Блог

Максим Бехар пред Евроком: „Само изкуственият интелект може да победи троловете“

Максим Бехар пред Евроком: „Само изкуственият интелект може да победи троловете“

02.2021

Максим Бехар, основател и изпълнителен директор на водещата PR агенция M3 Communications Group, Inc., коментира пред телевизия Евроком със Слав Механджийски темата за троловете, как да разпознаем фалшивите акаунти и тяхната пропаганда. В интервюто се включват още проф. Мария Нейкова, Кристина Христова, председател на Коалиция за медийна грамотност и евродепутатът Андрей Слабаков.


Водещ: Война и битки между тролове в социалните мрежи. Това е пандемията, която залива виртуалното пространство и за която ваксина все още няма. С наближаването на изборите и началото на предизборната кампания ставаме свидетели на все по-чести публикации в мрежите, но и на по-изострящо се противопоставяне и опити за налагане на мнение.

Заради пандемията все по-гляма част от кампаниите се изнасят във виртуалното пространство, където също е важно правилата на играта да бъдат еднакви за всички.

Въпреки това така наречените тролове в мрежите не играят по правила, трудно проследими са, сливайки се сред всички потребители, но успяват да въздействат силно, поради което са и често използвани.

Какво трябва да знаем за тях и какви са ефектите от тях?

Максим Бехар: Тролове, които разпространяват фалшиви новини или под чужда самоличност коментират, реагират най-вече в областта на омразата и хейтърството. Има може би от 2004 г., когато на 5-и март стартира Facebook и това беше много лесно да се предвиди, че ще има много такива хора, които ще злоупотребят със социалните медии и ще има все повече и повече. В момента Facebook има 2,8 млрд. потребители и е нормално от част тези близо 3 милиарда хора, които имат социални медии в ръцете си, да искат да злоупотребят.

Разбира се, тъй като споменахте тази социална медия, Facebook е възможно най-разпознаваемата, прозрачна и персонализирана медия, защото там трола се разпознава много лесно. Няма последователи, има някакви изкуствени снимки или използва чуждо име на човек, който ние познаваме, и се опитва да влияе върху нас. Плюс това в секундата, в която докладваш трол или измислен профил във Facebook след 5 минути него вече го няма. Но има и други социални медии. Има Instagram, Twitter, TikTok и много други, в които е по-трудно да разпознаеш.

Водещ: Има ли някаква методология, по която да бъдат разпознавани?

Кристина Христова: Има, да. В повечето случаи това са профили, които нямат реална снимка на човек. Могат да бъдат лесно намерени лесни по така нареченото „обратно търсене“ в Google Images. Най-често те крадат снимки от рекламни бази и веднага се вижда, че това не са реални хора, тъй като снимките са твърде красиви или изобщо нямат профилна снимка на човек. Напоследък забелязваме, когато разглеждаме профили на тролове, че слагат българското знаме, снимка на кон, пейзаж. Нямат лични снимки и това е много важно да се види. Цялата им идея е посветена на определена кауза, определена тема. Например теорията, че COVID се разпространява през 5G мрежата и всички постове са свързани само с това или постове на красиви залези и животни, но няма реални човешки преживявания на стената, както и нямат твърде много приятели.

Водещ: Използвахме методологията на специалистите за разкриването на това кои профили могат да бъдат фалшиви. Веднага в коментарите откриваме потенциални тролове, като впечатление прави, че техните изказвания са предизвикали най-много реакции сред потребителите. Проверяваме един от профилите, в който е посочено, че местожителството е Йордания, а при проверка на една от снимките установяваме, че тя е известен модел от Гърция. Следващият профил попаднал под полезрението ни бил използван основно за игри, а в последствие тематиката става политическа. Прави впечатление, че имената между акаунта и линка горе също се различават. Основен въпрос на фона на предстоящите избори е до колко разпространени са подобни профили в България.

Проф. Мария Нейкова: Във връзка с парламентарните избори на мен ми се струва, че особено важни са две неща. Първото е загубата на общия терен за обсъждания и дискусии. Разпадна се това общо пространство, което може да служи за такова място. И второто е технологичната промяна, която е много по-голяма на фона на тази, която изживяхме през последните години. Направи ми впечатление, че една от партийните формации вече разпространи клип, в който се твърди, че в започналата от доста отдавна предизборна кампания има подобна намеса със създаване на фалшиви Facebook профили, в които се тиражират така наречените „опорки“. Сървърите са в чужбина, както твърди тази партийна формация. Това е нещо, срещу което аз не виждам какво може да се направи.     

