PR експертът Максим Бехар сподели в интервю за Bloomberg TV важността на социалните медии, как те биват обвързани със света на политиката и бизнеса, и какъв е моделът на управление с най-голям шанс за успех.

Водещ: Гост тази вечер е Максим Бехар, експерт по комуникациите, основател и директор на “M3 Communications Group”. Здравейте , Максим, добре дошли!

Максим Бехар: Добър вечер!

Водещ: Благодаря Ви, че сте при мен! Две новини ни провокираха да Ви поканим. Традиционно покрай форума в „The Voss” излизат много интересни доклади, които звучат много гръмко, но си заслужава да се влезе в дълбочина и в коментар.  За съжаление тази година той ще се проведе онлайн. Двете неща съпътстват форумите. Едното е проучване на Edelman за доверието. То се провежда много широкообхватно, в 20 и няколко държави от над 30 000 души. Оказа се, че по време на пандемията правителствата и медиите страшно губят доверие и подкрепа за сметка  на бизнес лидерите. Това е от една страна. От друга Oxfam, това традиционно едва ли ще изненадам някой,  99% от човечеството са обеднели, намалели са доходите през пандемията и този най-богат 1 % , който фокусира в себе си огромно количество капитал, този 1% е удвоил собствеността си. Удвоил е имуществото си. Откъде да започнем? От доверието, защото  живеем във времена на полуистини и ми се струва, че това е сериозен комуникационен проблем.

Максим Бехар: И двете проучвания са свързани едно с друго.Визират един период, който е много труден за всички нас, за бизнеса, за политиката, за хората, за народите, които все по-трудно се оправят в това което ние виждаме и начина по който живеем. Аз съм доволен, тъй като Edelman и аз познавам Ричард Еделман лично.  Edelman е Public Relations компания и съм доволен, че Клаус Шваб и форума в Давос (WCFA) са се обърнали именно към Edelman за втора поредна година, да прави това изследване, а не към голяма маркетингова компания. Преди време Маккинзи правеха тези изследвания и въобще групи, които се занимаваха с маркетинг- маркетинг! Но както казва моя добър приятел  Пол Холмс, който е един от световните гурута в пиара  и основател на така наречения Holmes Report. Преди няколко години точно в Давос си говорих на кафе с него. Той ми каза „Макс, маркетингът загива. Идва Public Relations- бизнесът, защото социалните медии вече изместват маркетинга“ . Това,  че Клаус Шваб е поръчал изследването на Edelman е  много добър показател. Не намирам нищо учудващо. Между другото резултатите са много близки и до миналогодишните.

Водещ: Доверието в медиите е 50% от населението. 36 000 души са се включили в изследването.  Миналата година е било 60%, ако не се лъжа.

Максим Бехар: Има една единствена причина и ние точно в това студио, в това предаване, в този съботен ден, сме си говорили много пъти с Вас, каква е тази причина. Тя се нарича социални медии. Първо те направиха света много по-прозрачен и всичко това което политиците и бизнесът прави. Преди години (може би само преди 10 години)  никой не е знаел за това.  Дали един политик е корумпиран, дали лъже в своите обещания, дали  ги изпълнява. Това се случваше в много бавни обороти, тук-там телевизия да седне да разшифрова тези обещания или да говори със съответния политик. Много от хората, вярвам и тези анкетирани, под медии вече слагат един голям общ знаменател. Класически медии и социални медии. Да разбира се, че доверие в социалните медии няма да има, защото 4 милиарда души в света, вече оперират със социални медии.

Водещ: Всеки говори каквото си иска.

