Хост(Мария Константинова): Часове до начало на предизборната кампания у нас. От  полунощ в рамките на един месец политическите формации ще се борят за гласовете на избирателите.

Хост(Виктор Дремсизов): Изборите са 2 в 1 - ще гласуваме за национален и за европейски парламент. Ще видим ли агитация 2 в 1? При нас са PR експертите Максим Бехар и Даниел Киряков. Здравейте!

Максим Бехар: Добро утро!

Хост: Да започнем от там г-н Бехар с вас - червеното привлича вниманието. Как политиците ще успеят да привлекат вниманието към себе си в този един месец според вас?

Максим: Няма да успеят. Всички знаем, че никой няма да предложи нещо ново. Предизборната кампания всъщност започна още преди месец и половина-два и започна с негативна експозиция – един опонент срещу друг опонент. Малко се пазя да използвам думата „компромати“, но ние всички знаем, че това е точно така. За голямо съжаление, нито от ляво, нито от дясно, нито от центъра, нито от консерваторите, нито от либералите ние не виждаме свястна, разумна и логична икономическа програма, за да се види какво ще се случи през следващите няколко години с България. Имаме 2 казуса. Единият е политическият – какво ще се случи с политиката - там не очаквам да има особени промени. И другият е какво ще се случи с бизнеса, което е най-важното всъщност. И в частта „бизнес“ слагам и как стои България извън нашата държава, в западна Европа. Скоро четох за една колежка, която разказваше случай как един френски редактор отишъл при главния си редактор и му казал, че иска да напише голяма статия за България - как главния секретар на МВР са го уволнили заради корупция, обаче пък неговия министър също са го обвинили, че прави някакви неща, за бившия премиер и така нататък. И главният редактор го гледал този човечец редактор във френското издание и го изпратил да си почива, защото не изглежда добре. И ето, този образ трябва по някакъв начин да променим. Поредица от правителства преди нас не го направиха.

Хост: Ще видим ли мобилизиране към личностите, защото ще имаме преференции, както за национален, така и а европейски парламент? Ще говорим за хора, а голяма част от кандидатите се борят както за място в родния, така и за място в европейския парламент. Ще има ли някой да си прави реклама за да трупа преференции?

Максим: Смятам, че тази гигантска грешка в българската избирателна система трябва да се поправи колкото се може по-скоро. Един човек, един кандидат се е вписал в неограничен брой листа – в Пловдив, в Шумен, в Смолян, пък за европейски, пък за генералните избори за парламента. И това е много обидно за всички хора, които отиват да гласуват, за всички гласоподаватели, за целия народ. Отиваш и гласуваш за един човек и той тъкмо влезе в Европейския парламент, или да влезе в българския парламент и изведнъж той казва, че не му трябва този парламент, ще стане министър или че ще бъде нещо друго, или ще си остане лидер на партия. Това е изключително обидно, и наистина би трябвало това нещо да се коригира колкото се може по-скоро. Ние ще се наслушаме на страшно много обещания през следващите 30 дни,и голямата въпросителна е –ние как ще контролираме изпълнението на тези обещания? От години, пледирам за това да има някаква възможност за електронен контрол. Например обещаваш 30% увеличение на заплатите, или пенсиите, студентските стипендии или надбавки за дете, или за майчинство. Има и бюджетен дефицит, между другото, което е нещо много важно, или разходи за отбрана. Не го изпълняваш, и има един компютър някъде на „Дундуков“, който казва, че не си изпълнил обещанието си и не можеш да бъдеш повече министър или депутат, и ти казва довиждане. Гледам малко имагинерно бъдещето, обаче трябва да има система на контрол, защото всички обещаваме. Всъщност предизборните кампании са двупосочни. Едната е да кажеш, че опонентът ти е лош човек или, че е корумпиран и така нататък. Всички сме чели „Бай Ганьо прави избори“ и малко неща са се променили от тогава, но едно от важните неща, които са се променили – това са социалните медии. Защото в момента те са единственият начин хората, които гласуват да могат да контролират хората, за които гласуват. И това е супер важно, ако можем да използваме социалните медии, защото политиците не могат. Следя политици от няколко години какво се случва в социалните медии, как комуникират. И там равнището е просто под това на 15-годишно момиче, от н-та гимназия, което влиза в своя Фейсбук профил и е много по-професионално от един политик.

Хост: Взимам повод от това, което прочетох във Фейсбук от доц. Наталия Кислова, точно за думите, които са кодирани в имената на партиите. Виждаме синя, солидарна, демократична, нова и винаги за, по-велика, неутрална, вързаждане, има такъв народ. Тези неща, които са закодирани в политическите партии, в техните имена изпълняват ли си ги или са само опит да продадем партията на избирателите, образно казано?

Максим: Луксозни опаковки с никакво съдържание, според мен. Това е едната драма, че наистина тези апели, които се съдържат в имената на партията всъщност нищо не значат. По-важното, обаче е какво може да накара или да мотивира избирателите да гласуват повече, защото е наистина много важно да гласуват повече - лидерите, тяхната харизма, която липсва. Ние, от телевизионните екрани, дори от плакатите по билбордовете виждаме едни намръщени, намусени и безлични хора. Начинът, по който говорят, аргументите, които използват, езика. В нашата професия това вече е много по-дълбоко. Ако щете – жестовете, езика на тялото, тона и всичко останало. Струва ми се, че дори и кандидатите не вярват, че може да има избори, по време на които те да влияят чрез своите послания. Те разчитат на телефонни разговори.

