06.11.2020

Максим Бехар коментира президентските избори в САЩ, фалшификацията на гласове, междунароните отношения, както и управлението у нас пред НТ България 24, в предаването „Точка на кипене“със Светослава Рудолф.

Водещ: Г-н Бехар, какво си мислите като гледате какво се случва в Съединените щати?

Максим Бехар: Прилича ми малко на бразилски сериал, който никой не знае кога ще свърши и коя серия върви в момента. Всички очаквахме това разбира се, защото от самото начало на предизборната кампания между двамата кандидати, когато стана ясно, че това, Тръмп беше очевиден и преди демокрацията беше Джо Байдън, беше ясно, че каквото и да се случи, както и да се подредят нещата, те ще бъдат много близко в гласуването. За сега всички знаем, че се очертава Байдън да бъде избраният президент на Съединените щати. Почти същата ситуация имахме и с Хилари Клинтън и Доналд Тръмп преди четири години, когато може би и несъвършенствата или особеността на американската избирателна система позволи Хилари Клинтън да има близо 3 милиона гласа повече, като гласове на американски граждани, гласоподаватели, а всъщност президент да стане Доналд Тръмп.

Водещ: Да, такава е американската система.

Максим Бехар: Сега Джо Байдън има три милиона гласа повече и ние всички очакваме развръзката на този сериал, който все повече клони в негова полза. Тази вечер, до часове може би, ще станат ясни резултатите от Невада – който щат излезе първи в класацията ще реши окончателно дилемата. Много странни избори.
Помниме всички десетки избори, които са се случвали. Аз специално помня много добре и никога не сме имали такъв цирк и толкова разнопосочни кандидати, които са обединени от едно, че са на много голяма възраст и това е много рисково в процеса на взимане на решения. Вие знаете в онези години, в средата на 80-те години гледахме един партиен лидер, Леонид Брежнев, който беше на 74-75 години и всички там, хора наредени на тези мавзолеи ни се струваха като някакъв паноптикум извадени, толкова възрастни хора. И казаха, „Как може такива старците…“ Да, обаче сега се появяват други хора и това е много неочаквано, тъй като това е изключително иновативна и напредничави нация, пълна със страшно много кадърни млади хора, пробивни. Това е все пак нацията на Стив Джобс , Бил Гейтс и Марк Зукърбърг, и още много хора в днешни дни. И в същото време поставяме големи въпросителни, „Този президент ако го изберат, дали ще си изпълнява добре функциите?“, който и да е от двамата.

Водещ: Всъщност и двамата, бих казала имат нещо карикатурно в тях.  Доналд Тръмп е уникален в нещата, които той говори. Това, което казахте – бразилски сериал- в действителност много му приляга. Ту прави едни непрекъснато смешен спектакъл, комичен спектакъл. Ние се смеем постоянно като го гледаме.

Максим Бехар: Няма такъв човек, просто няма такъв човек. Според мен той си живее в някакъв негов свят, сам си говори, сам си вярва. Попринцип той еднопосочен в цялата комуникация и затова използва главно Туитър, защото Туитър и изобщо социалните медии са най-удобното средство за еднопосочна комуникация. Ти си говориш каквото си искаш, никой не ти задава въпроси, не стоиш в телевизионни студия, журналистите не те питат, ако те питат - той се обръща и казва, „Ти си лъжец“, става и си тръгва. И това според мен не е образът на модерния политик, не е обвързът на новия политик, а по-скоро на един преходен играч в новата политика, който или от чийто стил всички до голяма степен ни отблъсква.

Водещ: От друга страна обаче, Байдън прилича на човек, който е излязъл от хербариите. Ние много пъти тук сме говорили в нашето студио и моите колеги журналисти са коментирали, че той е човек, който едва ли не му слагат инжекции, за да дойде в час и да бъде на себе си когато говори,а иначе даже не знае какво говори. Възрастта си казва думата при него много сериозно и се чуди човек как този президент ще управлява Съединените щати, света едва ли не.

Максим Бехар: Всички се надяваме да има добри съветници. Има силен кандидат за вицепрезидент, но наистина се надявам да има добри съветници и те да му анализират различните ситуации, така че той да може да взима добри решения или ако той не може да ги взима, то те да ги взимат от негово име.

Водещ: Как се стигна дотук да извадят напред един човек, който не е много на себе си даже? Толкова ли няма Демократическата партия кого да издигне?

Максим Бехар: Както Хилари Клинтън написа книгата си след поражението преди четири години, която се казваше „Какво се случи?“, някой да напише книга след още четири години, която също да се казва „Какво се случи 2“. С най-голямо уважение към Байдън, който като вицепрезидент на Обама беше един много енергичен и много интелигентен дипломати, винаги усмихнат, винаги такъв един мек в държанието си. Дори бих казал, че Байдън има в известен смисъл един финес, който не е много присъщ на американските президенти. Те обикновено са малко по-резки, говорят с по-кратки изречения. Тръмп е изключение – той е вече върха на сладоледа. Той е нещо пък, което никой до сега не е виждал в света. Но вероятно просто самата Демократическа партия не можа да се обедини около друг кандидат.

