Максим Бехар разказа за вълнуващото си запознанство с неочакван край с Йозеф Варади, главният изпълнителен директор на Wizz Air - човек, който изключително много държи на мнението на PR консултанта и има защо. Това е история за една незабравима пресконференция в София, която Бехар споделя в авторската си поредица „(без)Ценни уроци“за списание BGLOBAL.  

Мениджърът със скъпия опит, който измисли евтиния полет...
Как от консултант станах „шофьор“ на основателят и Главен изпълнителен директор на супер успешната авиокомпания Wizz Air Йозеф Варади

Когато да първи път отидох до офиса на Wizz Air недалеч от летището в Будапеща бях стъписан от три неща, които в модерния бизнес изглеждаха повече от очевидни. Първото бе, че приемната в централния офис определен бе с размери, по-малки от приемната в моя офис в София. Наместих се на малко диванче, и понеже имах час до срещата си помолих за кафе и безжичен интернет, за да поработя докато чакам... Кафе не сервираха, услужливо момиче скочи бързо до подлеза край офиса, където имаше кафе машина, а интернета беше само за служители и поради сигурността пароли не се разкриваха...

Съвсем внимателно се опитах да се пошегувам с колегите от маркетинг отделя, които ме приеха за разговор, но срещнах доста бизнес деловия отговор на директорката: „Максим, ние сме low cost компания, харчим парите на нашите клиенти, пътниците, и правим това доста внимателно и пестеливо...“

Бях наистина очарован и когато след месеци започнахме да се чуваме с тях почти всяка седмица, всеки един от нашите разговори беше пропит не от излишна или ненужна пестеливост, а от бизнес причина за този или онзи разход, дори за всяка минута време изразходвана за решения и дискусии. Това беше един съвсем нов поглед към действителността и навиците ни за това, което си струва и кое не.

И вероятно нито един от тези успехи на компанията, често наричана наистина low cost (евтина), но за всеки вече е очевидно с много високи стандарти, нямаше да бъде възможен без основателя на това невероятно приключение – Йозеф Варади. Минал през всички стъпала на авиационната индустрия, стигнал до най-високо мениджърска позиция на унгарската национална авиокомпания Malev, естествено той успя да прехвърли огромния си опит в едва стартиращата тогава Wizz Air, която днес вече е на Лондонската фондова борса и със сигурност е една от най-бързо развиващите се авиокомпании в света със своите 145 най-висок клас Airbus самолети и с тези повече от 10 милиона пътници само за последната година...

И един ден получих имейл със странна молба... Беше от Андраш Радо, международният PR директор на компанията, който ми казваше, че неговият най-голям шеф г-н Варади ще бъде в София само за няколко часа и тъй като има много срещи, трябва да намери шофьор с добър английски език, който да е много надежден, точен, да знае добър английски език и най-важното – да може да се разчита на него.

- Андраш, вместо да си губя време да търся шофьор аз ще бъде с г-н Варади навсякъде, така или иначе ще водя пресконференцията с него след това, най-добре ще е да го взема с моята кола, така ще сме напълно сигурни, че всичко ще е наред.

Това наистина беше ключово посещение на шефа на Wizz Air в България. Той се срещна с директорите на летищния комплекс, с представители на различни институции, без да знам дори защо се връщаше в колата ми и по-скоро се интересуваше от моето мнение по този или онзи въпрос, което ме направи много горд в един момент и си казах „Брей, какъв мениджър, за него мнението на PR консултанта явно е много важно...“.

- Със сигурност трябват много усилия да се положат, за да може Терминал 1 да отговаря на европейските стандарти. Много хора мисля, че като сме low cost компания можем да си позволим не чак толкова добри летища или пък самолети, или обслужване. Точно обратното, трябва да бъдем най-добрите в обслужването, без значение дали на земята или във въздуха...

Кимнах с разбиране и разказвах истории, за летището, за конкурентите на Wizz Air, за пазара в България, за особеностите на българския пътник (Варади се беше стреснал, всички пътници ръкопляскаха дружно при приземяването), за България, политиката и бизнеса. Унгарецът си записваше внимателно и така, когато след няколко часа пристигнахме в хотела за пресконференцията и паркирах отпред, той видя, че се готвя да сляза от колата, обърна се рязко към мен и ми каза:

- Момент, момент, ти стой тук, моля те, времето ми е разчетено до минути, трябва веднага да тръгнем щом свърша, ще изпусна полета... Летя с Wizz Air, но никой няма да ме чака...

Едва тогава се светнах, че всъщност през цялото това време той бе сигурен, че е разговарял с шофьор и именно мнението на шофьора го интересуваше...
 
Не моето, не на консултантите, а на независимия наблюдател от реалния живот.

Изчаках го да излезе, след това бързо паркирах встрани, изтичах по стълбите, докато Варади се качваше с асансьора и когато той влезе в залата, вече бях на главната маса, на която имаше само две табелки – моята и неговата.

Видях огромното му учудване, изпънатото му въпросително лице, но и смущението което го обзе, като разбра, че всъщност моята компания организира всичко, а аз ще модерирам пресконференцията. Видях извинителния му поглед, наведох се към него и му казах:
- Въобще няма проблем, знам, че приличам на шофьор, но понякога имам и други роли...

Пресконференцията мина блестящо, Юозеф Варади наистина е човек с огромни познания и невероятна харизма, а аз от моето „шофьорско“ място не само наблюдавам, но заедно с всички мои колеги помагам за забележителния успех на Wizz Air... Струва си, наистина.