Субсидия се оказва ключова дума за пазарът в България. Дали ще е от общината, от държавата или от еврофондове, вече е без значение. Хора, които познавам, пък и вие познавате, вече не си мърдат пръста да свършат някоя работа, ако няма субсидия. Иначе казано - ако няма пари, които никой не връща и никой не си търси обратно. В селското стопанство – вой за субсидии, ако няма – хайде с тракторите затваряме шосета. В индустрията – същата работа. Трябват пари за гориво, за поддръжка, дори се оказа, че и културата иска субсидии, за да може да работи по-добре.

И някак си забравихме великият свободен пазар, той, който определя истинското качеството на продуктите, който прави хората да творят по-добре, да произвеждат по-качествено, да се конкурират яростно и така тези, които нямат място на пазара да си отидат от него. И то е ясно.

Против всякакви субсидии съм, те просто вредят на креативността, на качеството и на борбата за място под слънцето. В което се състои и истинският прогрес.