разполагаме, и не можем да внесем политици, не може да направим нови политици – това са хората. Единственият начин е да направим своя избор на 9 юли, на изборните урни, за да можем да изразим нашето мнение. И смятам, че не е възможно човек да  си остане вкъщи, и да си каже, че не го интересува, и на другия ден да се оплаква, че му е мръсна улицата или му е ниска заплатата. Трябва да отидем и да гласуваме, каквото и да е нашето мнение и трябва да си кажем мнението. Не може да стоиш в една стая и пет души да си кажат мнението, а другите пет да мълчат и след това да недоволстват. И затова, трябва да бъдем прагматици и да се съобразяваме с тази действителност. Ако имаме по-добри политици – супер, ще гласуваме за тях. Но сега имаме това, което имаме.

Десислава: През годините са правени кампании, включително и такива с раздаване на награди, които малко бяха повлияли върху изборната активност. По света има задължителен вот, хората са задължени да отидат да гласуват както да си плащат данъците. Мисля, че в момента се намираме на етап, в който може би трябва да помислим дали да не направим изборите задължителни.

Максим: Трябва да прочетете избирателният закон. Изборите в България са задължителни.

Десислава: Няма санкции.

Максим: Няма санкции, да.

Хост: Много ви благодаря! PR експертите Десислава Олованова и Максим Бехар ни бяха на гости. 

 

Цялото интервю може да гледате тук.