Максим Бехар разказва за вълнуващата си среща с бившия Генерален секретар на ООН Бан Ки Мун в авторската си поредица „(без)Ценни уроци“ за списание BGLOBAL.

Бан Ки Мун, който не спря да подрежда пъзели за мир
Корейският дипломат, който изкара два мандата като Генерален секретар на ООН ще бъде запомнен със „страстта“ си да проповядва мир, нещо все по-странно и все по-трудно в последно време

- Ами как ще правите бизнес ако има война, ако хората не се разбират...

Бан Ки Мун ме гледа право в очите, но не ми се кара, защото се усмихва широко, казвайки тези думи. От една страна има точното източно изражение на огромно уважение към всеки с когото разговаря, но от друга си личи, че е световна класа. Срещата ни е в малка приемна в централата на ООН в Ню Йорк и вероятно единствено и само любопитството да види как ли пък изглежда първият член на Global Compact в България явно е надделяло да се съгласи да се видим и да поговорим.  

Global Compact, на български малко несръчно, но може би логично преведено като „Глобалният договор“, всъщност е инициатива на неговия предшественик Кофи Анан, но когато през 2000 година инициативата се появи в България без капка колебание

подписах молбата за присъединяване

от името на M3 Communications Group, Inc. Швейцарският адвокат, пратен да разяснява инициативата в малка и доста неясна за света тогава България, бе на „седмото небе“ от щастие, че е намерил компания, която разбира за какво става дума въобще, и то доста ентусиазирано. Идеята на Договора е да обедини политиците и бизнеса, да работят заедно за един по-добър, по-прозрачен и по-етичен свят, място в което и двете страни имат еднаква роля и отговорности. Идеята е проста и в същото време изключителна, защото до преди това в крайна сметка всички ние разчитахме на хората по върховете на политическата власт, а бизнесът правеше пари, стоки и услуги и плащаше заплатите.  

- Знам какво ви е сега, на вас, хората на бизнеса. Защо пък ви е да се занимавате с глобално затопляне, с околно среда и мирни преговори, когато нямате влияние върху политиците. Но искам да ви кажа, че имате.

И вие в една малка България, и най-малкият бизнесмен

в най-малката държава е важен, защото това вече означава примерът, който заразява.

Естествено, че го разбирам, дори не посягам към чашата си с чай защото този човек с твърде бавния си и спокоен тон може да запали и най-незаинтересованият човек да го слуша. Да не говорим, че с цялата ни среща той знаеше, че чука на отворена врата. Мечтаех си от години в България бизнесът наистина да почувства своята отговорност, особено на фона на все по-слабите и неподготвени политици. И всъщност „Стандартът за бизнес етика“ в България, който написах малко преди въобще да разбера, че има Глобален договор

по някакво странно и лесно обяснимо съвпадение

повтаряше неговите основни десет точки – борба с корупцията, права за служителите и тяхното образование, грижа за околната среда...

- Но нали ме разбрахте добре, без мир това не може да се случи и всичко ще загуби своето значение...

Връщам се към тези негови думи и точно сега, в началото на тази бурна 2022 година все по-силно разбирам тяхното значение.       
Няколко години по-късно очаквах Бан Ки Мун пред столичния хотел „Шератон“ и когото лъскавата кола спря на паркинга и той излезе от задната седалка,

огромна усмивка озари лицето му

с думите: „Ето го и първият повярвал в силата на бизнеса българин, когато познавам!“

Погледнах го с безкрайно уважение и му отвърнах: „но само ако има мир, защото всичко друго губи смисъл.“ Години по-късно вече знаем, че запазването на мира се оказа сложен пъзел, с който много генерални секретари на ООН се оправяха доста добре. И наистина ме заболя силно, когато в самото начало на руското нападение над Украйна наследникът на Бан Ки Мун, португалецът Антони Гутереш каза: „Най-важната мисия на ООН, създадена веднага след Втората световна война, бе да няма война. Тази мисия сега не беше изпълнена...“

Трябва да го помним, дори и когато правим неща, които войната би обезмислила. Бан Ки Мун го прави и до днес, в неговия Световен център за мир, където и да е, с когото и да разговоря.

Текст към снимката: Максим Бехар с Бан Ки Мун, Ню Йорк, 2010 година