В желанието ни да се опитаме да подобрим комуникационната среда между работодател и кандидат, ви попитахме в поредната ни анкета за предизвикателствата на работното ни място:

На колко години започнахте първата си работа?

- 52% от отговорилите в анкетата, споделят че са започнали първа работа между 14 и 18 годишна възраст
- 44% са започнали първите си работни ангажименти в студентска възраст между 19-24 годишна възраст
- Едва 4% попадат в графата 25-30 годишна възраст

За да коментираме темата и резултатите от анкетата, от WorkTalent.com се обърнахме за експертно мнение към Максим Бехар, световно признат PR експерт, създател и управител на една от най-успешните комуникационни компании в България M3 Communications Group, Inc, станал през 2017 година първият източноевропеец, вписан в Световната PR Зала на славата в Лондон.

- Г-н Бехар, 52% от отговорилите в анкетата, споделят че са започнали първа работа между 14 и 18 годишна възраст. Какво е предимството според Вас, един човек да започне работа максимално рано?

- Самият аз започнах първата си работа на не навършени 14 години и оттогава не съм спирал. Затова мога да говоря само за предимства. Особено в днешно време, когато на 14 години знаеш повече отколкото ние сме знаели на 34, например. Сега млад човек да не работи веднага щом завърши гимназия според мен е немислимо да смята, че може да успее в каквото и да е. И тук не става въпрос само за трудови навици или за отношение към труда и успеха, до голяма степен те се създават главно в семейството. По скоро това, което вече знаеш от социалните медии ако го видиш как става на практика може да запълни "картината" и да направи едно усещане, от което животът става смислен и добър. И отново - колкото по-рано, толкова по-добре.

- 44% са започнали първите си работни ангажименти в студентска възраст между 19-24 годишна възраст. Трябва ли един студент да работи през време на следването си или е по-добре да се отдаде единствено и само на процеса на трупане на знания?

- Категорично смятам, че трябва да работи от първия се ден на следването, ако не и от преди това. Бях студент в чужбина и се борих с един не чак толкова лесен език, на който трябваше да взимам доста сложни изпити по маркетинг и мениджмънт. От първия си ден работих в една местна редакция на списание, пишех кореспонденции за български всекидневник, а през уикенда метях улици. И така - четири години. Естествено, че бяха добре дошли, но не парите бяха мотивацията ми за това, или по-точно - не само те. Не подценявам образованието, но ако сега то се движи с 20 километра в час в своето развитие, то реалният бизнес се движи поне със сто километра. Естествено, това е метафора, но тя изразява доста точно все по-увеличаващата се пропаст между теорията от университетите и практиката от бизнеса. Отново - не мога да си представя, че млад човек може да навлезе бързо и успешно в бизнеса ако не работи от първия ден на следването си.

- Едва 4% попадат в графата 25-30 годишна възраст. Можем ли да направим генерален извод, че в България хората масово започват първа работа преди навършване на 25 години? С оглед обаче на икономическата обстановка в страната, това е резултат от разбирането им, че това е по-успешният път за кариерно развитие или чиста необходимост да се издържат финансово от рано?

- Според мен мнозинството от хората не само в България започват работа далеч преди 25 годишна възраст. Като че ли все пак у нас това се изразява доста по-силно, западните демокрации са по-уредени, бъдещето на един млад човек е относително по-лесно предвидимо и пазарите работят добре. В България обаче с по-малко усилия можеш да постигнеш много повече, но наистина трябва да започнеш достатъчно рано, за да придобиеш доста конкурентни качества. Важен е и фактът, че един млад човек в България често има доста по-голяма нужда от средства, сравнено с негови връстници в развитите пазари.

- Нека разгледаме картината от друга гледна точка. В кои години се формират предпочитанията ни за сфера, в която искаме да се развиваме? Кога според Вас един юноша е готов по темата и е в състояние да вземе максимално ясно и отчетливо решение за посоката? Трябва ли да се месят родителите в този процес?

- Човек просто трябва да опитва. Това е като с хубавата храна, на един се харесва, но на друг - не. Няма как обаче да знаеш преди да опиташ. Все повече интересите на младите хора се формират или от социалните медии, или от техните приятели или среда. Моите наблюдения са, че родителите рядко имат нещо общо с бъдещата професия на децата си, та децата им сега са доста по-информирани от тях. Поне в моя бизнес млад човек доста рядко сменя професията си, комуникациите са занимание, което е креативно и динамично и попаднеш ли в него често е за цял живот.

- Добра идея ли е да продължим по стъпките на професионалното поле на развитие на родителите ни? Или е хубаво да очертаем наш собствен път, който кореспондира повече с нашите очаквания, умения и разбирания?

- Много е лично и много е индивидуално. Има професии които като че ли по дефиниция трябва да бъдат продължени от следващото поколение - адвокати лекари и много други. Обаче сега светът е много по-шарен от преди дори десетина години и изборът е много, много по-голям. Лично аз имах силната мотивация да изляза от сянката на моя баща, който управляваше вероятно най-успешното предприятие в България тогава - Балканкар и когато след завършването си бях разпределен по задължение да работя точно там, направих всичко възможно да избягам от тази професия и наистина една от причините беше огромното ми желание да бъде независим и да се развивам по своя си път.

- Повечето хора твърдят, че първите ни работни ангажименти и първата ни сериозна работа са основополагащи за изграждането на нашата работна дисциплина. Съгласен ли сте с това твърдение?

- Не, естествено. В днешно време т. нар. дисциплина се управлява единствено и само от това дали ти е интересно в професията. Животът вече е толкова цветен и привлекателен, а възможностите са толкова много, че сама по себе си дисциплината не води до нищо. Можеш да бъдеш най-дисциплинираният служител и в същото време нищо полезно да не излиза от "дисциплинирания" ти престой на работа. По-скоро в това отношение бих разчитал на възпитанието в семейната среда и акцентирам на други качества, по-важни от дисциплината като например честност и лоялност...

- Ще завършим днешното ни изключително интересно и съдържателно интервю с въпроса - какъв е Вашият съвет към младите хора в страната? С оглед на постоянно променящият се технологичен свят и самият пазар на труда, ако трябва днес да вземем решение къде, какво и как да учим, къде да се развиваме и какви решения да вземем, какво да направим?

- То е много лесно и просто - човек трябва да е щастлив с това, което прави. Не казвам че то трябва да е лесно, сега вече лесни неща няма, никога повече няма и да има. Ще има един милион трудности, проблеми, успехи и провали, радости и разочарования, но ако на края на деня, седмицата или месеца теглиш "чертата" и видиш, че си щастлив, то тогава това е твоята професия. Никога не я изоставай и всеки ден гледай да научиш нещо ново. Или още по-нагледно - карате велосипед, при всяко спиране без съмнение ще паднете. Ето защо - никога не спирайте.

Интервюто е публикувано в dir.bg