02.03.2021

Максим Бехар коментира предстоящите парламентарни избори и настъпилите в политиката публични личности от шоубизнеса в предаването "България сутрин" по Bulgaria ON AIR с водещ Мирослав Димитров.

Водещ: Шоубизнесът се измести и в кандидатдепутатските листи. Познати лица от музикалните класации, модния подиум и телевизионните екрани намериха място в списъците на партиите за парламентарния вот. Говорим си тук в студиото с Любомир Аламанов, комуникационен експерт и Максим Бехар, PR експерт. Нямат нужда от представяне. Добро утро, господа!

Максим Бехар: Добро утро!

Любомир Аламанов: Здравейте!

Водещ: Как Ви се струва едно такова навлизане на популярни личности - музиканти, актьори, наистина хора познат от лицата, професори от последната година, които от медицински среди бяха наложени, разпознаваеми? Как Ви се струва едно такова навлизане в политиката – положително ли може да бъде, отрицателно ли може да бъде?

Максим Бехар: Тъжна новина! Както за политиката, за политическите партии, така и за самите хора, които искат да се пласират в общественото пространство по някакъв начин. Ама много тъжна новина! Първо защото те не мога да направя нищо, тези които се кандидатират. И второ, това означава, че политическите партии до такава степен са си свършили резервните скамейки, че вече отиват да търсят едва ли не, имахме случаи между другото такива - по бензиностанциите и по кръстовищата. И в общи линии попадането на случайни хора в политиката, ама много случайни хора според мене принизява институцията Народно събрание, Парламент в България, до много ниско равнище. Мога да разбера хора от шоубизнеса, хора които си нямат работа, хора които от глупост се записват в листата най-вече. Не мога да разбера лекарите. Тези, които имат свои професии, които са изключително авторитетни имена, които имат страхотни професионалисти между тях и голяма част от тях мои приятели, никога няма да ги разбера защо ще водят тази или онази листа, вместо да си правят операциите. Смятам, че всеки професионалист трябва да си знае гьола и да си бъде в него, така че да расте в професията.

Водещ: Не е ли това от друга страна комуникационно послание към електората – ""Ние, заедно с тази популярна личност, без значение в каква посока но популярно от телевизионните екрани, сме на една позиция"? Това не е ли някакъв сигнификатор? Например "Ние уважавам и изкуството", "Ние уважаваме и търсим правилни подходи в медицината"? Не е ли такъв тип комуникация всъщност едно такова припознаване на обществени лица?

Любомир Аламанов: От една страна е напълно разбираемо, че партиите търсят известните лица. Те искат в момента да изсмуча тяхната популярност и тяхната известност, така да се каже малко да прелеят рейтинг, ако може да се използва този термин. Силно се надявам, че тези популярни лица няма да бъдат използвани, защото наистина историята познава много такива лица, които влизат с огромна заявка и след това просто нищо не се е получавало. Много зависи от това дали самите партии наистина го искат. В момента здравеопазването е тема Номер 1, напълно разбираемо и тема, по която 10 години нищо не е направено. Всички виждаме как ако 10 години не се е правела реформа в здравеопазването в какво състояние са болниците, какво се случва със Здравната каса, хора умираха по стълбите на болници, да не говорим за Бърза помощ и т.н. Тоест ако по някаква случайност партиите решат да послушат тези специалисти, да им използват тяхното ноу-хау и наистина да проведат една смислена и качествена реформа, може би ще има смисъл. От там нататък това, че някакви шоумени участват, може би се върнахме в 90-те години, където беше страшен дженк да имаш няколко известни лица, за да можеш да ги изведеш като мечка на мегдана, да ги покажеш и да кажеш "Ето тука има някой много известен с мен". Партиите се опасяват с право, че хората не им вярват. И търсят допълнителен рейтинг, защото иначе положението е много лошо.

Водещ: Изказваме се обаче за такъв тип популярни личности така относително компромисно, едва ли не е това е някакво разочарование в електората. Нека да припомним, че Володимир Зеленски, президент на Украйна, актьор, който е играл президент. Малко по-назад историята познава Роналд Рейгън в Студената война, американски президент, който пак е бил актьор. Всъщност можем ли да се откажем ние заблудени, че тези хора в шоубизнеса като актьорски познати само в общественото пространство, имат допълнителни качества които ние не познаваме?