Кристина Христова: Това, което забелязваме е, че основните политически партии ползват тролове и те до голяма степен са равнопоставени с еднаква сила. Не знам до каква степен те наистина могат на окажат влияние, тъй като партиите с най-големи проценти на изборите имат еднакво силно присъствие сред тролските групи.     

Максим Бехар: Разбира се, нито една от партиите няма да си признае, че има тролове, но това е публична тайна, че всяка една партия разполага с някакви хора, които стоят в офисите си, изпълняват инструкции и злепоставят противниковата партия или конкурентната политическа сила и в същото време пишат хвалебствия за политическата сила, която им плаща. Голяма част от хората го разбира това. Примерно 30 процента от обществото могат много лесно да се ориентират. Останалите 70 процента обаче четат повече мненията, отколкото самата информация на самия пост, в която и да е социална медия. И всъщност това е целта на троловете – така да напълнят, да наводнят пространството около една новина или един пост, че мнозинството от читателите да четат повече мненията на тези тролове, а не самата новина.

Водещ: Два месеца преди датата 4-и април, на която ще се проведат парламентарните избори „Да, България“ съобщи, че под публикациите й се срещат коментари на тролове. От партията свързаха профилите с Павел Вълневе, който е заместник-председател на партията „Републиканци за България“. Въпреки това в много случаи остава трудно да се направи разлика между фалшив профил и действителен човек. Политическото разделение в обществото прави трудно определянето дали острите коментари са или не са дело на тролове. Най-голямата сага около троловете се превърнаха американските избори през 2016 г. На първо място град Велес в югозападната ни съседка Македония се прочу с разпространението на фалшиви новини до американските избиратели, като през 2020 г. сайтовете отново се активизираха за новите американски избори. В 40-хилядния Велес бяха регистрирани най-малко 140 сайта с имена, съдържащи Доналд Тръмп. Сайтовете разпространяваха масово тези на кандидата на Републиканската партия като изпълваха социалните мрежи и групите със съдържанието си.

Тази лавина от фалшиви новини, които благодарение на социалните мрежи обиколиха света, осигуриха на Тръмп допълнителни избиратели, а на троловете финансиране. Активизирането и на фалшиви профили и в Русия се наложи Facebook да предприеме сериозни промени с въвеждането на нови механизми, с които платформата да се пребори с фалшивите профили, генериращи омраза и фалшиви новини.

Марк Зукърбърг (видео 2018 г.): Едно от нещата, за които най-много съжалявам е, че бяхме бавни при идентифицирането на руските операции за информация на президентските избори през 2016 г. Очаквахме те да направят по-традиционни кибератаки и бяхме бавни с дезинформационните кампании. Успяхме да премахнем десетки хиляди акаунти превантивно още преди да осъществят вреда. Има хора в Русия, чиито основна задача е да се опитват да експлоатират нашата система и те ще се опитват да стават по-добри, което означава, че ние също трябва да ставаме все по-добри.

Максим Бехар: Помните и съвсем пресен е спомена как блокираха Доналд Тръмп. Смятам, че това беше голяма грешка и самите те, както и Twitter, си отчетоха , че това е голяма грешка, но въпреки това е било необходимо в онзи момент. Facebook много лесно разпознават по ключови думи и имат много силен софтуер, който се занимава с това. Абсолютно изкуствен интелект, който разпознава ключови думи, праща предупреждения, забранява профила за някакво време. И когато не разбереш и продължиш да хулиш, да използваш ругатни или някакви други думи, те те блокират.

Според мен изкуствения интелект е един от инструментите, с които можем да се преборим срещу фалшивите новини, омраза, груб език или педофилия, които така или иначе са в наказателния кодекс като криминални деяния.                

Проф. Мария Нейкова: Имаме комплекс от много сложни въпроси за решаване: Какво е свободата на словото? Кога ще бъдат регулирани тези технологични медийни гиганти – Twitter, Facebook? В действителност думата, която употребихте „турбулентен“, в такова положение са и медиите, защото ние все още не можем да осмислим и оценим в пълнота влиянието на новите технологии, включително и социалните медии.

Водещ: Европейският съюз започна въвеждането на регулации като борбата с фалшиви новини, разпространявани в мрежите е един от основните приоритети на Съюза.

Урсула фон дер Лайен (Видео 2021 г.): Активистите предупредиха за бизнес моделите на големите технологични компании и последиците върху демокрацията. Те описаха как икономическите закони на социалните медии прояждат основите на нашето общество, за това как фалшивите новини се разпространяват 6 пъти по-бързо от истинските новини. Заложиха надеждите си на Европа, защото Съюзът доказа, че може да зададе стандарти, които са уважавани в цвят като „Правилата за защита на личните данни“.

