PR специалистът Максим Бехар е гост в студио „Банкеръ“ с водещ Емил Янев, за да коментира политическите системи, кризата на лидерството и бизнеса в световен мащаб.

Водещ: Това е Студио "Банкеръ", аз съм Емил Янев. Отиваме към утрешния ден може би по най-прекия път, намираме се в петте минути до новия свят. Какво означава всичко това ще ни каже едно от световните имена в PR-а, бивш председател, президент на Световната PR организация (ICCO) и единствения българин, вписан в световната PR зала на славата в Лондон. Разбира се става дума за гуруто на български PR Максим Бехар. Здравей, Максим.

Максим Бехар: Добър ден. Здравей, Емо.

Водещ: Сега, преди да влезем в утрешния ден първо ще огледаме петте минути, които остават утрешния ден а преди да се потопим в петте минути – една много интересна кореспонденция се получава в заглавие. Преди няколко месеца Иван Кръстев написа също визионерска книга озаглавена "Утре ли е вече". Ти сякаш му даваш отговор и му казваш "Не е утре, но има пет минути" до утре. Има ли някаква кореспонденция, някакъв диалог между тези две визионерски произведения?

Максим Бехар: Има кореспонденция с това, което се случва в момента в света и в частност в България. И с това, което всички ние предвиждаме че би могло да се случи. Както Иван Кръстев, изчетох книгата му, така и това, което съм направил всъщност е един опит да се предвиди какво ще се случи и как ще се промени света най-вече. Аз обаче се концентрира върху бизнеса. Защото това са моите впечатления, това е моят опит и смятам, че промените в бизнеса на практика ще доведат до гигантски промени в цялото общество. Ние сме ограничени, седим си в къщи или поне си стояхме няколко месеца вкъщи, никой не знае дали това пак няма да се случи, затворени сме, имаме някакви психологически притеснения. Можем да излезем от тях, дали ще изпием една-две ракии повече или дали ще гледаме някой филм, или ще прочетем книга. Както и да е, някак си голяма част от хората се надявам да преминат през това препятствие. Обаче когато бизнесът пострада, връщам се към политиката, защото спомена в началото Иван Кръстев…

Водещ: Няма как да избягаме от политиката. Не е възможно.

Максим Бехар: Там големи промени няма да настъпят. Точно обратното, мисля си, че ще има негативни промени. Но за да акцентирам върху бизнеса – цели гигантски области, на практика, са на прага да фалират. Туризма, хотелиерството, авиокомпаниите, много други сектори, които на практика зависеха от личното присъствие на едни хора с други хора. Има големи индустрии, които биха могли да спрат, защото спряха през март-април-май. Хиляди големи заводи с десетки хиляди работници в Германия, Франция, Италия спря производството на автомобили. Ако бизнесът пострада това означава, че живота ни ще се промени така, че голяма част от обществото ни ще започне да живее по друг начин. И аз мисля, че това ще се случи, затова дори в заглавието си отправих един… да не кажа чак толкова "предупреждение", но един лек намек за това, че имаме пет минути. И трябва да разберем, че живота се променя, той никога няма да бъде същия, не ми се иска да го кажа това, обаче е факт. И ако всеки един от нас, тези 4-5 млрд. души на планетата, но по-специално 7 млн. души в България, не намерим нашия изход как да живеем от тук нататък, как да се променяме, с какво да се занимаваме, как да печелим пари ако сме на губещата страна? Ако сме на печелившата страна как да я управляваме още по-добре, така че тя никога да не бъде губеща? Ако ние нямаме отговори на тези въпроси живота ни ще бъде много труден и аз не мога да си го представя.

Водещ: Ти искаш да кажеш, че в 23:55 ч. можем за пет минути да променим това, което ще стане след това?

Максим Бехар: Това е символ, разбира се и образ.

Водещ: Да, но много е кратко, пет минути.

