12.03.2021

Основателят на Novinite.com, Максим Бехар, по повод 20-та годишнина на сайта в специално интервю -  за началото, за свободата на журналистиката и за новите елементи в PR бизнеса…
 
Първата англоезична медия в България Novinite.com навършва 20 години. Какви са спомените ви от 12 март 2001 г.?
Този ден имаше поне едногодишна история. Бях много запален да направя малък всекидневник на английски език за чужденците в България, които тогава не бяха кой знае колко. През целия си професионален журналистически живот бях работил само във всекидневник и естествено знаех това да правя…

Обсъждахме този проект доста често с незабравимият ми приятел и ментор Дими Паница, която тогава често се отбиваше на вечеря в малкото ни апартаментче на Руски паметник. Той имаше невероятния вестникарски усет и ме насърчаваше доста умерено, той като смяташе, че чисто пазарно няма да издържа. Когато му изпратих вече готовите макети на всекидневника, която трябваше да се казва Sofiа Morning News, той ми звънна и ми каза: Максиме, връщам се в Париж, оставил съм ти моето мнение за вестника на рецепцията на “Шератон”, когато можеш мини да си го вземеш… Отидох веднага, рецепционистката ми подаде голям луксозен запечатан кафяв плик, извадих внимателно макетите на бъдещия вестник от там и ме обля студена пот. През цялата първа страница Дими Паница беше написал с дебел червен фулмастер на английски език: Don’t do it! It will be waste of time! (Не го прави, ще си изгубиш времето!)…

Не повярвах на очите си, така се бях запалил, но след ден-два разбрах, че беше абсолютно прав. Този вестник щеше да си отиде безславно само за няколко месеца… Интернет медиите настъпваха полека-лека и никой чужденец нямаше да си чака вестника, за да прочете какво се случва в България, секретарките им щяха да докладват още от сутринта… И така, една сутрин влязох в офиса, отворих вратата на отдела за интернет проекти с блеснали очи, тогавашната директорка, изключително момиче и невероятен професионалист – Милена Тръпчева - веднага разбра, че ще се случва нещо, докато аз изстрелях думите „Моля те, купи веднага novinite.com, започваме нов проект…“. И точно това се случи.

Каква всъщност бе първата публикувана новина в Novinite.com?
Стана доста натурално и логично. Нашата PR компания M3 Communications Group, Inc. организираше откриването на първия хотел Radisson в България и това си беше голямо събитие за столицата. Прибрах се в офиса след като сутрешното откриване за журналисти беше минало и Милена ме посрещна с новината, че сайтът е готов за пускане, но и трябва поне една новина, за да го започне… И така, първият Radisson в София стана и първата новина на току що родения Novinite.com.

Как се разви медията през тези години?
Струва ми се, че Novinite.com успя да запази своята независимост, неутрален и информативен стил, в първите си години беше наистина уникален източник на информация, а и случихме на много, ама много добри журналисти, която го управляваха – първата главна редакторка Мартина Йовчева, която си отиде твърде рано от този свят, нейните наследници на тази длъжност Иван Диков, Милена Христова, Ангел Петров – всички те се перфектни и много образовани журналисти с висок морал и широки познания в много сфери.

Държах много на професионализма на екипа и независимостта на екипа от издателя за мен беше свещена ценност, която не дадох на никого дори да докосне. Бяхме, и сега колегите са, винаги в центъра на събитията и коментарите, защото знаехме, че имаме невероятно отговорна мисия – до голяма степен определяхме какво светът ще мисли за България, как ще я възприемат инвеститорите, дипломатите, политиците, туристите… Нямаше посланик в България, сигурен съм, че и сега е така, който да не започва деня си с Novinite.com, на много от тях вече две десетилетия сайтът им стартира още с включването на компютъра и така се предава от дипломат на дипломат по наследство…

Ако медията не беше независима, авторитетна и професионална, тя нокаго нямаше да бъде така предпочитана, четена и цитирана… Всъщност истинският пик на Novinite.com се случи две години по-късно, на 3 април 2003 година, когато от една конференция на The Economist от хотел Hilton в Атина събудих в полунощ Мартина, за да и предам думи на вече бившият американски вицепрезидент Ал Гор, които – по-скоро по случайност – влязоха в международния обмен и – както ми каза час по-късно Милена Тръпчева – всичките ни сървъри „изпушиха“…

Самият факт, че Novinite.com стана най-разпознаваемата българска медия в света ни натовари с още по-големи отговорности, но и ни направи горди, какъвто съм и досега, че сме създали този прекрасен продукт. И това което сега, които вече не съм част т екипа виждам, е че всеки ден медията става все по-доба, запази своята независимост и влияние и до голяма степен вече е еталон за качествена журналистика не само в България.

Как се промени медийната среда в България през тези 2 десетилетия? Тенденциите у нас имат ли разлика с тези по света?
През 1999 година дадох едно интервю за една тогава стартираща онлайн медия, в което казах, че очевидно печатните медии си отиват и не вярвам да изкарат повече от двайсетина години. Обадиха ми се много приятели да ми се скарат, всичките до един сърдити, припомняйки ми, че все пак съм тръгнал от всекидневник и не би трябвало да говоря такива неща. Но то си беше очевидно. Първо – онлайн медиите се хиляди пъти по-бързи. Второ – безплатни, интерактивни и много атрактивни за реклама. На практика последният фактор – рекламата е най-важният от всички.