Максим Бехар: В България няма да се окажем в това състояние. Ама ние имаме президент който е военен, който също не професионален политик. Но смятам, че политиката трябва наистина да е професия, която да се владее от хора които имат какво да направят и какво да кажат. Ако някой министър, не е задължително министъра на здравеопазването да я лекар. Или да е голям корифей. Или пък депутат, който да оглавява Здравната комисия. Но той може да има още 10 професори или изтъкнати лекари, хирурзи, имунолози, или каквито и да е като негови консултанти. И затова аз смятам, че ако… Пак се връщам на лекарите, защото много ме боли тази тема – ако един лекар си зареже операционната и професията и отиде в Парламента да създава закони за селското стопанство и да гласува за тях, това е голямо обида към нацията, към неговите пациенти, към болницата, в която работи и е страхотно подценяване на професията политик, ако  има такава. Има и друг момент - политическата система очевидно не работи. Не само в България, навсякъде по света. Ако един политик и това е най-елементарния пример, който ще ви дам, ако един политик сгафи или не си свърши работата, или направи провал ние чакаме едни четири години или три години, или две години, колкото има до изборите, за да гласувам евентуално за някой друг. Ако в една корпорация главния изпълнителен директор, CEO-то, председателя или който и да е, направи същия гаф, на следващия ден си отива. И в тази система, в която ние трябва да чакаме избори, трябва да оценявам едни хора по едни или други качества, някой да се появи по телевизията, известна певица да стана депутат, това е още един сигнал, че системата не работи и тя трябва да бъде променена. Тази, която ние наричаме по някаква странна причина все още Демокрация.

Водещ: В маркетингови кампании последните години забелязваме с следната тенденция, че чисто брандинг позиционирането е само част от едната цялостна стратегия. Много големи брандове посягат към влогъри, хора които реално комуникират с други хора и са някакви малки лидери. Не може ли това цялото да го тълкуваме в тази посока, че това е начина вече да се комуникира с голяма аудитория? Съдейки как се развива рекламата, защо да не си го обясним като нормално действия и в политиката?

Любомир Аламанов: Ама ето, Вие много правилно казахте влогъри, изобщо хора, които комуникират, т.е. хора, които непрекъснато се изказват, защото влогърите са хора, които периодично или всеки ден, или всяка седмица, или всеки месец комуникират с хората и показват своето отношение по различни теми – своите мисли, своите предложения и т.н. огромната част от тези хора, които сега ще влязат като уж гражданска квота ние един път не сме ги чули да говорят по политически теми. Комуникацията е вече неотменима част от нашия живот, ние това го повтаряме от години насам. Да се вземат хора, които просто са известни с някакъв техен талант и да се сложат на някакво друго място, при положение, че няма никаква връзка и че те никога не са комуникирали по тази тема, това означава, че те просто се използват като шоумен, като плакат, като афиш, като лице, нищо повече. От тях нищо не се очаква.

Максим Бехар: Само ще отворя една скоба.

Водещ: Да.

Максим Бехар: Влогъри, инфлуенсъри и цялата тази група от хора, които имат мнение, изразяват мнението си не взимат решения, те само изразяват мнение. Човек, който попадне в парламента е вече човек, който взима решения за закони, за нашето бъдеще, за неща, които се случват в бизнеса, в обществения живот и тука е огромната разлика. Ако някой шоумен иска да си казва мнението, ама да си го казва всеки ден, има социални медии, може навсякъде си го казва. Но да отиде в Парламента, да гласува, за един или друг закон, без да е доказал досега, че разбира от политика или от тази материя, наистина е голяма обида.

Любомир Аламанов: Спокойно можем да кажем какво се получи в този парламент, който вече си отива. 70% от законодателните промени минаха през преходни заключителни разпоредби на други закони. Тоест без оценка на въздействие, без обсъждане, абсолютно объркано, например през Закона за гората минаха поправки в Закон за пенсиите или нещо от този сорт. Най-ниското ниво на качество на работа от прехода насам. Представете си ако при тази липса на юристи и при това желание на част от политиците да правят такъв тип операции, ако парламента се напълни с шоумени какво ще стане.