Водещ: Да. Нека да видим сега кой стои на втора позиция до Джо Байдън, защото това е една изключително интересна жена, Камала Харис. Ние ще покажем кадри с нея. Тя е цветнокожа и е сенатор. Кажете за нея.

Максим Бехар: Известна е с това, че досега никой не я е виждал ядосана, раздразнена или нервна, а в същото време всички твърдят, че когато тя говори, не позволява никой да се намесва в това, което тя казва и е много категорична в споровете, много силно аргументирана, много добре подготвена и целият й професионален път минава в политиката, до голяма степен както и на Джо Байдън, докато сегашният президент, всички знаем, когато влезе в Белия дом нямаше и един ден в политиката.
Американската политика е много тънък занаят и се различава доста от шоубизнеса. И тук не реферирам само към Доналд Тръмп, а въобще към цялостната ситуация, защото американският президент покрива по интереси почти целия свят и трябва да комуникира с различни хора.

Водещ: Защо сложиха Камала Харис като вицепрезидент и на нея ли се дължат част от гласовете?

Максим Бехар: Вероятно да! Разбира се това е реверанс към цветнокожото население на Америка, но също така е и реверанс към тези, които искат да видят може би един контрапункт на кандидата Байдън. Млад, енергичен човек с добри аргументи, с бързи решения.

Водещ: Има ли нещо вярно в някои коментари, които вече се появиха, че тя ще управлява Съединените щати ако Байдън спечели изборите?

Максим Бехар: Според мен ще управляват съветници, ще управляват анализатори и решения ще взимат или президентът, или вицепрезидентът. Но не трябва да подценяваме и факта, че кандидатката за вицепрезидент на този етап е жена. Досега Америка никога не е имала вицепрезидент жена, като оставям на страна, че е цветнокожа, това са женските гласове. Знаете Америка е държава-лидер в областта на феминизма и на правата на жените. Това са супер силни движения, които до голяма степен взимат и политически решения. В този смисъл Камала Харис ще бъде един много силен вицепрезидент и със сигурност няма да стои в сянката на Джо Байдън, както досега, беше вицепрезидента Пенс и дори както беше самият Байдън - в сянката на своя шеф Барак Обама. Тя ще е силна фигура, която винаги ще бъде на преден план и нейната дума ще се чува - това е повече от сигурно. Много е важно кой ще бъде държавният секретар, защото Америка е силен играч в международната политика и ако тук правим една препратка към България и какво това ще означава за България и Източна Европа, струва ми се и се надявам Америка да има все по-силно изразена политика в целия този регион, включително и в България, но и Полша, Чехия, Унгария, Словакия - много силни държави в Източна Европа, които като че ли малко бяха пренебрегнати от предишната администрация.

Водещ: То цяла Европа беше пренебрегната от Доналд Тръмп.

Максим Бехар: Европа или ЕС даже не бяха пренебрегнати, а там всеки месец се появяваше конфликт от някъде.

Водещ: Означава ли Камала Харис в нейната поява, че Байдън ще има по-отворена миграционна политика?

Максим Бехар: Трябва да видим. Всички гледаха с насмешка милиардите, които отидоха за въпросната стена с Мексико. Скоро гледах имаше репортажи по една от нашите национални телевизии, с екип - изглежда смешно наистина. Една супер сила, която има милиарди за охрана на границите си, която има страхотна войска, вътрешна сигурност, е вдигнала някакви ламарини, за да не минават емигрантите от Мексико, при положение, че местният шериф обясняваше, че на всеки 10 км има подземни канали, които влизат в една мексиканска къща и излизат от една американска къща и това са десетки километри. Това не може да е светът на стените, пък било то между Мексико и Съединените щати, там откъдето идва голяма емигрантска вълна. По-скоро трябва да има по-добра охрана и по-твърди закони. В Америка те са много свирепи по отношение на емигрантите и всички наши сънародници, които живеят там, дори и със зелени карти. Някой от тях и без.  Те знаят колко е трудно да бъдеш легален емигрант в Съединените щати, да имаш номер за социална сигурност, който е много важен, шофьорска книжка и всички останали неща. Може би ще има по-разумна политика към емигрантите, някакси тези милиарди, които отидоха за стената ще ги сложат в графата загуби или в графата нереални инвестиции. Ще очакваме и ще видим, но до голяма степен зависи от третия човек в тази администрация, който ще бъде държавния секретар.

