25.02.2021

В интервю за Университета за национално и световно стопанство (УНСС) членът на Съвета на настоятелите и водещият PR експерт Максим Бехар говори за промените, настъпили в бизнеса и образованието, коментирайки последната си книга "Пет минути до утре" и бестселъра си "Световната PR революция". Той коментира новите комуникационни модели, развитието на университетите в новите условия, бъдещето на университетското образование и необходимостта от модерен академизъм, който да бъде приложен в българската бизнес среда.


Г-н Бехар, новата Ви книга “Пет минути до утре” разглежда радикалната промяна, пред която е изправен бизнесът, как това се отнася за университетите?

Промянаната е радикална, неочаквана и - според мен - необратима. В целия ни живот, личен и професионален. Някак си не се усеща толкова драстично, защото все пак няма дълбока икономическа криза, но след година-две, като се обърнем назад, ще разберем най-добре колко много по-различен е животът сега в сравнение само преди година. Преосмислихме ценности, отношения, книги, филми, предмети, герои, идоли. Но още от сега е ясно, че има две важни сфери, които търпят светкавичен и много положителен обрат - здравеопазване и образование. В образованието радикалната промяна, поне на този етап, се състои само в новата нагласа за дистанционно обучение, в новите отношения между академичния състав и студентите, вероятно - и новият начин на възприемането на знания. Но да знаете промените са далеч по-дълбоки, защото тези нови отношения предполагат също така и съвсем нов начин на усвояване на знания, на проверка на тази знаения, на интерес към предметите… 2021 ще бъде годината на „пасване“ на тези промени в статуквото и едва след две-три години ще можем да оценим кой университет докъде и как се е развил в новите условия. Очаквам обаче УНСС да бъде лидер в тези промени.      

Знаем колко е важна връзката университет-бизнес, новите реалности пречат или помагат за тази връзка? Няма ли да пострада практическото обучение на кадрите и как това може да бъде компенсирано?

Точно обратното. Новите условия ще допринесат за още по-бързо и по-добро навлизане на студентите в бизнеса. Това обаче ще зависи колко бързо бизнесът ще се приспособи към новите условия и как ще организира стажовете, пък и работата на студентите. Не е чак толкова необходимо студентите да бъдат в офисите, за да научат нещо. Работейки онлайн, в която и да е фирма, имат много по-бърз и по-надежден достъп до мениджмънта на фирмата онлайн, имат много повече време да търсят и научават нови неща онлайн, просто това е нов начин на комуникация и управление и двете страни трябва да извлекат най-доброто от него и да се приспособяват светкавично. Но отново – цялата тази трансформация зависи от бизнесите, от компаниите, към които проявяват интерес студентите, те са определено водещи в този процес.

Какво е бъдещето на университетското образование? Консерватизмът не е ли присъщ на академизма? И как това кореспондира с “мрежовото общество” и развитието на връзките по хоризонтала?

Не съм съгласен, модерният академизъм, често е много по-иновативен и по-напред от практиката. Тук имам предвид големи световни университети като Харвард, Оксфорд, Станфорд и много други, които са широко отворени към бизнеса и създават специални лаборатории за генериране на нови идеи. Твърдя, че в България, Университетът за национално и световно стопанство  има всички шансове да стане водещ в областта на иновациите и новите постижения в бизнеса, а и в науката. Майсторските бизнес класове, които организирах преди 20-тина години в УНСС като председател на Българския форум на бизнес лидерите, вече са остаряла форма на среща на бизнеса със студентите. Стажовете, посещенията на мениджъри в университета – също. Нямам точно рецепта как трябва да стане, но знам, че това трябва да стане. Сега, не утре, и в УНСС, а не другаде. Вероятно практици трябва да участват в създаването на иновационни лаборатории за изпитване на нови бизнес модели, или пък още от първи курс студентите да бъдат организирани в решаването на конкретни казуси в отделни фирми, които по-късно да служат за развитие на тези модели… Трябва обаче да знаем, че това не може да стане без участието на държавата, и то не в друго, а само да не пречи. Нищо повече - да не пречи. А това означава да има модерна политика по отношение на бизнеса, да създава либерални условия и устойчивост, когато мисли за развитието на пазара. Защото какъвто и модерен модел да предложи УНСС за бизнеса, дори и да е по-иновативен и по-перспективен от тези на големите световни университети, той – вероятно – ще трябва да бъда прилаган в българската бизнес среда.   

Световната ПР революция - кое е най-същественото за новите комуникационни модели?