Проф. Мария Нейкова: В Европейския съюз по препоръка на Европейката комисия се използва по-широк термин „дезинформация“ и под това се разбира информация, за която може да се докаже, че е невярна или подвеждаща и е създадена и се разпространява с икономическа изгода или за преднамерена заблуда на обществеността. Освен това, фалшиви новини престанахме да използваме и заради политици, на които ако нещо не им харесваше, бяха склонни да отхвърлят като фалшиви новини.

Редица изследвания, включително и в България, установиха през последните години, че един от големите генератори на фалшиви новини са политиците. В този смисъл, при разпаднало се обществено поле за дискусии, аз смятам, че всеки ще вярва на партията или на представителите на партията, за която е решил да гласува.     

Кристина Христова: Тъй като една наистина обективна новина, едно послание, построено на реални факти и конструктивна политика няма шанс срещу истеричните шокови конспирации, които носят много заплахи. Както знаете преди години благодарение на точно тези фалшиви новини много голяма част от хората спряха да се ваксинират, младите спряха да ваксинират децата си.  Така че има дори реална заплаха за здравето ни от фалшиви новини.

Максим Бехар: Ако се предотврати създаването на профили без необходимата информация от този, който ги създава, това рязко ще намали фалшивите новини и така наречения „тролинг“ или троловете, които слагат една снимка от някъде, добавят още няколко изкуствени приятели и още няколко изкуствени снимки. Това е много разпространено. В Америка, Англия, Франция, Германия хората са много по-предпазливи. Много по-внимателно оглеждат кой стои зад този профил и какви снимки има. В България можеш да се хванеш от снимката на едно полу-разсъблечено момиче или на един много авторитетно стоящ интелигентен човек. Имаше такъв случай на човек, който наскоро излезе от затвора, който беше продавал фалшиви самолетни билети и пътувания и беше събрал много пари от хора, чрез фалшивото си име и снимки. Видели са го във Facebook и веднага са му повярвали. Трябва да бъдем много по-внимателни и това ще стане с годините.

Водещ: Преди приемането на резолюция на Европейския парламент евродепутатът Андрей Слабаков сподели за проблемите с фалшивите новини, които лично е изпитал.

Андрей Слабаков: Ако трябва да си говорим за свободата на словото, аз мисля, че основния проблем не е свободата на словото. Основният проблем в момента се превърна дезинформацията и фалшивите новини най-вече в интернет пространството. Навсякъде се напълни с т.нар. информационни сайтове. Мога да ви кажа, че аз интервюта не съм давал от май месец, а за последните няколко месеца прочетох десетки мои интервюта дадени от мен, както и твърдения, които някои от информационните сайтове си позволяват да подписват от мое име.

Водещ: Преместването на кампаниите в социалните мрежи повдига въпросите троловете и фалшивите новини успяват ли да окажат влияние върху общественото мнение и могат ли да бъдат регулирани.

Марк Зукърбърг (видео 2018 г.): За езика на омразата чувствам оптимизъм, че за период от 5-10 години ще имаме изкуствен интелект, който ще успее да се справи с лингвистичните нюанси на различното съдържание и ще бъде по-точен с докладите, които се изпращат към системите ни. Имаме политики, които предотвратяват субективността, но докато не въведем изкуствен интелект, грешките са по-чести от това, което на мен ми харесва.

Проф. Мария Нейкова: Хората с годините задълбочават своите убеждения и в крайна сметка те се превръщат в техен характерови особености. Ако човек е ясен привърженик на някоя партия, той няма да промени убежденията си. Това по-скоро е насочено към колебаещите се. Освен това не бива да забравяме, че обстановката е такава, че подозренията за ниска избирателна активност са много реални. Ние всъщност не знаем какво ще се случи на 4-и април.

Максим Бехар: Рецептата е много проста. Според мен фалшивите новини трябва да бъдат криминализирани в законодателството. Ако не дай, Боже, бутнеш човек на улицата или да влезеш в една къща с взлом, всичко това са криминални деяния, които подлежат на съответното третиране от наказателния кодекс. Обаче, ако охулиш някого или изсипеш една кофа лъжи срещу него, ако му разбиеш бизнеса и куп други последствия, които може да имат писанията на един фалшив профил, който създава фалшиви новини, всичко това остава безнаказано. Как така? И аз съм сигурен, че рано или късно един ден фалшивите новини, неистините, грубия език и омразата ще бъдат сложени в наказателния кодекс като криминални деяния. Това драстично ще намали разпространението им.     

 

Гледайте видеото тук.