Максим Бехар: Много е кратко времето, защото всички промени се развиват уникално бързо, динамиката е изключителна, просто с 200 км/ч. На всичкото отгоре промените преди десетина години в света се случиха благодарение на социалните медии и новия начин на комуникация. Това, че всички знаем всичко, това че всеки може да напише каквото си иска, където си иска…

Водещ: Технологиите промениха света всъщност, основно.

Максим Бехар: Да, основата е технологията, но резултата са социалните медии. И когато вече имаме този гигантски поток от информация и не можем да отделим и не можем да решим кое е важно, кое не е важно, кое е истина, кое не е истина, особено кое е истина, кое не е истина, фалшивите новини, това че всеки може да си измисли каквото си поиска, това създава гигантски хаос в целия информационен поток. И ти сам знаеш, има хора, и ние се срещаме постоянно с хора, от които едни казват "Целият този коронавирус е измислено нещо, за да може хората да живеят в страх. Абсурд". Други казват "Има 1000 души заразени". Трети казват "Не, има 100 души заразени". Четвърти казват "Плащат на хората, за да може да казват, че…", въобще пълни глупости и пълен хаос в информацията. Затова и това съветвам в книгата, всеки един да може да си определи своите приоритети на кого да вярва, как да проверява тази информация, какво първо трябва да свърши, за да промени семейството си, да промени бизнеса. Разбира се това е моята гледна точка. Тази книга „Пет минути до утре“ я написах преди месец и тя излезе буквално за две седмици. Ако сега бях седнал да я пиша може би щях да допълня и други неща и тя ще търпи развитие, защото за тези десетина дни откакто я има на пазара това е втори тираж и предполагам, че вече се печата трети. Но важното е всички ние, с книгата и без книгата, да си дадем сметка какво се случва, как ще живеем от тук нататък, как ще правим бизнес?

Водещ: Да, но повечето експерти, финансово-икономически експерти предвещават V-образна, а не U-образна криза, т.е. криза с дълбоко дъно, но с бързо изкачване нагоре. Това означава, че утре може да дойде съвсем скоро, особено ако сведенията за някои ваксини се потвърдят и тези периоди на тестване минат по-бързо, то тогава света може да се нормализира или поне да се върне в предишното си състояние много по-бързо, отколкото се предвещава.

Максим Бехар: Никога няма да се върне в предишното си състояние. Разбира се ще има ваксини, ще има лечение, всички ние ще бъдем малко по-уверени. Надявам се да можем колкото се може по-скоро да се срещаме, да дискутираме заедно, да общуваме. Обаче никога няма да се върне, защото ние всички преосмислихме нашите приоритети. Преосмислихме начина, по който живеем, преосмислихме дали бихме могли да живеем и с по-малко пари, и с по-малко луксозни неща, да мислим за бъдещето по съвсем друг начин, тъй като ние само до края на годината си мислехме, че нашето бъдеще е едва ли не предопределено. "Да, ще живеем, ще има малко кризи, ама тя ще е финансова криза".

Водещ: То става аналогично с Втората Световна Война до някъде, макар че там периодите са различни.

Максим Бехар: Да, не искам да сравнявам с войните, въпреки че има много хора в науката, които всъщност сравняват пандемията сега, 2020 г. с Втората, с Първата Световна Война, имайки предвид пораженията, които е нанесла не само на хората, но и на икономиката, пък и жертви. Но светът е различен главно с това, че имаме социални медии, имаме гигантски потоци от информация, в които всеки знае всичко и всеки може да каже всичко. Те не могат да бъдат регулирани.

Водещ: Тоест не ставаме ли тук ние жертва на една паралелна инфодемия, за която също се говори много и която може би има по-лавинообразно развитие дори от самата крива на вируса?

Максим Бехар: Ставаме жертва ако не знаем как да управляваме потока от информация, който имаме.

Водещ: А как да знаем? Вероятно твоята книга върху това се е концентрирала.

Максим Бехар: Да, има разбира се една глава, която се занимава и с това. Смятам, че първо ние всички сме потърпевши от фалшиви новини. И струва ми се колкото по-скоро правителства, парламенти в държавите успеят да криминализират фалшивите новини, това по някакъв начин ще ги вкара в една категория, в която много хора ще се замислят преди да ги…

Водещ: Предлагаше се… Алармата "Цензура" веднага ще светне.