Промяната на собствеността на медиите. Само това и нищо друго! Преди петнайсетина години светът изведнъж осъмна с няколко милиарда души, които държаха в ръцете си медии – социални медии и имаха самочувствието, че са им главни редактори. И в известен смисъл това беше точно така, с тази разлика, че повече от един процент от тези хора не съзнаваха отговорностите на един главен редактор. Така или иначе този факт преобърна света с главата надолу или с краката нагоре, зависи откъде го гледаме. По мащаба си, по силата си и размаха си тази революция се равнява на индустриалната революция от 18 век, с тази огромна, ама огромна разлика, че се случи само за няколко месеца, а не за десетки години. Попадането на няколко милиарда отделни медии в ръцете на няколко милиарда души способства и за невероятно бързия обмен на информация, а с това и на познание, на знания, на наука. Всеки един от нас прекарва по няколко часа във Facebook, Twitter, LinkedIn и къде ли не още, но не всеки разбира, че това наистина е знание и нищо друго. Дори и „хейтърските“ коментари и постове, дори и караниците, и скандалите в тези медии, също водят до повече опит как да се държим не само онлайн, но и в обществото, носят ни познания за настроенията в обществото, за мисленето на хора, които познаваме или не, за други гледни точки, които ни обогатяват за минути… Е, това нека не е революция!  

Какво мислите за онлайн обучението?

Само добри неща. Предоставя големи предимства, ако преподавателите съумеят да се възползват от тях. То по принцип въпросът за преподавателите е много принципен. В една успешна компания мениджърът трябва да е двигателят на иновациите и на модерното управление, в един университет това са преподавателите. Сега, през 2021 година, те трябва да разработят модерна концепция как да направят онлайн обучението възможно най-полезно за своите студенти. И това става лесно, просто се взима чуждия опит и се надгражда, а опит сега колкото искаш. Всъщност нека не се заблуждаваме – онлайн обучението вече не е бъдещето, то е вече днес и ще остане завинаги. Колкото по-бързо усвоим неговите предимства, толкова по-успешни ще бъдат в живота и в бизнеса нашите студенти. А за УНСС няма нищо по-важно от това.

Като член на университетското настоятелство, имате ли впечатления как УНСС се справя с онлайн комуникацията?

Според мен – повече от отлично. Познавам ректора професор Димитров от години и знам добре, че той самият е много „онлайн“ привързан, с много модерно мислене и структурна визия за бъдещето. Но тук не става въпрос само за него, а за обстоятелствата, за пазара, за необходимостта ние да бъдем безспорни майстори в онлайн комуникацията. Най-съществената й черта е, че тя се развива и променя всеки ден, често и всеки час. Което означава, че и ние трябва да правим това.

COVID-19 ще накара ли кандидат-студентите да търсят повече националните университети?

Определено да. Виждам и хубави моменти в този факт, не недостатъци. Положителното е, че националните университети ще имат възможност да залагат по-високи критерии за кандидатстване и ще имат по-добър избор. Този факт несъмнено ще ги мотивира да се развиват още по-добре и да имат по-високи изисквания и към своите преподаватели. От друга страна обаче, българските студенти вероятно ще имат много по-лимитиран достъп до международни университети, особено до тези във Великобритания. Но и това е преодолимо, онлайн комуникациите отварят света към нас както никога досега, просто трябва да има желаещи да се възползват от техните предимства.

С какво българските висши учебни заведения и в частност УНСС, могат да бъдат атрактивни за нашите и чужди студенти?

Имаме много предимства и те са очевидни. България е много бързоразвиваща се държава и въпреки всички критики към управление, политици, бизнес среда и какво ли не още, които напълно споделям, тук пазарът и средата са доста приемливи за много чужденци. Първото, и най-важно предимство е, че в България все още има милион ниши за стартиране на успешен бизнес, т.е. всеки един студент от чужбина тук няма как да не гледа поне в перспектива за няколко години напред.  Тук отварям една голяма скоба – продължавам да твърдя и винаги ще го твърдя, че въпреки политиците, въпреки политиките, въпреки корупцията и често псевдо реформите, България е държава пълна с млади, амбициозни, добре образовани и много можещи млади хора.  До няколко години те ще поемат управлението на държавата и ще я преобразят. Много трудно, с големи катаклизми и сблъсъци, с разочарования и провали, но ще го направят. Защото България е европейска държава поне от един век насам, с европейски отношения, разбирания и манталитети. А това… със сигурност е още една причина чуждестранни студенти да търсят образование тук.

Източник: https://www.unwe.bg/bg/news/19475/настоятелите-на-унсс-максим-бехар-и-петте-минути-до-утре-на-университета.html?fbclid=IwAR13K2gFjs6U451odFXmtmeDRaghw3rHP-h3WGyowpw9_oT5c8FMzfuBl7g