Водещ: Тъй като Вие сте изключително добър в икономическата част и се PR на големи бизнеси - ще говорим и за това, но първо бих искала да обсъдим поведението на Тръмп и на Байдън, и по какъв начин то повлия на тези избори, защото все пак има някакво отдръпване от Тръмп, очевидно.

Максим Бехар: То беше по-скоро наказателно от това, което виждаме. Сумарно Тръмп печели повече гласове, отколкото е спечелил преди четири години и мисля, че разликата е милион-милион и половина повече отколкото преди е имал.

Водещ: Той направи доста за икономиката на Съединените щати.

Максим Бехар: Но ако Байдън има повече гласове, според мен това пък е един наказателен вот за малко по-шоуменското държание, което Тръмп имаше. Всички знаем тази логорея с обещания, обещания, на сутринта казва нещо друго, на другия ден в Туитър пише нещо трето, пък  вечерта някой го опровергава от неговия екип.

Водещ: Най-интересното, което последно каза, че на 4-ти ноември КОВИД ще изчезне, ако той спечели изборите. Има ли американци, които биха повярвали на това?

Максим Бехар: Естествено! В коя друга държава президента ще каже, „Пийте белина и дезинфектанти и ще умрат няколко души, защото веднага са посегнали към бутилките. Разбира се, че има. Това е държава от много националности, държава в малките общини и хората са затворени и вероятно някои от тях не знаят къде е Франция, да не говорим за България. Вярват си на своите лидери, вярват генетично на човека, който е избран за Президент, от времето на Линкълн още, защото те вярват, че това е една свободна държава, свободни избори, с честни избори. Ако сравним икономиката на Америка преди четири години и сега, всички показатели са на плюс: по-малка безработица, повече бизнеси. Тръмп направи няколко доста непочтени жеста към германски компании: изгони Mercedes, изгони немски инвеститори и каза, че всичко това ще се произвежда в Америка. В модерния свят можеш да кажеш, „да направим Америка отново велика,“обаче всички ние сме толкова свързани и границите са  толкова изчезнали и хората са толкова информирани вече, дори и американците в малките общини и градчета, че малко по-силния популизъм ми се струва, че би отблъснал много хора също. И ако някой е харесал 78-годишния Джо Байдън, на който аз гледам със симпатии, не бих казал дали симпатизирам или не, трябва да видим как ще се прояви като президент, но беше наистина един много интелигентен и много точен вицепрезидент, и ако някой е тръгнал повече да гласува за него, според мен голям процент от тези хора гласуват срещу Тръмп, а не защото са за Байдън. Вие използвахте думата карикатура и това е абсолютно точната дефиниция като ги гледахме на тези дебати. Не мога да повярвам на очите си как е възможно една велика държава да има двама кандидати за най-престижното място вероятно в света, които се обиждат по този начин, да се прекъсват.

Водещ: Един безобразен език.

Максим Бехар: Пък им заглушиха микрофоните, защото единият докато говори другият го ругае, и това вероятно отблъсна много американци и си казаха, “Не, ние няма да гласуваме за това, което е било досега.“

Водещ: Байдън също се държа по подобен начин на този дебат.

Максим Бехар: Да, за да може до известна степен да отговори на това, което има срещу себе си, на целия този словоред от думи и обиди, които са в речника на Доналд Тръмп. Ние виждаме на всеки един въпрос на CNN как той отговаря: „Махай се от залата! Вие сте фалшиви! Вие сте лъжци!“.

Водещ: Истина ли е, г-н Бехар, че донякъде медиите натиснаха Тръмп по някакъв типично либерален начин?

Максим Бехар: Те затова са медии. Медиите, които ще ходят след  Доналд Тръмп или който и да е друг лидер, и само ще му се умилкват и ще му казват хубави неща, и ще му свалят звезди от небето - такива медии не вършат работа в една модерна демокрация, никога не са свършили работа. Но сега, когато имаме в ръцете социални медии, когато можем да научим всичко от първа ръка, когато имаме три милиарда потребители само на една от медиите Фейсбук – това означава 3 милиарда различни  мнения за един въпрос, а традиционните медии да хвалят някого и да казват само добрите неща. Според мен тяхната работа е именно обратното, особено в  бизнеса и най-вече политиците, защото те разполагат с обществени средства, те харчат средствата, които ние в бизнеса им даваме на тях, което всеки човек, който дори не е в бизнеса, също плаща данъци. И когато те управляват и харчат тези обществени средства, трябва да има супер стриктен контрол от страна на обществото, чрез медиите, разбира се и съответните институции и социалните медии.

Водещ: Как се разви битката между двамата кандидат президента в социалните медии, по Ваша преценка? Кой как използва социалните медии?

