Интервю с Васил Ненчев за вестник ,,Галерия''

 

Г-н Бехар, как ще коментирате провалилата се ротация?

Не съм сигурен дали точната дума е „провал“. Това беше малко изкуствен кабинет от две политически формации, които на практика се ненавиждаха и колкото и да са им били  приятелски срещите, публично говореха доста невъздържано една срещу друга. Или поне отделни политици от тях. По-скоро учудването ми едва от наистина доста рязката промяна на отношенията им след като се разбра, че нито една от двете страни няма да си удържи на думата. Има… да ви кажа, дори и неприятели не използват такъв език помежду си. Естествено, че това е политика, става дума за влияние, за власт, вероятно за много пари, но има все пак някакви общоприети стандарти на уважение и на елементарна възпитана лексика, които бяха драстично нарушение. Естествено, всеки може да каже, че България е над всичко, че трябва да има разбирателство, обща политика и какво ли не още, но това трябва да се доказва в практиката, а не само на думи и не само в телевизионните студия.   

 

Какви са основните причини (не)коалицията да се разпадне? Само не случващата се вече около десетилетие реформа в съдебната система, службите и регулаторите или има и друга основна причина?

Всичко заедно. Причината е много проста – партията, управлявала през последните 12 години започна да губи позиции, а техните „опоненти“ поискаха да разширят властта си. В един момент ГЕРБ очевидно решиха, че изборите са по-добрият вариант за тяхи имат големи шансове да се върнат отново на власт. Присъствието на която и да е друга партия в едно бъдещо ротационно правителство би могло да им попречи и за съжаление „Продължаваме промяната“ и техните партньори въобще не разбраха целта на цялата игра… Да, всъщност „игра“ може би е най-точната дума за всичко това, което се случваше в България през последната една година.

 

Според вас задава ли се нова поредица от парламентарни избори?

Да, моята прогноза е, че следващите няколко години в България ще има поредица от избори и това сериозно ще разклати доверието на инвеститорите и не съм убеден, че ще има международна компанията, която ще си помисли дори дали да започне бизнес в страната ни.   

 

Има ли изгледи в скоро време да се появи нова политическа сила на сцената, която да предизвика ръст на избирателната активност, както това се случи през 2001 г.?

Със сигурност има нужда от нова политическа сила, от хора с визия, с харизма, с международен опит и к прагматични решения. Светът сега, през 2024 година, няма нищо общо със света само преди десетина години и ако ние си останем със същите политици, със същите послания, със същите разбирания как се прави политика, то България ще изостава доста чувствително от развитието си.

 

Наскоро написахте, че трябва да използваме изборните бюра и социалните медии както трябва. Какво конкретно имате предвид?

Ами естествено, че изборните бюра са мястото, в което се решава кой да ни управлява. Точно те трябва да бъдат използвани, ца да може най-добрите, най-честните и най-добрите професионалисти да поемат властта. А от друга страна социалните медии са местата, където ние ще видим кои са точно тези хора. Изборни кампании от типа на фолк певица пее на площада, за да спечели сърцата на хората за една или друга партия отдавна са вече в историята. За съжаление не мога да посоча политик, който да използва социалните медии интелигентно и професионално, за да може да спечели привърженици, за ги убеди не само в идеите си, но и че те са необходими и приложими… Всъщност идеи има кой ли не, не само в България, а и по света. Но за да успееш в политиката е задължително да намериш съмишленици и хора, които да приемат тези идеи като свои. За това социалните медии са безценни..  

 

Като ПР експерт как ще коментирате непрекъснатите изяви на политиците? Успяват ли те да изпращат към народа разбираеми послания или си остават на плоскостта на популизма и на селските тарикатлъци?

