17.11.2020

Максим Бехар дискутира с Крум Савов в предаването "Крум Савов Live" по 7/8 TV промените в комуникациите и бизнеса, предизвикани от COVID-19. Той споделя мнението си за настоящите проблеми с некатегоричната и еднопосочна комуникация на управляващите, и как да управляваме бизнеса си по време на криза, за да спасим културата и развитието на обществото.

Водещ:Колкото в следващите 50 минути имаме време и възможност, и на вас ви даваме думата на интернет адрес krumsavovlive.sedemosmi.tv или на QR кода. Модерни хора сме с такъв един човек, въпреки че от както се помня е в общественото пространство под различни форми, следва тенденциите. Здравей! Добре дошъл, Максим Бехар, във всичките ти роли и превъплъщения като PR експерт, специалист, собственик на агенция, дипломат, предприемач, писател, колега-журналист.

Максим Бехар: Добър вечер!

Водещ: Днес изпратихме една светла личност от тази сфера. Беше поклонението два дни след като си отиде, така някак неочаквана и внезапно. Като започнем от президента Румен Радев и минем през цяла плеяда от важни фигури на нашата държава – всички отдадоха почит на шефа на БТА, който си тръгна от този свят.

Максим Бехар: Къса ни се сърцето на всички, защото днес си давам сметка, че се познавам с Максим Минчев от 40 години. Освен, че и двамата сме от Шумен, сме работили по различни редакции, а пък последните две години животът ни събра в една и съща махала да живеем заедно през една-две улици. Това, което си направих за мен като извод е, че много рядко, когато един човек си отиде, си казваш за него, „той беше добър човек.“ Максим беше професионалист, прецизен журналист, невероятен пътешественик, човек, който и заради когото ние посетихме едни 150 държави, четейки неговите книги. Обаче, като теглиш чертата накрая, той беше добър човек, не се скара с никого, една лоша дума не съм чул от него, винаги усмихнат. Това неговата артистично „р“, с което можеше да го разпознаеш сред стотици други гласове, интонацията, усмивката, всичко. Жалко. Жалко и за много други хора. Ти си прав, че нашите социални медии заприличаха малко на съвременни некролози. Във времето имаше цели такива страници с некролози във вестниците.  
Трябва много добре да разбираме и да се обединим. Трябва да се борим с тази болест, да спазваме истерично стриктно всички мерки. Покрай това, че Максим си отиде, доктор Емил Илиев, царя на акупунктурата и джаз фестивалите, също страхотен човек. Всички тези неща като ги съберем, заедно с препълнените болници, лекарите, полицаите, учителите, всички, които се грижат и са на първа линия.
Ние, обикновените хора, трябва наистина да спазваме консервативни мерки, да се пазим, да слагаме маски. В това отношение, смятам, че тези хора, които заемат отговорни постове, пазя се от думите „управляват държавата“, те трябва да са много категорично. Първо, всички ние знаем каква е глобата, ако един пенсионер отидат пет минути по-късно или по-рано да пазарува - 500лв. е глобата.

Водещ: Точно до тези парадокси исках с теб да стигнем.

Максим Бехар: Никой не знае каква е глобата, ако ходиш без маска.

Водещ: … и дали тя после ще издържи в съда, и дали е наистина най-доброто средство. Сега има един парадокс, наричат го „изключенито Мадрид“. В Мадрид са един до друг, свалиха мерките и има най-малко заразени. Шведите също не слагат маски. Медицински няма смисъл да анализираме този спор – за или против, но да се чувстваме непрекъснато виновни и готови да бъдем глобени и наказани заради закъснели мерки на управляващите, също не е начинът, по който нещата могат в момента да се подобрят.

Максим Бехар: Обаче, трябва да има много строги мерки върху тези, които не носят маски, защото едно е категорично - това предпазва. Да, може да ти е неприятно. Летях преди две-три седмици за Швейцария, за един ден само да подпиша един документ и 18 часа бях с маска – в самолетите, по летищата, навсякъде.

Водещ: В Европа как виждаш нещата като изпълнение на тази мярка.

Максим Бехар: В Цюрих нямаше човек без маска на улицата и в 21ч. всички ресторанти затварят, без никакви изключения.

Водещ: На тях и по принцип социалният им живот в толкова часа приключва.

Максим Бехар: Факт. Но във Франкфурт на летището през три минути повтарят за маски и глоба. Ние не сме доктори, специалисти, дори не сме някакви футуристи, които да кажат какво ще се случи и как ще се случи.
Чета статии от „Уолстрийт джърнъл“ две страници на тема „Провал на шведския модел“, след това има още 5 статии, които казват за успеха на шведския модел. Обаче, едно е ясно, че трябва да се пазим, да спазваме мерки, да не изпадаме в паника. Много е важно да бъдем фанатично стриктни и си мисля, че по този начин ще минем на другия бряг, защото всички ние трябва да минем на този друг бряг. Едното е болестта и живота на нашите приятели, нашите животи, семейство и всичко останало. Другото е бизнес, защото без бизнесът няма да има култура, няма да има развитие на обществото, няма да има работа за хората. Трябва да запазим бизнеса.