Максим Бехар:  Доналд Тръмп си беше лидер в социалните медии още от първия ден в стъпването си. Често цитирам първи му държавен секретар, един бизнесмен, който казваше, „Моята работа е много лесно. Аз ставам сутринта, чета Туитър и знам какво да направя, защото моя шеф е станал преди мен и го е постнал и е казал, примерно, какво ще случи с Корея или Япония, или Китай.“ Докато Байдън държеше и продължава да държи в социалните медии доста по-умерен тон. Самият щаб на Байдън хвърли много повече средства като тотал за реклама в социалните медии и те ги използваха много по-активно, главно да инвестират в реклама, а  Доналд Тръмп така или иначе си го следват много хора. Twitter е много силна медия, и след това вероятно Facebook и Instagram, но Twitter в Америка, въобще в англо-американския свят е изключително силна медия за споделяне. Самият факт, че можеш да кажеш нещо в 140 знака и това да прозвучи като цяло политическо послание означава, че това е наистина инструмент за много интелигентни хора. Не е за всеки, и Вие като журналист знаете, на две страници всеки може да се разпростира, но със 140 знака трябва да кажеш това, което вестниците казват на цяла вестникарска страница. Байдън и Камала Харис използваха също Туитър, но далеч по-малко и по-рядко, докато те инвестираха много повече в традиционни медии, телевизия, вестници, а Тръмп си държеше на неговите социални медии. Там са хората, там е влиянието всъщност. Той ако напише още два пъти да пием белина, не се знае какво ще се случи с американската нация. Много влиятелни послания са това.    

Водещ: Кажете ми сега за бизнеса, който по някакви информации, които аз следя, сякаш бизнесът подкрепя повече Байдън, защото той е по-предсказуем.

Максим Бехар: Това е човек, който би слушал големите корпорации и би им помагал. Всички помним първата или втората седмица в Белия дом преди четири години, когато Доналд Тръмп се срещна с всички големи компании. Мисля, че Бил Гейтс оказа да отиде на тази среща, но Елон Мъск и Марк Зукърбърг бяха там. Тръмп ги слушаше много внимателно, обаче целия този разговор потъна някъде в небитието и никой не се върна към него. Докато Байдън изглежда не само по-предсказуем, но и по-прагматичен, и като човек, който разбира тънкостите на дипломацията и политиката и е по-далеч от аматьорските и произволните, непознати решения. Но голяма част от бизнеса подкрепяше и Тръмп, защото той е един от тях. Това ще кажат анализаторите, след като видят кой как е гласувал, защото все още на са ясни дори резултатите от изборите.

Водещ: Как разсъждават в Съединените щати големите в бизнеса, когато президентът Тръмп реши да прекрати бизнес отношенията с Китай и това как им се отрази, след като икономиката нарасна, но от друга страна тези глобални бизнеси доволни ли са от това?

Максим Бехар: Не съм много сигурен, че специално в този случай с Китай американската икономика е нараснала и чак толкова спечелила. Може би 90 процента  от всякакви продукти, които ползва икономиката в Америка се произвежда в Китай, на 4-5 пъти по-ниски цени, вероятно на същото качество. Да, един продукт ще го произведеш в Америка, но за три пъти по-скъпо и ще го продадеш на клиента след това пет пъти по-скъпо. Така, че това е малко изкуствено съотношение според мен и това е лично мнение. Търговската война с Китай е гигантска грешка, защото нарушава тотално пазарните условия, в които ние живеем. Изведнъж той казва, „Ще забраня тази компания, ще забраня онази компания…“, но на какво основание? Има пазар, има търсене и предлагане, има технологии, в които има възможност твоя пазар да се конкурира с американските производители, защото само конкуренцията, и то истинската пазарна конкуренция, може да дръпне бизнеса напред.

Ако забраним всички телевизии в България и оставим само една телевизия, например Вашата, ще стане ли по-добре? Не, няма да стане по-добре. Никой няма да гледа и хората ще отидат в социалните медии. Докато конкуренцията, било на телевизионния пазар, било на автомобилния пазар, особено в областта на технологиите, които се развиват буквално всеки ден – чуваме, виждаме, гледаме, купуваме, пробваме нещо съвсем ново, което само преди месец не сме си мислили, че съществува. Това е много здравословно. Когато той сложи голямата бариера, голямата стена, която добре, че не е от ламарина, защото нямаше как да стане от ламарина специално с Китай, обаче много по-стриктна и много по-болезнена от тази по границата с Мексико. Когато сложи голямата стена на всички беше ясно, че това е абсолютно загубена кауза, защото по някакъв начин американският президент може да вземе решение за неговата си държава, но как ще повлияе върху Франция, Великобритания, Испания, Германия - гигантски пазари, Бразилия, цяла Латинска Америка, Австралия. Няма как да повлияе ако някой от тях реши да купи китайска стока пет пъти по-евтина или много по-иновативна, особено в областта на технологиите. Това е грешка, която съм сигурен, че ще бъде един от приоритетите на Джо Байдън, ако се потвърдят прогнозите, да върне отношенията и да се опита да създаде пазарни отношения. Политиката е друго нещо – кой комунист, кой либерал - това е друго. Обаче, пазарът не би трябвало да се влияе точно от тези неща, а трябва да се влияе от това дали един продукт е по-добър или е по-скъп или по-евтин, какво съдържа. Струва ми се, че това ще е най-голямата промяна в новата администрация, ако тя се случи. Предполагам, че дори и Тръмп да спечели изборите в тези малки проценти и вероятност, които има, той ще трябва да преосмисли ама много, много в дълбочина това, което се случи в търговската война с Китай.

