Хост(Надя Иванова): На 3 май се отбелязва Световният ден на свободата на словото. Денят е обявен през 1993 година на Общото събрание на ООН.

Хост(Стефан А. Щерев): Доколко е свободно словото по света и това на нас Българите? Какво можем да направим за да има още по-голяма свобода и въобще нужно ли е това? Отговори на тези въпроси и на още много други ще разберем от нашите гости Максим Бехар и Камелия Иванова. Здравейте!  До колко можем да кажем, че са свободни словото, печата и медиите в България?

Максим: Първо, аз се учудвам, че има такъв ден, защото всеки ден трябва да е ден на свободата на словото, когато вече имаме социални медии. Има неограничена свобода. Всичко се промени през последните двайсетина години и голяма част от това всичко е благодарение и на социалните медии. Преди 20-25 години, се борихме да има многообразие на мненията в телевизията, и различни мнения във вестниците. Сега имаме 4 милиарда издатели по света - 4 милиарда души, които притежават медии. Всъщност, характеристиката на един издател е притежание на медии. Вие, аз и много други хора притежаваме медии. И затова смятам, че свободата на словото в момента е супер неограничена и това прави живота ни много по-хубав.

Хост: Основни проблеми на българските медии – концентрация в медийна собственост, липса на плурализъм, непрозрачна собственост, сливане на икономически и политически интереси, неефективност на саморегулацията в сектора, слаба законова регулация и т.н. Разбира се има и недостатъчна образователна и практическа подготовка на журналистите. Това са теми, които хората са посочили сами. Това трябва ли да ни тревожи, Максим?

Максим: Имам малко по-различно мнение. Смятам, че не трябва в днешно време, и сигурен съм, че така ще бъде и в бъдещето, да делим журналистите на тези, които пишат в обществени медии и получават заплата като журналисти, и тези, които стоят зад своите клавиатури и информират обществото, за нещо, което е интересно. И не искам да принизявам професията - журналистиката е изключително отговорна, влиятелна и висококвалифицирана професия, защото влияеш върху обществото. Но е същото като да делим шофьорите на професионалисти и на любители. Една медия, която е установена – вестник, телевизия, телевизионен канал или радио също може да публикува грешна информация. Както може да публикува фалшива информация, която много по-вероятно е да публикува една социална медия. Обаче, може и една социална медия да публикува точна, навременна и бърза информация, за разлика от една установена медия. И затова смятам, че трябва да гледаме общата картина. В социалните медии, всеки един човек, независимо къде живее, може да публикува по-бързо, и по-достоверна информация, отколкото, например вестник. Във вестника първо трябва да съобщиш, след това той да се напечата, да излезе и да се разпространи. Телевизията и радиото имат друг тип бързина, защото в момента най-важното е бързината на съобщаване на една новина, но никой не може да бъде по-бърз от социалните медии - първо. Второ, никой не може да купи социалните медии. Теоретично можеш да купиш един вестник или телевизионен канал и да му влияеш. Но не можеш да купиш Фейсбук, Инстаграм, или друга социална медия. Първо, това са местата, където се оформя многообразие на мнението и второ, ако човек е достатъчно интелигентен може да си направи своя извод кое е правилно и кое не е. Там в момента се формира, да не кажа истинската, но много важна част от журналистиката.

Хост: Има една графика, която за мен е доста интересна: „Кои според вас са най-често срещаните форми на ограничение на свободата на словото в България?“ Има 69,6% за „вътрешен натиск в самите медии“, 66,2% за „външен натиск“, 25% „не е нужен нито вътрешен, нито външен натиск, колегата ми се самоцензурира“.

Максим: Най-високият процент - вътрешен натиск в самите медии, означава, че главният редактор се обажда на журналистите и им казва за какво да пишат и за какво не. Това означава, че това не е медия. Ако главният редактор може да звънне и да каже за кого и какво да се пише – това не е медия.

