Хост (Андрей Арнаудов): Казвам добър ден на Максим Бехар, когото познавате, със сигурност аз го познавам вече от повече от 20 години. Скоро правихме сметка, че се познаваме поне от 21 година и половина.

Максим: Точно така.Здравей, Андрей. Много ми е приятно да те видя. Това е Андрей и Максим unofficial.

Хост: Точно така. Надявам се да е unofficial наистина, но е много важно да подготвим реално погледнато хората, които ще дойдат в Берлин на 13 април за това, което им престои, защото вие ще бъдете там наш лектор и, може би, най-логичният първи въпрос в тази връзка е… има ли сте много възможности да живеете в чужбина и сте го правил. Защо избрахте България?

Максим: Това е повече от ясно. И аз искам да се дистанцирам от това, че България е моята родина и тук планини, гори, плажове и всичко останало… Ами, защото тук има много добра среда. Имам много свестни хора. Обичам да контактувам с тях.

Освен, че моето семейство е тук, разбира се, с децата ми и всички. Майка ми, да е жива и здрава на 91 година и повече. Но най-важното е, че това е моята среда.

И, знаеш ли, обиколил съм целият свят, мисля, че над 65 държави. Навсякъде почти се срещам с българи и не съм видял щастлив емигрант. Видял съм успял емигрант.Видял съм хора, които са направили чудеса. Видял съм такива, които имат страхотни компании, живеят много добре, имат с какво се занимават. Обаче, като чуят България, и това вероятно важи за всяка една държава, не само за България.

Хост:Но наистина ли вярвате в това, че няма щастливи емигранти?

Максим: О, да, разбира се. Значи, има успели, има хора, които си направили семейство, защото това да не живееш в България е много лично решение. Това не е само да караш по-добра кола или да си купиш къща, можеш да се влюбиш, можеш да живееш в една студентска квартира, можеш да, не знам, да караш такси, да метеш улици и да се чувстваш добре.Обаче, винаги, едно малко място в главата ти има, което е посветено на България. Имал съм, разбира се, много възможности да живея в чужбина. Завършил съм в чужбина.Преди десетина години управлявах една голяма американска компания в Прага.

Хост: В Полша сте живял? Колко време?

Максим: Четири години в Полша живях, там се роди дъщеря ми. И противно на много хора, наистина смятам, че България има много възможности, много шансове и най-важното, страхотни хора.Имам една история, извинявай, с Принц Чарлс, когато беше Принц преди 15-тина години, в които си говорихме и той ме попита:  ,,Кое е най-важното, с което искате да продадете България? Тоест да я промотирате, хората да разберат за нея. „ И аз му казах: ,,Ами, Ваше Височество, Вие знаете също по-добре и сте по-умен човек от мен.За Вас, кое е най-важното България? И той ми каза: ,,Ами, аз знам, че имате планини, знам, че имате прекрасна природа, там живее моят братовчед, цар Симеон и много други неща. И аз му казах:,, Не, нито едно от тези неща не може да продаде България… Хората.“ Единствено и само хората.

Хост: Правих интервю с предприемача Христо Попов и си говорихме точно по тази тема за хората, за средата. Окей.Вие вярвате, че е по-лесно да бъдеш щастлив в България, отколкото някъде по света. И сигурно всички ние вярваме, поне за това сме седнали тук, че в България имаме възможности за бизнес, за работа. Но има много гласове, които в този момент си казват, да, но тук средата не ми харесва.Културата на поведение, обноските, начина. по който се държим. И когато попитах това Христо Попов, той каза: ,, Ти бил ли си на Октоберфест?

Максим: Не само там.

Хост: Какво да отговорим на хората, които казват, че са напуснали България, не само защото няма достатъчно финансови възможности, а защото средата не им харесва?

Защото вие сега говорите, че хората са най-ценното, което всъщност България има.

Максим: Ами да, но това е за мене. Има други хора, които има друго мнение.

И не само Октоберфест. Могат да отидат рокаджиите на Гластънбъри, да видят какво се случва там и на много други места, в които има поляна с много хора, които пият безконтролно.

Хост: Някак си няма достатъчно високо мнение за себе си. Това се опитам да кажа.