Максим Бехар: Големият проблем е, че всеки един от тези 4 милиарда хора смята, че е главен редактор  на своята медия. Всеки си говори както Вие казвате.  Аз бих казал, че всеки си пише и снима както си знае. Когато попиташ един човек дали вярва в медиите, съвсем логично е той да ти каже не.  Защото във Facebook, Instagram, TikTok или която и да е медия, е прекарал 8 часа, прочел тук -там някоя статия от вестник онлайн, е логично да нямат  да нямат доверие в медиите. Но за това всички ние, които разбираме, че медиите вече не означават вестника, който е минал през 4 души редактори, или телевизията която едва ли не е програмирала добре своето съдържание и е поканила съответните хора, към които има доверие и говорят съответните истини, това означава всичките тези хора си коригират така изкусно източниците, че да намират точната информация. Това наистина е революция.

Водещ: Мислите ли, че това ще се промени скоро? Моето усещане е, че има едно насищане. В редакцията си говорим с колеги и всички декларираме готовност да зарежем Facebook профилите си веднага, ако не работим с тях.

Максим Бехар: Няма нужда от това. Социалните медии може да имат фалшиви новини,  да имат омраза, различни послания, но в крайна сметка аз твърдо вярвам, че основната цел на социалната медия е образователна. Ние  се образоваме и научаваме интересни новини. Научаваме кой какво прави, какво споделя, какво му е настроението дори. Има омраза, има фалшиви новини, които се тиражират, но в крайна сметка когато си опитен ти можеш много добре да разбереш как да си провериш новините, така че да не са фалшиви.

Водещ: Ние сме професионалисти, но не всички са така опитни.

Максим Бехар: Хората ще стават все по-опитни, особено младото поколение, което идва след нас.  Знаете ли, понеже казвате, че се колебаете  дали да си закриете Facebook- профилите, ами че в началото на 18ти век когато Хенри Форд представил своя първи автомобил наречен „Бензинова каляска“, казал: „Това е бъдещето, вижте го, тези железа с 4 гуми и с двигател“ . Много хора са казали: „Никога! Това нещо може да сгази човек, трябва да му пълним бензин, могат да му се спукат гумите, да му се повреди двигателя, абсурд.“ Но днес, кой кара каруцата с коне- никой. С много малки изключения разбира се. Всички ние сме зад волана, караме автомобили. Аз карам малка електрическа кола, друг кара бензинова, хора всякакви. Не бива да ни притеснява това, че имаме социални медии. Рискът да бъдеш във Facebook, Instagram или друга социална медия, е абсолютно равен на риска, който е имало тогава с колата на Хенри Форд, защото наистина може да сгази човек.

Водещ: Максим как мислите, защо политиците губят доверие? Като цяло доверието в правителствата по света спадна  по време на пандемията. Това е заради лошо лидерство, защото се суетяха,  изпаднаха в паника в началото и не знаеха какво да правят, или има нещо по-дълбоко и фундаментално?

Максим Бехар: Има две причини, едната е социалните медии. Съжалявам, че се връщам на тази тема, но те дават много по-ясна представа какво правят политиците и дали си изпълняват обещанията. Те ги следят от сутрин до вечер. Споделят се различни мнения, някой е седнал и не си е закопчал или пък си закопчал сакото. На някой връзката му е къса и това се превръща в голям международен проблем. По-важно е когато те обещават  неща на едро, неща които те не могат да изпълнят. Тогава много хора в социалните медии казват „ Чакай малко“  обеща преди 6 месеца да можеш това и това, и това. Обеща да вдигнеш пенсиите, да коригираш заплатите, или всякакви такива неща, особено свързани с бита на хората. Социалните медии дават възможност за този непрестанен 24-часов 7 дни в седмицата контрол върху политиците. По този начин с тяхната прозрачност те лъсват и се вижда кой може, и кой не може. За огромно съжаление политиката е направена така, че повечето хора не могат в нея. Просто не могат. Те са случайно там. Трябва да има хора на бизнеса, романтици и хора които умеят да водят, лидери. А голяма част, не говоря само за България, България е ужасен пример според мен, но има и много други държави, в които случайни хора отиват в политиката. Случаен човек не може да отиде в бизнеса, той фалира. Отиваш случайно в бизнеса, той ти дава 1 милион, ти казваш: „Аха, я да видим този милион сега, да направим бизнес с него“

Водещ: Той хвръква за секунди.