Максим Бехар: Ами да, това не е цензура.

Водещ: Много е субективно.

Максим Бехар: Не, не, чакай, това не е цензура когато публикуваш фалшива новина.

Водещ: Да.

Максим Бехар: Това е предотвратяване на едно престъпление или на една лъжа.

Водещ: То в Наказателния кодекс и сега има членове, по които могат фалшивите и клеветнически новини…

Максим Бехар: Вероятно. Да, вероятно когато някой претърпи последствия от това, че е наклеветен. От една страна регулиране на фалшивите новини и на нещата, които биха могли да ни заблудят или да нанесат поражения. От друга страна всеки трябва да си изгради някаква система за това как да се предпази от големия поток от информация. Ще ти дам пример с автомобила, днешния автомобил. Преди 120 години, когато тогава Хенри Форд е представил своята наречена тогава бензинова каляска, а днес модерен автомобил, много хора са казвали "Няма бъдеще. Как така, от къде ще му вземем бензин да му сипваме? Ами ако спука гума, ами ако се счупи двигателя? Ама може да сгази човек, да убие човек. Не може да има това бъдеще". Да, ама днес ние не се возим на каруци, караме си нашите коли и знаем кога да натиснем спирачка, кога съединител, кога да дадем газ, кога да спрем, кога да дадем предимство, т.е. имаме правила, по които се движим. Малко е близък до нас този образ, обаче според мен е доста адекватен. По същия начин трябва да процедираме и с новините. Трябва да знаем кои да прочетем, кои са източниците, които могат да ни кажат точните новини или да не ни излъжат, да знаем кои са източниците, които анализират за нас. И в целия този хаос ние хората, Homo Sapiens, трябва да имаме нашето участие и то много активно участие да се предпазваме, да анализираме, да можем да правим бизнеса си по друг начин. И тази книга, за която говорим в момента всъщност е концентрирана единствено и само главно върху лидерството. Тъй като лидерите са тези, които биха могли да помогнат на цялото човечество много, страшно много. Ама всички ние виждаме лидерите в днешно време, политическите лидери…

Водещ: Има много сериозна криза на лидерството в световен мащаб.

Максим Бехар: Всички ние виждаме, че някои лидери изглеждат като карикатури.

Водещ: Да.

Максим Бехар: Като нещо, което ние преди 20-тина години, живеейки във времето на Тачър, на Кол, на Митеран…

Водещ: На Дън Сяопин дори ако щеш.

Максим Бехар: Дори Дън Сяопин, визионер.

Водещ: Да.

Максим Бехар: И лидерите са тези, които би трябвало да осъзнават своята роля колко е важна, сега 2020 г. И занапред да могат да показват, главно в бизнеса, на хората, на Homo Sapiens, на колегите си, на бордовете си, на управленските структури, как да подходят така, че бизнесите да бъдат успешни. Това е голяма тънкост, това е голям професионализъм. Открих, докато пишех книгата, простичката разлика между мениджъра и лидера. А тя, особено в българския език, е толкова простичка и толкова очевидна – мениджърът управлява, той трябва да управлява, трябва да поема рисковете, трябва да командва своите хора дори понякога или да въвежда дисциплина, той управлява, лидерът направлява. Това е една представка. Толкова проста разлика. Лидерът не трябва да се съсредоточава…

Водещ: Лидерът е стратега, мениджъра е тактика.

Максим Бехар: Може да се каже така, въпреки че тактиката може да бъде споделена или направлявана също от лидера. Но той трябва да е визионер, да гледа големите, важните неща и да показва както на мениджмънта, така и на своите колеги как могат да продължават от тук нататък. Това са много важни въпроси. Бизнесът в момента страда, бизнесът е на кръстопът и ако има читави хора, които да могат с думи прости, човешки, с подлог, сказуемо, допълнение, без много сложни неща, без чак толкова големи научни фрази, дефиниции и всичко останало, да обяснят и да кажат на бизнеса как трябва да се промени за да успява. Разбира се и грижата за хората, на първо място, категорично, в кризата. За всеки един колега, за всеки един човек. И от там нататък възможността да се извади всяка една позитивна черта на всеки един от колегите ти, за да може компанията като цяло, като екип да може да успее.