Хост: Къде са тогава PR експертите, които би трябвало да са покрай тези политици и да ги съветват?

Максим: Политическият маркетинг в България през последните години е на много ниско равнище. Това, което виждаме в полициите, казано отстрани, защото не се занимавам с политически маркетинг – знам, че не е лесно да убедиш един кофти човек,  да го направиш добър. Или един човек, който не може да говори, но това е по-възможно - да го накараме на говори добре или да се усмихва. Но един човек или политик, който няма послания и не знае какво иска да каже на своите избиратели, как да го накараш да каже? Както казваше моята добра приятелка Нели Терзиева - един човек, който не е добър човек, камерата го експонира още повече като недобър човек, и когато се приближи към камерата повече си личи. Не е до PR експертите и консултантите, въпреки че и там вероятно има някаква роля що се отнася до посланията и до това, което политиците казват. Но по-важното е – няма как един продукт, който си купил от Алиекспрес да го направиш сякаш е от луксозен магазин. Не става, личи си веднага.

Хост: И тук идва въпросът, г-н Бехар, знаят ли избирателите какво всъщност е политиката? Защото, това каза и г-н Киряков, ако партиите един ден казват, че няма да си партнират с някого, а след изборите казват, че нямат избор освен да си стиснат ръцете, за да не ни пратят отново на избори. Тогава народът се пита, преди казваха не, сега казват да. Разбират ли смисъла на политиката?

Максим: В този смисъл, след толкова много години в бизнеса, вече над 30 години, и аз не разбирам смисъла на политиката. Обаче това е нормален похват в европейската политическа система, обикновено коалициите да се правят след изборите – когато се види кой какво влияние има, какво представителство в пармалента, какви ценности, дали има някъде допирни точки. Но нещата са, според мен, далеч по-прости. Наитина трябва да има много дебати по телевизионните екрани – това трябва да започне от днес или от утре.

Хост: Те не искат да съпоставят идеи, не искат да се борят с идеите си, с аргументите си за това какви политики ще поставят от тук нататък в България.

Максим: Не знам дали да ги нарека идеи, защото всички имат идеи. Обаче трябва да има конкретни мерки и конкретни визии, определени срокове, с техните резултати. Тъй като, аз съм в бизнеса и не мога да си представя, че ще отида при мой клиент и ще му кажа, че след 2 години всичко ще бъде много по-добре, а той да ми даде едни пари, да ми гласува доверие, да подпишем договор – ще каже, че съм луд, защото той идва при мен и ми дава пари за да му свърша работа. От години пледирам, че една държава трябва да се управлява като бизнес корпорация, защото тогава отговорностите са много прости. Не върви бизнеса – на другия ден се събират акционерите и казват изпълнителният директор да си отива. Това нещо в политиката не може да се случи - трябва да чакаме 4 години, или трябва да чакаме да се срути един парламент или едно правителство, и отново да правим избори. В България не чакахме 4 години, за добро или не - по-скоро не. През 2024 година, светът е вече едно голямо село, и става все по-малко и по-малко това село – всички комуникираме безгранично, за комуникацията няма граници. Преди само за музиката нямаше граници – слушахме тази или онази група, знаем или не знаем английски и разбираме. Сега виждаме целия свят на тепсия пред нас, и някакви хора ходят от време на време и обещават нещо, след това се скриват и взимат заплати и не правят нищо.

Хост: В този контекст, финален въпрос към двама ви – какво ще се промени за България след тези избори 2 в 1? И ще останат ли на заден план европейските послания?

Максим: Не очаквам кой знае какви промени след изборите. Надявам се, дори, да няма промени, защото има ценности, които не бива да бъдат пипани, докосвани дори – това са членството на България в НАТО, в Европейския съюз, позицията на България по повод агресията на Русия срещу Украйна, конфликтът в Близкия изток и подкрепата за Израел в тази супер сложна борба срещу тероризма. По отношение на външната политика, според мен, трябва много по-силно да се чува гласът на България в Европейския съюз или във всички международни институции. Връщам се повече от 30 години назад в ерата Балцерович в Полша, която може би голяма част от зрителите не помнят. Обаче не може да си представите каква красота беше, защото видях с очите си как от една бедна, изтормозена, разпокъсана държава, изведнъж се появи един икономист и каза, че това не може повече да продължава - трябва да има определени лишения, за да се постигнат определени успехи, и трябва да се въведе ред в икономиката на страната. Ако това се случи в България, дори само един икономист да се появи и да каже как ще въведе ред в България – да става министър председател и да стои още дълги години, само и само да можем ние да виждаме ред в нашата държава.

Хост: Ние чакаме този добрия със сметките да дойде, така да разбирам. Много ви благодаря и на двамата!

Максим: Благодарим!

 

Може да гледате цялото интервю тук.