Схващането за PR агенциите като за редакционни екипи в епохата на революцията на социалните медии е още по-вярно, имайки предвид, че традиционните медии вече не са просто застрашен вид, а са направо изчезващ. В далечната 1999 г. в едно интервю с българския експерт по онлайн медии Жюстин Томс заявих, че печатните вестници ще са си отишли докъм 2025 г. Последва цунами от възмущение от страна на множество журналисти от пресата. Поне стотина мои приятели и бивши колеги ми се обадиха или ми писаха разгневени. 

— Макс, тръгваш срещу поминъка си — започнал си в пресата, с печатарската преса и вестникарското мастило! — недоволстваха те.

 — Не се излагайте, нима сте слепи и не виждате бъдещето! — отговарях им, настоявайки на прогнозата си. 

Това беше през 1999 г., преди 20 години. Доста PR революция 101 27 отдавна предстоящото изчезване на пресата беше ясно и много хора го бяха предсказали още тогава, така че това не е нещо, за което ще си приписвам заслуги. Но смятам, че времето доказа — бил съм прав. Защо? На първо място, защото понятието „вестник“ (newspaper на английски) вече всъщност не съществува, защото първата част „вест“ (news) я няма в него. Останала е само хартията (paper). Някои специалисти в сферата на PR-а твърде бавно схващаха мащаба на промяната на парадигмата, която революцията на социалните медии донесе в нашата индустрия. А мнозина от тези, които все пак успяха да я разберат, бяха прекалено бавни, за да вървят в крачка с нея. Мнозина от колегите ни от традиционните медии обаче се оказаха още по-бавни. Често пъти изостават отчайващо много. Един случай, демонстриращ техния начин на мислене, бе срещата на Международния пресинститут в Братислава, Словакия, през 2010 г. Присъстваха около 200 души, предимно журналисти, репортери, редактори и издатели от старата школа, идващи от цял свят. Имаше най-вече представители на печатните медии и всички бяха посрещнати от тогавашния министър-председател на Словакия Ивета Радичова с думите, че вестниците никога няма да умрат. Най-убедителните аргументи на другите говорители за това бяха: 

— Харесва ми да докосвам хартията на вестника, да усещам мириса ѝ.

Това няма как да стане с онлайн медиите! Има хиляди подобни истории с репортери, журналисти, издатели, редактори — чисто и просто старомодни читатели, които отчаяно „стискат“ старите, традиционни медии и най-вече пресата. Под „преса“ нямам предвид само вестниците, но и самата печатна преса. Както изтъквам по-нататък в тази книга, съдбата на печатните книги ще бъде същата като съдбата на печатните вестници — просто ще отнеме известно време да станат изцяло дигитални. Големият проблем с вестниците не е свързан с миризмата, допира, докосването или други усещания — или пък с тяхното отсъствие. Ако някой има фетиш към вестници, той би могъл лесно да държи няколко броя на нощното си шкафче. Или пък, когато пресата действително изчезне напълно, да поръча да отпечатат няколко броя специално за него, така че да може да си ги мирише, докосва и усеща, когато пожелае. Големият проблем с вестниците е, че вече няма кой да ги финансира. Никой не може да ги издържа и да покрива разходите им в новата среда на обществени комуникации, революционизирани от онлайн медиите и още повече от социалните медии. Това не означава, че пресата беше или е лоша журналистика. 

Става въпрос за финанси.

От много дълго време вестниците не могат да се издържат само чрез приходите от продажбите си. Другата причина за отмирането на пресата, както вече споменах, е фактът, че „вестите“ вече ги няма в това, което се наричаше „ВЕСТ-ник“. Трудно е да се проумее защо някои хора все още си купуват печатни вестници. Може би имам някакво професионално заболяване, но на мен ми е изключително трудно да чета истински вестници. Същото е и с печатните книги. И тях не мога да ги чета. В момента, в който сваля същите книги на своя Kindle, четенето става изключително бързо и приятно за мен.

Печатните книги са красиви, те са нещо приятно за гледане в домашната библиотека, но и те са обречени на изчезване.