Водещ: Да, но най-големите компании, метафорично казано, в света, това са нациите и особено големите нации. Сегашната санитарна обстановка, както казваш ти, тя ще промени всичко. И живота, и мисленето на хората. Възможно ли е и въобще да се надяваме ли, че хората могат да изтрезнеят, да отрезнеят някак си и да почнат да избират не палячовци и карикатурни фигури, за които говорихме преди малко? Тоест не ги споменахме, но те не е нужно и да бъдат споменавани и да избират наистина хора от типа на тези, гореизброените, които казахме – Кол, Тачър, Рейгън, Кенеди преди това и т.н.

Максим Бехар: Това категорично ще стане. Според мен тези хора в момента, т.нар. лидери са преходни хора, преходни лидери. Това са хората на тоталния хаос в социалните медии, на тоталния хаос в споделянето на информация и по този начин влияние върху големи маси от хора.

Водещ: Да.

Максим Бехар: Защото когато тези маси от хора, които избират своите лидери, са тотално объркани на кого да вярват и как да вярват, когато всеки, извинявай за израза, плямпа каквото си поиска и когато си поиска, денонощно, става сутринта и каже едно и преди да си легне каже съвсем друго и всички тези хора на големи вълни вярват, следват, според мен това ще изчезне.

Водещ: Това не е ли състоянието на т.нар. пост-истина, в която емоционалното надделява над рационалното?

Максим Бехар: Да, обаче споделено от масови медии. Защото ако се върнем с тебе и го помним този период отпреди 15-20 години, кои бяха влиятелните хора? Телевизионните говорители, политиците разбира се, спортистите, хората от шоу бизнеса. Тоест тези хора, които се показваха "по телевизията". Ами да, защото те имаха само тази медия. Дали ще е вестник, дали ще е радио, но най-вече телевизия, защото имаш и визия, тези хора бяха влиятелни, те влияеха на общественото мнение. Сегашните хора, които влияят имат в ръцете си социални медии, които имат обхват какъвто нито една телевизия няма. Има гигантски обхвати, световни, милиарди хора. Те се възползват от тези медии и се възползват също така от това, че хората тотално не са ориентирани, за това говоря в книгата, на това на кого да вярват и как да вярват. Струва ми се, че цялата тази вълна ще бъде изметена, може би пак до 10 години и тогава вече всички ние ще се събудим и ще кажем "Чакай малко, кого избираме?".

Водещ: Все пак може би ще се върне ролята на журналистиката като филтър, като цедка за нещата. Спомням си едно време, много бях впечатлен още в студентските години когато живеехме в друг свят. Прочетох едно от правилата за пресъздаването на BBC, което гласеше нещо от рода на, че журналиста трябва да е като банковия чиновник и да се държи към фактите по начина, по който банковия чиновник се държи с парите, т.е. те не са негови.

Максим Бехар: Точно така. Това време ще се върне. Може би не в този тип журналистика, който ние си представяме или колегите от факултета по журналистика в университета като завършат, те знаят че ще отидат във вестник, радио или телевизия, ще се появи журналистика на интелигентни, влиятелни хора в социалните медии, те вече се появяват, на които хората ще вярват и ще се допитват към тях и те ще ги им влияят със своите анализи, със своите коментари и със своето мнение. Но това ще бъдат и хората, които ще влязат в политиката, каквато и да е тя. Защото на тези хора ще вярват, тези хора ще пишат истини и точни анализи и според мен те ще имат възможност да поведат обществата малко по-напред, да ги направят по-добри, да влияят върху хората те да станат по-добри. Сега няма такива хора обаче.