Водещ: Човек ако погледне отстрани държавата, ще остане с впечатление, че бизнесът тук е ресторантьорство и дискотеки, и другото е фармацевтично тестовия бизнес. В момента от тестове се прави бизнес, и липсата на лекарства, които сега ще се набавят чрез държавни поръчки. Защо се получи така? И за това обвиняват населението, че е виновно, а всъщност има дефицит. Категорчна липса на призиви за дарения, болници. Абсолютен колапс на медицинските кадри - няма ги, разболяват се, възрастни са или абдикират.

Максим Бехар: Нали знаеш през последните 1-2 месеца как започват всички новини по телевизии, радиа, навсякъде. Първата част е колко заболели и колко починали има и какво се случва – това е по-скоро трагичната, но и реалистичната част. Втората част е кой министър какво е казал и 99 на сто, че всичко е наред, има лекарства, има това и онова. Третата част са интервюта с хора, които казват точно обратното. Като си караш колата или стоиш вкъщи и гледаш новини, или слушаш по радиото тези три части си казваш, „Чакай, не може да бъде, това са взаимноизключващи се неща.“ Това, което не ми харесва е, че тези хора, които са отговорни, имат еднопосочна комуникация в момента. Те използват социални медии, понякога телевизия студия, в които никой не ги пита нищо различно или интересно. Те си казват своите си неща – това е еднопосочна комуникация. Между другото Доналд Тръмп го правеше същото. Защо използваше и продължава да използва Twitter?
Водещ: За да няма обратна връзка.

Максим Бехар: Да, това е еднопосочна комуникация. Имаш медия, нямаш никой да ти задава неудобни въпроси. Като го питаха нещо, той казваше,“Ти си CNN, ти си фалшива медия, гледай си работата…“

Водещ: Нашият премиер също се ограничи до Facebook и „джипката“.

Максим Бехар: Даже, по-скоро първо „джипката” и след това Facebook – еднопосочна комуникация.

Водещ: Извинявай, заради фамилията ти и ширещата се информация, че ползва услугите на PR агенция от Израел – имаш ли такава информация?

Максим Бехар: Не, нямам от първа ръка информация, само съм чел.

Водещ: Струва ли ти се логично спрямо ходовете, които предприема?

Максим Бехар: Абсолютно.

Водещ: Приемаш ли ги за правилни, като съвети и изпълнения?

Максим Бехар: Не, защото така може да се оцелее - като се скриеш, като не се обаждаш, обаче това са 7 милиона българи, които разбират. Това са хора четящи, интелигентни. България е супер болна нация, пълна с млади, интелигентни, амбициозни хора, които утре могат да влязат в което и да е министерство да управляват и да жънат успехи така, както се управляват лондонските или франкфуртските офиси.

Водещ: Сега ли ги открихме тези хора или просто обществото не ги беше виждало наяве.

Максим Бехар: Ние и на протеста не ги видяхме много тези хора. Ние ги виждаме в офисите. Скоро ми се случи да дискутирам темата с така наречените „инфлуенсъри“ и сега съм се запалил да напиша една книга на тема „български инфлуенсъри“. Това не са само мадамите по бански, които се снимат в тоалетните или мачовците. Инфлуенсърите са хора, които правят милион от IT бизнес, хора, които управляват големи бизнеси и офиси, и хора, които постигат страхотни успехи. В този смисъл, струва ми се, че тези хора, които са отговорни би трябвало да има двупосочна комуникация, да идват в студиа като твоето, като на Слави Трифонов.

Максим Бехар: Между другото съм донесъл последната ми книга „Пет минути до утре“  на Слави и на теб. Това е книга за бизнеса, за лидерството, за това как трябва ние да изплуваме в тази ситуация, да взимаме бързи решения, да служим на хората, да пазим нашите екипи и да знаем, че бизнесът е супер важен. И веднага след бизнеса идва културата, театрите, кината, кинематографията, актьорите.
Водещ: Отново е в задния двор за сметка на самолетни чертежи, кораби за един милиард.

Максим Бехар: Може би и те са нужни.  Въпросът е, че трябва да имаме много прозрачна, открита, ясна и точна двупосочна комуникация. Да имаме хора, които да питат и да имаме отговорни политици, които да отговарят. Да имат визия. И тези хора да имат очи, да погледнат телевизионни водещи или други хора по улиците, без охрани, коли и да им отговарят на въпросите, защото ние сме в състояние на война, както казват някои. Аз не съм чак толкова краен, защото все пак има бизнеси, които работят, магазините са пълни със стоки - нямаме криза. Производството на хранителни стоки и всичко останало.