Водещ: По отношение на външната политика, което и нас ни касае, какво би се променило оттук нататък евентуално, ако Джо Байдън спечели?

Максим Бехар: Трудно бих могъл да преценя различните администрации от времето на Буш-баща, Бил Клинтън, Буш-младши, особено Барак Обама, но ми се иска да видя малко по-голямо желание към България като изключително важна държава за Балканския регион, като страна граничеща с много рискови фактори, от една страна бивша Югославия, Северна Македония, Сърбия, от друга страна по море с Русия, на юг с две силни натовски държави като Гърция и Турция, които невинаги се разбират помежду си. България въпреки това, че сме много недоволни, че имаме хиляди оплаквания, стои доста стабилна и адекватна. Надявам се и този проблем със Северна Македония да бъде решен колкото се може по-скоро. Бих искал да видя наистина малко по-голямо внимание от страна на всяка една американска администрация, която да оцени това, че ние се държим много адекватно, нямаме конфликти, нямаме проблеми на практика с нито една от нашата съседни държави в политическо и бизнес отношение. Американските инвеститори в България са важни, обаче, има много по-голямо поле за още инвестиции, особено в областта на високите технологии, и за още повече уроци, които американскит бизнес да донесе в България.

Водещ: А във военно отношение?  

Максим Бехар: Там е ясно. Ние избрахме пътя на F16 и това беше абсолютно единственият логичен, възможен и предвидим път. „Локид Мартин“ е присъствал в българската среда, бизнес и политика  10-15 години и нашите политици трябваше да направят своя избор. Имаха достатъчно време да го обмисля от всички страни. С F16 са въоръжени Гърци и Турция, както и повечето от държавите в Европа. F35, който е следващия много по-добър модел, вече го има в Израел на един час или по-малко с изтребител от България. Струва ми се, че това беше едно много логично, пък дори и в технологично отношение, но не искам да правя сравнения, защото не съм експерт там, това беше възможно най-добрия избор. Ние сме държава, горда членка на НАТО, за което и ние в Атлантическия клуб имаме известен принос, и разбира се цялата българска политическа класа след 90-та година насам, и би трябвало да имаме най-доброто, което има в НАТО и би трябвало да имаме това, което имат и нашите съседни държави. Защото тук става въпрос за армия и тази армия трябва да е въоръжена по възможност с най-доброто и това е изборът, който ние направихме.

Водещ: По отношение на НАТО, в Съединените щати ще продължат ли да се дърпат от НАТО както Тръмп досега правеше?

Максим Бехар: Още една грешка на Доналд Тръмп, която аз отчитам като грешка, че той влезе много остро срещу НАТО по някаква причина. Да, вярно е, че Америка има отговорности в тази организация и то много големи отговорности. Вярно е, че вероятно до голяма степен тя издържа, чисто финансово, организацията. Не само тя, разбира се. Има големи играчки като Германия, Великобритания, Турция. Обаче съм сигурен, че отношенията ще се стоплят отново, дори и Тръмп да остане. Това са грешки, които няма как да не се калкулират от неговите съветници, от хората покрай него. Отношенията с НАТО трябва да бъдат като отношения между партньори и съюзници, които имат една и съща цел и тази цяла е да има спокойствие и да няма войни. Да има отворени пазари за бизнеса, да може тук да се развиват технологии, да може да се развият отношенията между хората и между бизнесите. Без съмнение НАТО е и ще бъде организация, която ще има все по-голямо разбирателство. Какво ще се случи след Брекзит е друга тема. Надявам се, да кажем, социалното и административно разделяне на Великобритания от Европа да не повлияе на технита военни ангажименти, и на това, което тя има като участие в НАТО.

Водещ: Според някои коментатори, обаче, Джо Байдън би разпалил нови войни.