Максим Бехар: 2-3 седмици, ако ти си некадърен, но в политиката некадърен стоиш 4 години. Айде де! От къде накъде? И тогава разбира се хората ще си кажат: „Ами ние нямаме доверие в политиците,  защото прочетохме във Facebook и във форумите. Прочетохме това, прочетохме онова“. Преди 15 години къде можеше да бъде прочетено нещо, което един политик не е свършил?  Много рядко във вестниците. Трябва да е някаква супер опозиционна медия, за да почне да нищи едни политици. А сега всеки го казва. Това обаче е добра новина, защото социалните медии носят прозрачност, а всичко което е прозрачно е етично.

Водещ: Да, но това е нож с две остриета. Така както е прозрачна, така и дава възможност на злонамерени сили да манипулират общественото мнение в друга посока. Било то с фалшиви новини или друго.

Максим Бехар: Да, по същия начин автомобилът може да сгази човек и да спука гуми.

Водещ: Не виждам как ще се справим с това.

Максим Бехар: Ще се справим !  Нож с две остриета. Първо, всички знаем, че Facebook като водеща социална медия взима много драстични мерки, за да ограничи езика на омразата, манипулацията и политическите лъжи. Има хора, които го следят. Самото поколение което идва след нас става все по-образовано и по-избирателно, и разбира все по-добро в социалните медии. Това е една от причините младежи между 15 и 20 години да кажат „Facebook въобще не ни интересува“.

Водещ: Те казват, че това е социалната мрежа на пенсионерите.

Максим Бехар: Те казват „Ние си гледаме TikTok и Instagram“ . Защо? Защото там  по-малко можеш да излъжеш. Там си със своята визия, своята физиономия, особено в TikTok, но не искам сега да правим дисекция на всички медии. Убеден сум , че има начин потребителите на социалните медии да започнат  да ги ползват избирателно, и когато видят, че има лъжа и  разбира се, че това също е голямо предимство на социалната медия, че тя е интерактивна. Прочиташ един вестник, един политик е лъжец, какво може да каже политикът? Той не може да се защити, може да звъни на главния редактор, я излезе, я не излезе. Прочетеш ли в социална медия или в онлайн медия, веднага може самият политик да каже: „Момент, тук грешиш“. Можеш да се защитиш, защото това е интерактивна медия. Не е нож с две остриета.

Водещ: Могат, но предпочитат да си говорят сами пред социалните медии, отколкото да дават интервюта  пред консервативна журналистическа работа.

Максим Бехар: Да или да спорят със своите опоненти в социалните медии. Голяма част от политиците, и това е голяма грешка, започвайки от Доналд Тръмп- 45-ят президент.

Водещ: Той си направи собствена социална мрежа, за да си пише и говори каквото иска.

Максим Бехар: Свършвайки до политиците в днешно време, те  много рядко се осмеляват да влязат , да дискутират и излагат своите тези, и ми се струва, че това е голяма грешка. Дори и да имат консултанти и съветници, ако нямат време да го правят интелигентно, би трябвало да го правят. Ричард Еделман, в това проучване с което започнахме, всъщност казва нещо с което съм абсолютно съгласен. Бизнесът в момента е този, който трябва да даде тон над промените на политиците. Аз също споделям тази теза от години насам, че политиците заеха твърде много пространство за сметка на бизнеса, в управлението на държавите и във взимането на решения.

Водещ: За разлика от доверието към правителства и медии, доверието към бизнес- лидерите расте. Бизнес- лидерите ли са новите Месии?

Максим Бехар: Много неуверено, обаче  малко расте, защото го сравняваме с политиците. Не, бизнес- лидерите не са месии. Те са тези, които могат бързо да променят правилата. Политиците не могат. Там имаш правила, които важат някъде от 17ти век. Избори, гласуване, демокрация, мнозинство. Каквото каже народът. Тези правила, естествено, ще се сринат един ден. Връщам се пак на наши предишни разговори в това студио, че политическата система в този и вид не работи, но политиците са тези, които много бързо могат да променят своите бизнеси и правилата на играта. Могат да променят лидерските си послания съобразно времето.