Водещ: Добре, ето сега да цитирам едни големи заглавия, мащабни тежести в световния обмен на информация като примерно Der Spiegel, Le Monde, The Guardian. Ти имаш ли доверие на тези институции журналистически?

Максим Бехар: До голяма степен да, защото…

Водещ: Веднага казвам, защото в тях се появиха някои доста любопитни, даже не любопитни, а доста недвусмислени коментари относно ситуацията у нас, които от тукашна посока бяха наречени "платени", "клеветнически" и т.н. Ти си световен пиар.

Максим Бехар: Не, не бяха клеветнически и не бяха платени.

Водещ: Така е, но така бяха посочени.

Максим Бехар: Ама бяха посочени от хора, които първо искат да използват някакви политически дивиденти…

Водещ: Хора от властта. Директно хората от властта.

Максим Бехар: Да, разбира се. И те си мислят, че като го кажат това нещо, между другото наистина много хора могат да им повярват. Защото те като го кажат…

Водещ: Да, видях, че много хора им повярваха.

Максим Бехар: Хора, които нямат достъп до световни медии, които не се интересуват казват "Разбира се, то някой е извадил 1000 паунда и ги дава на един журналист от The Guardian".

Водещ: Едно момче от коридорите на властта каза, че това всъщност било много лесно и всъщност никак не е скъпо даже, да платиш на Der Spiegel, който всички знаем, че управлява света под една или друга форма. Да платиш на Der Spiegel с някаква дребна сумичка и да ти напише каквото ти поискаш.

Максим Бехар: Ами това момче, не знам кой е, толкова разбира. Не е възможно, това са институции, които съществуват от десетки години, някои от тях стотици и имат свои правила и закони. Ако примерно можеше да купиш Der Spiegel или Le Monde, или който и да е друг. Или вестник New York Times, тези институции нямаше да се казват така, нямаше да ги има. Не е възможно примерно Time Magazine да прави Time Magazine ако ще взима пари за една дума дори, за една запетайка. Но това са институции. Аз говоря за новите институции, които ще се появят и се появяват вече и които имат много по-голямо влияние, отколкото традиционните институции. Защото като постнеш един клип в YouTube той стига до милиони пъти повече хора, отколкото би стигнала една статия на списание Time, което на всичкото отгоре е платено.

Водещ: Но все пак тежестта е различна.

Максим Бехар: Да, тежестта е различна, но и таргета е различен, т.е. таргета не е масов. На списание Time или която и да е друга голяма институция вярват 1000 души или 100 хил. души. В YouTube могат да влязат потенциално милиард души. И затова ми се струва, че новите лидери ще използват единствено и само социални медии. Между другото един от тях, без да го наричам нов лидер, от Белия Дом, от Вашингтон, ползва единствено и само социални медии. Имаше един държавен секретар, един бизнесмен, мисля че беше шеф на една голяма петролна компания, дори не си спомням името му, преди този, предишния държавен секретар, който казваше "Моята работа е много лека. Аз сутрин ставам, прочитам какво е написал президента в Twitter и знам какви ще са ми задачите днес". Това от една страна води до голяма прозрачност от една страна на политиката, обаче от друга страна до голям риск някой да каже някоя глупост или да напише нещо, което не е… И това се случва все по-често и по-често. Струва ми се, че новите лидери ще дойдат от новото поколение. Тези хора, които сега са на 20-тина години, т.нар. Милениум, които до 5-10 години ще развият способността да работят със социални медии така, че да влияят и хората да им имат доверие.

Водещ: Няма как да избягаме от обстановката у нас. И тъй като точно тези хора са на гребена на вълната в събитията, които се случват по площадите. Виждаш ли такива хора, има ли такива хора, ще се случат ли тези хора?

Максим Бехар: Виждам много такива хора, те ще се случат, те ще управляват един ден. Обаче проблемът не е нито в тези хора, нито в хората, които в момента са управляващи и управляват по безобразен начин своите комуникации и своите послания.

Водещ: Това е следващият въпрос за PR-а на властта.