Максим: Виж, има исторически дадености, зависимости за държава, като България. Първо, ние сме били много време в една империя, в която доминира религия, която ние чак толкова много не смятаме, че е много напредничава.Говоря за ислямската религия. С най-голямо уважение имам страшно много приятели, Турция, Иран, Ирак, навсякъде.Обаче, в онези години, и това са в общи линии 13-18 век, религията е била прекалено доминираща. И няма как тези белези да не са останали у нас. И тази разлика, от една страна, ни прави по-други хора, в сравнение с тези пък, които са имали християнската религия.Или източно православието и католическата религия. От друга страна, ние имахме близо 50 години, в които живяхме в тоталитарна държава. Половината ми живота е минала в тази тоталитарна държава.Това беше държава на забрана на пътувания, държава на забрана да слушаш рок-групи, западни, всякакви такива. Портокалите по магазините бяха голямо нещо. Татко ми в Шумен веднъж донесе един портокал и аз не бях виждал такова нещо.Бях на 6-7-8 години. Тоест, имаме исторически дадености, които ни карат да се чувстваме некомфортно в една пазарна среда. А ние всички сме в пазарна среда, боготворим конкуренцията, защото тя ни прави по-добри.Има много хора, които завиждат на някой и аз им казвам включително и в моята компания от време до време: ,,Не гледайте конкуренцията. Или гледайте какво е направил, за да станем по-добри ние. Обаче не завиждайте на конкуренцията.“ Това пазарно чувство в България го няма дори и сред младите хора. Бих казвал в GenZили дори в предишното поколение. Едва сега...

 

Хост: А има ли го като отидем ние българите навън? Там има ли го пазарно чувство? Защото там сме готови да работим всичко.Тук например има работа, от която ни е срам. На Запад не се срамуваме от някаква работа.

Максим: Но там няма нищо друго, освен това.Докато в България имаш мама, тате, имаш село, имаш бурканите, туршиите, компотите. Все някой ще ти помогне. Приятели, среда... Някак си можеш да станеш леко, да кажем, мързелив.Или да се отпуснеш. Или да си кажеш чакай бе, това е моята България. Откъде на къде аз няма да имам работа в моята България и да се възмущаваш. Не искам да прозвучи кофти обаче, това са останките от много силното неразбрано социално мислене.Че видиш ли, ние живеем тук и, видиш ли, държавата трябва това да ти осигури и онова да ти осигури.И транспортът трябва да е супер. И жълтите павета да са направени като под конец. И тротоарите да са лъснати.

Хост: С други думи, ние, като живеем в България, имаме големи очаквания и претенции към държавата. Когато отидем навън, нямаме такива очаквания и разчитаме на себе си.

Максим: Точно така.Защото не е нашата държава. И ти, какво да кажеш сега, като отидеш в Милано или в Рим и видиш някъде изпочупени тротоари и това, бе, какво те интересува тебе, че... Ама по Витошка, като видиш две павета някъде накръст сложени и веднага: ,,Е, гати държавата, как може такова нещо, общината, кмета, тоя, оня, нали...“ В чужбина всички ние сме виждали много българи, успели, щастливи в своята работа и в своите семейства. Обаче, те като че ли, не са чак толкова много ангажирани с това да се опитат да оправят… как така ще оправиш Испания или Италия, от къде на къде.Във България всички ние искаме да оправим България. Както казва моят добър приятел Соломон Паси, 7 милиона българи, ако всеки оправи по едно нещо, всички неща ще го оправят във България. Обаче, и ние живеем с това чувство, че видиш ли, как така може на моята улица да е изчупена една плочка и кой е този кмет…

Не, трябва и ще минат поколения и аз съм сигурен, че тези хора, които са в Милано или в Виена или в Франкфурт или в нашия любим Берлин, в който ще се видим на 13 април, всички тези хора ще започнат да си мислят така, както когато отиват там, разбира се, както си мислят хората местните. Ти трябва да работиш, ти трябва да изкараш пари, да плащаш данъци, твоите си данъци, да плащаш добри заплати на служителите. С това си най-полезен.И ако го правиш това нещо и плочките ще бъдат наред, и жълтите павета ще са подредени и всичко останало, от което ние недоволстваме, че тока спира, че това, че онова. Това се случва навсякъде. Но ние някак си в нашето социално съзнание си мислим, че държавата трябва да се грижи за всичко, а ние за нищо. И не, това не е възможно.