Водещ: Към такъв свят казваме, че демокрацията е вече отживелица и по време на пандемията нейния фундамент беше сериозно подронен. Към какъв свят отиваме? Към такъв, в който корпорациите и бизнес- лидерите управляват, така ли?

Максим Бехар: Не, това е голяма въпросителна. Същото проучване показва стабилизиране на авторитарните режими. Режими като това което виждаме в Русия,Турция.  Не споменавам Северна Корея, тя е изключение.  Отчасти в Китай и  други държави, в които властта е съсредоточена много силно в ръцете на един-двама политически лидери или партии, имат по-голямо доверие от тези, които са интервюирани, отколкото модерните демокрации, които ние познаваме

Водещ: Защото няма свобода на словото. Смееш ли да кажеш, че нямаш доверие?

Максим Бехар: Вероятно да, дори и да смееш ти си имаш един човек, един лидер и си вярваш в него. Има много хора, които вярват защото не са видели нищо друго, които вярват природно в това. Аз мисля, че бъдещето е в бизнес- лидерите, ако те разбира се съумеят заедно с политиците да изработят такава схема, че да управляват държавите по друг нов начин. Например не виждам причина Министерският съвет или едно правителство да не е адекватно на един борд на директорите. Ако в една корпорация бордът на директорите, човек на борда, председател на борда на директорите сгреши, или направи някакъв голям фал, на другия ден е аут.  Следите какво се случва , изпълнителният директор си отиде буквално за 15 минути, защото беше уличен, че е злоупотребил с частни самолети, возил се и т.н. За 15 минути си отиде! Това не може да се случи в политиката. Ти имаш политическа партия, която е спечелена на избори.

Водещ: В някои държави и политики се случва.

Максим Бехар: Да, в Австрия. Прекрасен пример! Млад, перспективен, Курт- обожаван от всички европейски лидери. Отиде си веднага, но това са изключения по-скоро, отколкото правила.

Водещ: И то за нещо, на което тук в България не бихме обърнали внимание.

Максим Бехар: Даже, може би, щеше и да му се вдигне рейтинга. Истина е , че трябва да има някаква конвергенция.  Сливане между начините, по които бизнесът управлява своите корпорации и политиците, които имат съответните лостове за взимане на важни решения, свързани с управлението на една цяла държава. Трябва да се вземе доброто от едното и от другото. Ако вместо правителство или Министерски съвет му казваме борд на директорите, тогава ще бъде много по-ясно и по-точно.

Водещ: Да коментираме и другата тема, че времето напредна. До преди, може би 5 години, Бил Гейтс беше най-богатият човек на света. И сега стъпиха някакви размествания в класацията. Илон Мъск излезе на първо място, защото акциите на  „Тесла“ се повишиха с няколкостотин процента миналата година, мисля, че беше с около 600% . Имаше дни, в които буквално за часове прибавяше по няколко десетки милиарди долари към личния си финансов актив. Докъде би довело това? Цялото човечество обеднява, а хора, които се броят на пръстите на една ръка, стават свръх богати.

Максим Бехар: Това се случва с тези топ 5 или топ 10 най-богати хора в света. Нещо невиждано и нечувано. Никой и в най-смелите си прогнози,  включително хора като Илон Мъск и Джеф Безос, не са могли да прогнозират и в най-смелите си фантастични сънища, че един ден ще имат стотици милиарди и ще разполагат с такива пари. Това е нещо невиждано наистина. Няма формула как да ограничиш един човек да се развива. Как  можеш да кажеш на Илон Мъск „Няма повече да правиш автомобили, или ако печелиш, няма да печелиш толкова много“. Може би има някакви данъчни, законодателни лостове, които могат да ограничат печалбата на Илон Мъск. Защо? За да не произвежда повече автомобили? Той няма да има мотивацията да го прави.

