Максим Бехар споделя пред вестник „Марица“ за PR похватите в политиката и нуждата от социални медии в бизнеса. PR експертът коментира още инфлуенсърите на нашето време, поддържането на добър имидж и комуникационните препятствия пред модерните лидери.

- Последната Ви книга „Пет минути до утре” е своеобразен наръчник за модерните лидери. Кое е най-важното правило, което препоръчвате?
Това е правило, което повтарям от години, и то става все по-актуално: И най-лошото решение е по-добро от невзетото решение. Или - взимайте бързи, адекватни и смели решения, може да не са дори чак толкова адекватни или чак толкова смели, но ги взимайте бързо и поемайте риска. Времето е много динамично, а докато лидерите или мениджърите в бизнеса се колебаят или треперят да не направят това или онова, времената няма да стават по-добри. Това е гарантирано.

- Имате кратка формула за успех на модерния човек – Трите S – скорост, приоритети, увереност. Защо смятате,  че точно това са най-ефикасните носители на успех?
Скоростта е ясна - бързите решения, светкавичната комуникация, навременни реакции. Днес никой не може да чака, всяка секунда, поне що се отнася до комуникациите, е безценна. В днешния свят обаче, в който буквално сме залети от сутрин до вечер от най-различна информация, трябва да имаме точните рецептори да подреждаме нещата по важност, да ги опростяваме дори, но да знаем днес кое е най-важното да свършим. Иначе се получава един миш-маш, от който трудно можем да излезем. И накрая - самочувствието, увереността, въпреки че точно тях трябва да ги сложа най-отпред. Не познавам човек, който да е успял, ако няма така необходимото самочувствие, че може да се справи с нещата, да успее. И понеже започнахме с трите “S”, на английски те звучат така: Speed, Simplicity, Self Confidence.

- Казвате, че до успеха всеки трябва да се изкачи по стръмна стълба, не става с асансьор. Кое Ви помога да изкачите Вашата стълба и да продължавате  неизменно нагоре?
Много труд, огромен опит и научаване на много неща всеки ден. Винаги в бизнеса си съм разчитал на екипа си. Заедно с моите колеги всъщност изкачваме стълбата, която позиционира компанията ни като една от най-добрите и в България, и в Източна Европа.

В „изкачването“ основното е постоянството и абсолютно познаване на целите, които искаме да постигнем. Иначе ей така, хаотичното изкачване на тази или онази стълба, печеленето на едни пари отнякъде или после на други  ми се струва пълна загуба на време. В компанията, която създадох пред 26 години, работя така, все едно сега постъпвам и трябва с много труд да се докажа на началниците си. И това е така - и моят екип, и основно клиентите ми в известен смисъл са мои началници и всеки час от деня ми е посветен на тях. 
 
- Какво е Вашето обяснение за липса на изявени лидери днес?  Ще се появи ли нужда от такива фигури в обозримо бъдеще, или нашествието на социалните медии прави това невъзможно?
Една от огромните причини, а вероятно и основната е, че само преди петнайсетина години политическите лидери се формираха главно чрез медиите. Сега вече истинските лидери загубиха тотално интерес към медиите, тъй като притежават свои медии - социалните. Съвсем наскоро прочутият Илон Мъск закри глобалния си PR отдел с думите: „За какво са ми връзки с медиите, като притежавам медия, която няма никой друг в света - Туитър профил с 29 милиона последователи“. И е прав.

Знам, че всъщност питате за политическите лидери, ала и тук отговорът ми е свързан със социалните медии. Те дават такава сила и влияние на бизнес лидерите, че вече от политика се интересуват хора, които трудно биха успели на друго място. Но лидери има - това са хората, които се занимават с успешен бизнес, предлагат иновации и събират около себе си успешни екипи. И точно в условията на кризи и неуредици на пазара правят чудеса. Точно социалните медии дават възможност на истинските бизнес лидери да се изявят. А на политическите лидери - да покажат какво могат, в много от случаите - и какво не могат.

- Вълната инфлуенсъри ли ще са безспорните авторитети за следващото десетилетие?
Зависи какво влагате в думата инфлуенсър. Ако става въпрос за атрактивните момичета, които имат по няколкостотин хиляди последователи, показвайки красивите си тела, не ми се струва вероятно. Те по-скоро служат за рекламните кампании на фирми за масови стоки, от време на време и на по-луксозни. И дотам влиянието им свършва.  

Истинските инфлуенсъри са тези, които са постигнали нещо уникално, иновативно и с това дават пример на много други да постигат също така невероятни неща. В България това са хора като Васко Терзиев от „Телерик“, Пламен Русев от „УебИт“, Светльо Наков, който създаде частния университет „СофтУни“, огромен брой софтуерни специалисти, творци като Георги Господинов и Стефан Вълдобрев, като Дони и Нети, като Теодор Ушев и Митко Маринов - първия бе номиниран за „Оскар“, а втория дори го получи, като изключителния пилот Марио Бакалов, като Поли Генова и Рут Колева, чиято музика се слуша по света…

Ако продължа, няма да ми стигнат страниците на уважавания от мен вестник.  Тези, които изброих, и много други са всъщност инфлуенсърите на нашето време. Тези, които не само трябва да следваме, а наистина имат далеч повече последователи от лустросаните красавици в Инстаграм, държа да подчертая - с най-голямо уважение и към тях.

