Хост (Мария Константинова): Под тежестта на своите думи партньорите в управлението са готови да сложат край на т.нар. сглобка. Думите, изречени от единия партньор обидиха другия и той поиска прошка.

Хост (Виктор Дремсизов): Време за помирение няма. Поредният ултиматум от ГЕРБ/СДС към ПП/ДБ изтича днес. За силата и тежестта на думите и за всичко това дали е с цел реклама и привличане на нови избиратели, отговорите търсим сега с нашите гости, езиковедите доц. Владислав Миланов, доц. Диляна Денчева и PR експерта Максим Бехар. Здравейте и на трима Ви.

Максим Бехар: Добро утро!

Мария: Как оценявате в последните дни комуникацията между политиците от всичко, което чухме досега?

Максим: Не бих очаквал нищо различно.

Мария: Защо?

Максим: …. И не виждам голяма драма в това, което се случва, макар, че ние много го изживяваме. Неделни пресконференции късно вечерта,голяма част от хората са вече на 2 3 ракии, изведнъж включват телевизора и таблети, лаптопи.. и виждат някакви хора, които говорят неразбираемо. Вижте, ние сме млада демокрация в крайна сметка. Въпреки, че вече 30 години минаха. Не сме свикнали на неща, които в Италия, Испания, Португалия и всички южно-европейски държави са го изживявали от години. И сега всеки се опитва да си намери своето място. Лично аз смятам, че днес няма да има изтичане на крайния срок и той пак ще бъде продължен. Нека да видим какво ще се случи. Дори не виждам чак толкова голямо нарушение, тук колегите са по-големи специалисти от мен в тази насока, на добрия тон. Защото ние последните години какво ли не чухме. И сега, че някой нещо е казал, според мен трябва да се преспи. Единствено съм притеснен от това, че един изключително, според мен, качествен политик, като Мария Габриел може да бъде пожертван и не искам това да се случи. Защото тя има опит, през последните няколко месеца придоби още по-голям опит.

 

Мария: Тези тежки думи, г-н Бехар, бяха насочени основно към Мария Габриел. Тя беше наречена ,,най-новото и най-красивото лице на мафията в България“…

Максим: Ами… да. Нова лице е и е красиво лице. Сега някой си е изпуснал нервите, ще го преспим и продължаваме напред.

Мария: Приляга ли им това на политиците, по този начин да се държат?

Максим: Вижте, в едно семейство понякога хората в едно легло прекарват нощите си и не могат да се разберат и си разменят думи накриво. Това не би трябвало да е голяма драма. Според мен трябва да се гледа напред и да се опитаме да си построим къщичката така, че да може първо хората в България, окей, разбира се, те трябва да бъдат спокойни и да си работят, но и да имаме добър имидж извън България, за да може да идват все повече инвестиции, тъй като това ни е много важно. И това, че някой казал нещо…. Чухме много по-тежки думи през последните години без никой да се обиди от тях.

Виктор: Г-н Бехар, знаят ли как да се изразяват по-точно политиците така, че и ние всички да ги разберем, защото, като споменахте и Вие тези пресконференции, които бяха една след друга, тогава ние журналистите се опитахме да ги накараме политиците да ни преведат, какво всъщност казаха.

Максим: Аз не съм много сигурен, че политиците въобще се интересуват дали ние ги разбираме или не. Те си говорят чрез телевизионните студиа или чрез пресконференциите и на практика, когато ГЕРБ направи пресконференция тя отправя послание към, да кажем в случая Продължаваме Промяната и обратното. Знаете ли, според мен ситуацията е по-простичка от много научни обяснения. Аз… понеже сега след толкова много университети, правя докторантура в Софийски университет и виждам, че всъщност академичния поглед е много полезен и много аналитичен, обаче, доста често, като че ли го усложнява малко повече прагматичната ситуация или това, което се случва. Струва ми се, че ГЕРБ не искат да загубят властта и не знаят как да го направят, а ПП искат да си запазят властта и знаят как да го направят. И се опитват да играят и в целия този миш-маш, всъщност, и двете страни не знаят каква лексика да използват и какви фрази. И всеки си носи от вкъщи някаква фразеология, която си има. Или пък такава от компании и се опитват да сведат разговора до едно малко по- , да кажем, разбираемо равнище, но те слизат доста по-надолу. Отново, не виждам голяма драма. Да, драма е, защото в България се случва за първи път. Никога не е имало такава размяна на епитети, на такава категоризация, толкова обидени хора. Ами то, ако ние се обиждаме от това нещо, то София трябва да е пълна с обидени хора.