Хост: Тези хора обаче в Берлин ще кажат, че тук са си подредени плочките, защото те в Берлин най-вероятно наистина са подредени, тъй като това не е Испания или Гърция или Италия. Тук са подредени плочките, имам правила и си върша нещата както аз намеря за добре. Защо трябва да идвам, да се занимавам, да вкарвам ред на място, което няма достатъчно много ред.Защото да не се лъжем, в България, Гърция, Испания, Италия, Португалия, винаги ще бъде по-хаотично отколкото в Германия, Норвегия, Финландия, Швеция.

Максим: Винаги съм делял Европа не на източна и западна, както всички ние делим, а на северна и южна. Защото по един начин правиш бизнес в Швеция или в Норвегия или в Дания, по съвсем различен начин правиш в България, Испания, Португалия, всички тези южни държави, защото ние сме хора с различни емоции и нямаме това пазарно възпитание, че ние трябва да бъдем по-добри от всички останали, за да успеем.Що се отнесе до хората, които са в Германия и ние ще отидем при тях и ще им кажем: ,,Върнете се, елате, работете при нас, BulgariaWantsYou, и всичко останало. Връщането в България е много лично решение. Нашата работа, нашата цел и не само Берлин, а и това, което правите с Иван наистина, респект за всички тези обиколки в различни държави.Това, което ние обаче трябва да им кажем, е да им кажем нашето мнение за България. Нищо повече. Това, което ние сме направили, как сме го направили.

Хост: Добре, тъй като вашия бизнес е точно в десетката на това, което прави BulgariaWantsYou. КатоPR, защо се получава така, че България изкарва повече лоши новини за себе си? Защо става така, че медиите показват България като едно по-лошо място от това, което тя е? Може да я покажеш по-захаросана, което да не е реално, но може да я покажеш по-черна, което също да не е реално.Някак си, защо вадим винаги лошите новини на преден план?

Максим: Не е само Българи. Първо, в журналистиката има едно правило, което е златно правило. Good news, no news.Добра новина, не е новина. Между другото, 30 години, които аз помня по времето на социализма, имаш само добри новини. Тази фабрика, тази бригада за социалистически труд, този магазин, ама тези хора, които са добри...

Хост: И това не свърши голяма работа смятам…

Максим: И ние живеехме в един измислен захаросан свят, в който си казвахме: ,,Ах, колко са добри новините, ах колко е хубаво тук, ах колко е хубаво“. Това беше от 10 ноември. 10 ноември падна комунизма и на 11 ноември видяхме, че това не е така всъщност.

Хост: Да, но сега сме в другата крайност. Има ли как да намерим някакъв среден път?

Максим: Ако, примерно, моят приятел Христо Попов призовава да видим какво се случва на Октоберфест, аз пък бих те помолил да си пуснеш CNNза 2-3 часа. Същата работа.В Америка и където и да е по света, новините, които тревожат хората, новините, които не са чак толкова розови или чак толкова приятни, тези новини всъщност са тревожните новини. И всички ние искаме тях да видим. Да, факт е, че България произвежда повече новини и за България не се знае толкова много, добри неща не се знае толкова много, колкото би трябвало да ги има. Това е, защото в целият този политически хаос, в целият този миш-маш в който живеем, държавата в лицето на няколко поредни правителства, тотално загуби фокуса какво иска да продаде в чужбина от България. Вижте клиповете, когато вървят по, когато вървят въобще, по международните телевизии. Ние продаваме спа центрове, ама моля ти се, спа центрове България да продава на германците или на италианците или на испанците, че то е смешно.Ние продаваме високи планини и зелени гори и някой може да кара сърф, постоянно някакви сърфове кръстосват от единия плаж до другия плаж и ние малко като Алеко Константинов – булгар, булгар имаме такива сърфове, имаме такива плажове, но не е така. Първо, България има най-ниските данъци в Европа. Вече 15 години.Почти никой не го знае. Ако аз трябваше да направя нещо за България, ще трябва да говоря за възможности за правене на бизнес, за ниски данъци и за доста много кадърни хора.

Хост: Какво трябва да продаваме? Прагматични идеи или емоции на българите, които са по света, а и на чужденците, които искаме да привлечем?