Максим Бехар: Всички говорят това. Чест и почитания към Доналд Тръмп, четири години нямаше нова война никъде по света и всички казват, „Да, обаче сега като дойде Байдън ще започнат.“ Нито един документ не съм прочел в тази насока. Не вярвам, който и да е американски президент, чак толкова много да се е влюбил в това да прави войни тук или там, а точно обратното. Смятам, че от това, което досега е показал Байдън, като че ли тяхната роля на хора, които обичат мира, ще се надгражда и продължава. Буш имаше 11 септември. Той нямаше избор. Обама нямаше избор вероятно да продължи тази война или тази борба, която предишните администрации бяха започнали. Тръмп се фокусира повече върху бизнеса, реалния бизнес и шоубизнеса, и някакси войните останаха настрана от неговия поглед. Надявам се това да бъде и позицията и концепцията на Джо Байдън.

Водещ: Тази тема е дълга, но тепърва ще видим. Зависи от това кой стане президент, тогава бихме могли да говорим повече на тема външна политика. Сега искам да Ви попитам за нещо, което за пръв път на мен ми се набива в очите и в ушите – това, че много сериозно се говори за фалшификация на изборите в Съединените щати. Нещо, което смятах за български приоритет.

Максим Бехар: Трябва да се докаже. И аз четох много неща. В България това се случва по-лесно и може би го виждаме по-отблизо. Мисля си, че в тази 250-годишна история на американската демокрация и на избирателната система, която е минало през какви ли не изпитания, не е възможна фалшификация. Те говорят за 100 000 гласа по пощата, 100% от които са за Джо Байдън, никой не може да каже дали са фалшифицирани или не, но това е съмнително и се поставят въпросителни. Обаче законодателните органи, особено местните прокуратури, са толкова силни в Америка, че ми се струва невъзможно да не се проверят всички сигнали. Но кой от нас може да каже с днешна дата дали нещо се е случило нередно или някой нещо е фалшифицирал. Не вярвам 10 000-20 000 гласа да окажат влияние. Може, разбира се, защото имаше избори, които всички ние помним, когато Буш спечели с 10 000 срещу Ал Гор във Флорида. Тогава броенето продължи цял месец. Младият Буш беше обявен за президент. Нека да видим, но на пръв поглед ми се струва в областта на фантастиката 100 хиляди души изведнъж да изпратят едни писма пък никой да не провери тези хора дали съществуват. Има много писания, особено в Туитър, през последните дни, на хора, които казват, че много мъртви души са гласували. Дори една политическа анализаторка, американка, която следя отблизо, беше постнала, че очаква резултатите от гробището „Арлингтън“ и тогава ще видим кой ще победи, с малко черен хумор. Трябва да се докаже, а пък тези неща лесно се доказват. Дали един човек, който е гласувал е между живите, дали наистина той е гласувал, лесно се доказва.

Водещ: Би било шокиращо ако се окаже, че Съединените щати, където попринцип всичко е най-сторго в света, в световните демокрации, получава такива фалшификации.

Максим Бехар: Всички гледам като майката на модерната демокрация, където хората могат да изразяват свободно мнението си и в същото време да бъдат контролирани, когато нарушат закона. Това не е обикновена кражба, както го нарича Тръмп, „Те ми открадната изборите,“ а престъпление.  

Водещ: Ще се стигне до там съдиите да решават съдбата на изборите. Може ли да се вярва на тези съдии? Някои са назначени от Тръмп.

Максим Бехар: Да, обаче много от тях не са. Няма как да кажа дали може или не може, но знам, че тази нелепа случка с гласовете във Флорида, между Ал Гор и Джордж Буш, тогава Върховният съд реши да не се броят ръчно гласовете. Обаче, две години по-късно едни студенти ги преброиха ръчно и се оказа, че Ал Гор има повече гласове от Буш и това е известна история. Филми има за това. Обаче, вече Съдът беше решил кой е президентът и нямаше как… Абсурдно е две години по-късно президентът да бъде елиминиран, а другият кандидат, в случая Ал Гор, да стане президент. Несъвършенствата на демокрацията, бих казвал. Но като разширим малко повече тази тема, излезем дори извън Америка, но и в Америка, очевидно е, че това, което все още по някаква причина наричаме „демокрация“ не работи. Тя не работи и в България. Цял свят се преобърна в следствие на цунамито на социалните медии и това, че ние започнахме да комуникираме по съвсем различен начин и имаме интерактивна двупосочна комуникация между различни хора, имаме повече информация, на това, че имаме контрол върху политиката и бизнеса всеки ден. Защото само преди 10-15 години ако някой искаше да каже, „този политик не става,“ или „тази компания не ми харесва,“ трябваше да отиде във вестника, да се примоли или в телевизионно студио да каже, „Моля Ви, пуснете ме, искам да кажа, че политика Х не си върши работата или лъже.“ Сега всеки може да го каже. При тази революция на контрола върху политиците, ние да чакаме някой четири години да греши и да видим какво ще стане, дали ще гласуват или не. В която и да е милиардна корпорация, ако председателя на  борда на директорите направи гаф, който да струва на корпорацията репутация или средства, или позициониране, или загуба на партньори и пазари, ще си отиде на следващия ден. Обаче, в политиката ние трябва да чакаме четири години избирателите да решат. Не, не трябва да се чака. Разбира се, че тази система ще се промени. Тя не работи.