Камелия:  Да, това са реалностите, споделени от журналистите, които работят ежедневно и това им е работата да дават информация. Във връзка със социалните медии, искам да кажа, че те наистина предоставят бърза информация, но бързината не бива да бъде за сметка на качеството. И разликата между социалните медии и установените медии е, че журналистите, които работят в тях спазват журналистически стандарти, които гарантират качеството на информацията. И би трябвало доверието на хората и потребителите да бъде по-високо именно заради това - защото там седят екипи, които вършат това професионално и гарантират, че тази информация е вярна. В социалните медии има всякакъв вид информация, но потребителят е този, който трябва да прецени дали е вярна.

Максим: Но 66% от колегите в установените медии казват, че има вътрешен натиск.

Камелия: Така е. И това трябва да се адресира.

Максим: Тогава как можем да вярваме на 100%, когато еднаустановена медия– радио, телевизия, печатен вестник, може да бъде купена от човек, който много лесно, заради това, че я е купил да прокара своите интереси? Социалните медии обаче имат 2 предимства. Първо те са интерактивни – пишеш една новина и отдолу, ако не е вярна, веднага 100 души ще напишат, че това не е вярно и, че е глупост. Ако съобщиш нещо във вестник или в радио, как ще разбереш, че това не е вярно или, че това е под влияние, или, че някой нещо е платил на някого? Социалните медии са интерактивни - има един голям букет от мнения и ти можеш да избереш своето. И второто, което е много важно – за първи път в цялата журналистическа история има медии, които са съизмерваеми.  Тоест, ти можеш да кажеш колко души са видели тази новина, споделили са я или са я харесали. Как ще измериш това в един вестник? На девета страница, долу вдясно има една новина. Обаждаш се в редакцията, и питаш колко души са прочели тази новина, и те казват - има тираж 100,000, а реално те имат 5000. В социалната медия можеш много точно да видиш кой е прочел и, ако не е вярна, веднага някой да реагира.

Хост: Но не винаги можеш да видиш кой стои с името и медията.

Максим: Във Фейсбук, в голяма част от случаите можеш. В Туитър, който е много слабо представен в България, почти не може, защото всички пишат с псевдоними. Инстаграм – и така, и така. Но във Фейсбук, който е най-влиятелната медия в България, може много ясно и точно да се види кой стои зад тази новина. И ако видиш, че има трима приятели и фалшива снимка, естествено, че няма да му повярваш.

Хост: Ще отворим въпроса за пропагандата и информацията – можем ли да кажем че в България не сме изключение, и че тя присъства?

Максим: Не знам какво точно разбирате под пропаганда, но това е опит да се влияе въобще. Всяка една новина, е пропаганда. И като съобщиш нещо, и го съобщиш по начин, по който искаш да кажеш своето мнение - то това е пропаганда. Да, има го. Има го и в социалните медии. Има дезинформация, да - има я и в казионните, традиционните, има и в социалните. По-важното е, и това е големият риск, че в социалните медии, разбира се количеството на фалшивите новини, на fake news, е много по-голямо, отколкото в традиционните медии. И затова вниманието трябва да е много по-голямо към социалните медии. Но там, възможността да се опровергае една фалшива новина е много по-голяма, отколкото в традиционните медии.

Хост: Зависи, има различни инструменти и онлайн такива, които дават възможност, ако нещо ни усъмнява да бъде проверено. Fact check е една от тях, но и не само разбира се.

Максим: Да, факт.

Хост: Ако нещо ни звучи твърде съмнително или твърде хубаво за да е вярно, можем да проверим, разбира се. Журналистиката именно на това отговаря, тя има стандарти, че винаги трябва да има няколко източника на проверка, и други етични стандарти. За съжаление трябва да приключим този разговор до тук.

Максим: Връщам се в началото на разговора – всеки ден трябва да е свобода на словото, защото всеки ден ние сме в социалните медии. И това е територията на свободно слово, в което ние всички трябва да внимаваме, да пишем ясно, точно, проверено и наистина. И това прави нашия свят много по-хубав. Върнете се 30 години назад – имаше 5 вестника, и никой не можеше да реагира, никой не можеше да разбере кой стои зад тях. Сега е много по-красив животът, защото има многообразие от мнения.

Хост: Благодарим ви за този полезен и свободен разговор!

 

Може да гледате цялото интервю тук.