 Чиста лудост е някой да влачи куфар, пълен с книги, за лятната си почивка на море или пък по време на командировка, вместо да ги чете на Kindle в задния си джоб, на който може да свали поне 2000 книги. Да не говорим, че функцията, която най-често използвам на Kindle, е да избирам цитати и да ги записвам в бележките си. Така, когато се сетя за някоя книга, която съм чел, просто отивам при подбраните от мен цитати. Въпреки че електронните устройства и софтуерът отдавна бият печатните копия, в някои случаи смятам, че е по-добре да се мине без тях. Сигурно съм един от малцината бизнес презентатори, който никога не използва PowerPoint, Prezi или други програми за презентации по време на речи, лекции и т.н. Никога не използвам визуални материали. Може и да греша, но никой не ми го е казвал досега. Познавам още един човек, който използва същия подход, и аз без съмнение го копирах от него. Това е моят добър стар приятел, учител и ментор Пол Холмс, главният изпълнителен директор и основател на The Holmes Report.

Само при един-единствен случай съм използвал PowerPoint за презентация. 

Това беше по време на форума „Комуникацията на върха“ (Communication on Top) в Давос. „Разказах“ презентацията си, показах слайдовете с всички графики, схеми и кратки видеа и щом седнах на мястото си, си помислих: 

— Боже, как е възможно да съм такъв идиот! Тук седят интелигентни хора от цял свят, а аз им показвам скучни слайдове, вместо да им говоря интересни неща! 

Когато човек показва презентационни слайдове, той несъзнателно започва да произнася това, което е написано на тях. 

— Няма начин, повече никога няма да направя подобно нещо! — казах си. 

Пол Холмс беше водещият лектор на същия форум. Наскоро обядвах с него в Казабланка и му казах:

 — Знаеш ли, че ми светна една лампа, когато те слушах на форума в Давос тогава.

Помислих си: „Боже, този човек говори толкова свободно, все едно говори на студенти или с някого на улицата, докато ние изтезавахме себе си и останалите със слайдове и дълги презентации!“. 

Той отговори: — Макс, и на мен ми направи впечатление, че оттогава никога не съм те виждал с презентация на PowerPoint. 

— Защото взех пример от теб — отвърнах. 

— О, много се радвам, защото и на мен ми се случи същото нещо. Веднъж използвах PowerPoint, след което се срамувах от това — сподели той.

 Явно всеки има по един такъв случай. Важното е да го разбере навреме. Когато се подготвям да изнеса реч, винаги прибягвам до връзката между ръката и мозъка. Водя си бележки на хартия, около половин страница, и след като веднъж са преминали през ръката и химикалката ми, се получава по-добра връзка с паметта. След като си нахвърлям бележките, после дори не поглеждам хартията — просто вече съм наясно с последователността на аргументите си. Използвам флипчартове, за да илюстрирам идеите си, но те също са свързани с писането на ръка. Често в тези флипчартове идеите ти идват в момента, вместо да ги имаш подготвени предварително, както би било в презентационните слайдове. Въпреки че хиляди хора отдавна осъзнават, че вестниците ще изчезнат, никой не си беше представял определени смущаващи развития в новите медии и по-специално в социалните медии. Това положение до някаква степен прилича на падането на комунизма. През 1989 г. всички ликувахме, ликуваше и целият свят. В Източна Европа не знаехме нищо за демокрацията и за начина, по който нещата би трябвало да отидат по местата си в едно свободно общество — в културен и ментален план.

 Мислехме, че е дошла великата свобода и ще можем да правим каквото си пожелаем.

 Нещата обаче се оказаха много по-сложни. По същия начин, когато вестниците започнаха да отмират, а социалните медии да господстват, не си бяхме представяли риска от фалшивите новини. Не мислехме, че когато медиите се намират свободно в ръцете на милиарди хора, те ще правят с тях каквото им скимне. Не подозирахме, че профили в социални медии могат да бъдат похищавани, както и че ще се появят фалшиви личности и идентичности. Нямахме представа, че ще има фалшиви профили, самозванци, ботове и други злонамерени лица, чиято единствена цел ще бъде да извършат някаква политическа или бизнес манипулация, да обслужат нечии интереси, така че да унищожат една компания или да подсилят друга, която няма нужните постижения и резултати.

 

Може да намерите ,,Световната PR революция" тук 

Книгата е налична и на английски в Amazon.com