Прилича на професор, който знае много и вероятно е вече пенсиониран. А той е точно такъв. Никога с нищо не парадира, не се намесва в разговори, говори бавно, малко повече научно, но доста разбираемо. Усмихва се винаги и без да знаеш, че наистина е направил нещо подсъзнателно, но гениално, разбираш, че този човек е наистина важен. 

Всъщност Скот Фолмън е човек, който вече над 20 години има тясно отношение дълбоки проучвания в областта на изкуствения интелект и дори само с това е много тясно свързан със света на комуникациите. Още повече, че точно сега

изкуственият интелект ги променя неузнаваемо

и завинаги.

Пием заедно чай със сладки в легендарния Конгресен център в Давос, след малко Скот от сцената ще говори за това, за което целият свят говори от години, аз ще модерирам сесията, но неочаквано разговорът минава в интересни спомени.   

Помня датата и часа с математическа точност, защото имам копие от това съобщение. Беше 11.44 часа на 19 септември 1982 година и едва в началото, ама съвсем в началото на първите компютри,  в които нямаше памет и от екрана много малко хора освен нас, математиците,  можеха да разберат кой какво е искал да каже. Помните вероятно –

екраните бяха едни сиви, а знаците по тях зеленикави.

Работих тогава, както и досега в университета в Карнеги Мелън и след един дълъг спор кой какво е искал да каже в едно съобщение и как можем да разберем дали е сериозен или се шегува, изпратих мейл до моя екип с простичко предложение. А то беше – за да сме наясно, хайде да маркираме съобщенията, в които има елемент на шега със знака  -:), a когато от нещо не сме доволни да слагаме скобата наобратно…

Нямал и идея, че след години, вече повече от 40, този знак всъщност ще стане

обединителен за света,

всички ще го наричат smiley и доста често ще го използват в своите съобщения без дори да има и една дума в тях. Разбира се, с годините smiley премина през хиляди разновидности и няма държава, в която някой да не е измислил свой местен вариант, да не го е трансформирал във всички възможни настроения, като най-популярен след усмивката е вдигнатият за съгласие пръст.

През 2021 година неочаквано за него голяма американска компания за организиране на търгове му предлага да продаде оригиналното съобщение под формата на NFT и

цената му достига над 100 000 долара

след данъци и такси, които Скот и съпругата му без колебание веднага даряват част от тях на различни организации.

Като сума не е беше никак лошо само за няколко минути работа, на за мен далеч по-важно бе, че в крайна сметка този емотикон (дори тогава, през 1982 година тази дума още не съществуваше) наистина промени света и сега буквално милиарди само с един знак могат зда кажат доста повече от – например – хиляда думи.

Харесва Източна Европа и хората там, защото ги смята за

свежи и необременени от силната конкуренция

в развитите държави, а намира природата за уникална. “Бих искал да идвам по-често в тази част на света, пък дори и заради това да виждам хората, как изполват моето хрумване пред повече от 40 години”.

Говорим дълго за всичко модерно и как комуникациите превземат света и естествено “акостираме” до любимата му тема – изкуственият интелект.

На крие опасенията си,

от една страна етиката в комуникациите е поставена на карта и под дълбоко съмнение, от друга – множество невярна информация може за секунди представяна като истинска само защото е генерирана от различни софтуери, които няма как да знаят нейният произход.

И когато му се обаждам в началото на 2024 година, за да му честитя, а и да го питам какво ново край него, някак си логично ми споделя следващият си проект.

,,Макс, знаеш все пак, че съм далеч от PR бизнеса, но лесно мога да предположа какво ще се случи –

милиони фалшификати ще наводнят света

 и ние, хората ще бъдем безсилни да контролираме една супер сила, която може да отведе планетата ни кой на къде."

Според Скот една от възможностите това да се избегне е създаването на почти невидимо означение на фотографиите, което да гарантира тяхната оригиналност, нещо като воден знак, така че да сме сигурни, че изкуственият интелект не е работил върху изображението.

Питам го дали би работил върху такъв проект, а той само се усмихмва загадъчно и ми казва: “А може би вече работя точно върху това…”.

Не се и съмнявам, че на следващата ни среща ще ми представи вече готовото решение.

Дано е скоро. И решението и срещата.

 

На снимката: Максим Бехар и Скот Фолмън, Давос 2019 година