Водещ (Лора Инджова): Връщаме се отново в пленарната зала, по скоро на политическия терен, днес с PR експерта Максим Бехар. Здравейте и добре дошъл.

Максим Бехар: Добър ден.

Водещ: Как сте? Преди празниците и същевременно на фона на това което наблюдаваме в пленарната зала.

Максим: Наблюдавам с отвращение както предполагам 9 от 10 българи.

Водещ: А интерес няма ли?

Максим: Не нямам никакъв интерес, защото това е от всички нас, които поне мъничко разбираме от политика или не политика, от коалиции или не коалиции. Аз лично смятам, че ако набиеш един човек на улицата тогава показваш сила, но ако посегнеш на някои в парламента, тогава показваш слабост. Първо, защото е публично и второ, защото това е мястото където трябва да се взимат решения, а не да се използват хватки, които не са допустими в модерната политика. От друга страна виждам, че в България рязко се сменят героите в ранг листата на това кой, кой е. И много хора които бяха номер едно или бяха супер звезди започват да слизат от сцената появяват се други или искат да се появят. Това нещо води до сътресение. За съжаление ние тук в нашата си кошара ги знаем тези неща и знаем кой, кой е. До като ако го гледаш това нещо от Париж или Лондон и си казваш: „Какво става? Какви са тези диваци?“. Това сме го наблюдавали в други парламенти подобни сцени.

Водещ: Е и във Великобритания сме го вижда ли.

Максим: Не във Великобритания не се бият чак толкова. Там са разгорещени дебатите.

Водещ: Искам да ви кажа, че през моя журналистически анализ на случилото се вчера има нещо за мен хубаво. И това е, че се видя. Това може да бъде една отправна точка на всички избиратели които гласуваха. Това може ли да е позитивен отзвук? Ако влезем във вашата експертиза PR можем ли да анализираме поведението на политиците като предварително изготвена стратегия в някаква степен? Има ли PR стратегия според вас в това поведение на политиците?

Максим: Избирателите отдавна са спрели да гледат на парламента като някакъв образец според който трябва да се държат. От години разказвам историята, че с политика и не само в България, се занимават хора, които нищо друго не могат в реалния живот. И това е съвсем нормално когато отидеш в избирателната секция или когато гледаш дебати по телевизията е да гласуваш за това което има. Както ние в нашите компании назначаваме хора, които ги има. Избираме ги обаче това е на пазара в момента и се опитваме да ги учи. За нещастие в парламента не можем да учим никого. А пък тези, които не са отишли да гласуват, се радват, че не са го направили.

Водещ: А не би ли следвало да е обратен отзвука от тази картина? Всъщност това да ни мотивира да излезем и да гласуваме?

Максим: Голяма част от избирателите са хора, с най-голямо уважение към тях, но ако те бяха в парламента също щяха да излязат и да се сбият. Не е драмата, че някои с някои се е сбил.

Водещ: Честно казано за мен дори проблема не е в боя. По-голения проблем не е ли, че парламента не работи?

Максим: Парламента работи с политици, които нямат визия какво искат да бъде България, защото България в момента минава през една изключително трудна и болезнена трансформация по време на икономическа криза и две воини. За голямо съжаление те вкарват тук абревиатурата PR. Но това е изключително грешно, защото PR е бизнес за създаване на позитивни новини или обяснение на нещо което се е случило на достъпен език. Хората от Възраждане нямат друг начин за действие, защото са малко и трябва да бъдат много забележими. Волен Сидеров прилагаше същата тактика преди десетина години в парламента. СДС бяха в опозиция в началото на 90 години. Подобни ексцесии близки до бой от страна на СДС тогава управлявано от Филип Димитров и Иван Костов беше много близко до тази ситуация. Не е проблема в това. Проблема е, че България трябва да върви напред. И всички ние искаме да видим една по-добра държава и едни малко по-разумни действия. Отварям една скоба изключително приятно съм изненадан от премиера Денков. Не съм очаквал, че един човек който се занимава с наука може да има толкова железни нерви. Ако има такива хора в парламента, които да си кажат, че е хубаво да седнат и да свършат малко работа.

Водещ: Няма ли такива хора?

Максим: Еми явно няма. Защото дори и да има те са много малко и не се чуват, не могат да прокарат своите концепции. Виждаме какво се случва в столичния общински съвет. България е супер концентрирана държава и всичко което се случва е тук в София. Този град е блокиран сега. Това е отражение на това което се случва в парламента. Не е толкова страшно, защото все пак имаме добро правителство имаме някакво разбирателство, било то евро-атлантическо или про демократично. Има разбирателство, че България трябва да е далеч от Русия във всички тези процеси.

Водещ: Понеже сме в края на нашия разговор моля за последни думи.

Максим: Ако сме към финала, тъй като предстоят празници, се обръщам към вашите уважаеми зрители. Желая им весели празници и им пожелавам през следващите 366 дни да не гледат парламента, да не гледат нещата които се случват, а да си вършат работата и да се концентрират само върху това което свършат. Ако едни 6 000 000 българи оправят по едно нещо, всички неща в България ще се оправят гарантирам Ви. Весели празници.

Водещ: Високосна година ли ни очаква?

Максим: Естествено.

Водещ: Сега като отбелязахте дните се замислих. Благодаря Ви светли празници и на вас. Да е здрава следващата година и да има мир.

 

Можете да видите цялото интервю тук.

Може да гледате цялото интервю и в youtube.