Тази книга ще задълбае в теми като етика, морал, коректност и прозрачност, но истината е, че същината на работата ни винаги е била да казваме истината и именно това правим в ежедневието си. Нищо не доказва това по-добре от огромния скандал, който разтърси Великобритания, Южноафриканската република, както и цялата световна PR общност. Скандал, чиято кулминация беше през септември 2017 г., точно когато започвах писането на настоящата книга отново и отново.

Това бе случаят Bell Pottinger.

Bell Pottinger е PR агенция, основана през 1987 г. от лорд Антъни Бел – любимият PR съветник на Маргарет Тачър, когото познавам лично, и от Пиърс Потинджър.

Лорд Бел е велика личност в съвременния PR и е жалко, че се оказа забъркан не просто в най-големия политически скандал в Южна Африка от края на апартейда насам, но и в знаков случай за PR-а в ерата на пълната прозрачност. През януари 2016 г. лорд Бел води делегация в Южна Африка с цел да спечели бизнес поръчка от богатото и PR революция 101 23 могъщо семейство Гупта – фамилия от индийски произход, за която се смята, че е свързана с тогавашния президент на ЮАР Джейкъб Зума. PR агенцията Bell Pottinger е щяла да получава

по 100 000 британски лири на месец от компанията на семейство Гупта, Oakbay Investments, за кампания за „икономическа еманципация“.

Кампанията обаче предизвиква гняв поради т.нар. бял монополен капитал и икономически апартейд, разпалвайки расово напрежение, за да отклони общественото внимание от фамилията Гупта, обвинявана, че има финансови облаги от връзките си със Зума. Изтекли имейли и документи, както и последващи журналистически разследвания разкриха, че от Bell Pottinger са използвали фалшив блог и фалшиви профили в Twitter, както и други съмнителни тактики по време на кампанията – като тази да подават подвеждаща информация на журналисти. Лорд Бел се появи на живо по BBC, твърдейки, че няма нищо общо с договорената поръчка. За да го докаже, той подаде оставката си от Bell Pottinger. През септември 2017 г. самата фирма почти се срина, след като бе изключена от британската Асоциация за връзки с обществеността и комуникации (PRCA) – безпрецедентен ход, подчертаващ по-добре от всеки друг пример колко решаващи са етиката, моралът и прозрачността в съвременната PR индустрия.

За пръв път имаше изтичане на информация от PR компания,

опитваща се да използва нечестни и подривни средства в полза на своите клиенти, и индустрията реагира по най-достойния възможен начин.Аферата Bell Pottinger определено ще бъде добър урок за всички, отвеждайки нашия бизнес още по-далеч по пътя към пълната прозрачност – аргумент, който отново препраща към моето кратко и ясно определение за PR-а – това да казваш истината по такъв начин, че хората да могат да я разбират. Преди 10 години определението ми за PR беше свързано по-скоро с това

„да казваш истината така, че хората да я харесват“.

Нещата обаче се промениха. Вече не става въпрос толкова за харесване, колкото за разбиране, тъй като всички сме длъжни да казваме истината. През всички тези години в PR бизнеса съм отказвал на исканията на десетки, може би дори стотици клиенти да изпратя прессъобщения, които може да са били неточни или просто съвсем леко компромисни по отношение на истината. Отказвал съм да организирам пресконференции за хора, за които съм подозирал, че имат желание да представят действителността по неверен начин. В крайна сметка епохата на пълната прозрачност, предизвикана от социалните медии, само ще направи нашия бизнес по-чист, а ролята ни ще бъде сведена до това да предаваме посланията на клиентите си към техните клиенти по възможно най-творческия начин. Оттук идва и мнението ми, че PR агенциите се превръщат в нещо подобно на редакторски екипи.

 

Може да намерите ,,Световната PR революция" тук 

Книгата е налична и на английски в Amazon.com