Максим Бехар коментира в студиото на БНТ най-търсените три думи през 2021 г., според проучване в интернет платформата "Как се пише", в което всички българи можеха да участват. Как думите се изкачиха в класацията, по какъв повод са използвани и имат ли значенията им общо с политиката са въпросите, на които отговаря PR експерта.   

Водещ: „Преценям“, „антиваксър“ и „изчегъртване“ - българските думи на 2021 година. Как и защо тези думи станаха част от ежедневието ни и какъв е приносът на политическия елит за това. Добро утро на Доротея Николова от платформата за грамотност „Как се пише?“ и на експерта по политически ПР и комуникация Максим Бехар.

Та не е ли обаче ясно кой първи употреби думата „победител“, а именно „преценям“ и по какъв повод?

Максим Бехар: Това беше някакъв политик според мен, ако не се лъжа един министър- бивш вече. Но, вижте, това е България- преценям, изчегъртвам, такива малко по-агресивни глаголи, да не говорим, че преценям въобще не е част от българския език и никога не е било. По света има една единствена дума. Първо методологията по света е следната- вижда се много ясно коя е най-споменаваната дума в онлайн медиите, без значение дали социални медии или сайтове, или където и да е. По света има една единствена дума за 2021, според Оксфорд и това е най-кратката дума в историята на проверката на думи въобще, от примерно 50- 60 години насам и това е ВАКС. В-А-К-С (VAX) или ваксинирам. 2021 беше въведена за първи път анти-ковид ваксината и това е тази дума. Оценявам разбира се така със респект към методологията, която са вложили в сайта, виждам тук че Гого Лозанов, Коста Костов, Валерия Велева, Жоро Тошев, са казали своите думи или са споделили своите думи, но аз смятам че 2021 имаше две основни думи в България, едната е битка, защото беше битка, битка, битка- за ковид, срещу ковид, ваксини, срещу ваксини. И другата за голямо съжаление е „страх“. Цялата минала година ние стояхме вцепенени от страх какво ще се случи.

Водещ: Сега, обаче вие казвате, че „ВАКС“ или ваксинирам  е думата на годината в световен мащаб. Как тогава да си обясним феноменът, че у нас на второ място е думата „анти-ваксер“?

Максим Бехар: Аз се учудвам че не на първо, като гледам какво се случва.

Водещ: Какъв е приносът на политиците в налагането на този тип думи, защото ние помним и ваканцувам, също както преценям изведнъж стана така много символ на дума преди години?

Максим Бехар: Абе знаете ли, ако думи като преценям, измислени, неправилни думи в българския език, са най-популярни за която и да е година те са, в крайна сметка те са били популярни заради това, че са споменавани с ирония. Ами кой ще каже „всеки сам си преценя“ сериозно в България, освен някой министър примерно някъде по някоя телевизия да го каже. И след това всичко това се подема като кълбо с ирония, че кой ще каже изчегъртвам сериозно, кой ще каже преценям или изчегъртвам. Политиците за голямо съжаление боравят с много малко думи и всички ние това го знаем, и част от тези думи, понякога си ги измислят ей така от някъде и те започват да стават иронично кълбо към тях за да могат по някакъв начин да ги осмеят или да покажат, че те са хора, които боравят с малко думи.

Водещ: Спирам ви защото в главата ми възникват кълбо от въпроси и се сещам всички помним елитното политическо говорене от началото на 90-те години, всички помним ораторските умнея на Лилов, Луканов, Блага Димитрова, Стефан Савов, Гиньо Ганев и много други. Как стигнахме до това брутално изнасилване на езика ни? Защо го допуснахме?

Максим Бехар: Съжалявам, че ще го кажа толкова директно, но политическата класа, не само в България, в много други държави, навсякъде по света е на изключително ниско равнище. Кой се занимава с политика? Много хора знаят, че с политика се занимава някой, който не може да изкара пари по друг начин. Общо казано. Има и свестни хора има и кадърни хора, хора които искат да променят нещо, обаче в крайна сметка от тези хора младите, които в момента са „Продължаваме Промяната“ чувам много по-смислени изречения- така подлог, сказуемо, допълнение, неща които искат да кажат, казват ги по един интересен начин в интерес на истината Бойко Борисов също беше нетипичен политик, имаше много интересен език, Кирил Петков виждам също, че има един език, който ние досега не сме чували, обаче масата от политици много често боравят или говорят така както си говорят вкъщи или в махалата. Защо? Защото те не знаят друг език.

Водещ: Сега тука това е въпросът- дали е защото не знаят друг език или е защото смятат, че това е по-лесният комуникационен канал?

Максим Бехар: Не, не, не. Те, ако можеха да говорят като политиците, които ти спомена 90-те години, ако можеха така да говорят, биха го направили, но просто няма я тая школа, тя е не само образователна, тя е интелектуална- школа на комуникация, школа на писане.

Водещ: Обаче виждаме на парламентарната трибуна все повече как излизат едни хора, които търсят думите из джобовете си. Какво можем да очакваме от такива хора да направят за държавата?

Максим Бехар: Това е продължение на мисълта ми, че хора са неподготвени, не само от гледна точка на говорене, те не знаят просто как функционира тази система и това доказва една моя тема в една от книгите ми „Световната PR революция”. Може би 30 – 40 страници съм посветил на нея, че това което ние наричаме демокрация, вече не работи – Не Работи. Не е възможно един човек, който няма достатъчно образование, подготовка, дори не знае как да направи нещо свястно- ние да го чакаме четири години, че ако това се случи в една корпорация или една компания и генералния мениджър допусне грешка- на следващия ден си отива. Тук обаче ние чакаме четири години избори и това са хора, които четири години могат да имат своя комфорт, само защото са били избрани по една или друга причина по пропорционална система, тоест избрани заради партията си.

Гледайте цялото интервю тук.