Водещ: Няма медицинска помощ и лекарства.

Максим Бехар: И криза на доверието има. Хората в политиката продават доверие. Те нищо друго не правят. Да, харчат пари на данъкоплатци…

Водещ: Как ще спечелят тази война тогава, колкото и силно да звучи, но тя е и в световен мащаб?

Максим Бехар: Ние всички трябва да спечелим. По принцип има криза на лидерство в целия свят. За съжаление ще го кажа малко по-директно, това е, защото социалните медии и възможността хората да печелят и да се изявяват чрез тях, доведе до там, че с политика обикновено се занимават хора, които не могат да се занимават с нищо друго.

Водещ: Това май е старо правило.

Максим Бехар: Да, обаче сега вече е много очевидно. Представи си, че Бил Гейтс се беше занимавал с политика или Стив Джобс, Марк Зукърбърг или хора, които измислиха гениални продукти, промениха света тотално. Тези хора не са политици, те правеха бизнес. И бъдещето е в тези хора, които правят бизнес, за да могат да диктуват на политиците условията си, да бъдат прозрачни, честни, почтени, да излизат на улицата, да се срещат с хората, да говорят с тях и да им обясняват. Това аз наричам доверие.

Водещ: Какво казват сърбите за инфлуенсърството и PR-а?

Максим Бехар: Всъщност инфлуенсър е английска дума и е човек, който влияе главно чрез социални медии. Но прочетох, че на сръбски е човек, който прави разни неща по социалните медии срещу пари. Това е хубаво сравнение, но инфлуенсърите са тези, които всъщност са бъдещите лидери, тези хора, които имат идеи. Да, ние наричаме инфлуенсъри и мачовците и момичетата по бански, защото имат много последователи, но те са еднодневки. Те могат да ти продадат един продукт, втори продукт, да кажат кое облекло е по-добро. Обаче тези инфлуенсъри, които създават продукт, без да споменавам имена – те са много и ще ги опиша в тази книга, човек, който създава университет, частен университет за високи технологии – от там са минали 120 хиляди души до сега. Мой добър приятел – Светлин Наков, SoftUni. Над 100 хиляди души са минали от там. Нима не е инфлуенсър? Нашият прекрасен световноизвестен диригент Йордан Камджалов, Веско Ешкенази - отново севтовноизвестен, концертлмайстор на Кралския Концертгебау оркестър.

Водещ: Духовни, талантливи, успели…

Максим Бехар: Да, които също са пример за всички нас. Колко певци и актьори има… например Камен Донев, който може да напълни зала Арена Армеец за миг и да дойдат едни 15-20 хиляди хора там, за да видят творчеството, което той прави.

Водещ: Защо „Пет минути до утре“? Толкова ли остават?

Максим Бехар: Да. Трябва да взимаме бързи решения, да знаем, че утре идва вече и това утре изисква нови хора.

Водещ: Животът не е ли днес и сега? Не вчера, не утре.

Максим Бехар: Животът е днес, но неминуемо утре ще дойде. Имаме много кратко време ние да се променим, да осъзнаем това, което е различно, защото влизаме в нов живот и старият никога няма да се върне. Никога!

Водещ: Искаш ли да те върна в блатото за малко, за да уважа зрител?  
Димитър Станев: „Цяла Западна Европа носят маски, затворени са от 8 месеца, спазват строги мерки. Добре, ама положението е същото, даже по-зле от държави като Швеция и България.  Между другото на упътването на един противогаз пише „защитаване 99%“. Съпоставете тоя парцал пред устата с противогаз и ще разберете в какъв абсурд живеем.“

Ами да, има дори колажи да построиш ограда, за да пазиш от комари насред улицата. Същото е и с маската, да те предпази от милиони микрона, каквото представлява вирусът. Не споря с теб за маските. Говоря за това, че абсурда е тотален и това да се чувстваме непрекъснато виновни, защото и Милен Цветков, за който си говорихме преди да влезем в студиото…

Максим Бехар: … и неговата дипломатична фраза, че носим маски, за да не говорим. Това е лично мнение. Кой съм аз, че да разбирам от медицина и че маската предпазва,  но аз я нося навсякъде. Нося я в офиса си, дори на улицата навън, защото другият вариант е да я хвърля. Няма никакъв проблем, обаче…

Водещ: Сменяш ли я? Переш ли я? Днес гледах колко е важно и това, на два часа.

Максим Бехар: Естествено. Постоянно.

Водещ: А как тогава се заразиха толкова медици, Максим? Има болници, в които 50% от персонала е болен.