Максим: По-скоро прагматика ми се струва.Трябва да има и малко емоция, разбира се. Трябва малко да им кажем, чакай бе, ви сте българи, тук е вашата среда. Елате да видите.Поне елате да видите. Може да не почнете бизнес. Знаеш ли, България има едно огромно предимство, което ми се струва, че нашите сънародници в чужбина не го съзнават много добре.И това е, че все още, за мен, специално България единствената държава в Европа, в която има страшно много ниши. Все още можеш да дойдеш тук, да имаш едни 50 хил. евро в задния джоб или в банката и да започнеш бизнес.Това е изключено да стане в Чехия, изключено да стане в Полша, изключено да стане в Дания.

Хост: Вярвате ли го това наистина?

Максим: Абсолютно го вярвам, разбира се. Аз познавам такива хора.

Хост:Не, че там не може да стане. Аз вярвам, че тук може, че там не може с 50 хил. евро.

Максим: Там може да стане, естествено, обаче с далеч по-голяма борба, с далеч по-голяма конкуренция. 4-5 години живях в Прага, управлявах тази PR компания, американска, но там пазара е просто друга вселена. Толкова по-конкурентен, толкова по-интелигентен, толкова повече хора те притискат от всички страни.Успяваш повече отколкото България, много по-трудно е. Обаче там правилата са съвсем други. Там са наистина пазарни правила. Най-важното е, че все още смятам, че в конкурентно отношение пазара в България не е чак толкова развит.И когато някой от чужбина с всичките си познания, с родата тук в България, с местния език, с познаването на обичаите, обаче трениран в чужбина много бързо може да успее.

Хост: Искам да ви разкажа една история. Аз съм я разказвал и по телевизията.Когато бях на 19 години или на 18, с майка ми отидохме в Калифорния. И отидохме на плажа, където е сниман ,,Спасители на плажа“. Тогава се шокирах страшно много от това, че нито жените изглеждат по начина, по който очаквах заради сериала, нито дори водата става за къпане, защото е брутално студена.И осъзнах, че всичко е маркетинг. Всичко е начин, по който продаваш една държава или културата и така нататък. Ние обаче, някак си в България, не успяваме по този начин да продаваме себе си.И даже в нашите глави е загнездена идеята, че България не е окей като държава, че мястото не е окей. Напоследък се шокирам от това, че ние сме известни хора с Иван и, разбира се, когато има някакъв пост в социалните мрежи за нас, има и хейт отдолу. Това е съвсем нормално, свикнал съм с това, не ми прави впечатление.Шокира ме обаче, кога е най-голям хейта. Знаете ли кога е най-голям? Когато запиша видео, в което говоря някакви хубави неща за България. Че това е страхотно място, че дава възможности за бизнес.

Бях съобщил една новина на Евронюз, че България е в топ-5 на най-добрите места да стартиране на бизнес в централна и източна Европа. Имаше над 250 коментара негативни за това. ,,Къв‘ си ти, кой ти плати, отвратително място, колко е гадна България…“ Защо ни е заложен така този нихилизъм, някак си, към това, което самите ние имаме?

Максим: Има обяснение.Преходът беше много мъчителен. Преходът премина през тоталното неразбиране на това, какво се случва на пазара. Преходът премина през ,,Виденовата зима“.Преходът премина през много случаи на корупция, на мутри и гангстерски войни и всякакви такива. И това е нормално, че голяма част от обществото е тотално объркано. В момента виждаме повече лошите неща, отколкото добрите.Но това е тотално грешен поглед, бих казал. И мога да призова всеки един. Мога да споря с всеки един.Знаеш ли, преди 10-тина години,  дъщеря ми Ралица влетява в стаята, в която аз си пишех нещо и ми каза: ,, Ти ако знаеш, този голям тъпак, как може така да говори за България.. Аз казах:  ,,Чакай за какво става дума?“ Аз не разбрах въобще… Имаше един британски политик, още го има, мисля, че излезе от политиката- NigelFarage. NigelFarage, който всъщност беше основният сторонник да изкара Великобритания от Европейския Съюз, в едно телевизионно предаване беше, за България, беше казал: ,, Бе махнете я тая държава, 100 евро средна заплата, пълна е с цигани и не знам какво си, крадат там хората и т.н.“ и Ралица бясна… тя завърши в Шотландия и така имаше вътрешно отношение към всичко това, което се случва. Това беше по Channel 4 на BBC. Написа му открито писмо. Това открито писмо беше публикувано в The Times и в Guardian също, нали, малката Ралица Бехар пише на NigelFarage.И се започна такъв хейт, че просто аз в един момент много се стъписах как може… къде го видя това нещо написано ли, окей, не е 100 евро средната заплата, но не това е най-важното. Елате в България, вижте хората вие не сте стъпвал тук, как ще говорите, така и така. Хейта беше унищожителен.