Според мен трябва да има такава избираемост, че един политик, който не си изпълни обещанията, защото всички ръсят обещания, сега видяхме и Тръмп и Байдън, ръсеха от сутрин до вечер обещания - аз ще направя това, ще направя онова, ще спрем коронавируса на 4 ноември сутринта и какви ли не безумия. Oбикновено политикът, за да бъде избран той си казва - ще вдигна заплатите, ще вдигна пенсиите, няма да има бюджетен дефицит, няма да взимам кредити, бизнесът ще има всички условия да се развива и редица, редица. В момента, в който стане президент, министър-председател, министър някакъв, изберат го, изведнъж се оказва, че това, което той е говорил някакси като че ли не го е говорил, защото вероятно половината от нещата са били невъзможни. В този случай трябва да има система, в който политикът да си отиде веднага - на същия ден, на следващия ден. Не си е изпълнил обещанието. И това може да се случи, когато това електронно правителство, за което ние говорим от години в България и не само в България, въобще не се случва, когато технологиите започнат да имат известен контрол върху политиката.

Например обещал си да има бюджетен дефицит 2% обаче изведнъж парламентът гласува той да бъде 5.5%, защото трябват пари за нещо друго - за заплати например, обещал си заплати предизборни или нещо друго. Тогава трябва да има електронна система, която да казва “не може”, ти си обещал 2%. Това се случва в компаниите, в бизнеса, ние правим бизнес планове, правим прогнози и не можеш да излезеш от този бизнес план. Защо? Защото нямаш пари или трябва да вземеш кредити. И ако електрониката, технологиите контролират малко повече демокрацията ми се струва, че животът ще бъде по-добър и хората, които се състезават да бъдат политици ще имат малко повече от едно на ум да си казват: “Чакай да обещаем това, което можем да изпълним, защото след два месеца можем да “излетим” от това място. И то позорно - да излезем от задния вход, което е ужасно за един политик. За всеки човек е ужасно като се разделя с някого да излезе от задния вход, а не с достойнство. Обаче за един политик това означава край на кариерата. Но има и друго, политиците не са това, което ние искаме да видим, защото вече има друг начин да успееш освен в политиката. И ще се върна на любимата ми тема социални медии - те също са един от инструментите, човек който умее да направи нещо, да го направи без да се появи в политиката. Защото преди 20-тина години имаше 4 категории известни хора в света, които ние наричахме хора, които диктуват общественото мнение и това бяха политици, спортисти, шоубизнес и хората, които водеха телевизионни предавания. Те бяха тези, които влияеха върху хората. За да може един политик, един човек да успее където и да е, той трябваше да бъде разпознаваем. За да бъде разпознаваем, той трябваше да бъде в медиите. Сега няма никаква нужда. Всеки си има социална медия, която е много по-влиятелна от която и да е друга медия, ако има какво да каже и ако знае как да го каже. Представете си, че Бил Гейтс беше станал политик, никога нямаше да има Microsoft. Ами Марк Зукърбърг ако беше станал политик или сенатор в неговото си градче, никога нямаше да има Facebook. И затова всички тези хора си казват: “Ние ще се занимаваме с бизнес, защото можем да успяваме. Ние имаме канали за комуникация, имаме медии в ръцете си”. Кой остава в политиката? Хората, които не могат да направят добър бизнес, не могат да успеят по друг начин. И това също е голям проблем за управлението на модерните държави.

Водещ: Тук мога да поспоря малко, но искам да засегнем още един въпрос. Той е за българската политическа ситуация. Защо спряха протестите? Къде сбърка Отровното трио???

Максим Бехар: Не знам дали т. нар. Oтровно трио сбърка. Протестите имаха изключително голям ентусиазъм в самото начало. И без да се опитвам дори да бъда експерт върху тях, тъй като специално в моя бизнес съм тотално дистанциран от политиката, но разбира се от чисто професионална гледна точка наблюдавах много внимателно. Струва ми се, че “много пара отиде в свирката”, по аналогия с един стар виц и като че ли нямаше концентация. Всички казваха, че нямаше лидери и нямаше ярки личности, а в същото време България е пълна с такива хора - млади, интелигентни, добре образовани, амбициозни, част от тях искат да влязат в политиката, но не се появиха на протеста. Понеже имаше много и най-ралични хора, тези, които имаха добрите идеи си казваха: “Не, аз ако отида там ще ме свържат с този или с онзи.” Протестите бяха много силен народен глас, че нещо не върви в държавата, че трябва да се оправят много неща в държавата. Те отправиха много неща, в смисъл такъв, че политиците изведнъж си казаха: “Чакай малко, ние можем да си тръгнем през задния вход. Можем да не свършим това, за което сме избрани. Я да видим дали можем да се коригираме!”.

