Текст Максим Бехар

В София едва напълни специално построена малка зала с интересни макети, но в нюйоркската Медисън Скуер Гардън месеци преди неговите концерти билетите свършват, а по площадите в Тел Авив събира зрители повече от най-големите протести срещу правителството напоследък в Израел…

Ако срещнете Идан Райхел в софийски мол (разхождахме се с него и там) ще го помислите за обикновен турист някъде от Близкия изток, дошъл да си купи нови маратонки, защото старите му вече са скъсани. Но само

ако размените десетина думи,

всъщност ще усетите огромната интелектуална вълна, която тръгва от него с огромна скорост, защото всяка негова дума е изстрел в точната цел, а всяка негова минута мълчание е въздишка, за да осъзнаеш казаното… Докато си говорите, естествено.

На сцената обаче е друго.

Там са думи, съчетани с акорди, с усмивки и невероятни послания, които те карат дълго през нощта да не можеш да заспиш докато ги осмислиш. Само е единствено на един език  - родният му иврит.  Всъщност Идан не е певец, вероятно не е и артист, той е просто вселена, която всеки ден излъчва послания, разбираеми от всеки по света без значение на религия, националност или идеологии.

Стоим в едно кътче на филмовия център „Ню Бояна“, току що съм го убедил да отправи

радио послание на български език,

към тези които каним на концерта му след няколко дни точно тук, и докато отпиваме от кафето си го питам как се оправя с толкова много хора на сцената, почти всеки от различна националност.

-          Хавер, (приятел – от иврит) ами това е цялата концепция на изкуството, което правя. Те се  учат от мен, и аз се уча от тях. Моят иракски барабанист не ми е колега, той е моя приятел и в това е тайната на огромния успех на групата ми, в която има вече около 120 души. Нали си представяш – 120 души на сцена как правят пълен синхрон. Същото е и за нашата етиопска певица, за другите ми колеги от различни националности… Просто свирим  и пеем като приятели и имаме само една цел, да го правим професионално и да показваме на света, че много неща могат да се постигнат ако сме обединени.

Идан гледа винаги в очите докато говори и когато го питам дали няма противници в Израел, че пее заедно с палестинци например, той лекичко се подсмихва и допълва: „Ами нали точно това ти казвам, моето изкуство всъщност отправя

послания срещу расизма, срещу различията

и омразата между хората, щом ние можем, тогава всички могат… Мога да пея с всеки един добър човек на света, който си пасва на моя стил“.

А когато го  питам какъв всъщност е стилът му, отговорът е – ами нещо средно между Близкия Изток, Африка и Латинска Америка взети заедно, добре разбъркани и подредени в мелодия, усещане и текст.

Твърди, че има три неща, които обединяват хората от невероятната му група – всеки един от тях е страхотен соло музикант, всички умеят да са заедно на сцената и да се допълват и… най-важното според него – всички са просто добри хора. Говори кратко, ясно, бавно и замислено, точно така пее и на сцената и

докато го питам нещо за живота му,

забелязва пианото в ъгъла на голямото старомодно фоайе извън студиото, сяда зад него и едва докосвайки клавишите започва да пее  “Mon Amour”, негова емблематична песен, в чийто клип пеят хора от десетки националности.

-          Е, това искам да ти кажа - усмихва се непринудено Идал. Обичам този живот, обичам всички хора. Твърде често не знам в кой град съм, не знам колко е часа, или дори кой ден е днес, в главата ми е само музика, която обединява, искам да покажа, че когато сме заедно и сме добри наистина можем да преобърнем света, да спрем войните и да имаме един съвсем друг живот.

Само преди няколко години Ина Райхел стартира проекта си Shevet Achin Veachayot (Племе от братя и сестри), с който искаше да обедини страната си разтърсвана от поредица от избори, протести и дълбоко вътрешно разделение. Част от него бе и песента със същото име изпята от десетки израелци от целия свят, точно както преди много, много години

Майкъл Джаксън и Лайнъл Ричи изпряха

„Ние сме светът“… Песента наистина стана вдъхновение за милиони по целия свят, визираше разбира се сънародниците на Идан по света, но като че в нея имаше послание за всички народи, религии и начини на живот.

… Трябва да правим още една поредица от записи в студиото, за да промотираме предстоящия му концерт в София, затова допиваме бързо кафето, зарязваме пианото на средата на песента и докато вървим по безкрайните коридори го спирам с въпрос защо всъщност

пее единствено и само на иврит.

Нали ако опита поне английският език така песните му ще достигат до стотици милиони… Пак се усмихва, приятелски премята ръка през рамото ми, спира, за да ме погледне добре и казва “За мен иврита е най-мелодичният език на света… А пък до разбирането, тя музиката ми е такава, че няма нужда да знаеш езика, с нея влизам директно в душите на моите слушатели и те ме разбират прекрасно.“

Беше абсолютно прав, макар и бутиков, концертът му в София премина така, че всички пееха песните му на езика, който не познаваха, но ги знаеха наистина наизуст и в очите им имаше това, което Идан желаеше най-много – желание светът да се променя към добро.

 

Текст към снимката: Максим Бехар и Идан Райхел, София, август 2016