Политиката, отново – не само в България – отдавна се е превърнала в „професия“, кавичките не са случайни, в която попадат хора, които не са способни на нищо друго. Казвам това с болка и съжаление. Отвсякъде, главно от телевизионни студия и социални медии се сипят едни и същи клишета от скучни и на моменти дори неприятни хора, които са поставени в една комична ситуация от филми на абсурда. Наблюдавах внимателно т. нар. церемония в петък по представянето на проекта за ново правителство… Е, това ако не е комедия! Бледи хора с треперещи гласове представят идеите си за други хора, срещу които говорят трети хора, които пък са мразени от други… И тук става въпрос за бъдещето на България.  Но нека да ви кажа – проблемът далеч не е в тези хора, истинският проблем е в политическата система, която отдавна не работи. Наистина целият свят се промени, имаме нови медии, нови начини на комуникация, на правене на бизнес… но системата за контрол над политиците, над техните действия или бездействие се остава една и съща – веднъж на четири години в изборните бюра. И накрая – представянето на т.нар. ПР консултанти на политическите партии и лидери в тези месеци е направо трагично, искрено съжалявам тези хора, които си мислят, че правят нещо интелигентно, креативно и полезно… Ама това не е само в България, политическият маркетинг и в световна криза, защото самите политики са в такава. Те са непродаваеми и невъзможни за реализация.

 

Коя от партиите в парламента успява най-добре да пропагандира идеите си?

Според мен няма такава. Избирателите са апатични и видели какво ли не – и леви, и десни, и либерали, и консерватори… Естествено и всички да искаме по-добър живот, но хилядите примери на неговото постигане с възможно най-малко труд, безнаказаните „герои“, които свободно и гордо обикалят улиците с мощните си скъпи коли, отново хилядите публикации за това кой как взел нещо незаконно без никакви последствия,  силно демотивират избирателите и те просто не вярват на идеи. Нито пък на обещания. Нямам идея дали не е време да помислим за абсурдната идея наистина външен независим експерт да дойде и да управлява България, но неудобството е, че пак ще трябва да се съобразява с остарялата политическа система, и най-важното  - да работят със същите хора. Знам, че това е утопия, по-скоро си служа с метафори. Не приемайте тези мои думи едва ли не като описание на безизходица, просто светът се променя, става по-прозрачен, с това и по-етичен и тези, които са свикнали да живеят от сделки „под масата“ или със съмнителни истории просто искат за последно да вземат от него, каквото могат.    

 

Големите медии успяват ли да представят политическите баталии безпристрастно?

Вече няма безпристрастни медии, освен социалните, в които можем да видим всички възможни мнения, а също така да напишем и своето. В комерсиален свят, в която традиционните медиите, поради фактът че социалните вече ги засенчват, намаляват своето влияние и зависят все повече то рекламодатели и спонсори, няма никакъв шанс да има безпристрастни или независими медии. И смятам, че това си е в реда на нещата, отново – светът се променя. Но този факт изисква далеч по-голямо внимание от нас, за да можем от няколко източника да формираме свое мнение и така да взимаме решенията си за кого да гласуваме по възможно най-убедения нначин.

 

В последните години бизнесът у нас се оплаква от липса на кадри. Това само на невисокото заплащане и на миграцията към по-богатите страни ли се дължи?

Причините са много – ново поколение, едни твърде „лесни“ и без сериозни битки двайсетина години, които възпитаха млади хора без инстинкти за битки и за успех, желанието на хората в България да „станат богати бързо, ама ако може до обяд“ (по Сашо Морфов)… Разликите в стандарта на живот са естествено големи между западните страни и България, но те бяха дори още по-големи през 90-те години, когато пазарът на труда беше доста по-конкурентен. Но… така или иначе в България има страшно много прекрасни млади хора и бих казал недостатъчно кадърни мениджъри, които да ги издирят, да ги вдъхновят и да направят толкова печеливш бизнес, че служителите им да са доволни.

 

Както са тръгнали нещата, според вас, дали на българите ще се наложи да изчакат онези 40 години лутане в пустинята на Мойсей, за да станем нормална европейска държава?

О, не! Ние и сега сме си нормална европейска държава! Не виждам чак толкова много нередни неща в развитието на България сравнено с която и да е друга държава по-света. Наистина, очакванията са ни много по-големи, но и това, което беше постигнато през тези 33 години не е никак малко. И отново – очакваме, искаме доста повече, искаме честен и почтен прозрачен бизнес, искаме добро отношения между хората, искаме спокоен и добър живот. Няма кой друг да ни го направи освен ние.