Водещ: Илон Мъск има изключително чувство за хумор. Бяха го подхванали да решава проблема на световния глад с няколко милиарда и той каза: “ Кажете ми точно как ,стъпка по стъпка, ако мога ще дам парите веднага. Покажете какъв е планът и ще реша проблема с глада“.

Максим Бехар: Помните, че пусна проучване в Twitter, дали да не си продаде част от акциите на „Тесла“. Там мнозинството гласува и той съобщи: „Глас народен, глас божий, ще си ги продам“ .

Водещ: Въпросът е, дали обедняващата част от света ще тласка историята към нови революции?

Максим Бехар: Смятам, че тези 5-10-15-20-50 души, които печелят милиарди и които развиват страхотни бизнеси, ми се струва, че не трябва да бъдат пипани. Но останалите 95%, ако преценим, че тези  другите са топ 5, трябва да се вземат в ръце и да кажат „Ние обедняваме, как да направим така, че да го променим?  Дай да развием нашия си бизнес! Да бъдем иновативни! Да излезем от нашата зона на комфорт! Да правим неща, които досега не сме правили“. Преди 2-3 седмици срещнах един приятел, много кахърен, с една кола- примерно за 300 000 лв. ,черна голяма джипка и с телефон за 2-3 000 лева. Той е в ресторантьорския бизнес и ми каза следното:  „Не ми върви сега, заради пандемията“. Чакай, как не ти върви бизнесът? Караш тази кола, държиш този телефон. Продай колата, качи се на едно малко автомобилче, каквото аз карам, преформатирай си целия бизнес..не искам да изпадам разбира се в популизъм.

Водещ: Не, разбира се, че е така, въпросът е, че подхода за който Вие говорите го владеят не повече от 5% . Цялото население на света трудно ще си каже: „Дай да се вземем в ръце и да си гледаме бизнеса“.

Максим Бехар: Колкото толкова! Ние в българския фолклор си имаме една прекрасна приказка за неволята. За каруцата която се чупи, викал, викал неволята и накрая взел, че си я оправил сам. Няма какво да викаме неволи. Ние тези приказки си ги знаем от фолклора и от историята. Трябва всеки един бизнесмен, служител или наемен работник, в един момент да си каже: „Чакай малко! Как мога да живея по-добре? Не само като спестявам“.  Да, разбира се, всички ние спестяваме и си правим разходите по един разумен начин, защото не знаем какво ще се случи утре- тази пандемия и цялата световна криза. Това което се случва в Китай, няма чипове за електроника, за колите и всичко останало. Правим си сметката как да спестим, но в същото време паралелно с това, трябва да си правим сметката и как да печелим по-добре. Тъй като, аз управлявам бизнес и плащам заплати, и то не малко, може да видим как да направим така, че бизнесът да  по-успешен. Но един служител, освен да спестява, може да си каже „Как аз да бъда по-добър в работата, така че да ме промотират, да ми дадат премия, да заслужа бонус? Вместо утре да си губя времето в кафета, да „джиткам“ (извинявам се за жаргона) в социалните медии и да гледам мадами в Instagram, по-добре да запиша един курс в Лондон“. Не е  никак скъп, около 200-300 паунда сигурно, но с този курс ще стане по-добър служител. Тоест, всички ние да мислим как да станем по-добри, а не тези 5%, които печелят милиарди, как да станат по-зле. Защото, ако те станат по-зле, ние няма да станем по-добре.

Водещ: Тук слагаме точката. Благодаря много за коментара, който направихте.

Максим Бехар: Благодаря!

Водещ: Бъдете здрав, пазете се и  успешен бизнес.

Максим Бехар: Приятна вечер и хубав уикенд на вашите зрители!

Водещ: Максим Бехар- гост в студиото на света и бизнеса.

Гледайте цялото интервю тук.