Хост: Към нея от българи?

Максим: Към нея от българи. Чакай, как е, къде го видят това добро бе? Мафията и така и така. Защото нямаме това възпитание, но то е с поколение и виждаме много повече лошите неща някак си смятаме, че хубавите неща са по дефиниция. Те ни се полагат, ние трябва да ги имаме от къде на къде ще се борим за тях, а пък лошите неща ги виждаме по лесно, но това не е драма, това ще промени с поколението.

Хост: Ето това искам да питам, точно това искам да питам.

Максим: Нашата работа, вашата работа, на много други хора в България, които имат бизнес, е да си правим нашия бизнес и когато плащаме данъци плащаме заплати, така според мен ще се подредят по-добре нещата. Ако гледаме позитивно, нашия живот ще бъде позитивен, живота на хората край нас ще бъде позитивен, но този позитивизъм не трябва да е празен балон. Той трябва да се крепи на умения. Целият успех, според мен, на всички хора по света, се гради на една много проста формула. И това са: умения по усилия, по концентрация. Трябва да имаш някакви умения някакви, не може е и така съвсем нищо не знаеш, пък ставаш хирург или ставаш пилот на самолет, или телевизионен водещ. Трябва да положиш максималните усилия, тези умения да могат да бъдат развити и да се опиташ максимално да се концентрираш. Обаче, внимание, това е умножение ако един от множителите е 0, крайният резултат е 0. Позитивният поглед върху живота, може да е нещо мъничко, може от всичките 10 неща да имаш едно позитивно, да го видиш него и да го развиваш. Когато аз правя интервюта, примерно в моята компания, правил съм стотици. Аз имам едно единствено условие към кандидата. Първо никога не питам какво си завършил и от къде си. Това са два въпроса, забранени в моите интервюта по много причини. Обаче, имам едно единствено условие. Едно. И това е блясък в очите. Нищо повече. Гледам през цялото време кандидата в очите и се опитвам да видя там дали има малко амбиция, дали има желание, дали има желание за развитие, дали иска да направи нещо полезно, нещо готино в този живот.

Хост: Колко са хората под 35 години във вашия офис?

Максим: 95%.

Хост: Какво мислите за тях? Защото най-вероятно, такива ще бъдат и хората в Берлин, в залата, 90% или 80% поне, искам да видим какви са впечатленията Ви от тези във вашия офис от младите хора в България и очаквате ли да са различни тези, кои ще дойдат в Берлин в залата?

Максим: Аз очаквам да дойдат същите хора, като тези, които работят в компанията. Това са изключителни хора. Образовани, знаещи, това са хора, които, като го питаш нещо, той не ти казва не знам, или мнозинството…той казва: ,,Момент, ще отида в Google“ и за 3 минути ти казва неща, които ти не знаеш. Това е съвсем друго поколение. И когато ние с моите колеги мениджъри дискутираме и те ми казват: ,,Абе Макс, еди кой си нали, той… не върши работа..“ . Аз казвам: ,,Момент, момент той няма да се промени, ние трябва да се променим.“  И това е концепцията, според мен, на 2 или 3 поколения, които се сблъскват да те разберем, че поколението, което идва…то няма да се промени и не трябва да се променя. Това са хората, които живеят съвсем различен живот. Това е поколението на лесния живот. Нали, всички тези трудности, които ние сме ги имали слава Богу, те ги нямат. Те не трябва да се променят. Но те трябва да намерят по-доброто си място и това зависи само от нас, от никой друг, в тази пазарна среда, в която ние живеем. Защото аз, може би е малко грешка, обаче боготворя пазарната среда и смятам, че тя е двигателя на всяко едно общество.

Хост:Това е абсолютно естествено.

Максим: Смятам, че политиците нямат въобще място в нашия модерен живот. Смятам, че политическата система, такава каквато ни имаме, не работи в момента. И го виждаме в България, разбира се.

