В (не)коалицията започва битка за това кой ще притежава външното министерство. Но този път борбата не е за това кой ще назначава посланици или кой ще пътува за държавна сметка в бизнес класа по света, а всички от най-ляво до най-дясно твърдят, че е важно кой ще говори от името на България в чужбина.

През всичките тези трийсетина години от България, за добро или не, повече за добро, излязоха да търсят щастие и пари по света около два милиона души... или така казват грубите статистики. Пак през същите трийсет години нито едно българско правителство не успя да направи една почти прилична кампания, за да разкаже на света за България, за всичките прекрасни и не толкова прекрасни случки в нея, за успехите и провалите, за хората и тяхното щастие тук. Просто не успя.

Правителството на доста приличния и леко академично-чиновнически тандем Денков-Габриел също не успя. А можеше. И затова няма никакво значение кой ще бъде външен министър, защото гласът на България се чува доста ясно от приказките и действията на тези два милиона души, на най-добрите наши посланици в чужбина. И – разбира се – най-силно от социалните медии.