Виктор: Той това каза и акад. Денков вчера : ,, И мен са ме обиждали много, но нито веднъж не поисках прошка „ , но г-н Бехар, вчера това, което ми направи впечатление е, че двете формации не си говориха, а си пращаха едни имейли, които завършваха с едни думи: ,, Вие сте на ход“ и сега Вие сте на ход в комуникацията. Какво ни казва това? Че ние няма да си говорим, ще си пишем имейли. По-лесно е да пишем, отколкото да говорим.

Максим: И двете страни ги държи една единствена причина все още да не се разведат, така да се каже и това е страха от Президента. И това е единственото притеснение. Даже не чак толкова изборите, защото окей, ще отидат на избори и някой ще вземе 3 процента повече, друг 5 %по-малко….

Мария: А страха от президента защо?

Максим: Защото президента ще направи служебно правителство…

Мария: Там обаче ще му е по-труден избора на премиер.

Максим: Да, една идея ще му е по-труден, обаче пак той ще има думата. Последната дума. Не се знае тези служебни правителства колко време ще изкарат. Може да бъдат 4, 5 и конституцията го казва това нещо. Няма ограничения. И това е единствения страх, България да не се върне пак във време, в което не се знае кой пие, кой плаща в политиката. По принцип аз смятам, че служебните правителства са изключително вредна институция и няма никакъв смисъл от тях. Можеше правителството на Денков-Габриел да продължи да си управлява докато, дори и да направим следващи избори, и това е … Просто едните не знаят как да си запазят позициите, а другите знаят как да си отстояват своите без да завземат нови. Някак, чисто стратегически, така мисля.

Виктор: Г-н Бехар, къде идва мястото на институциите и така да кажем уважението към институциите? Видяхме в понеделник и в сряда и във вторник, общо взето, че Мария Габриел закъсня два пъти с 15 минути. Освен това, тя отиде и каза на президента: ,, Ето, аз съм готова със състав на кабинета“ и после разбираме, че не е готова, защото половината от кабинета казва: ,, Ние си подаваме отвод и не искаме да сме част от това правителство“ . Има ли уважение към институциите? Това в комуникацията, какво ни говори за доверието?

Максим: Връщам се към фразеологията. Селски тарикатлък е много хубав израз и той е много приятен израз. Аз не виждам нищо странно, обидно, нетипично в него. Аз често казвам: ,, Селски вечеринки“ . И това го казвам на сериозни хора, с които говоря и те се опитват по някакъв начин нещо да ми обяснят.

Виктор: Разчупване на комуникацията ли да го приемаме?

Максим: Не, това си е такъв ,, slang“ някакъв на роден език, който не виждам причина да не се споменава. Вижте, уважение към институциите има разбира се. Защо е закъсняла Мария Габриел с 18 минути, ами има 1 милион причини. Може и президента да е закъснял, може и тя да е закъсняла, може и да не са се разбрали, може и да са се видели предварително с него. Това не е голяма драма. Изкарали сме 18, 20, 50 минути пред телевизора и сме чакали да видим някаква развръзка. Сега, много е важно, какво следва от тук нататък. Защото, окей, разменили са си различни фрази, един се обидил, друг се зарадвал. Според мен има 2 начина да се излезе от тази ситуация. Или да се намери добър посредник, интелигентен посредник, който познава и двете страни и може да им каже: ,, По-спокойно. Няма да се обиждате. Дайте да видим какво искате. Дайте да видим как ще постигнем компромис“ …

Виктор: Дилян Пеевски ли е този посредник?