Максим Бехар: Но смятам, че тези хора, които в момента са или на площади, или стоят пред мониторите си, зад клавиатурите си, лаптопите си и биха искали да има един по-добър свят, една по-добра България, една по-прозрачна България, по-богата, по-щастлива, тези хора са спирани от самата система. Системата, която все още ние наричаме демокрация по някакъв повод, тя не работи. Това го повтарям от години. От предишната си книга "Световната PR революция" има цяла галва, може би 30 страници за това. Тази система не работи. И най-добрия човек, и най-интелигентния, и най-кадърния ако се появи в сградата на Министерския съвет или на някое министерство в България ще бъде моментално затушен, както от системата, така от политическите партии, така от чиновниците в това министерство или в институция. Трябва да се случи нещо много драстично в света, много се надявах, леко съм разочарован и излъган от това Доналд Тръмп да може с голямата си глава, с червената си коса да може да разбие тази система, тя да стане на пух и прах и да може да се строи нещо ново отначало.

Водещ: Какво би могло да бъде това нещо ново? Ако се разрушат устоите на демокрацията какво може да дойде?

Максим Бехар: Според мен една държава би могло…

Водещ: Китайския вариант?

Максим Бехар: Не, не, не.

Водещ: Еднопартийна система, регулации, бурен взрив на икономиката.

Максим Бехар: Струва ми се, че една държава би могла да се управлява, но това е малко доста грубо нахвърляно, на принципа на една компания или на една голяма корпорация. Има борд на директорите, този борд има председател или главен изпълнителен директор, който…

Водещ: Как обаче се избира той? Това е въпроса, той назначава ли се или се избира?

Максим Бехар: Борда на директорите се избира от акционерите. Акционерите в една държава са всички хора. От там първа предпоставка – ако има мажоритарни избори, изцяло и само мажоритарни, на защита на концепции, на визии, на възгледи, партиите сами ще изчезнат. Партиите сами ще си отидат, защото тогава хората, акционерите, народа, хората, които народа е избрал и те ще бъдат главните акционери, които ще изберат борда на директорите на една държава, те ще могат да се събират по интереси и по желанието тази държава или тази компания да работи по-добре. И ако главния изпълнителен директор на борда не се справи, той ще може да си замине веднага. Тук трябва да се чака, в цял свят, не само тук, избори (4 години), бюлетини (милиони, десетки стотици милиони).

Водещ: Добре, обаче как е имунизирана тази система, тази евентуална нова система на принципа на акционерното политическо участие от корупцията? Как може тя да бъде ваксинирана, та корупцията да проникне и там и всичко да се опорочи много бързо.

Максим Бехар: Че то и в бизнеса никой не е ваксиниран от корупция.

Водещ: Да, даже всъщност там е по-благодатна почвата.

Максим Бехар: Вероятно да, защото контрола е по-слаб. Обаче затова има органи, затова има съд.

Водещ: Свободна съдебна система трябва да има.

Максим Бехар: Трябва да има независим съд.

Водещ: Да, ами не е ли по-добре да започнем от там?

Максим Бехар: Независима прокуратура.

Водещ: А, независима прокуратура.

Максим Бехар: Говорим за България ли?

Водещ: Да, естествено. Ние за каквото и да говорим пак ще говорим за нашето.

Максим Бехар: Че по целия свят свободната система въобще не рефлектира върху промените в начина, по който избираме нашите народни представители или начина, по който се управлява една държава. Съдебната система, прокуратура, трябва да е тотално…

Водещ: Прокуратурата въобще не трябва да бъде в съдебната система.

Максим Бехар: Тя трябва да е в държавата.

Водещ: Разбира се.

Максим Бехар: Както е в много държави, разбира се, министъра на…

Водещ: Това се казва адвокат на народа.