Водещ: Таз теза, обаче, чуваме я често, че "Аз не съм по политиката". Много често, особено актьорите казват "Аз не политиканствам". Едно такова състояние и на актьорите, и на обществото, това пък само по себе си не е ли опасно? Да стоя и там нещо да се случва. Те си знаят, о аз не разбирам от политиката. Една такава пасивност, тя сама по себе си не е ли много опасна и едно такова действие на хора, които са общественици, генерално ги наричам, в политиката, не е ли, като цяло, един положителен признак, че все пак хора, които са в различни отрасли, в различни браншове, в различни бизнеси, все пак имат някакво отношение в политиката. Това не е ли за адмирации?

Максим Бехар: Според мен не, защото те не могат да променят нищо. Системата така е направена, че се ръководи от големите партии и вероятно тази система или може да бъде притискана по някакъв начин, или повлиява, единствено и само от улицата. И това го видяхме миналата година в София и другите градове, в България, на много места също. Не смятам, че такова лесно оправдание "Ама аз сега отивам да изразя моята гражданска позиция, да повлияя". Тук имам един много добър приятел перкусионист, който вие познавате, който сега е в парламента. Засякохме се на едно летище, може би месец-два-три преди да влезе в парламента и той казваше "Аз ще променя културата в България, ще въздействам на този и на онзи".

Водещ: Калин Вельов, да…

Максим Бехар: Да, Калин, разбира се.

Водещ: … откровен човек с огромно желание.

Максим Бехар: Обаче тези хора обикновено не могат нищо да направят и това се получава. Може да изкрънкат някой друг милион или сто-двеста хиляди лева за някой театър, но това не променя нищо. Струва ми се, че наистина на политиката трябва да се гледа сериозно и тези хора, които се кандидатират на седмо, осмо, десето, петнадесето място, които искат да влязат в парламента, не вярвам, че могат да променят каквото и да е, освен да се показват малко по-често по телевизията. Един приятел ми звънна миналия ден и каза "С мен ли си? С мен ли си?". А казах "Къде?". Той каза "Кандидатствам за парламента". Викам "Добре, защо? Ще те показват по телевизията ли?". И той ми каза "Ми дай Боже и по телевизията да ме покажат." Това е общо мечтата на чичо Генчо.

Любомир Аламанов: Това, което Вие казвате е тотално в другата крайност, т.е. абсолютна алиенация от обществените процеси, което също не е правилно. Нормалния човек трябва да знае, че политиците са наши слуги, те са наши подчинени. Ние ги изпращаме там, ние им плащаме заплатата с идеята те така да урегулират нашия живот, че да може да живеем по-добре. Тоест един нормален човек трябва непрекъснато да си притиска хората, от които зависят неговите закони, но когато не може, аз например не се кандидатирам, защото знам, че политиката не е за мен. Но с огромно удоволствие от време на време ги ръчкам и казвам, че това нещо не е правилно. Ето например бизнеса се чудим защо данък "Уикенд" не е отменен. Данък "Уикенд" беше наложен от сегашните уж десни с идеята, че вие като си вземете нещо от офиса за вкъщи и вие тайно си го ползвате и за вкъщи. В момента всички сме по къщите, нашите къщи са офиси, но данък "Уикенд" не е махнат. И аз няма да спра да ръчкам по тази тема, без да съм политик. Тоест и тоталната алиенация и абсолютното втурване в политиката може би са двете крайности, които повечето хора не виждам защо да влизат в тях.

Водещ: Коя е партията с най-много политици професионални? Можем ли така да погледнем на нещата?

Максим Бехар: Има и друго. Реферирам към това, което казахте за отчуждеността или за това, че хората трябва да се мотивират затова, че се занимават с политика. Искаш да кажеш своето мнение, 2021 година, март? Ами имаш социални медии. Отиваш в парламента, никой няма да те чуе. Ама имаш интересно предложение, имаш някаква концепция, визия? Влез в социалните медии, два, три, четири, пет милиона българи, милиарди потенциални по света ще чуят твоето гениално мнение. Отиваш в парламента и я те чуят 200 души, я не те чуят. Но всичко това е, аз пак смятам, че е от глупост на много хора и от някакъв снобизъм. Един мой приятел имах, депутат, преди години, който като го попитах защо, той каза "Ами искам да казвам на внука ми, че дядо му е бил депутат". Това са точно мераците на чичо Генчо. Сега хората имат милионни платформи, в които ако имат гениални мнения, един шофьор на такси може да бъде сто пъти по-популярен от най-популярния политик. Ако има какво да каже, защото има инструмент в ръцете си. Цялото това оправдание "Аз отивам сега в парламента, за да чуят моят глас, моята гражданска съвест", това са номера от селски вечеринки, на които дори най-непросветените избиратели няма да повярват. Трябва да имаме сериозни политици и тези политици трябва да имат визии и предложения, и стратегии, и идеи, а не само имена, които четем по вестниците.

