Максим Бехар разказа за срещата си с човек, чиито идеи и теории биват слушани от политици и експерти от висок ранг - знаковият американски политолог и социолог Збигнев Бжежински. Това е история с безценни преживявания и уроци, които Бехар научава по пътя на успеха и сега споделя в авторската си поредица „(без)Ценни уроци“за списание BGLOBAL.  


„Петият сезон“ на... Збигнев Бжежински
Човекът, който написа история за разпада на комунизма поне двайсет години преди това да се случи.

За мен да видя Збигнев Бжежински в София бе равнозначно на чудо.

И то се случи.

Звънна Дими Паница, невероятен приятел, голям радетел за свободна България, и в първите години след падането на комунизма, и един от най-активните „рекламни агенти“ на страната ни.

- Идва Големият Збиг! Няма да има време за никакви интервюта, но ще говори на една вечеря в „Шератон“. Осигурил съм ти покана и място, от там нататък разчитам на теб да вземеш поне две изречения от него за българските медии...

Истината е, че Бжежински предвиди, че системата в Русия и Източна Европа ще „издъхне“ и още в края на седемдесетте години в книгата за теорията на „конвергенцията“, в която, най-общо, предвиждаше Западът и Изтокът да си разменят най-добрите неща от двете системи и да ги обединят в една обща бъдеща система. Поради този факт той бе тотално отречен в България, но за щастие книгите му достигаха до студентската ми раничка, благодарение на покойната вече професорка Весела Табакова, която пък си ги набавяше по неведоми за мен пътища.

Пристигнах на вечерята час по-рано и докато обяснявам на полицая, затворил паркинга пред „Шератон“, къде отивам и с кого ще вечерям, той вдигна бариерата, но не пропусна да каже: „Е, то само този не беше идвал още в България...“. Знаеше неговото име и това само по себе си не беше никак малко.

Освен характер, невероятен учен и политолог, Бжежински беше и институция. Не само защото заемаше един от най-важните външнополитически съветнически постове при президента Джими Картър, но и защото далеч преди това си беше изградил име на проницателен и аналитичен ум, който знае какво ще стане след години на картата на света. И винаги прогнозите му се сбъдваха.

Вечерята вече приключваше, трябва да е било към полунощ, а Бжежински беше стоял около три часа прав – първо имаше лекция, после отговори на десетки въпроси и когато минаваше край масата ми на път да излезе от ресторанта, Дими лекичко го насочи към мен и му прошепна: “Збиг, нали ти казах, че имаме и журналист тази вече с нас. Ако го почерпиш питие, може да научиш интересни неща...”.

Бжежински спря, подаде ми ръка и когато го заговорих на полски език, въпреки умората на лицето си, видимо се оживи и каза: „Ами, аз така и няма да заспя рано поради джетлега - разликата във времето - можем да вземем по един Jack Daniels някъде тук в бара...“.

Всъщност сериозни политически разговори, дори и в онези славни години, след полунощ не помня да съм имал, но този наистина беше уникален с точността си и анализа си. И за щастие, барът беше празен.

И още преди да сме поръчали, започвам да питам:
- Означава ли сега, че ние, в Източна Европа, които бяхме заедно и в СИВ и във Варшавския договор, сега имаме вече различни пътища – Чехия, Полша и Унгария се движат бързо, докато ние с Румъния доста изоставаме?

 - Не е така. Пътят е един – пазарни реформи и демокрация. Но не забравяйте, че нито Европейският съюз, нито НАТО са благотворителни организации, управлявани от филантропи, които раздават пари.  Вашето присъствие там просто трябва да се изработи...

Опонирам му, че самите демокрации са още слаби, в България няма подготвени политици, медиите едва сега разбират какво означава да пишеш свободно и аналитично.

- Не подценявайте президента си Желю Желев! Той може би няма богата дисидентска биография като неговите партньори в Чехия и Полша - Вацлав Хавел и Лех Валенса, но Желев удивително добре се справя с всички силни ветрове по върховете и ние във Вашингтон смятаме, че вие сте остров на етническата стабилност и разбирателство.

Бжежински отпи бавно глътка уиски, елегантно и внимателно върна чашата на стъклената маса и докато държеше чашата със сода в ръка, продължи:
- Винаги съм бил против промените под индиго, всяка страна си има своите особености и трябва нейните граждани да решат какво и как искат... Например, краят на режима на Франко доведе обратно монархията в Испания и тя се оказа много полезна, защото стимулира мирния преход и демократичните реформи. В съседна Португалия, обаче, падането на Салазар не върна монархията, но виждаме, че социалистическите правителства и в двете страни се справят еднакво добре...

Говорихме си много за България, въпреки, че той едва ли е толкова дълбок експерт, колкото за родната му Полша или Русия, с която се занимава професионално през целия си живот. Каза, че е прочел десетки книги за страната ни преди да приеме поканата да дойде за ден в София и, че най-много е учуден от грубата лексика на политиците тук. И тъй като говореше прекалено дълго за своя приятел Дими Паница, и двамата израсли заедно във Вашингтон в емигрантски семейства, не пропусна да каже колко му се възхищава, защото съпругата на Дими, французойката Ивон, говори много по-добре български език, отколкото неговата – чехкинята Емили – говори полски. Но после лицето му се опъна и уточни:

- Иска ми се да мога да направя за Полша това, което Дими прави за нова и модерна България. Пазете хората като него. Защото не виждам в близките десетилетия България да има опасности или врагове отвън. Ще имате това, което си направите сами – пазарна икономика, политика, демокрация... Ако ги направите добре, ще живеете добре. Светът е вече такъв, че всичко зависи от вас, българите. Не го забравяйте никога.       
Вече минаваше два след полунощ, когато се сетих, че имам подарък за него и нервно го извадих от старомодната си тогава журналистическа чанта. Бях мислил цял ден какво може човек да подари на някого, който си има всичко и да не го остави в хотела или захвърли в кошчето на летището.  

Купих му диск с едно прекрасно изпълнение на „Четирите сезона“ на Вивалди и докато моят домакин подписваше сметката, написах върху обложката „На Збигнев Бжежински – човекът, който предвиди за Източна Европа петия най-важен сезон – сезонът на демокрацията“. Той го повдигна, прочете го няколко пъти и ми каза на полски: „Сърдено благодаря. Този диск винаги ще стои в кабинета ми във Вашингтон. Обожавам Вивалди, но още повече ценя демокрацията...“.