Струва ми се, че този подход на: “Ето ви, пенсионери 5 милиона; ето ви, доктори 20 милиона; ето на този и този”, ще изиграе лоша шега. Трябваше всеки един харч да бъде много добре аргументиран. И тук вече опира до комуникацията и комуникационната политика на всички, без значение дали е президент, премиер, правителство, парламент - тотално липсва. Сега, понеже сме в целия този хаос на рестрикции, на пандемия, на карантини и всичко останало, когато идвах към Вас по една от най-населените пешеходни и прекрасни улици в София, нямаше хора с маски, никой не носи маски. Влязох и в магазини, отново никой няма маска. Защо? Защото никой не знае дали трябва да носи или не трябва да носи. Защото дори и да знае, че трябва да носи, защото някой, някъде го е казал по някоя телевизия, хората не знаят има или няма глоба. Ако има глоба, някой контролира ли ги? Във Франция, Лондон и Париж, гледах наскоро кадри - пълно е с полиция, която контролира, защото трябва да има контрол. Въпросът е за здравето на хората. И връщам се на темата за площадите отново - тази бих казал малко непохватна комуникация за това – за какво се борим, какво искаме, как ще го постигнем, изигра лоша шега и повечето хора малко се умориха и си казаха: “толкова усилия хвърлихме, толкова ходихме по площадите, толкова пари давахме за знамена и за свирки, колкото сигурно не сме дали за ракия и кебапчета, а в същото време нищо не се променя”. Но смятам, че всеки има право да си изрази своето мнение. От страна на протестиращите, мнението като че ли надмина границите на нормалните протести на моменти. Беше доста грубо и доста неадекватно. На следващите избори първо ще видим дали правителството ще изкара до изборите, но като че ли натам вървят нещата. Ще видим до каква степен е бил чут гласът на тези хора, които са протестирали. Ако техният глас не е бил чут, това е техен проблем, за голямо съжаление.

Водещ: Да, но засега като че ли ги чуват в правителството.

Максим Бехар: Те трябва да бъдат чути в България. Правителството естествено, че ги чува, защото това е тяхната работа, и те следят изкъсо всяко едно послание.

Водещ: Какво имате предвид с това да ги чуят в България?

Максим Бехар: Имам предвид българския народ. Дали той е чул тези послания, които протестиращите отправят. Наистина ще вляза в някаква фразеология, обаче много аргументирана, много конкретна, много прагматична. Нито един протест в света не е успял, освен може би някъде в Централна Азия, където все пак отношенията са на съвсем друга основа. В България много неща трябва да се променят, трябва да се промени категорично бизнес средата, отношението на правителството, на държавната администрация към бизнеса, трябва просто да се промени тотално, да не кажа на 180 градуса.

Преди няколко години взех една награда на сп.”Мениджър” и в залата на Софийската опера бяха всички - министър-председателят, президентът… и тогава се обърнах към тях и им казах: “Вижте, играем в един отбор - бизнесът и правителството, бизнесът и държавната администрация - играем в един отбор. Трябва да играем, за да успеем, обаче да знаете ние сме централни нападатели, вие сте защитници. Вие трябва да ни подкрепяте, трябва да ни помагате, за да можем ние да вкарваме голове. Когато ние вкарваме голове ще печелим пари, ще има работни места, ще има добри данъци, ще има успех. Оставете работните места и данъците. Те са важни, обаче ще има успех на български бизнес, на технологии и има много такива, защото много си говорим, че няма лидери, но няма лидери главно в политиката. В бизнеса има много лидери, в културата има много лидери - Веско Ешкенази, Йордан Камджалов, млади певици като Поли Генова, Рут Колева и много други. Много личности, които са разпознаваеми на запад - пилотът Марио Бакалов, Пламен Русев, който направи Webit и това не е никаква реклама. Светлин Наков, който направи SoftUni - частен университет, в който учи половин София. Това са големи лидери и ако администрацията ни помага и помага на цялата тази бизнес среда, България ще успява, защото това е изключителна държава. Няма държава в Европа, в която да има толкова млади, интелигентни, нахъсани, амбициозни хора, и толкова добри, спокойни европейски отношения. И администрацията, без значение коя е, кой е премиер или президент, трябва да помага на тези отношения да бъдат все по-добри и България да си застане на заслуженото място, каквото е имала от много години в Европа.

Водещ: Благодаря за този разговор!

Гледайте цялото интервю тук.