Хoст: Но не само България.

Максим: Защото то е един от абсурдите на модерното общество, както и да го наречем, е, че всичко се е променило. Имаме социални медии, имаме 4 милиарда, ако не и повече, притежатели на медии в света.Нещо, което никой не е имал преди това. Защото всеки един човек е пъблишър, издател, т.е. има медия. Всеки един от нас е… 4 милиарда издатели.4 милиарда редактори. Защото всеки трябва да сложи някакъв контент в тази медия, т.е. да я редактира, нали? Някой може да пие две ракии и да напише някой глупост, след това ще я изтрие. И имаме 4 милиарда репортери.Защото всеки споменава някаква новина в своята социална медия. И в този нов живот, в тази нова среда, всъщност, всичко се е променило. Целият свят.В цялата тази революция, политическата система е същата. Това е абсурд. Ние ходим на всеки четири години, пускаме някакви бюлетини, гледаме новини, гледаме и политици, които говорят… с най-голямо уважение към много от тях между другото.Има много свестни хора там. Системата не бачка.

Хост: Добре, но лесният живот какви хора ще създаде в бъдеще? Не е ли рисково това?

Максим: Всички знам тази приказка, как лесният живот създава лесни хора, които не могат да се борят с трудностите.Сега, 2024 година, светът е коренно различен и има много повече трудности, от колкото имаше преди COVID. И не е само COVID. COVID ни промени тотално. Ние не можем да го осъзнаем още. Ако върнем след 10 години лентата назад ще си кажем, аха, 2019-та преди COVID и 2022-та след COVID.Войните, които се случиха, бих казал, абсурдното управление на големите суперсили, в които ние виждахме едва ли не пътеводни звезди, как да се развиваме и технологично, и политически. Животът е друг. Обаче, ние трябва да живеем с това.Ние не можем да седим по офисите си и да казваме: ,,Леле, мале, животът е друг, какво ще правим сега?“ Точно обратното. Как да излезем, как да го направим по-добър.И ние ще го направим по-добър с това поколение, което ще видим в Берлин, млади хора, интелигентни, които са завършили в чужбина, работят добре в чужбина, успешно. И искам да им кажем: ,,Елате в България и вижте какво се случва.“  Във България може да си намерите своето място.Може да не го намерите. В България може да имате свой бизнес, защото по-лесно започваш. Тук има повече ниши.Какви стартъпи има България успешни. Какви хора виждам, които почват от нищо и успяват много повече от мен и теб. И ние, и аз им се радвам на тези хора и казвам, супер, понякога дори не разбирам какъв бизнес правят.Само виждам, че са много по-успешни и не само в пари, а в продуктите, особено в IT бизнеса, в софтуерния бизнес. Има много такива компании, които са започнали от нула и са успели в България. Не само, защото са си казвали: ,,Ух, как може такова нещо, ама тази държава нищо не прави за нас.“  Точно обратно. Сядат и си вършат работа и нищо повече.

Хост: Винаги има начин, нали така? Това е ваша мисъл.

Максим: Знаеш ли, винаги има начин. Да. Разбира се, абсолютно да. За мен кои са успелите хора.

Хост: Кои?

Максим: Има само една формула, според мен, или една дефиниция за това, кой е успял. Щастливият човек. Няма друго.Ама това, че имаш пари, че имаш коли, че имаш това, окей, това са…част от нашия живот. Може да си нещастен обаче. Е, как си успешен, когато си направил всички неща, пък си нещастен, пък хората не те обичат, пък ти нямаш визия, какво би искал да правиш.Ми, стой си в колите и…карай си ги по шосетата, вдигай 250 км, снимай се, пускай се в YouTube и се хвали, или в Instagram с това. Има милиона и половина, два милиона вече близо българи в чужбина. Искаме те да бъдат щастливи в България.Че как няма да го искаме? Ама това си е техен избор, дали ще стане или не.

Хост: Нека да завършим с това, защото ние вярваме, че всеки има право преди всичко да бъде щастлив и тук това е малко по-лесно, така че на 13 април в Берлин ще се учим заедно как да бъдем щастливи в България. Ами това е. Благодаря и до скоро! До 13 април.

Максим: Аз благодаря и очаквам ви в Берлин - 13 април.

 

Mоже да гледате цялото интервю тук.