Максим Бехар, световноизвестният PR експерт и дипломат, говори пред в-к Банкеръ за кризата на лидерството по време на COVID и как да се справим с нея, за да спасим човечеството.

- Г-н Бехар, най-новата ви книга е озаглавена „Пет минути до утре“. Преди 3-4 месеца политологът Иван Кръстев издаде свой анализ на COVID ситуацията със заглавието „Утре ли е вече?“ Сега сякаш Вие му отговаряте: още не, до утре има пет минути. Има ли задочен диалог между двете визионерски книги?
Има кореспонденция с това, което се случва в момента в света, а в частност - и в България. И Иван Кръстев, и аз правим опит да предвидим какво предстои да се случи и как то ще промени света. Аз обаче се концентрирам върху бизнеса. И смятам, че промените в него ще доведат до гигантски промени в цялото общество. В бизнеса цели отрасли са на прага да фалират – туризъм, хотелиерство, авиокомпании – все дейности, които зависят от личното присъствие на хората. Големи заводи в Германия, Франция, Италия временно затвориха врати, спря производството на автомобили. Пострада ли бизнесът, животът ни ще се промени из основи. И това ще се случи. Затова дори в заглавието на книгата отправям предупреждението, че имаме на разположение пет минути, за да реагираме на промените. Ако тези 7-8 млрд. хора на планетата и тези 6-7 млн. в България не намерим изход как да живеем оттук нататък, как да печелим и да се променяме, животът ни ще стане много труден.

- Искате да кажете, че в 23:55 ч. можем да променим онова, което предстои да се случи след 00:00 ч. в историческото време? Срокът не е ли прекалено кратък?
Промените се развиват уникално бързо, динамиката е изключителна. Освен това, промените в света от последните 10 г. се случват под влияние на социалните медии и новия начин на комуникация. Всички знаем всичко и всеки може да напише каквото си поиска.

- Технологичният взрив е най-голямата революция в човешката история.
Основата са технологиите, а резултатът - социалните медии. В гигантският поток от информация трудно можем да преценим кое е важно и кое не, особено - кое е истина и кое неистина. Фалшивите новини създават гигантски хаос в целия информационен поток. Ситуацията с корона вируса ярко показва това.

- Повечето икономически експерти вещаят V-образна, а не U-образна криза, и скорошно възстановяване на икономиките. Очакват се и радикални решения на медицинската криза с ваксини и лекарства. Не значи ли това, че светът може да се нормализира по-бързо от очакваното?
Светът никога няма да се върне в предишното си състояние. Всички ние преосмислихме приоритетите си, преценихме, че можем да живеем с по-малко пари и без излишен лукс.

- Така е било след всяка от големите войни на 20 век.
Не искам да сравнявам с войните, въпреки че много хора от науката го правят. Сега светът е различен - заради социалните медии и гигантските потоци от информация, които не могат да бъдат регулирани.

- Не ставаме ли по този начин жертви и на инфодемия, която би могла да се развие по-лавинообразно от самата пандемия?
Ставаме жертви, ако не знаем как да управляваме потока от информация. Всички сме потърпевши от фалшивите новини, затова създаването и разпространението им трябва да се криминализира.

- Алармата „цензура“ няма ли да светне веднага? И сега в НК има текстове за обида и клеветничество.
Трябва да познаваме добре източниците на осведомяване. В този смисъл книгата ми е фокусирана главно върху лидерството. Лидерите могат да помогнат на цялото човечество.

- Цялото човечество в момента страда от дълбока криза на лидерството.
Така е, някои лидери изглеждат като карикатури. Съвсем неотдавна живеехме във времето на Тачър, Кол, Митеран, Рейгън – все визионери. Докато пишех книгата, открих простичката разлика между мениджър и лидер. А тя е, че мениджърът управлява, а лидерът направлява. Бизнесът също търси своите визионери.

- Възможно ли е сегашната кризисна обстановка най-после да отрезви гражданите и те да започнат да избират за държавници не карикатури, а стратези?
Категорично ще стане така. Повечето от сегашните лидери са преходни, те са хора на тоталния хаос – сутринта говорят едно, вечерта противоположното. А големи маси хора им вярват.

- Не е ли това състоянието на „пост истина“, в което емоциите тежат повече от аргументите?
Да, особено когато е споделено от масови медии. Само допреди 15-20 г. влиятелни бяха телевизионните водещи, политиците, спортистите, лицата от шоубизнеса. Тоест - лицата от телевизионния екран и вестникарските заглавия. Сега на обществото влияят хора от социалните медии, чиято аудитория е по-голяма от аудиториите на всички вестници и телевизии едновременно. И хората са объркани на кого да вярват. Много скоро ще се събудим и ще си зададем въпроса: кого избираме да ни управлява?

- Може би ролята на журналистиката като качествен филтър на информацията ще се завърне. Едно от основните правила в БиБиСи е, че журналистът трябва да работи с фактите така, както банковият чиновник с парите – те минават през ръцете му, но не са негова собственост.
Точно така, това време ще се върне. Това важи и за влиятелните фигури в интернет. Това ще бъдат и хората, които ще влязат в политиката.

- Световни фактори в журналистиката като „Шпигел“, „Льо Монд“, „Политико“, „Гардиън“, „Индипендънт“ писаха остро за корупцията по високите етажи на властта у нас, властта пък отвърна, че ставало дума за платени публикации. Момченце от коридорите на управлението дори разясни, че поръчването ставало лесно и евтино. За какво говори подобно поведение?
Мислят си, че като отговорят по този начин, хората ще им повярват - някой извадил 1000 паунда и си платил за публикация. Не е възможно, това са световни институции с огромна биография. Ако можеше да си купиш „Шпигел“ или „Льо Монд“, те нямаше да се казват така.

- Виждате ли нови лидери по днешните площади на България?
Новите политически лидери ще дойдат от „милениум поколението“. Виждам много такива хора. Но тях ги спира системата, наречена демокрация – това го повтарям от години. И най-кадърният да се появи в зоната на властта, той моментално ще бъде задушен от партиите и чиновниците. Нещо радикално ще се случи в света.

- Тоталитаризмът също е изхабен, какво би могло да бъде тогава то?
Държавата би могла да се управлява на принципа на корпорацията – борд на директорите и изпълнителен директор. Бордът се избира мажоритарно от „акционерите“ – от всички хора. Ако изпълнителният директор не се справя, веднага си заминава - без избори. Тогава партиите сами ще изчезнат, защото пречат. Всичко в света се променя, само партийните системи са вечни - това не е естествено.

- Как тази система ще бъде имунизирана срещу корупцията?
Трябва да има независима съдебна система, а прокуратурата да е в държавата – министърът на правосъдието да е главен прокурор.

- Като професионалист от висок клас, как оценявате „пиарът на джипката“, практикуван от премиера?
От моя гледна точка е провал. Един премиер трябва да отправя своите послания по друг начин. Не може пари да се раздават така. Това е обратното на модерното управление, за което говорим. Управляващите водят по безобразен начин своята комуникация. В България има много млади и интелигентни хора, които биха управлявали държавата веднага и с визия за бъдещето. Ще се случи съвсем скоро.

Гледайте интервюто тук.