Третата история от авторската поредица „(без)Ценни уроци“ на Максим Бехар за списание BGLOBAL. В нея той споделя за срещите си с интересни личности и за PR и бизнес уроците, които е научил от тях.   

Върхът на пирамидата
Разказ за гореща вечер, студено бяло вино със сода, хавайски ризи, прически на рок звезда и безценните уроци на Терънс Билинг в малък италиански ресторант в центъра на Франкфурт...

Беше много топъл юлски ден и нямах никакво намерение дори да си покажа носа навън.

Централният франкфуртски хотел „Хесишер хоф“, точно срещу панаирното градче, осигуряваше прохлада и коктейлите от изискания бар, придаваха още по-чаровна атмосфера и като че ли отпускаха напрежението ми преди срещата… Срещата!

Само няколко месеца по-рано изкарах близо 30 дни, прекосявайки Америка от изток на запад и обратно в търсенето на добрия PR опит. Беше 2000-а. Шест години опитвах да намеря верния път и вече знаех, че Америка е мястото, откъдето трябва да взема най-доброто. И докато стоях в калифорнийския офис на Hill+Knowlton и пиех кафе с местния шеф, той изведнъж взе мобилния си телефон от бюрото, набра номер и силно извика: „Хей… Хауърд… Намерих ти страхотен човек за офиса в България!“. Хауърд Пастър, тогава глобален президент на най-голямата в света PR корпорация, ми изпрати мейл още на следващия ден и ми предложи да се срещна с Терънс Билинг, изпълнителния вицепрезидент на компанията.   

Нищо не ми говореше това име, освен че, кой знае защо, бях вътрешно убеден, че Терънс е женско име, и се обърнах в моя мейл с „…госпожо Билинг“. Терънс ми изпрати светкавично гневен мейл обратно, и все пак ми даде дата за среща. Неделя. Следобед.

И така… стоях в лобито на хотел „Хесишер Хоф“, облечен, както си трябваше за онова време – вратовръзка Versace, бяла риза от „Денил“ и строг черен костюм, купен от павилионите в подлеза на НДК… Това щеше да е първата ми бизнес среща на толкова високо равнище, в торбичката до мен имах фирмена брошура и две бутилки българско вино… Класика!

И докато, опакован в костюма, от мен се лееше пот, въртящата врата на хотела са отвори с размах и към рецепцията влетя човек към петдесетте, с къси панталони, джапанки и хавайска риза, с дълга коса, очила, приличащ досущ на китарист от рокбанда от средата на 70-те, и доста гръмогласно произнесе моето име. Скочих веднага да се представя, преди още момичето на рецепцията да ме потърси. „Рокпевецът“ ме изгледа изпитателно и без дори да ми подаде ръка, ми каза:

- Макс, с този костюм няма да се получи. Бягай горе в стаята, сложи си джинси и тениска и слез долу да си говорим.
Докато се върна, Терънс беше преполовил бутилка бяло вино със сода, любимото му, погледна ме дълго и изпитателно в очите и първото му изречение беше:

- Подписваме договор, не ми обяснявай нищо сега, после ще разказваш. Но отсега ти казвам – с теб ще може да се работи.
Така започна и моят дълъг 20-годишен път с Hill+Knowlton Strategies, със сигурност най-прекрасната PR корпорация в света, от чиито колеги научихме толкова много.

Час по-късно седяхме с Терънс на терасата на малко италианско ресторантче зад хотела и той с поглед ме подкани да започна. Все пак – идвах от България, дори ако мога да кажа, от „онази“ България, с лошия имидж от първите страници на европейските вестници, с легендите за мутрите и знаковите убийства. И веднага започнах оттам – имам компания, казва се M3 Communications, ние сме един много млад, прекрасен екип, и сме много честни, прозрачни, почтени… Изброявах до безкрай, Терънс отпиваше бавно от знаменитото си вино със сода и след като изслуша монолога ми, някъде около час, остави чашата на масата, погледна ме в очите и каза:

-    Ти, приятелю, ако  караш така, да знаеш - до няколко месеца си фалирал…
Усетих, че ме облива студена пот, все пак разговарях с легендата на световния PR, някак си очаквах потупване по рамото и окуражаващи думи.

-    Слушай Максим, представи си пирамида. Имаш две равни части отдолу, които я подпират –  клиентите и вашето ноу-хау… Колкото ги имате, толкова, но от това зависи какво ще стои на върха на тази пирамида… Сещаш ли се кое е то…?

Гледах го недоумяващо и притеснено. Да не би да съм на изпит в университета… Мълчах, докато приключихме с пастата и маскарпонето, и вече, когато си мислих как да тръгвам от този необикновен и мъчителен разговор, Терънс изстреля:

-    Печалбата, печалбата, нови ми приятелю… Това е най-важното, ако искаш да си в бизнеса. Бъди си етичен, бъди си честен и почтен, прави каквото искаш, но ако на върха на пирамидата нямаш печалба, то нямаш и бизнес.  

През годините след това имах стотици срещи с Терънс, всяко лято оставах при него в къщата му край Франкфурт, изкарвахме безкрайни вечери с ледено бяло вино и сода в градината му и също така безкрайно си говорихме за бизнес, за #PR случки, неговите посещения в България се превръщаха в безценни презентации и уроци за цялата ни компания, безумно харесваше да стои с часове в нашия офис и да говори с екипа…

Така се случи, че бях до леглото на Терънс Билинг в последните му часове в един католически хоспис, може би на метри от същия легендарен хотел „Хесишер хоф“. Стоеше безмълвен и ме гледаше с добродушния си поглед, докато му разказвах за компанията ни, за невероятните успехи, за това как сме спечелили приза за най-добра агенция в Европа, как са ме избрали за президент на Световната PR организация… и как в основата на всичко това стоеше онзи първи и така безценен бизнес урок.

Една единствена дума, простичка и обикновена, която може да отвори не само очите, но и всички пътища към успеха в бизнеса. Стига да я научиш навреме и да я запомниш добре.