Водещ: Сутрешна откровеност от Максим Бехар. Много се радвам, че и двамата сте тук. Сега, кои са партиите, според Вас, с най-много професионални политици. Сега ще Ви кажа иманата, които пък са популярни, да сложим по едно на всяка везна. Евгени Будинов, актьор, който е депутат в това Народно събрание, Калин Вельов вече споменатия, проф. Костадин Ангелов, здравен министър, всъщност от хирург. Бургас – Любен Дилов, Люба Пашова, Кюстендил. Има Такъв Народ – Андрей Чорбанов, д-р Ивайло Христов, кардиологът Николай Драгнев, бившия директор на Александровска болница Слави Кирилов. БСП – Нона Йотова. Александър Симидчиев, Демократична България. В АБВ доц. Атанас Мангъров. Това са разпознаваемите личности. Кои според Вас са професионалните политици, коя от партиите е най-богата на такива? Хора с визия, хора с предложения, с процедури, които могат да променят.

Любомир Аламанов: От тези да се каже кои са професионални политици е малко трудно, все пак Любен Дилов-син е бил няколко пъти, не един път мисля, че е бил в парламента, така че от някаква гледна точка той може да се разглежда като по-политическо поставен, тогава той беше в друга формация, под друга форма. Според мен темата защо тези хора са там, това е тема на техен избор. Според мен наистина трябва да се говори за политики и трябва да се говори за това дали тези хора имат някакви идеи, дали всички хора имат някакви идеи. Защото ние в момента говорим за лекарите, а не говорим за инженери от заводи за поцинковани кофи. Да не говорим, че сега един друг депутат от сегашното Народно събрание пусна сълзлив пост как му се обадил Бойко, който тръгнал да го спасява, който е в картонче от Държавна сигурност. Така че малко ми е странно това да се нахвърляме върху тези хора, защото все още не са в парламента, а трябва да видим какви идеи ще защитават, това според мен е най-важното. Дали имат идеи, дали могат да ги бранят. Ако тези хора ги няма там, кой ще даде идеите на политиците как да префасонират това пусто здравеопазване. Значи то се нуждае от спешна огромна реформа, защото иначе така просто не става.

Водещ: А кои, според Вас, слагайки тези популярни имена в едната везна, от другата страна кои са партиите, които сега притежават най-много визионери, хора, които са с нужни квалификации, за да бъдат наречени професионални политици, в настоящето? Според Вас, от другата страна…

Максим Бехар: Всички ги има и всички ги няма. В общи линии аз бих сложил, пред скоби бих сложил може би ВМРО, защото това е формация първо с голяма история и второ от хора, които знаят какво искат и как да го постигнат. Те си имат своите патриотични въжделения, те си знаят как да се движат в техните си граници, може би това от предишната политика, вече сто и кусур години може би това е нещо, по-скоро наследствено. В ГЕРБ има читави хора, в БСП има читави хора, навсякъде има някакви личности, които могат да кажат нещо. Обаче тези хора и тук правя, може би продължавам това, което Любо каза, ако тези хора, които сега кандидатстват – лекари, шоу звезди, всякакви хора извън политиката с популярни имена, са имали визия, ами до сега да са си я казали, до сега да са я написали, да са декларирали, да са се борили за това. Тези лекари, с най-голямо уважение към тяхната професия, съм чул изключително и съм научил, някои от тях наистина близки приятели, много ценни неща. Нито един от тях не съм чул да каже "В здравеопазването трябва да се случи това или онова" или в селското стопанство, или в бизнеса, или някъде другаде. И не съм сигурен, че техния глас няма да потъне сред многото други гласове в парламента и че няма всеки един от тях, защото рано или късно и този парламент ще си отиде, който ще изберем сега, ще носят едва ли не, лепенката на гърба си, че е бил депутат и нищо не се е случило. Ако бъде лекар, ще се случат много по-интересни неща. Ще направи трансплантации, операции, ще спаси човешки животи.

Водещ: Ще поживеем и ще видим. Сутрешни комуникационни анализи с Максим Бехар и Любомир Аламанов, много Ви благодаря господа.

Гледайте интервюто тук.