Вестниците бяха и си остават много хубава медия, към това може да сложим и всички емоционални елементи – мириса на мастилото, шума на хартията, да си се излегнал спокойно на дивана и да го разгръщаш… но те не влияят на рекламодателя. Точно той, рекламодателят, изведнъж откри своя „рай“, за койот от години си е мечтал – евтина реклама, интерактивна, така че да можеш веднага да купиш неговия продукт само с един клик, и най-важното – да измериш с голяма прецизност кой я е видял и кой е купил от нея…

Така че, във вестниците наистина има добра журналистика, но те няма да има как да се издържат, защото за да оцелеят без рекламодатели трябва да струват – например – по 25 долара единият и това от сабо себе си означава, че няма кой да си ги позволи. Според мен в България онлайн медиите се развиват доста добре, винаги съм настоявал обаче за пълна прозрачност по отношение на тяхната собственост. Това е единственият начин да се гарантира както тяхната независимост, или пък зависимост, но в същото време да е ясно кой носи отговорността в случай наподвеждащи или фалшиви новини.

През тези 20 години светът и България преживяха няколко кризи, а и в момента се намираме в такава. Как повлияха те на медиите?
Естествено, че кризите винаги влияят на медиите. И винаги по-скоро негативно. Според мен обаче точно тази – COVID кризата – се отрази много положително на медиите и ускори процесите за още по-силно развитие на онлайн комуникациите, обученията, събирането на интересна информация…

Всички разбираме, че медиите претърпяха революционна промяна. Само преди десетина години те бяха в ръцете на неколцина издатели, които на практика можеха да формират общественото мнение. Сега в света има взети заедно около 4 милиарда издателя, всеки един от тях си има социалната медия, профил, група, пространство и ако е достатъчно умен и интелигентен може да постигне влияние върху огромна милионна аудитория.

Пандемията през 2020 години засили този процес, социалните медии търпят буквално всеки ден страхотно развитие, появяват се нови и нови и всеки един от нас ако иска да участва в тази надпревара, ако иска за бъде част от медийния пазар или дори пазарът на влияние върху хората, трябва да ги усвоява постоянно. Голям оптимист съм по отношение на новите медии, участниците в тях стават по-зрели, по-опитни и края на фалшивите новини вече се вижда със засилването на персонализирането на всяка една социална медия и бързото декретиране на фалшивите профили или скритите зад анонимност потребители.

В последно време се появява конфликт между медиите и социалните мрежи. Като че ли най-сериозна е ситуацията в Австралия, но сме ставали свидетели на подобни спорове и в европейски държави. Как смятате, че ще се развие конкретно тази ситуация в бъдеще?
Няма конфликт, има само неразбиране, че традиционните медии си отиват завинаги, за да останат само и единствено онлайн медиите, които до няколко години ще се преместят единствено и само в социалните медии. Читателите, пазарите, рекламодателите искат прозрачност, ясна методология за измерването на ефекта и персонализирани мнения от истински профили на истински хора. Това сега могат да им предоставят единствено и само социалните медии.

Развивате активна дейност и в PR-а. Как се промени този бизнес от 2001-ва година насам?
Промени се драстично, това което правим днес в компанията ми M3 Communications Group, Inc. няма нищо общо с това, което беше само преди пет-шест години. И най-важната, отново – революционна промяна, идва с тоталната промяна върху собствеността на медиите и от факт, че всички ние – PR експертите, а и нашите клиенти имаме пряк достъп до медиите, на практика притежаваме ги. В социалните медии, в онлайн пространството, навсякъде. Този факт до голяма степен ни превърна от консултанти в издатели, редактори и репортери едновременно. Издатели, защото всеки от нас притежава (социални) медии, редактори, тъй като ние трябва да публикуваме в тези медии добре направени професионални текстове и накрая репортери – защото никой няма да чете нашите новини ако не са наистина новини.

От тук тръгва и основното ни занимание като модерни PR експерти, да създаваме истински истории (story telling), които да бъдат интересни, новинарски, правдиви и влиятелни. За мен този бизнес не е непознат, поне двайсетина години съм прекарал в журналистиката и сега с огромно удоволствие надграждам всичко това, което съм научил там, пък което съм научил и създавайки и управлявайки Novinite.com.

Нека завърша и с няколко пожелания. Към екипа – бъдете професионални, независими и интересни. Към читателите – бъдете много взискателни и винаги казвайте на редакторите какво очаквате от тях, имате прекрасната възможност да правите това с опциите за обратна връзка.

И към мениджмънта – всеки ден слагайте по една тухла към „китайската стена“ между вас и редакторския екип, който трябва да чувства свободата и удоволствието да изразява професионалното си мнение така, както му диктува съвестта. Не забравяйте, че медията винаги трябва да е коректив, в този смисъл и „власт“, четвърта или която и да е, но това трябва да става наистина професионално, честно и прозрачно.

Вижте интервюто в Novinite.com