Звънна телефонът, нямаше как да разбера, че позвъняването е странно. А беше точно такова. „Видях ви сайта в интернет и разбирам, че се занимавате с PR- Хубаво, хубаво…“. Оценка ни даде човекът, стопли ме. Ама по0нататък продължи да разказва – той е артист, играе в спектакли, пее, танцува, всичко може… на световно равнище е, но си няма точно PR, който да каже на света, че е най-добрият. Ама… няма You Tube канал, не му се занимава със социални медии, няма какво да разказва на света… Та… ако може ние така, като PR компания да му сервираме на тепсия колкото си искаме нови ангажименти, пък ако искаме да си вземем по някой и друг процент от неговите приходи, ама мъничко де… да не е чак толкова много.

Дори ме хвана срам… Обясних му че ако ние промотиране нещо, то може да бъде единствено и само продукт, много добър продукт, която обществото, клиентите да вземат и да оценят. „Артистът“ помълча, помълча и преди да затвори каза: „е стига де, то всичко става с PR, я вижте политиците, нищо не могат пък ги назначават…“ Е, - казах си – какъв лош пример си взе този човек, иска да стане известен с малки магии, пък вижда големите, даже от най-големите.