Максим Бехар: Те не само дишат, а и пипат. Там физическият контакт е трагичен. Колкото и да се дезинфекцират в офиса си, дори на всеки два метра има дезинфектанти и хората си чистят ръцете, носим маски… Отново другит вариант е да ги хвърлим, но какво ще спечелим от това?

Водещ: Извинявай, виж какъв хубав въпрос.
Адриан Илиев: „Здравейте, г-н Савов.  Имам един въпрос, на който не мога да намеря отговор. Защо COVID-19 не е толкова страшен за богатите и известните и те се възстановяват за по 2-3 дена. Може да звучи леко конспиративно, но дали при тях не е PR игра?“

Максим Бехар: Нямам представа. За някои може и да е, да си кажат, „Чакай да се скрия малко, пък и така ще си вдигна малко самочувствието. Знаем всички, че 2-3 седмици преди изборите президентът Тръмп се оказа с позитивен тест за коронавирус. Тогава пак ходех да говоря по различни телевизионни студия. Не знам дали си го е измислил, от него всичко можеш да очакваш, но смятам, че той искаше да победи някого. Според мен един богат и известен, както казва нашият зрител, иска да се направи герой и ще каже, „Да, аз имам позитивен тест,“ и след три-четири дни ще каже, „Убих го този коронавирус, защото организма ми е силен и аз знам как“.

Водещ: То и нашият премиер го уби за два часа. Сутринта беше положителен, когато трябваше да се срещне със Зоран Заев,  след два часа два отрицателни теста даде.

Максим Бехар: Може би има такива медицински технологии. Нямам представа. Обаче е истина, че този вирус отнесе супер много известни и богати, обичани хора, рок певци…

Водещ: Включително  и Максим Минчев.

Максим Бехар: … включително Максим и д-р Илиев, и кой ли не. Както и режисьорът Бедо Манукян – като прочетох за него просто не можах да повярвам. Седмица преди това вечеряхме с него. Ето това са хора, които могат да си позволят всичко. Не става само с пари, не става само с това да ти донесат отнякъде лекарства, но явно има много хора, които го изкараха леко и много хора, които за съжаление си отидоха. Но тази тема изобщо не можем да я обсъждаме с теб, защото и двамата не сме специалисти в това. За мен е важна комуникацията. За мен е важно 7 милиона българи да знаят какво прави българското правителство, какво прави президента, дали пък не е редно да свика този консултативен съвет прословут и да се допитат до много хора. Ние първите два месеца през март и април имахме този щаб всяка сутринта по телевизията. Всяка сутрин всички треперихме и записвахме едва ли не, и не смеехме никъде да излезем. Сега изведнъж никой няма. От време на време някой се появява да каже, „Днес има толкова болни,“. Очаквам да има точна и ясна комуникация. Това вече е в моя бизнес. Няма я тази комуникация. Смятам, че това, което се казва откъсачно, на парче, от време на време, това е добре, онова не е добре, има медикаменти, няма медикаменти, имаме лекари, нямаме лекари, има болнични легла, пък след това изведнъж в един вагон репортажи качват, че няма. Трябва да има много ясна и точна комуникация, говорител дори на целия този щаб, или както и да се казва, който всеки ден да казва ясна и точна информация. Не да плаши хората, не да ги задължава. Те да знаят, че ние сме силни и човешкият организъм е силен. Първо трябва да знаем как да се преборим и второ бизнесът да оцелее. Как ще оцелее бизнесът? Няма да оцелее с по-ниско ДДС, бъди сигурна. Имам много приятели в ресторантьорския и хотелиерския бизнес. Точно в този бизнес цялата тази данъчна разплащаемост е под много под съмнение. Ще оцелеем само когато има ясна и точна визия на кои бизнес и как да се помогне. Може би някъде в софтуерния бизнес, който носи голяма придадена стойност в България пък да има нужда от помощ,  да не е само в ресторантьорството, може би някъде в индустриите, като например в моя роден град Шумен, завод „Мадара“ за алуминий.

Водещ: Искаш ли за финал да ти прочета нещо, на теб и на зрителите, но няма да отговаряме, защото трябва да пускам реклами?

Максим Бехар: Добре.

Водещ:
Божидар: „Извинявайте, освен мен има и други българи в Цюрих, които Ви гледат. Много моля, кажете на госта си, че тук маските са само в закрити помещения, а на открито маскираните са не повече от 20%. Силно се надявам да не ми спестите и този коментар.“

Максим Бехар: Аз бях там преди 2-3 седмици и може би вече са се поотпуснали нещата. Съжалявам. Значи маски в Швейцария само на закрито. Дай Боже и в България само на закрито, но всички да ги носят.

Водещ: Благодаря. Това беше Максим Бехар.
   

Гледайте тук.