- Научиха ли се политиците у нас да ползват успешно PR похватите? Имаме ли отличници?
Не, политиците и в България, а и по света, въобще нямат нужда от PR консултанти. Най-често ги ползват, за да се учат от тях как да се държат пред камера или как да си подреждат правилно изреченията. И въобще, работата с политиците - от моя гледна точка, е доста неблагодарно начинание. И по-скоро няма нищо общо с реалния бизнес. Всички виждаме какво се случва около нас - сред политиците имаме отличници по глупост, по некадърност, по арогантност. Системата им го позволява, за съжаление. Бизнесът има много по-голяма нужда от добри комуникации, и всеки уважаващ себе си и професията PR експерт трябва да разбира това добре. Ако обаче политик все пак реши да се допита до нас, то ще трябва да ни слуша безпрекословно, точно така, както като отидеш на зъболекар, си отваряш послушно устата и следваш съветите му,  без много-много да парадираш, че знаеш.

- Какво не може и най-добрият PR? Нужен ли е имиджмейкър на истинските звезди?    
Дългите ми години в тази професия са ме научили, че няма невъзможни неща. Е, не мога да направя от мързеливия работлив или интриганта - полезна част от един екип. Но когато говорим за творчески постижения, за иновативност, за модерни комуникации - всичко това се учи, експериментира, надгражда.

Наистина не знам кого наричате „звезда“. Попизпълнители, фолкпевици… Боже мой! Звездите ги изброих в един от предишните въпроси, без да съм изчерпателен, те нямат нужда от PR консултанти, защото самото им творчество и бизнес постижения говорят на обществото достатъчно силно и без посредници или консултанти. Имиджът, това е човекът отвътре, а не отвън, това, което може и постига, това, което дава на обществото.

- Как да се справим с фалшивите новини? Има ли рецепта?
Има. Ако фалшива новина засегне сериозно репутацията на личност, компания, на семейство, то това вече трябва да е обект на Наказателния кодекс. Повтарям го от години - фалшивите новини трябва да се криминализират. Има различни и много мнения по този въпрос, най-вече - кое е фалшива новина. И дали една новина може да е малко фалшива или много фалшива, дали, ако само едно изречение или един елемент от една новина не е верен, то цялата  новината е фалшива…  Това е много, много сериозен проблем и България може да бъде лидер в новото и модерно законодателство. Просто трябва да  се съберат медийни експерти и добри юристи с иновативна визия и да изработят проект. Рано или късно това ще стане все някъде по света, по-добре обаче да е сега. А дотогава - всеки трябва да внимава какво чете и на кого вярва. И най-важното - да внимава какво споделя в социалните медии, защото всички ние сме под опасността неволно да станем разпространители на лъжи и клевети, на неверни неща.    

- Социалните мрежи и технологиите промениха света - милиарди хора вече имат медия в ръцете си. Кой диктува правилата на играта днес?
Ние всички, няколко милиарда души по света, които имаме медии в ръцете си, диктуваме съдържанието на световната информация. Правилата на играта се опитват да диктуват бордовете или управителните съвети на тези социални медии, поне доколкото могат. Няма да има много революции оттук нататък, ала ще има бум на визуалните комуникации съвсем скоро. Вместо да си говорим по телефоните, ще комуникираме само с видео и тогава всеки трябва да внимава как се облича. Затова предвиждам бум и на модния бизнес. Другият бум ще е при оптиците и дизайнерите на очила. Не след дълго екраните на телефоните ни ще бъдат вградени в рамките на очила и тогава всеки ще ги носи, за да не си поглежда телефона през минута. А всичко, което може да прочете там, ще е изписано на стъклата му. Но това по-скоро са еволюционни и технически елементи, като последствия от Голямата технологична революция, чийто несъмнен пик са социалните медии, такива каквито ги познаваме днес.

- Какъв важен урок можем да научим ние, българите, от държавата Сейшели?
Българите можем да научим от държавата Сейшели много ценен урок: спокойствие, честност, точност и много позитивизъм. Преди две седмици имахме избори за парламент и за президент. Не можете въобще да си представите в какъв невероятен британски ред протекоха - пълна прозрачност, постоянно отчитане във всяка секция. Новият президент Вавел Рамкалаван посвети първите 20 минути от речта си в благодарности към досегашния президент Дани Фор. И то при положение че двамата са от съвсем различни партии, доста противоположни по много въпроси… С две думи - британски ред и френски финес. Това, което сега драстично липсва в България.