Максим: Не, не ,не… трябва да е абсолютно независим човек. Човек, който умее да комуникира и има авторитет и от двете страни. И това е практика, най-нормална, във всички развити демокрации. И втория вариант, според мен, в случая нито Мария Габриел, с огромно уважение, наистина много я уважавам. Нито Бойко Борисов могат да комуникират добре и аз се чудя, защо Бойко Борисов не извади един човек в ГЕРБ, който има безспорен авторитет и е много добър комуникатор и той се казва Росен Желязков. Не го познавам лично, дори не съм говорил с него. Обаче, виждам, че стои  много добре. Като Председател на Народното Събрание имаше много добър речник, много добро отношение. И за мен е голяма изненада, защо все още не са го извадили на преден план, защото той може да бъде дори и един много добър мениджър или министър, или нещо, което по-да му приляга. Така си мисля. Иначе, отново, нямам чак толкова големи притеснения откъм езика. Нека да си говорят както си искат, важното е да се върви напред и да вършат работа.

Мария: А, г-н Бехар, това, че непрекъснато си поставят някакви ултиматуми- до 12 часа днес, до следващия ден до 12 часа, 24 часа ви даваме допълнително. Това какво ни говори? Едно непрекъснато напрежение и създаване на едни такива…

Максим: Не, селски тарикатлъци, това е абсолютно… То така се случва на село, на мегдана.

Мария: Но, това ли е политиката в България?

Максим: …,, Ако утре до 2 часа не ми върнеш парите да знаеш, че еди какво си ще стане.“ И то нищо не става утре до 2 часа. Не, не е много политически издържана ситуацията. Това е факт. Опитват се и двете страни по някакъв начин да се изнудват, за да си запазят позициите. Нека да видим какво ще се случи, но това не може да продължава твърде дълго. Да не говорим, че по конституция не може да продължава повече от, мисля, че до другия понеделник или до неделя.

Мария: Имат, след връчването на мандата, точно 7 дни. Колкото да изпълнят този мандат, но при положение, че имаме връчен състав на кабинет, предстои да видим.

Максим: Знаете ли, ако прекараме няколко часа във Facebook, основно във Facebook, но и в някоя друга социална медия, езика на политиците през тези дни ще ни се стори като разговор в едно добре възпитано британско английско семейство. Защото ние в социалните медии виждаме много по-голям хейт. Много по-невъздържан език. Много по-силни обиди. Да не говоря, че въобще нецензурни и какво ли не. И това е в следствие на новия живот и на новата среда, в която живеем. Имаме социални медии. Всеки има медия в ръцете си и всеки си мисли, че е редактор, но не е, обаче има тази медия.

Виктор: Там не представляваме институции, не сме от това високо ниво, което е Парламента или някъде другаде.

Максим: Факт. Обаче много хора представляват големи бизнеси, представляват също институции и също така представляват себе си. И в един момент ние виждаме такива простотии, че наистина това, което сега, сред политиците се разменя, може би е така, някаква бледа сянка от следствие на всичко, целия този език който…

Мария: Г-н Бехар, кажете само, как може да се възвърне приемствеността между политиците, защото сега чуваме едните казват: ,,ние не искаме Мария Габриел за премиер.“ Другите казват: ,, оттеглете Асен Василев“

Максим: Това си е тяхна семейна драма. Аз си мисля, че би трябвало да се направи компромис, ама това е мой поглед. Да се направи компромис, защото и двамата са много качествени хора. Познавам ги лично. И Мария Габриел и Асен Василев са много качествени хора. Изпуснали са си нервите или пък в следствие на техните партийни решения, кой знае какво се случва в главите им. На толкова много хора, които се занимават с политика, което, в днешно време, не е най-здравословното занимание за един човек. И струва ми се, че трябва просто да си кажат: ,, Окей, давай да вървим напред. „ И това е единствено разумното решение.

Виктор: Да използваме хубавите български думи за финал ,,сватба или развод“ ще видим?

Максим: По-добре е съвместно щастливо съжителство.

Виктор: На семейни начела да живеят. Повече уважение към езика. Чудесен финал. Благодаря Ви за това гостуване.

 

Може да гледате цялото интервю тук.