Максим Бехар: Там министъра на правосъдието е главен прокурор и нещата се решават лесно. Между другото в Америка, до колкото имам впечатление, е много добре развита. С тези съдебни заседатели, които са независими, които са анонимни, които са обикновени хора и пред тях вече имат гигантската задача да решават човешки съдби и те са достатъчно много, за да не може никой да влияе върху другите или някой аматьорски глас да повлияе на една важна присъда. Но това вече са детайли. По-важното е, че струва ми се, че партиите пречат и самата система на избори също е толкова тромава и толкова остаряла, не мога да си го представя. Знаеш ли, целия ни живот ще се промени – нов начин на комуникация, нов начин на живеене, нов начин на свързване един с друг, размяна на визии, на мисли и всичко останало. Само избирателните системи и партийните са си същите, както са си били преди сто и кусур години. Това не е възможно. И затова ако хората от площадите дали в България, дали в Тел Авив, дали в Прага или във Варшава, или в Париж, или където и да е, трябва да поемат своята роля на лидери, то трябва първо да се опитат ако могат да променят системата. Ако не тази система сама ще падне. Ако не се бутне къщата самата къща ще изгние и ще падне така, но ще бъде малко късно. Надявам се в нашия живот и съм убеден, че това ще стане много бързо.

Водещ: Добре, приключваме, времето ни изтича. Като професионалист, като експерт, как ти се вижда PR-а на джипката, който се практикува тук всекидневно у нас?

Максим Бехар: От моя гледна точка е провал. От моя гледна точка един премиер трябва по друг начин да отправя своите послания. В Министерския съвет…

Водещ: Той ги отправяше докато не го подгониха улиците, обаче след като го подгониха отиде на село и започна от джипките да отправя послания.

Максим Бехар: Обаче моята гледна точка не е задължително да съвпада с гледната точка на много хора, с които той се среща или много хора, които седят пред екраните и ги гледат на телефоните си шоута в YouTube или във Facebook. Смятам обаче, че наистина бих искал да видя малко по-сериозни послания, малко по-сериозно отношение. Не може да се раздават пари, така не може един човек, който да е той…

Водещ: Нищо дясно не виждам в това.

Максим Бехар: Който и да е той, не може един човек да ремонтира всичко, което се счупи някъде. Това не е модерното управление, за което току-що си говорехме, точно обратното. На върха трябва да има сериозни, подготвени, учени хора, които знаят страшно много.

Водещ: Това ме навежда на старата идея за меритокрацията, която обаче е трудно осъществима.

Максим Бехар: Да, тя е почти невъзможна в днешно време.

Водещ: Тя е утопична.

Максим Бехар: Но всички знаем, че едни млади хора преплуваха Атлантика със своята ръчно направена лодка…

Водещ: Да, баща и син, вдъхновяващо приключение.

Максим Бехар: Тази вечер са на вечеря у дома, тъй като те са мои приятели и ние много им помагахме. И когато те ни поканиха на вечеря в тях ние видяхме в гаража лодката как я правеха, съвсем в началото. И аз, когато акостираха в Барбадос, им пратих Viber на Стефчо и му казах "Закълни се, че първата вечеря ще бъде у дома". Ето тази вечер ще бъде. Но защо ти го казвам? Гледах Максим Иванов, на 17 години в училището си миналия ден. Как говори човек, който е преплувал Атлантическия океан, поставил е световен рекорд. Световен рекорд въобще в цялата история, под 17 години въобще някой да преплува… Те поставиха няколко световни рекорда, но този е категоричен. И си казвах "Такъв пример искам да имам – млад човек". Премиера на Финландия е 29-годишна, премиерката на Нова Зеландия е 32-33 годишна.

Водещ: Канадеца и той е млад.

Максим Бехар: Но не искам да взимам пример от други държави. Смятам, че България има много, много интелигентни хора, които биха управлявали веднага държавата ни по един добър и много подреден начин с визия за бъдещето.

Водещ: Дай боже. Благодаря ти за гостуването.

Максим Бехар: Ще се случи, да знаеш. Ще се случи съвсем скоро.

Водещ: Надявам се и аз.

Максим Бехар: Благодаря ти и аз.

Гледайте интервюто тук.