Вторият текст от поредицата „Ценни уроци“ на PR експерта Максим Бехар пред списание BusinessGlobal, разказва за история от края на 2002 г., в двореца "Сейнт Джеймс" в Лондон, където го посреща принц Чарлз.

В поредицата той разказва за срещите си със световни личности през призмата на своя бизнес, за уроците от тях, за това какво е научил в чисто PR аспект.

Десет секунди в Двореца „Сейнт Джеймс“
История за принцове и царе, стандарти за етика, подаръци… и изненади  

В модерния свят най-често случките започват с току-що получен имейл. В този случай обаче стана по съвсем друг начин, а и не очаквах един премиер да ми изпрати мейл… Просто звънна телефонът и асистентката ми каза, че премиерът, по-точно царят премиер би искал да говори с мен. „Бехар, живо-здраво – типично за него започна с поздрав – другата седмица заминавам за Лондон, ще има бизнес форум, дали не е добре и вие да се присъедините към нас…“.

Само преди месеци бях избран за председател на Българския форум на бизнес лидерите и тогава той беше част от една организация, оглавявана от принц Чарлз, и логично за мен щеше да е много интересно. Лесно станахме съорганизатори на форума в Лондон, трябваше да занеса подарък на принца. Без много-много да му мисля, звъннах на моя приятел Гилберт Маккол, който беше част от борда на нашия Форум и управляваше  българския офис на KPMG. Една неделя следобед написахме заедно първия в България „Стандарт за бизнес етика“. Сега може да звучи доста архаично, но тогава думите „бизнес етика“ в България бяха повече като научни термини, отколкото конкретно съдържание.

Ето, точно това щях да подаря на принц Чарлз в Лондон по време на форума, който с царя трябваше да открият. Какво щеше да е по-добро от това, да му покажа, че правим етичен бизнес в България. На форума обаче, в прекрасната зала на българското посолство, дори без да знам причината, дългоочакваният принц Чарлз не дойде. Вместо него се появи европейската директорка на неговия форум, Сюзън Симпсън, една изискана госпожа с голяма шапка и чанта от крокодилска кожа, която познавах от редица срещи преди това. Но аз носех два стандарта, един за царя, който му дадох още на сцената, докато откривах форума, и един за принц Чарлз. Но вместо него се появи Сюзън с голямата шапка и посегна към красиво оформената рамка.

Трябваше да изляза от положението и съвсем сериозно от микрофона се обърнах към нея: „Сюзън, това всъщност беше за твоя шеф, принц Чарлз, давам ти го, но моля те, кажи му, че ако не дойде скоро в България, направо да си ми го върне…“. Разчупих атмосферата, в залата имаше към 250 души, разбира се, засмяха се, приеха го като шега и така загладихме нещата.

Не беше минала и седмица обаче, и в офиса ми пристигна покана от Негово Кралско Височество за обяд в двореца „Сейнт Джеймс“, където живееше тогава, на еди-коя си дата в 11.30 часа. Е, трябваше да бъда в 7 часа сутринта в Кралския автомобилен клуб, на две минути от Двореца, за инструктаж как да премине обядът, но това за мен нямаше значение, крайната цел беше далеч по-важна. 

Обядвахме. Прилично и спокойно, имахме твърде интересен разговор за какво ли не, главно за бизнеса и как той трябва да бъде етичен и прозрачен. Връчих му друго копие от стандарта и вече като приключвахме, принцът най-неочаквано се обърна към мен:
-    Сър, много ми беше приятно, че дойдохте, имам и малък подарък за Вас.
-    О, отговорих, толкова мило от Ваша страна, Ваше Кралско Височество…

Бях сигурен, че ще получа чаша за чай с емблемата на Бъкингам или албум със снимки от двореца, в която бяхме, когато той-продължи:
-    Поканил съм няколко приятели от големия бизнес в съседната стая, нека пием чай с тях и имате едни десетина минути, да им представите България по-най-добрия начин…

О, боже! Какво можех да кажа на британски бизнесмени за България, което те да не знаят!... Та една търсачка като Google и за три минути ще им каже всичко…

Имах да мисля не повече от десетина секунди, вече ставахме от масата и до другата зала имаше някъде около стотина метра. Влязохме, джентълмените  - петима или шестима -  станаха от креслата си почтително, принц Чарлз ме представи като „моят нов приятел от България, в която премиер е моят роднина Цар Симеон“  и ми даде думата.

Трябваше, наистина трябваше да ги събудя тези хора, лежерно изтегнати в креслата си с пури и чаша чай с коняк в ръка.
-    Джентълмени, наистина идвам от България, една прекрасна WWW страна!

Настана дълго мълчание, което принц Чарлз наруши пръв.
-    О, да! Наистина! Чувал съм, че имате по-бърз интернет от много други страни в Европа.
-    Вярно е, но нямах това предвид. Запомнете – WWW за България сега означава Weather (време), Women (жени), Wines (вина)…

Избухна смях и това беше изречението, което разчупи леда. Направихме един страхотен разговор за инвестиционните възможности в България.

Естествено, още в самото начало поясних, че това сравнение е атрактивно, но образно. Време, това са четирите ни сезона, прекрасните възможности за туризъм, жени – естествено и те, но главно хората, усмихнати, образовани и амбициозни, и вина, но не само те – смесицата от различни кухни прави храната ни към тези прекрасни вина атрактивна и безумно вкусна…

WWW – измислено буквално за секунди в прехода от една зала в друга в двореца „Сейнт Джеймс“, дълги годни се спрягаше от кого ли не в България и по света. И тъй като тогава наистина носех покана за принца да посети България, само след три месеца той наистина пристигна. Няма да забравя как го посрещнах на задния вход на хотел „Шератон“, откъдето дойде след срещата си с президента, за да се срещне и с българския бизнес, и още като ме видя на вратата, ме посочи с пръст и възкликна: „А, WWW! Помня много добре! Радвам се да се видим пак.“

Често интересните неща в моя бизнес стават за десет секунди, но държат славата си много повече от десет години…     
    

Какво научих от една от легендите на световния PR бизнес Терънс Билинг – в следващия брой.